Дойчин Кършовски живее в Синсинати, Охайо. Той е персонален треньор,

Дойчин Кършовски живее в Синсинати, Охайо. Той е личен треньор, съчетаващ фитнес извършения, йога, диетология и техники на дишането в своите тренировки. С Дойчин приказваме за пътя към хармонията и салдото сред мозъка и тялото, за живота в Съединени американски щати и опциите, които цифровата епоха ни дава.


Разговорът ни с Дойчин стартира още преди първия ми въпрос. Говорихме си за отдалечената работа, опциите на модерния свят – да си на едно място, а да работиш на напълно друго.

Начинът, по който той приказва, излъчва както успокоение, по този начин и едно безпределно любознание към, на пръв взор, радикално разнообразни аспекти от живота.

Спокойствието евентуално се дължи на това, че той е посветил професионалния, а и персоналния си живот на реализиране на баланс сред тялото и мозъка като персонален фитнес треньор, наставник и йога преподавател. А естественото му любознание води до многото занимания и ползи. Дойчин е квалифициран ветроходец, изследва разнообразни аспекти от човешкия разум и тяло, в последно време се е посветил на дишането. Как обаче е постигнал това успокоение и в същото време е запазил и доразвил интереса към живота в неговата многостранност? Състояние, към което всички се стремим. Може би, с цел да разберем, би трябвало първо да се срещнем с историята му.
Неограничените възможностиНие си направихме една почивка до Outer Banks, North Carolina. Това е едно необикновено място. Бяхме там за трети път. Аз съм ветроходец – това ми е компетентност, пристрастеност и занимание. Това място е неповторимо, тъй като то съставлява едни навързани острови, тук-там необятни към километър, които са като преграда към Щатите като идваш от Европа. Със сигурност първите хора, които са идвали от Европа към Америка, са стигнали до Outer Banks.Аз вървя там, тъй като в този лиман е доста хубаво за каране на кайтсърф, на уинтсърф. Много е умерено, няма никакви талази, а има вятър в същото време. А от другата страна имаш и Океана.
Така Дойчин, който живее зад Океана от 16 години, разказва последното си пътуването. Макар да е обиколил Източното крайбрежие, той към момента не е посетил всички места, които желае да види и преживее в страната на неограничените благоприятни условия.

Обиколил съм цялото Източно крайбрежие. Доста съм ходил в Канада, тъй като имам другари там и ми харесва. Но в Западна Америка към момента не съм ходил, следва. Далече е, а не ми се желае да е пътешестване за един ден. Като вървя някъде, желая да заставам най-малко седмица, с цел да усетя каква е ситуацията. Всички ми споделят “Ако отидеш там, ще останеш, тъй като това е твоето място. " Но би трябвало да го видя, с цел да преценява. Океанът е доста друг от нашето Черно море и доста елементарно може да бъде необщителен. Красив е да го гледаш, само че нито можеш да плуваш в него, нито някакъв спорт да практикуваш.
Спомняш ли си заминаването, какво ви води там?
Самото решение да заминем беше доста забавно. Съпругата ми завоюва Зелена карта от лотарията. Но в никакъв случай не ни е била в действителност цел и фантазия да заминем. Просто играехме на тази лотария като по-голямата част от нашите сънародници тогава. Съпругата ми имаше хубава работа. Аз имах фондация, която работеше съществено и постигаше триумфи. Много ми липсваше първоначално това задоволство от работата, когато дойдохме тук. Бяхме доста раздвоени дали да заминем, само че аз като авантюрист взех решението да дойдем и да забележим по какъв начин са нещата. Пък в случай че не ни хареса, да се върнем.

