Най-големите измами в колоезденето
Дойде ли време да се приказва за спорт, то наложително ще стартира да се мисли и за разнообразни измами. От експерти до дилетанти, всички се пробват да открият допустимо най-прекия път до успеха. В това отношение ще открием, че няма изненада даже при вело спортовете. Някои се възползват от допинг като вид, само че други минават равнището на креативност и мислят всевъзможни достоверни способи, с цел да завоюват още повече вниманието на публиката.
И откакто не можем да приказваме за допинг, следват и по-забавните детайли като модификации на велосипеда, промяна на маршрута, външна помощ и още доста други. Въпреки обстоятелството, че никой не желае да изгуби от лъжец, би трябвало да признаем, че има много истински решения, които заслужават внимание. Не си мислете, че в колоезденето няма изненади, тези хора просто имат 100-годишна традиция в измамите и не се тормозят да ги практикуват.
Първият Тур Дьо Франс е бил даден през 1903 година и незабавно стартира с измами. Всичко стартира с гениалната концепция на Иполит Окутюрие, който през цялото време не желал да се мъчи толкоз доста на всеки старт. Благодарение на леки модификации, той не просто е любимец в надпреварата, само че и влиза в историята по два критерия – любим на публиката и автентичен лъжец. На 2 юли в средата на надпреварата е заставен да напусне, тъй като страда от заболяване. Години наред се спекулира, че е тръгнал гладен или е комбинирал повече вино и други спиртни питиета, преди да се впусне в надпреварата. Иполит в действителност е бил буен обожател на чашката, само че през 2016 година идва и истината.
Състезателят се отхвърля от надпреварата, откакто има злокобни болки в стомаха и то през първите 467 километра от Париж до Лион, а повода е, че е изпил газирана лимонада, която е предоставена от инцидентен минувач на пътя. Екипът на колоездача непрекъснато показва, че има проблеми с хранителното натравяне, само че никой не има вяра. Необходими са цели 100 години, с цел да се открие виновника, който е оказал помощ за изкарването му от надпреварата. Само една година след първия крах, Иполит се завръща и е подготвен да се бори за своя триумф, като този път няма да се съобщи пред една лимонада.
За да не се напъва толкоз доста, употребява помощта на автомобил, който го тегли. Кордата е завързана за автомобила, а от другата страна ще открием, че френският воин е захапал коркова запушалка и на практика се тегли като риба на кукичка. Прави това километри наред, с цел да успее да завоюва надпреварата. За малко може да изгуби надпреварата, тъй като колата начело ускорява доста съществено темпото си и това притегля внимание. Най-забавното е, че този човек финишира единствено една минута след самите съдии, които през това време също са на кола.
Не си мислете, че това е единственият човек, който е измислил вид да мами. Запознайте се с Морис Гарин, който натрупа славата на доста добър колоездач. Неговото второ нанагорнище към славата демонстрира, че даже е пушил о време на надпреварата и постоянно кара с цигара в устата. Понякога наподобява на комин, който се движи по улицата, освен това със спортно движение. Нещо още по-интересно е, че желае да завоюва 24 часово съревнование през 1893 година и даже да се храни на колелото, което си е предизвикателство. Преди повече от век няма да откриете съществуването на барчета.
Менюто на този играч включва алено вино, 8 сварени яйца, 5 литра тапиока, 19 литра парещ шоколад, комбинация от кафе и шампанско, 2 кг ориз, 7 литра чай и 45 части пишелко месо, както и миди. През 1904 година Иполит е теглен с въженце през целия Тур Дьо Франс. Гарин е първенецът на французите и желае да завоюва надпреварата за самите тях. Единственият проблем е, че той също си е оказал помощ по непочтен метод. Необходими са четири месеца, с цел да се разкрие измамата.
