Доц. Татяна Буруджиева: Разберат ли се за бюджета, ще има правителство
Доц. Татяна Буруджиева – политолог и депутат от 42-ия парламент, в инртервю за предаването " България, Европа и светът на фокус " на Радио " Фокус "
Доц. Буруджиева, политиката е динамична, и напоследък като се изключи че виждаме ексцентрични решения от страна на народните представители, президентът Румен Радев също много бързо работи и не се бави, както преди. Вчера стана ясно, че стартират консултациите с партиите ГЕРБ-СДС, " Продължаваме промяната “ - " Демократична България “. Как може да определим неговите дейности през днешния ден? И поради че разбирателството сред двете обединения е вървене по един тъничък лед, не е ли рисково да се бърза толкоз?
Два са разновидностите: и да, и не. От една страна е обяснимо бързането на президента, тъй като всяко закъснение при сформиране на държавното управление, в случай че имаме такава алтернатива, е добре, само че в случай че нямаме алтернатива за сформиране на държавното управление и се получи като в предходния парламент, тогава забавянето вкарва изборите 2 в 1, дори 3 в 1, тъй като ние имаме осъществена подписка за референдум. И тогава би трябвало да се наясно партиите, че локалният избор може да се трансформира в доста решителен фактор за националния избор. Т.е. ще се смесят претекстове, ще се смеси интензивност. Сега за някои партии това ще е добре, изключително тези, които са с доста ясни, добре структурирани позиции на място и в локалната власт. Идеята очевидно на новите партии от вида на " Продължаваме промяната “, е, че може би могат да се възползват от такива избори, с цел да се вдигне националния избор, с вярата, че на локално ниво те ще могат да прибавят причини към своите апели към хората да ги поддържат с рецензия към локалната власт. Знаем, че ГЕРБ с най-силни позиции в локалната власт. Но това е нож с две остриета.
Неслучайно след известна процедура при започване на 90-те години, не че има някакъв записан особено законов текст или процедура, само че се заобикаля смесването на локалните избори с национални. Предполагам, че претекстът е, че може да се укрепи по този метод прекалено една власт, не е толкоз претекстът дали ще отслабнем някоя партия, а че може да се налее прекалено много власт в една партия посредством тази композиция. И считам, че това е разумен претекст да не се съчетават двата избора, тъй като не дават действителна добра картина. Всъщност картината на локалната власт би трябвало да се подсигурява с едни оптимално готови и фокусирани върху локалните избори процедури и акция, с цел да може да се види доста ясно разположението на политическите сили, тъй като точно тяхната позиция в локалната власт е насочна точка както за напредък, по този начин и за проваляне.
Но да се върнем към самите съвещания при президента.
По принцип президентът съблюдава процедура. Сега, някак си усещам, че всички са наясно, че нищо ново няма да чуе президентът в тези съвещания, и някак си хипотезата е, че президентът би трябвало да ги употребява за нещо друго. Т.е. да прави съвещания единствено, в случай че той ще се трансформира в онази трета свързваща мощ на едни договаряния, т.е. в случай че той има предпочитание да подтиква преговорния развой и да ни приближи до опцията за сформиране на държавно управление сред партиите, които фактически могат да сформират такова болшинство в Народното събрание. Истината обаче съгласно мене е, че това е процедура, която се следва тъкмо като процедура. Не имам вяра президентът нещо друго да реализира в тези съвещания, още повече, че както казахте вие, те са доста небрежно. Т.е. в случай че самият президент не е направил диалози с предварителни партии, да почне други кръгове, това е дълъг преговорният развой. Защо го прави освен това състояние, оттатък това, че би трябвало да съблюдава свои отговорности? Аз считам, че президентът ще чака в тези съвещания въпреки всичко дефинитивно да си сформира мнение защо иде тирада, до какъв брой и какви са тъкмо в този миг проблемите пред политически сили, техните настройки, с цел да реши какво да прави с третия мандат. Защото с първия и втория е ясно, само че е доста огромен въпросът с третия мандат, където също по процедура той би трябвало просто да го даде, няма по какъв начин да се откаже.
Но поради, че към този момент знаем, че ще има лидерска среща, и партиите обявиха, че не са подготвени за нея обаче, консултациите по какъв начин наподобяват на този декор и какво да чака в действителност?