Първите стъпки
Спомена обаче, че първоначално не си бил задоволен от работа, която си почнал. Трудно ли ви беше и какво ви накара да останете?
Аз започнах да работя каквото и да е, с цел да устоявам фамилията. Най-трудното беше, че би трябвало да стартираш от нулата. Ние дойдохме на 30 и няколко години. Точно бяхме построили някакво състояние във Варна. Там доста хора ме познаваха и нямаше потребност да се потвърждавам всякога. Но тук никой не ме познаваше. Започваш отначало да градиш своето име, своя имидж. С всяко здрависване ти изграждаш нова визия за себе си. Решаваш какъв искаш да бъдеш. Това може да бъде ужасно, само че може да бъде и вдъхновяващо, тъй като ти дава опция да изградиш един нов свят – както вътрешен, по този начин и външен.
Спомняш ли си първите другарства?
Първите другарства бяха с хора, които говореха на моя език. Това е първата стъпка. Преместваш се в нова страна и първо търсиш хората, които са близки до теб, един тип вътрешен глас. Така се срещнах и с доста българи, които бяха пристигнали тук преди години. Но в един миг би трябвало да започнеш да разширяваш обществения си кръг, тъй като за жалост виждам доста мои сънародници, които оставят единствено в тази първа стъпка. И не позволяват на новата среда да им покаже хубавите си страни. Защото те живеят в Америка, само че като че ли в никакъв случай не са напуснали България.
Макар Дойчин от години да не води този метод на живот и множеството му клиенти да не са българи, той открива сексапил и в това “пренасяне ” на привичките в друга страна.
Имам доста другари, които са щастливи по този метод. Гледат единствено българска телевизия, приказват единствено на български, съвсем всичките им другари са българи. 70% от хората в Чикаго са по този начин. Те живеят в една България, която са пренесли там. И това може да е ужасно.За пръв път видях сходно нещо в едно малко селце във Флорида, където имах възприятието, че съм в Гърция. Всички в близост бяха гърци, говореше се на гръцки. Беше напряко необикновено. Казах си: “Тези хора са си пренесли страната тук, занимават се с вадене на гъби и са си създали дребна Гърция в Америка. " Всички хубави страни на Гърция, събрани с всички хубави страни на Америка.Но в един миг би трябвало може би да поощриш най-малко децата си да се отворят към тази нова страна, да им дадеш опция да стартират да я опознават. Много сме си говорили с мои другари по тази тематика. Първо да изградиш другарство с един американец, след това с двама, трима. И да намериш тематиките, на които можете да поддържате връзка.
А каква беше най-голямата ти изненада в първите ти месеци в Съединени американски щати?
Аз си мислех като пристигнах, че ще стартира някаква страхотна работа в Неправителствени организации, тъй като имах опит. Обичам да пиша планове. Смятах, че доста добре се оправям с това. Но тук като пристигнах и като започнах да изследвам тази сфера на работа, се оказа, че тя е доста скучна. Ти просто изпълняваш документите и попълваш формулярите. Докато това, което върших в България беше по-скоро да опиша хубаво една фантазия и да ѝ сложа бюджети, цели и планове. Това беше развой, който ми харесваше. Докато тук огромните компании имат хора, назначени на щат, които пишат документите за финансиране. Защото тук на всички места има пари, просто би трябвало да аплайваш. И процесът е толкоз натрапен и открит, че просто е отегчителен.
Дойчин научава и че може да работи всичко, в случай че изискванията го изискват. А това му носи една огромна независимост.
Сега като поемам някакви стъпки, които са финансово рисковани, си споделям, че постоянно мога да се върна и да работя нещо по-ниско платено и ще съм окей.
Къде живяхте в началото?
Откакто сме пристигнали, живеем в Синсинати. Тук бяха пристигнали нашите другари - “приемното ” ни семейство, на които ние сме и кумове. Когато кандидатствахме, трябваше да дадем адреса и координатите на някой, който ще ни посрещне и ще ни помогне, и ние дадохме техните, те тогава бяха в Минесота. Слава Богу, се реалокираха. Казвам “Слава Богу ”, тъй като като виждам там какви студове са, несъмнено нямаше да устоя и една година.
Първоначално жена му не работи, с цел да може да оказва помощ на сина им да се приспособява в учебно заведение. Дойчин стартира да се занимава с чистенето на музеи, нощно време, когато безусловно и преносно се сблъсква с тъмната част от града.