Състезателите не просто са намерили добър метод да спестят километри, само че мнозина са се качили на влака за няколко спирки, също по този начин са слагали сърбящ крем в късите панталони на останалите състезатели, а в някои моменти, когато съдиите ги няма, хвърляли пръчки в спиците на съперника. Някои решавали даже да хвърлят и стъкла, с цел да са сигурни, че ще има спукани гуми. Напрежението е толкоз огромно, че самите уредници се чудят дали в действителност има някакъв смисъл да го организират още веднъж. И все пак ще открием, че и до през днешния ден продължава да се провежда и да е тъкмо толкоз вълнуващо.
Нека обърнем внимание и на Жан Робик. Той е малък на растеж и изкючително лек, което кара публиката да му постави прякора – „ Козлето “. Малко по-късно го назовават кожената глава, тъй като е заставен да носи кожена каска, която не е употребена в никакъв случай преди този момент. Жан би трябвало да я носи, с цел да защищити стоманената планка, която е сложена в главата след една неприятна злополука. Робик е първият човек, който печели Тур Дьо Франс след Втората Световна война – извършен през 1947 година
И до през днешния ден е притежател на купата, само че съдиите откриват, че неговият тим е имал опция да поддържа дребния растеж и да не го трансформира в противен фактор за самото съревнование. След всяко огромно нанагорнище, Робик получава шише с вода, което е належащо, с цел да може да се хидратира. Истината е, че бутилката не била цялостна с вода. Екипът подавал шише цялостно с меркурий или олово, което би трябвало да увеличи тежестта и да даде задоволително тегло за спускането. След това ще изхвърли бутилката и ще продължи да се състезава. Тактиката е осиновена и от други състезатели, само че скоро по-късно стартира изтегляне на всички бутилки, с цел да се подсигурява, че всички имат еднакъв късмет.
Пат Бойд несъмнено ще остане в историята като един от най-силните колоездачи от 50-те години на предишния век. Неговият велосипед няма същите качества. По време на съревнование в Белгия, една от гумите се пука и има потребност от прекъсване, с цел да може да приключи надпреварата. Докато всички го задминават, той осъзнава, че може би този път ще приключи финален или ще се откаже от надпреварата. След доста опит и напъни, Бойд съумява да настигне различен изостанал състезател. Именно предпоследният споделя, че има доста прелестен и къс маршрут, който да върне англичани назад в надпреварата.
Скъсяването на маршрута го връща назад в групата и след още малко изпитание, той съумява да приключи в топ 10. Единственият проблем е, че локалният играч е взел участие в напълно друго съревнование, затова уредниците се изненадали, че този човек е направил чудото. Разбира се, той приключва в топ 10, само че действително е финален, откакто не е видян на старта. В другото съревнование също е финален.
С появяването на моторите излиза наяве, че към този момент няма мръсни тактики и всички състезатели би трябвало да се приготвят за по-оригинални способи да мамят системата. Никой повече не може да бъде теглен или дърпан от мотор или кола, няма потребление на стъкла или пръчки – нищо сходно. За мнозина това е краят на измамата, само че още веднъж бъркаме. Повечето състезатели стартират да употребяват „ железен допинг “. Ако се чудите какво е тъкмо това, става въпрос за скрити електромотори. Ранните прототипи се появяват през 2010 година и през последните няколко години виждаме най-различни добавки.
Често самият електромотор се крие някъде в самата рамка и би трябвало да разберем, че не е задоволително огромен, с цел да бъде употребен за продобиване на надпреварата, само че значително оказва помощ на множеството спортисти в някои от най-трудните моменти. През 2016 година Фемке ван ден Дрешче е заставен да се отдръпна от надпреварата, откакто е открит електромотор във велосипеда. Друг спортист е открит с електромотор прикрит в седалката и е дисквалифициран. Това към този момент е по-лесно за разкриване, само че една доста значима детайлност е, че от ден на ден спортисти се пробват да намерят и други истински способи. Не споделяме, че е вярно, само че сигурно е автентично.