На този декор е още от това, което направиха партиите, ходовете, които направиха партиите, с избора на ръководител на Народно заседание, обстановката наподобява по този начин: партиите побутват настрани президента в целия този развой. Аз персонално ги извинявам, тъй като това е техният безусловно обществен и резистентен опит, неотстъпчив по-скоро опит да покажат, че става въпрос за парламентарна народна власт, и че водещите, основните субекти в тази народна власт са точно партиите. Това, което те демонстрират сега с всички тези ходове през тези два-три дни, е, че президентът има по-скоро една технична, софтуерна функционалност, в случай че мога да се показва, тя е значима.
Която обаче напоследък се трансформира в съществена и водеща.
Тя се трансформира в център на власт по повод навръх сформиране на държавно управление или на ръководство на страната, което съгласно мене пък е и водещият претекст партиите да действат по този метод в този миг към този момент, с цел да стартират да стават ясени границите на властта, кой защо е избиран, по този начин се каже, защо гласуваме за президент, и защо гласуваме за партии и Народно заседание.
Доц. Буруджиева, обсъдихме с вас по какъв начин наподобяват консултациите през днешния ден, свикването им, бързането на президента, и изобщо по този начин дейностите на партиите, само че иска ми се да поговорим малко по-конкретно за самите партии. Не смятате ли че Бойко Борисов вкара " Продължаваме промяната “- " Демократична България “ в един капан?
В смисъл, че са седнали да приказват с него ли?
Да.
Чисто алегоричен.
Да, да.
Рано или късно това трябваше да се случи. А ние по доста чудноват метод преценяме едни безусловно бих споделила тривиални дейности в един либерален политически развой, в който доста постоянно партиите и водачите им съвсем безусловно не могат да се понасят. Това обаче не е мотив да не сядат на една маса за договаряния, за диалози когато се постанова да се вършат общи политики или да се разискват такива значими неща, като ръководството на страната. Само да напомня, тъй като ние доста постоянно споделяме: ето, този по какъв начин правил, оня по какъв начин правил, Белгия какъв брой време нямало държавно управление, пък в Германия по какъв начин се направил съюз сред леви и десни. Вижте доста постоянно може да видите политици, които в идващия миг на единия от тях примерно се повдигат обвинявания, вкарват го в пандиза, по-късно той излиза или не излиза, оправдават го, сядат още веднъж на масата. В политиката животът, моралът достойнството и отговорността имат малко по-различни измерения в сравнение с чисто човешките. Трябва да сме наясно, че е неверна поръчката, че в политиката няма морал, той просто не е нашият, човешкият морал. И когато в политиката безусловно атакуваш врага си, т.е. съперника, който си трансформирал във зложелател, казваш, че ще го изчегърташ, ще го унищожиш, тука не става въпрос за физическо ликвидиране, както би станало въпрос сред чисто човешки връзки, и това би могло даже да бъде употребявано в съда, в случай че нещо се случи с другия човек, да те сметнат за подозрителна персона, че си го заплашвал.
В политиката това е бих споделила в нормалността на един конфликтен дискурс, въпреки че прекомерно несъмнено, тъй като то върви паралелно с наложителното друго изискване: в демокрацията не можеш да съществуваш без другия. Само в властническите и диктаторски режими се допуска, че другият би трябвало да бъде и физически погубен. В този смисъл, откакто другият е толкоз друг, мисли по друг метод и прави нещата по друг метод, има други органи дето се занимават с това законно ли е, не е ли законно това, което той прави. Между политиците този диалог е обикновено да се състои, а ние непрестанно бъркаме нещата, трансформираме политическите партии безусловно в прокуратура, в съд, в някакви наказателни и репресивни органи, които ние има работа в Народното събрание с това да се разправят.
Работните групи на ГЕРБ-СДС, " Продължаваме промяната “- " Демократична България “ по бюджет, финанси, икономическа политика се сплотиха към постигането на 3% бюджетен недостиг, запазването също по този начин на размера на налозите, продължаването по пътя към Еврозоната, усъвършенстването на разноските. Това стана ясно през вчерашния ден. Двете обединения са разминават обаче имат разнообразни позиции по отношение на това кой би трябвало да внесе плана за държавната финансова рамка. Според вас кой би бил по-добрият вид: с постоянно държавно управление или в този момент, още в този момент, със служебно?