Синсинати е много забавен град. Аз в началото напряко го мразех, тъй като преди всичко няма море. И второ, ти изграждаш една визия за местоположението си съгласно това по какъв начин се чувстваш, какво работиш, какви хора срещаш. Аз тогава работех нощно време, чистехме един музей. Първите 2-3 години, до момента в който прекося тази преграда и като време на работа, и като хора, с които се срещаш, имах доста неприятно мнение за Синсинати. Сега към този момент правя оценка какъв град е и съм признателен, че сме попаднали тук. Това е място, което ти дава доста благоприятни условия, има огромен бизнес, който му дава непоклатимост. И към момента цените на парцелите са напряко смешни, спрямо това, което хората заплащат в другите огромни градове, в това число и в Чикаго, да не приказваме за Западния бряг. Ние имахме опция да си купим къща на четвъртата година и да живеем в прекрасен квартал с хубави учебни заведения.
Както и в предходната история, която ви описах, влюбването в новото място става с опознаването му.
Преди пет-шест години имах клиенти, които бяха гей двойка. Казвам бяха, тъй като единият умря. Другият пък стана доста прочут, защото първи завоюва дело за узаконяване на гей браковете. Но както и да е, та те бяха влюбени в Синсинати. Изведнъж ми демонстрираха града в една нова светлина. Казваха ми “Отиди да видиш това ”, “Ела да ти покажем това място ”. Синът ми тогава беше към този момент в гимназия и той стартира също да върви самичък по места, където ние не сме били. Сега той е един от огромните радетели градът да се развива в посока на привличане на младежи, които да му дадат нова мощ.
Как се промени Америка, откогато ти си там?
Америка се промени ужасно доста в последните няколко години. Все още считам, че това е една страхотна страна, която дава доста благоприятни условия, без да се насилва. Възможностите са там. Решение ли е – искаш ли да се развиваш или искаш да останеш там, където си. Защото и в двата случая можеш да имаш добър живот. Ако реша да остана и да шетам музеи, мога да имам порядъчен живот. Да се прибирам в България, да отивам на почивки, да имам храна на масата. Това е безусловно налично. Но предлага и толкоз повече. И не всичко е обвързвано с пари – тук пари има за всичко. Ако имаш някаква концепция, само че парите са спънка да я реализираш, има метод да намериш. Има налични пари, има хора, които дават средства за съвсем всевъзможни дела.Но политическата Америка се промени ужасно, което промени и хората. Като разделяне се усеща необикновено и в двата лагера – поляризира се. Тази страна е почнала да лекува раните си от робството си от дълго време. Много от тези рани и другия са се излекували, само че в един миг като че ли се обърна наобратно. Сега разделянето става все по-голямо, става все по-окей като приказваш за съперника си да използваш език, който беше пропуснат до преди пет години да вземем за пример.
На президентските избори през 2016 година Охайо беше един от щатите, в които ненадейно завоюва Доналд Тръмп. Американският президент надви над съперничката си Хилари Клинтън точно тъй като завоюва електоралния лицей в Охайо, Мичиган, Уисконсин и Пенсилвания, за които мнозина смятаха, че ще бъдат взети от Клинтън. Попитах Дойчин по какъв начин си изяснява това.
Не Доналд Тръмп завоюва, а Хилари Клинтън загуби. И по този начин се оказа, че той е президент. Причините са доста. Хората във Вашингтон в действителност се откъснаха от тези, които имат право да гласоподават. Това са хора, които само налозите ги свързват с тази страна. Данъците порастват, а те не виждат положителна смяна. И в един миг се появява един човек, който стартира да им дава обещание всичко. Говори на техния език, държи се като тях. Лесно е да го издигнеш на фундамент. Като прибавим към това и ужасно многото дезинформация. Социалните медии изиграха голяма роля. Тук чувам подкасти и излъчвания по тематиката и на процедура “Фейсбук ” е предрешил изборите с хиляди, даже милиони подправени сметки, акции и т.н.Това е едно оръжие, с което даже не знаем по какъв начин да си служим. Нямаме никакви правила, а тези, които би трябвало да дефинират разпоредбите, не знаят какво е това – то не е медия, не е и просто платформа, както настояват. В ръцете си държиш информация за личностите на милиони и тази информация се търгува и всеки може да я купи и употребява.В Европа доста бързо се одобриха закони, които да затрудняват събирането и продажбата. А тук не е по този начин. Тук за момента даже генетичната информация е допустимо да бъде търгувана, което още не можем да си представим до какво бъдеще ще докара това. Застрахователните компании ще могат още от раждането ти да ти споделят, че застраховката ще ти коства повече, тъй като има по-голям късмет да се разболееш от нещо.Призванието
Историята на Дойчин значително се припокрива с американската фантазия - от чистач в музей до персонален треньор, който смесва работата и заниманието си и предлага висококачествена услуга на лични клиенти.

