Доцент Георги Бърдаров е роден на 6 април 1973 г.

Доцент Георги Бърдаров е роден на 6 април 1973 година Преподава в катедра „ Социално-икономическа география ” в Геолого-географския факултет на Софийския университет. През 2012 година е определен за доцент.

През декември 2015 година печели телевизионното предаване „ Ръкописът “ по Българска национална телевизия. Той разяснява в изявление за " Монитор " дали контингентът на детеродно население се свива всяка година зам.-деканът на Геолого-географския факултет на СУ. Вижте какво друго сподели:

Доц. Бърдаров, понижава ли раждаемостта в България? Застрашени ли сме от демографски срив?

Демографска рецесия има. Никой не може да избегне тази подготовка. Що се отнася до раждаемостта, аз съм безапелационен, че тя не понижава.

Защо?

Ние имаме безусловно естествена раждаемост съгласно равнището на развиване, на което сме. Данните сочат, че и другите страни ще стигнат последователно до този стадий на демография.

Коефициентът на Тетнус, който демонстрира междинния брой деца, родени от жена във фертилна възраст, е главен индикатор в демографията. В Европа най-ниският е в Италия – 1,1, а най-голям е в Ирландия – 1,6. Коефициентът на раждаемост, който е по-популярен, е 7,6 промила за Италия и 12,9 промила за Ирландия. За България той е 9 промила – още веднъж сме по средата.

Как тогава да си разбираем, че всяка година у нас се изнася статистика, че се раждат минимум бебета в Европа?

Това е голяма илюзия. Тя идва от това, че сега в детеродна възраст са групата хора, раждани през интервала 1995 – 2000 година. Това е времето, в което България беше в пика на своята демографска рецесия.

През 1997 година да вземем за пример имахме 9,7 промила. Оказва се, че контингентът от детеродно население се свива всяка година, само че раждаемостта се резервира постоянна към този момент петнадесет години.

Ще бъде ли постоянна раждаемостта и в идващите петнадесет години?

Да, тя ще е безусловно постоянна. Проблемът идва от свития контингент детеродно население. Постепенно кривата на раждаемост у нас стартира да се повишава от 1997 година, въпреки и с малко. Към 2025 – 2030 година ще стартират да се раждат повече бебета в безспорни бройки.

Означава ли това, че ще сме излезли от демографската рецесия?

Не, да твърдим такова нещо, не можем.

Коефициентът на раждаемост ще остане същият, единствено контингентът на хората във фертилна възраст ще е по-голям. Това би трябвало да се разбере доста ясно, тъй като оттова идват и заблудите. Статистиката си е статистика, само че объркването на тези понятия прави неправилни изводите от нея.

Като цяло се твърди, че българите и българките не желаят да имат деца или повече от едно поради ниските приходи. Вярно ли е това изказване?

Двете неща са безусловно свързани. Ниската раждаемост на фона на предишното е обусловена от обучение, личностно развиване, само че и от все по-увеличаващата се междинна дълготрайност на живота.

Не е допустимо да желаеме да живеем до 80, 90, че до 100 години и да раждаме по този начин, както са раждали в предишното. Тогава смъртността е била доста огромна както измежду пълнолетното население, по този начин и измежду децата. Не бива обаче да се бяга и от съждението, че обществената неустановеност е фактор, който като цяло понижава раждаемостта.

Под обществена неустановеност се схващат освен приходите, само че и неналичието на съответно опазване на здравето, експанзията в учебните заведения и редица други фактори. Човек избира да ги получи за себе си и за своето потомство на друго място. Точно те дават отражение и върху репродуктивните, и върху миграционните настройки.

Кои съгласно вас са главните демографски проблеми на България?

Това са високата смъртност и намаляващото по брой младо население. По отношение на смъртността ние сме първи в цяла Европа, освен в Европейския съюз – 15,5 промила. Държавите, с които можем да се съизмерваме, са със смъртност 9 – 11, най-много 12 промила. В Западна и Северозападна България има общини, в които тя надвишава 30 промила.

Такава смъртност регистрират само районите, които са във боен спор или са изумени от огромни болестни пандемии, като СПИН – пандемията в субсахарска Африка. Това е тъжният и притеснителен факт в нашата страна – не раждаемостта, а смъртността.

Украйна, Латвия, Литва и Унгария в последните години влизаха и излизаха от демографската крива, само че при нас тя остава неизменима. Как ще коментирате този факт?

Действително в даден миг те подобряваха обстановката в самите страни, България към момента не е излязла от патовата крива. Преди години сходна, даже по-лоша е била обстановката в Ирландия и Финландия.

Взимам тях за съпоставяне, тъй като са близки до нас по брой население през годините. Тези две страни са били в доста по-кризисни обстановки от България, изключително Ирландия.

През 50-те години на предишния век те са били в демографски колапс, обстановката е била в пъти по-страшна. Към 1915 година да вземем за пример Финландия е била най-бедната съветска губерния, водеща по сиромашия в Европа. Те обаче са излезли от обстановката.