И теоретично, и на практика несъмнено, че е по-добре с постоянно държавно управление, тъй като бюджетът всички към този момент български научиха, че е едно от най-важните политически гласувания в Народното събрание, защото бюджетът дава ресурса да се упражняват избрани политики. И ето в този момент това, което всички слушаме за това тука какво единодушие се стигнали, това е в действителност една рамка, която е в структурата на разбирането за фискалната политика, наложено още от Костов и развито от всички последващи, следвано от всички последващи държавни управления, което е тотално друго от това, което " Продължаваме промяната “ когато беше на власт предложи като основа за бюджета. Значи се връщаме към една друга рамка, връщаме ли се към другите политики, а до каква степен и защо става дума в целите на " Продължаваме промяната “ и на ГЕРБ, тъй като няма по какъв начин, те съответстват в някои връзки, само че при всички положения бюджетът е отражение или израз, на практика реализация, опция за такава, на избрани политики, което значи, че с изключение на обща рамка, би трябвало да забележим и политиките, по които са се договорили, а и кой ще ги следва, ще ги следват ли служебните министри. Т.е. може да бъде признат този бюджет и от едно служебно държавно управление, в случай че то се ангажира да следва политиките, с които го задължават тези партии.
Това по какъв начин си го представяме? Естествено, че служебното държавно управление е назначено от президента, и както той си показва, че би трябвало да се ръководи в този миг страната, за тези няколко месеца, за които е служебното държавно управление, по този начин ще се случва. То по Конституция е по този начин. За да могат да си упражняват политиките, от там да има смисъл гласуването на бюджет, партиите би трябвало да могат да сформират държавно управление. Що се отнася до неналичието на бюджет за служебното държавно управление, то няма задължението да прави стратегически каузи. В този смисъл няма драма, на никое място по света не е имало драма това, че ще се извършва остарелият бюджет. Общо взето нямате доста огромно мърдане от предходната година, като качването на цените тази година се получи съгласно мен от доста задълбочения диалог за еврото, и съгласно мен просто се надуха някой цени, с цел да може да като се вкара еврото да получим едни избрани доходи.
Така че съгласно мен те би трябвало, и в случай че и в действителност имаме пазар и пазарна стопанска система, естествено да паднат, в случай че ние, българите, имаме малко разсъдък несъмнено, да не използваме неща, които са с изкуствено надути цени.
Доц. Буруджиева, по какъв начин наподобява обаче през днешния ден съставянето на държавно управление? С кой мандат съгласно вас ще се реализира,защото видяхме, че Борисов е податлив на доста взаимни отстъпки?
Той е податлив на доста взаимни отстъпки, само че не мога да си показва, че един водач на политическа партия, която към този момент на няколко избори го поддържа, поддържа партията, гласоподава, изкарва я преди всичко или на косъм разстояние, на второ място, т.е. постоянно с искания за властта и постоянно с отстъпки, които не довеждат до нищо. Така че Борисов може да направи отстъпки за формат, за хора, които ще бъдат показани в това държавно управление, в това число може да си представим, че те ще предложат едно държавно управление с първия мандат, което повтаря донякъде…
" Габровски ".
… експертното държавно управление " Габровски ", само че с специалисти, които несъмнено би следвало да са обвързани и с други политически партии, с цел да или най-малко да имат по този начин пристрастия към други полезности, не просто тези, които се изповядват от ГЕРБ.
Да бъдат обвързани с политически партии.
Обвързани, препоръчани по някакъв метод, с цел да има някаква гаранция, че видяхме по какъв начин се разпада едно държавно управление в случай, че една персона държи на престижа си и не желае да го подлага на подозрения. Такъв вид персони, както и самото сформиране на болшинството в поддръжка на държавното управление, подсигурява при всички положения сериозен надзор над стъпките на това държавно управление. Но в случай че не се осъществя и то не бъде подкрепено, както се декларира от " Продължаваме промяната “, то не могат да си показва, че за втория мандат ГЕРБ пък ще ги поддържа тях. Няма безусловно никаква политическа, практическа, електорална…
Няма логичност, да.