С какво се занимаваш сега?
Аз съм личен треньор. Това е относително нова специалност. Хора като мен с някакви познания и разбирания по какъв начин тялото работи, стартират да оказват помощ на другари и познати и по този начин се образува тази специалност. В момента има голям взрив. Персонални треньори има във всички фитнеси, спортни клубове, даже и в огромните компании, които имат треньори на щат. За мен това е една доста забавна работа, тъй като ми дава опция да върша нещата, които одобрявам, и ме въодушевява да се развъртвам.
Всъщност персоналният метод към клиентите е сериозна наклонност в спортните тренировки напоследък. Намирането на баланс сред физическите извършения и тези, които преборват напрежението, също е във фокуса на голям брой тренировки.
Във фитнеса тече една тиха гражданска война, която за моя огромна наслада започнах да виждам и в България. Ние прескачаме едни огромни стадии в развиването. Например, в никакъв случай нямахме чекове в България, напряко минахме на кредитни карти. В сферата на фитнеса това се показва в новите открития в областта на биологията и на микротехонологиите. Пътят сред откритието и реализацията в Америка доста се редуцира. Така че когато някой открие нещо в областта на спорта и то работи, доста бързо този резултат се популяризира във всяка една точка на света. Моята активност е обвързвана с лична работа с клиенти. Аз вървя в домовете им. Тази услуга е улеснение и коства повече от фитнес - пристигам, упражняваме и по-късно си потеглям, а ти не губиш никакво време в пътешестване. Тук множеството хора имат отделена най-малко стая за извършения, а доста хора имат цели фитнеси в домовете си. Такива клиенти в България имаме малко.
Какъв е профилът на твоите клиенти?
Личните ми клиенти са хора, които са доста стимулирани да са здрави и ефикасни колкото се може по-дълго. Обикновено тази мотивация и схващане се случва към 40 година при мъжете, при дамите – по-рано. Тогава сякаш осъзнаваме, че няма да сме вечно на този свят и би трябвало да стартираме да поставяме някакви грижи. Дотогава гибелта за нас е събитие, което се случва на други хора.Моите клиенти са осъзнали, че имат потребност от помощ, с цел да вземат най-правилните за тях ограничения. За едни е физически извършения, за други е хранителни режими, за трети е стрес мениджмънт, за четвърти съм life coach, оказвам помощ им да са щастливи с това, което вършат.
Дойчин се занимава и с йога като до неотдавна даже имаше лично студио, в което водеше тренировки.