… всякаква логичност няма. И оттук, приказваме за трети мандат, връщаме се и на това за какво са значими съгласно мен тези съвещания за самия президент. Много е тежък изборът в този парламент на третия мандат, на кой да се даде. Ако се даде още веднъж на Българска социалистическа партия – безконечният притежател на третия мандат, ние имаме отговор какво ще се случи. Просто няма никаква логичност, позициите на Българска социалистическа партия, които в този момент се изрекоха, ясното заставане в обстановка на съпротива тъкмо против първите две без чийто гласове не може да се сформира държавно управление, всичко това е обрича третия мандат. От друга страна, да проследявам третият мандат на Движение за права и свободи, с която партия първите две не желаят да сформират държавно управление, също в огромна степен обрича мандата, въпреки че Движение за права и свободи се е справяло с трети мандати, и то много сполучливо, на няколко пъти в историята ни, в близката ни демократична история. А остава " Възраждане “ като трета политическа мощ, най-логично. Там нещата са ясни: " Възраждане “ би трябвало да предложи собствен план за кабинет на малцинството с явен бюджет, както споделиха те, и цели в политиките, които най-вероятно ще се разминават с това, което могат да поддържат в обособени пунктове, в някои ще се поддържат, в някои – не, което слага под доста огромен въпрос изобщо основаването на болшинство, защото до този миг " Възраждане “ не демонстрира предпочитание за колаборация, което значи по-силните партии да кажат: " Ами добре, правете вие каквото си желаете, да правилно можем да ви свалим всеки един миг “. И излиза, че едно такова държавно управление би било гласувано единствено и единствено поради момента, нещо, което пък гласоподавателите на тези партии мъчно биха приели, и би дало доста власт оттук насетне в случай че се оправят добре със задачата " Възраждане “, още веднъж да продължат да порастват по-бързо от самото тяхно очакване. Това е партия с доста сериозен напредък. И това слага доста съществени проблеми пред другите партии за поддръжката към нея.
И остава " ИТН “, който кардинално би могъл да изиграе тази роля, тъкмо като най-малка политическа партия да сплоти първите две в правенето на един отново вид експертен кабинет. Но проблем е с " ИТН “, тъй като те един път провалиха цяло Народно заседание с първи мандат. Чисто психически нямам визия дали биха могли да бъдат натоварени да изиграят тази роля, въпреки че има и още един вид, примерно ГЕРБ да предложи държавно управление на малцинството.
За първия мандат.
Още в първия мандат опитите непрестанно нещо да се схваща с " Продължаваме промяната “. При последна неспособност да се разбере, можем да присъстваме и на подобен вид: ясно партийно държавно управление на ГЕРБ на малцинството, което се предлага. И оттова нататък към този момент кой ще го поддържа, без значение от приказките на съперниците, че това ще е хартиена, нехартиена или всякаква друга коалиция, това ще бъде поддръжка за национални ползи и политики, в това число и за гласоподаване на бюджета, тъй като държавното управление ще зависи от това дали ще се схванат да гласоподават бюджет, който да се внесе от внесе от служебно държавно управление или не.
Доц. Буруджиева, политиката е динамична, и напоследък като се изключи че виждаме ексцентрични решения от страна на народните представители, президентът Румен Радев също много бързо работи и не се бави, както преди. Вчера стана ясно, че стартират консултациите с партиите ГЕРБ-СДС, " Продължаваме промяната “ - " Демократична България “. Как може да определим неговите дейности през днешния ден? И поради че разбирателството сред двете обединения е вървене по един тъничък лед, не е ли рисково да се бърза толкоз?
Два са разновидностите: и да, и не. От една страна е обяснимо бързането на президента, тъй като всяко закъснение при сформиране на държавното управление, в случай че имаме такава алтернатива, е добре, само че в случай че нямаме алтернатива за сформиране на държавното управление и се получи като в предходния парламент, тогава забавянето вкарва изборите 2 в 1, дори 3 в 1, тъй като ние имаме осъществена подписка за референдум. И тогава би трябвало да се наясно партиите, че локалният избор може да се трансформира в доста решителен фактор за националния избор. Т.е. ще се смесят претекстове, ще се смеси интензивност. Сега за някои партии това ще е добре, изключително тези, които са с доста ясни, добре структурирани позиции на място и в локалната власт. Идеята очевидно на новите партии от вида на " Продължаваме промяната “, е, че може би могат да се възползват от такива избори, с цел да се вдигне националния избор, с вярата, че на локално ниво те ще могат да прибавят причини към своите апели към хората да ги поддържат с рецензия към локалната власт. Знаем, че ГЕРБ с най-силни позиции в локалната власт. Но това е нож с две остриета.
Неслучайно след известна процедура при започване на 90-те години, не че има някакъв записан особено законов текст или процедура, само че се заобикаля смесването на локалните избори с национални. Предполагам, че претекстът е, че може да се укрепи по този метод прекалено една власт, не е толкоз претекстът дали ще отслабнем някоя партия, а че може да се налее прекалено много власт в една партия посредством тази композиция. И считам, че това е разумен претекст да не се съчетават двата избора, тъй като не дават действителна добра картина. Всъщност картината на локалната власт би трябвало да се подсигурява с едни оптимално готови и фокусирани върху локалните избори процедури и акция, с цел да може да се види доста ясно разположението на политическите сили, тъй като точно тяхната позиция в локалната власт е насочна точка както за напредък, по този начин и за проваляне.
Но да се върнем към самите съвещания при президента.
По принцип президентът съблюдава процедура. Сега, някак си усещам, че всички са наясно, че нищо ново няма да чуе президентът в тези съвещания, и някак си хипотезата е, че президентът би трябвало да ги употребява за нещо друго. Т.е. да прави съвещания единствено, в случай че той ще се трансформира в онази трета свързваща мощ на едни договаряния, т.е. в случай че той има предпочитание да подтиква преговорния развой и да ни приближи до опцията за сформиране на държавно управление сред партиите, които фактически могат да сформират такова болшинство в Народното събрание. Истината обаче съгласно мене е, че това е процедура, която се следва тъкмо като процедура. Не имам вяра президентът нещо друго да реализира в тези съвещания, още повече, че както казахте вие, те са доста небрежно. Т.е. в случай че самият президент не е направил диалози с предварителни партии, да почне други кръгове, това е дълъг преговорният развой. Защо го прави освен това състояние, оттатък това, че би трябвало да съблюдава свои отговорности? Аз считам, че президентът ще чака в тези съвещания въпреки всичко дефинитивно да си сформира мнение защо иде тирада, до какъв брой и какви са тъкмо в този миг проблемите пред политически сили, техните настройки, с цел да реши какво да прави с третия мандат. Защото с първия и втория е ясно, само че е доста огромен въпросът с третия мандат, където също по процедура той би трябвало просто да го даде, няма по какъв начин да се откаже.
Но поради, че към този момент знаем, че ще има лидерска среща, и партиите обявиха, че не са подготвени за нея обаче, консултациите по какъв начин наподобяват на този декор и какво да чака в действителност?
На този декор е още от това, което направиха партиите, ходовете, които направиха партиите, с избора на ръководител на Народно заседание, обстановката наподобява по този начин: партиите побутват настрани президента в целия този развой. Аз персонално ги извинявам, тъй като това е техният безусловно обществен и резистентен опит, неотстъпчив по-скоро опит да покажат, че става въпрос за парламентарна народна власт, и че водещите, основните субекти в тази народна власт са точно партиите. Това, което те демонстрират сега с всички тези ходове през тези два-три дни, е, че президентът има по-скоро една технична, софтуерна функционалност, в случай че мога да се показва, тя е значима.
Която обаче напоследък се трансформира в съществена и водеща.
Тя се трансформира в център на власт по повод навръх сформиране на държавно управление или на ръководство на страната, което съгласно мене пък е и водещият претекст партиите да действат по този метод в този миг към този момент, с цел да стартират да стават ясени границите на властта, кой защо е избиран, по този начин се каже, защо гласуваме за президент, и защо гласуваме за партии и Народно заседание.
Доц. Буруджиева, обсъдихме с вас по какъв начин наподобяват консултациите през днешния ден, свикването им, бързането на президента, и изобщо по този начин дейностите на партиите, само че иска ми се да поговорим малко по-конкретно за самите партии. Не смятате ли че Бойко Борисов вкара " Продължаваме промяната “- " Демократична България “ в един капан?
В смисъл, че са седнали да приказват с него ли?
Да.
Чисто алегоричен.
Да, да.