Как откри йогата?
Жена ми стартира да върви на едно йога студио покрай мястото, на което живеем. И аз тогава вървях във фитнеса непрекъснато и гледах с пренебрежението на йога извършения. И ѝ споделих: “Не се занимавай с нелепости, ще ти направя една стратегия с тежести, както си му е редът ”. И тя в характерен неин жанр ми подари едномесечна карта за йога. Отидох на Power Yoga, което нищо не ми говореше, но си споделих “Щом е power, ще е нещо мъчно, несъмнено ще вършим лицеви опори ”. О, Боже мой! Отидох на един час по Hot Yoga и едвам се добрах до у дома. С моето его на фитнес инструктор се пробвах да върша всичко както би трябвало. Влязох в една стая, в която температурата беше несъмнено 60 градуса. Едва се добрах до у дома. Легнах и добре, че нямах клиенти. Лежах несъмнено един час, до момента в който се освестя. И си споделих, че това нещо не може по този начин да става. Че би трябвало да схвана какво се случва. Използвах всички 30 дни, ходех всеки ден на йога. За мен първоначално бяха единствено придвижванията, асаните, усещах се ужасно след всеки клас. След това лека-полека започнах да встъпвам в нещата като метафизичен понятия, да чета по тематиката. За мен е най-важна тази идея за връзка сред духовното и физическото, която в йога става с дишането и асаните. Толкова бях навлязъл във вътрешността, че за малко време отворих мое лично йога студио с сътрудник йога преподавател. Правихме класове. Аз водех йога на paddle board и по този начин се пробвах да я съчетая с моята обич към водата.
Какво ти дава йогата, на какво те научи?
Йога участва всеки ден в моя живот. Ходя на два класа, които ми харесват. И това ще продължава. Всеки йога клас е друг. Най-новата ми обич е дишането. Новата ми книга ще е за четирите стожера на здравето. И дишането е първият от тях. Без какво не можем да живеем? Дишането е първо. Ако спреш да дишаш, след няколко минути умираш. Ние вдишваме и издишваме към 20-30 хиляди пъти дневно. Представете си, в случай че подобрите успеваемостта единствено с 10% на това поемане и издишване, какъв огромен резултат ще окаже на живота ти. Сега се сертифицирам като може би единственият треньор в Средна Америка по дихателни извършения по една нова система. Учител ми е четири пъти международният рекордьор от Дания Стиг Северинсен, който си задържа дъха 22 минути. Той дава тялото си да бъде изследвано от учените. Според мен дишането е една доста неразучена, само че ефикасна система да влияем върху нашето здраве. Всеки може да го прави и нямаш потребност от нищо. Вярвам, че най-истинските неща в живота са тези, за които не би трябвало да плащаш, нямаш потребност от екипировка. Природата е заложила в нас най-необходимите неща, с цел да се поддържаме здрави, ние би трябвало да ги преоткрием и да стартираме да ги използваме. Йогата е една от най-древните системи за извършения и философия.Когато започнах да се занимавам с йога, започнах и да медитирам. Когато започнеш да медитираш постоянно, ти изграждаш това, което назовавам медитационен мускул и го тренираш. В доста обстановки успяваш да се видиш в профил и да си казваш “Сега изпитвам това, само че за какво в действителност? ”. Когато можеш да се гледаш в профил, можеш да си дадеш доста по-ясна визия за нещата, които се случват с и към теб. Даваш си сметка, че си част от едно цяло и някои неща можеш да контролираш, други не. Това смъква до голяма степен напрежението.
Медитацията изисква много непримиримост. Откъде я черпиш? Не единствено за нея, а всичките нови неща, които учиш и на които се посвещаваш.
Смятам, че не съм твърдоглав, а любопитен. Толкова доста неща ме интересуват в толкоз доста разнообразни сфери. Ровя в доста неща, които нямат нищо общо с това, което върша всеки ден. И си споделям “Защо си изгубвам времето с толкоз доста безполезна информация? ”. Започнах да чувам доста подкасти с интелигентни хора, които имат същите проблеми като мен. Един от тези хора беше споделил, че в един миг би трябвало да се научиш да разчиташ на интуицията си. А интуицията се построява от доста информация.Ти имаш най-различни парченца информация, които работят “отзад ” на мозъка ти. Те са си там. Аз започнах от ден на ден да се осланям на интуицията си и да се усещам удобно с това.Понякога, да вземем за пример, споделям на клиент или на другар да направи нещо. И в случай че той ме попита “Защо? ”, ще ми е мъчно да му обясня. И си дадох сметка, че тези разнообразни неща, които чета, информацията, която употребявам, ми дават една основа да давам висок % положителни препоръки, основани на вътрешен глас. Така съм се схванал и с моите клиенти. Те ми заплащат една огромна сума пари за един час, в случай че почна да им изяснявам всяко нещо, което вършат, ще ми заплащат за лекция. Затова те ми дават един заем на доверие.Според мен би трябвало да развиваме това. Да прочетеш една книга, която на пръв взор няма нищо общо с теб. В нея може да има 2-3 парченца информация, които да ти оказват помощ да дадеш доста добър съвет. Всяко парченце информация може да си падне на мястото.
Може ли един съвет - какво би трябвало да вършим заран, с цел да се почувстваме по-добре в кожата си?
Това е доста елементарно! Любимото ми упражнение, което практикуваме с децата в българското учебно заведение в Синсинати. Казва се box breathing – дишане в кутийка. Кутийка, която е квадрат, т.е. с равни страни. Това нещо го вършат navy seals ( " тюлените " - най-елитните специфични елементи във Военноморските сили на Съединени американски щати - б.р.). Установено е, че усъвършенства концентрацията, понижава напрежението и редуцира времето за реакция. Упражнението е следното: В едно поемане и издишване можеш да промениш четири неща - времето за поемане, времето за задържане след вдишването, времето за издишване и времето за задържане след издишването.