Рано или късно това трябваше да се случи. А ние по доста чудноват метод преценяме едни безусловно бих споделила тривиални дейности в един либерален политически развой, в който доста постоянно партиите и водачите им съвсем безусловно не могат да се понасят. Това обаче не е мотив да не сядат на една маса за договаряния, за диалози когато се постанова да се вършат общи политики или да се разискват такива значими неща, като ръководството на страната. Само да напомня, тъй като ние доста постоянно споделяме: ето, този по какъв начин правил, оня по какъв начин правил, Белгия какъв брой време нямало държавно управление, пък в Германия по какъв начин се направил съюз сред леви и десни. Вижте доста постоянно може да видите политици, които в идващия миг на единия от тях примерно се повдигат обвинявания, вкарват го в пандиза, по-късно той излиза или не излиза, оправдават го, сядат още веднъж на масата. В политиката животът, моралът достойнството и отговорността имат малко по-различни измерения в сравнение с чисто човешките. Трябва да сме наясно, че е неверна поръчката, че в политиката няма морал, той просто не е нашият, човешкият морал. И когато в политиката безусловно атакуваш врага си, т.е. съперника, който си трансформирал във зложелател, казваш, че ще го изчегърташ, ще го унищожиш, тука не става въпрос за физическо ликвидиране, както би станало въпрос сред чисто човешки връзки, и това би могло даже да бъде употребявано в съда, в случай че нещо се случи с другия човек, да те сметнат за подозрителна персона, че си го заплашвал.
В политиката това е бих споделила в нормалността на един конфликтен дискурс, въпреки че прекомерно несъмнено, тъй като то върви паралелно с наложителното друго изискване: в демокрацията не можеш да съществуваш без другия. Само в властническите и диктаторски режими се допуска, че другият би трябвало да бъде и физически погубен. В този смисъл, откакто другият е толкоз друг, мисли по друг метод и прави нещата по друг метод, има други органи дето се занимават с това законно ли е, не е ли законно това, което той прави. Между политиците този диалог е обикновено да се състои, а ние непрестанно бъркаме нещата, трансформираме политическите партии безусловно в прокуратура, в съд, в някакви наказателни и репресивни органи, които ние има работа в Народното събрание с това да се разправят.
Работните групи на ГЕРБ-СДС, " Продължаваме промяната “- " Демократична България “ по бюджет, финанси, икономическа политика се сплотиха към постигането на 3% бюджетен недостиг, запазването също по този начин на размера на налозите, продължаването по пътя към Еврозоната, усъвършенстването на разноските. Това стана ясно през вчерашния ден. Двете обединения са разминават обаче имат разнообразни позиции по отношение на това кой би трябвало да внесе плана за държавната финансова рамка. Според вас кой би бил по-добрият вид: с постоянно държавно управление или в този момент, още в този момент, със служебно?
И теоретично, и на практика несъмнено, че е по-добре с постоянно държавно управление, тъй като бюджетът всички към този момент български научиха, че е едно от най-важните политически гласувания в Народното събрание, защото бюджетът дава ресурса да се упражняват избрани политики. И ето в този момент това, което всички слушаме за това тука какво единодушие се стигнали, това е в действителност една рамка, която е в структурата на разбирането за фискалната политика, наложено още от Костов и развито от всички последващи, следвано от всички последващи държавни управления, което е тотално друго от това, което " Продължаваме промяната “ когато беше на власт предложи като основа за бюджета. Значи се връщаме към една друга рамка, връщаме ли се към другите политики, а до каква степен и защо става дума в целите на " Продължаваме промяната “ и на ГЕРБ, тъй като няма по какъв начин, те съответстват в някои връзки, само че при всички положения бюджетът е отражение или израз, на практика реализация, опция за такава, на избрани политики, което значи, че с изключение на обща рамка, би трябвало да забележим и политиките, по които са се договорили, а и кой ще ги следва, ще ги следват ли служебните министри. Т.е. може да бъде признат този бюджет и от едно служебно държавно управление, в случай че то се ангажира да следва политиките, с които го задължават тези партии.
Това по какъв начин си го представяме? Естествено, че служебното държавно управление е назначено от президента, и както той си показва, че би трябвало да се ръководи в този миг страната, за тези няколко месеца, за които е служебното държавно управление, по този начин ще се случва. То по Конституция е по този начин. За да могат да си упражняват политиките, от там да има смисъл гласуването на бюджет, партиите би трябвало да могат да сформират държавно управление. Що се отнася до неналичието на бюджет за служебното държавно управление, то няма задължението да прави стратегически каузи. В този смисъл няма драма, на никое място по света не е имало драма това, че ще се извършва остарелият бюджет. Общо взето нямате доста огромно мърдане от предходната година, като качването на цените тази година се получи съгласно мен от доста задълбочения диалог за еврото, и съгласно мен просто се надуха някой цени, с цел да може да като се вкара еврото да получим едни избрани доходи.