Вдишваш за три секунди, задържаш за три секунди, издишваш за три и по-късно още веднъж задържаш за три. И по този начин продължаваш с този квадрат. Трите секунди не са наложителни, може и с четири или с пет, въпросът е да са идентични страните.

Когато направиш 10-15 такива квадратчета, ти в действителност си медитирал. Толкова си ангажиран да мислиш за тези секунди, които спазваш, че твоят мозък се е успокоил и мисли единствено за стъпката, която би трябвало да извърши. Това е първата крачка към медитация.Това е упражнение, което можеш да правиш на всички места. Аз го върша в колата, като съм на червен светофар да вземем за пример.Хоризонт
Каква е идната цел, която си поставяш – професионално и персонално?
Професионално и персонално са доста свързани за мен нещата. Не виждам ден, в който ще се пенсионирам и ще спра да върша това, което върша. Особено откакто навлязоха новите технологии, аз от ден на ден мога да свързвам нещата, които върша като занимание, с нещата, които правя като специалност. През последните 2 години се концентрирам напълно на работа отдалечено. Повечето ми клиенти към този момент са отдалечени. Имам клиенти в съвсем всяка точка на Европа, на Америка. С тях се виждаме по “Скайп ” или по друга стратегия и аз им оказвам помощ в сферата, в която те желаят – дали ще са физически извършения, дишане или нещо друго. Това е нещо, което стартирам като мой артикул. Почти не одобрявам нови клиенти, при които да вървя персонално. Това ме закотвя за едно място и значително считам, че персонално няма накъде повече да раста. Онлайн е малко по-различно, сесиите са по-кратки, давам доста домашни. И виждам, че в един миг хората не престават сами. И това е моята цел. Аз оказвам помощ ненапълно. Ако някой е с мен за повече от 2-3 години и въртим едни и същи неща, значи аз съм доста неприятен треньор.
Коя ще е идната дестинация?
Лексингтън. Той е доста наоколо, съвсем не се брои за пътешестване – на към 160 благи (260 километра - б.р.). Там ще съм на един квалификационен курс по метода за дишане на Вим Хоф. Той качи Еверест по къси панталони. За него студът не работи. Той споделя: “Дайте ми 10 случайни индивида и ще ги науча да вършат същите неща ”. И това го реализира към този момент доста пъти. Тези способи доведоха до серия научни проучвания и една нова просвета се ражда - по какъв начин в действителност дишането може да промени и подтиква нашата имунна система и по какъв начин да го използваме в всекидневието. Това е ужасно забавно. Като се сертифицирам и науча повече, бих желал да го преподавам и на моите клиенти. Яхта в задния двор
Кое е обичаното място за отмора?
Outer Banks, за които към този момент ти описах. Даже в този момент на последната отмора съществено почнахме да гледаме за къщи, които можем да си купим и да се преместим там за повече време. На мен това ми е фантазията – вместо да окосявам трева, в задния двор да имам паркирана яхта.




Какво продължава да ти липсва в България?
Липсва ми морето. Като отида на плажа и като го видя. Всичките му звуци и аромати. Няма такова море като нашето. Спомням, че обичах да плавам половин час във вътрешността и половин на открито без никакви терзания. Опитах се да направя същото тук първия път като отидох на Атлантическия океан във Флорида. Бяха се събрали спасители и служители на реда на брега. Бяха решили, че ще се самоубивам измежду акулите. И на другия ден забелязах, че всички хора се плацикат единствено до кръста като дребните деца. В България е толкоз умерено и прелестно. Само за храната съм забелязал, че рецептите са същите, желанието на хората да подготвят също, само че някак си качеството на продуктите не е това, което беше.
Какво е свободата?
Свободата е да можеш да правиш избори, само че и задължението да ги правиш. Хубаво е, че хората се отварят към света и пътуват доста. Това е първата стъпка към географската независимост. Тази независимост през днешния ден я имаме по дифолт. След това е финансовата такава, да можеш да си позволиш да пътуваш. Но идва и свободата да мечтаеш. В главата и в мислите ти няма ограничавания и там би трябвало да експериментираш с мислите си – какъв брой свободен да си.