Така че съгласно мен те би трябвало, и в случай че и в действителност имаме пазар и пазарна стопанска система, естествено да паднат, в случай че ние, българите, имаме малко разсъдък несъмнено, да не използваме неща, които са с изкуствено надути цени.
Доц. Буруджиева, по какъв начин наподобява обаче през днешния ден съставянето на държавно управление? С кой мандат съгласно вас ще се реализира,защото видяхме, че Борисов е податлив на доста взаимни отстъпки?
Той е податлив на доста взаимни отстъпки, само че не мога да си показва, че един водач на политическа партия, която към този момент на няколко избори го поддържа, поддържа партията, гласоподава, изкарва я преди всичко или на косъм разстояние, на второ място, т.е. постоянно с искания за властта и постоянно с отстъпки, които не довеждат до нищо. Така че Борисов може да направи отстъпки за формат, за хора, които ще бъдат показани в това държавно управление, в това число може да си представим, че те ще предложат едно държавно управление с първия мандат, което повтаря донякъде…
" Габровски ".
… експертното държавно управление " Габровски ", само че с специалисти, които несъмнено би следвало да са обвързани и с други политически партии, с цел да или най-малко да имат по този начин пристрастия към други полезности, не просто тези, които се изповядват от ГЕРБ.
Да бъдат обвързани с политически партии.
Обвързани, препоръчани по някакъв метод, с цел да има някаква гаранция, че видяхме по какъв начин се разпада едно държавно управление в случай, че една персона държи на престижа си и не желае да го подлага на подозрения. Такъв вид персони, както и самото сформиране на болшинството в поддръжка на държавното управление, подсигурява при всички положения сериозен надзор над стъпките на това държавно управление. Но в случай че не се осъществя и то не бъде подкрепено, както се декларира от " Продължаваме промяната “, то не могат да си показва, че за втория мандат ГЕРБ пък ще ги поддържа тях. Няма безусловно никаква политическа, практическа, електорална…
Няма логичност, да.
… всякаква логичност няма. И оттук, приказваме за трети мандат, връщаме се и на това за какво са значими съгласно мен тези съвещания за самия президент. Много е тежък изборът в този парламент на третия мандат, на кой да се даде. Ако се даде още веднъж на Българска социалистическа партия – безконечният притежател на третия мандат, ние имаме отговор какво ще се случи. Просто няма никаква логичност, позициите на Българска социалистическа партия, които в този момент се изрекоха, ясното заставане в обстановка на съпротива тъкмо против първите две без чийто гласове не може да се сформира държавно управление, всичко това е обрича третия мандат. От друга страна, да проследявам третият мандат на Движение за права и свободи, с която партия първите две не желаят да сформират държавно управление, също в огромна степен обрича мандата, въпреки че Движение за права и свободи се е справяло с трети мандати, и то много сполучливо, на няколко пъти в историята ни, в близката ни демократична история. А остава " Възраждане “ като трета политическа мощ, най-логично. Там нещата са ясни: " Възраждане “ би трябвало да предложи собствен план за кабинет на малцинството с явен бюджет, както споделиха те, и цели в политиките, които най-вероятно ще се разминават с това, което могат да поддържат в обособени пунктове, в някои ще се поддържат, в някои – не, което слага под доста огромен въпрос изобщо основаването на болшинство, защото до този миг " Възраждане “ не демонстрира предпочитание за колаборация, което значи по-силните партии да кажат: " Ами добре, правете вие каквото си желаете, да правилно можем да ви свалим всеки един миг “. И излиза, че едно такова държавно управление би било гласувано единствено и единствено поради момента, нещо, което пък гласоподавателите на тези партии мъчно биха приели, и би дало доста власт оттук насетне в случай че се оправят добре със задачата " Възраждане “, още веднъж да продължат да порастват по-бързо от самото тяхно очакване. Това е партия с доста сериозен напредък. И това слага доста съществени проблеми пред другите партии за поддръжката към нея.
И остава " ИТН “, който кардинално би могъл да изиграе тази роля, тъкмо като най-малка политическа партия да сплоти първите две в правенето на един отново вид експертен кабинет. Но проблем е с " ИТН “, тъй като те един път провалиха цяло Народно заседание с първи мандат. Чисто психически нямам визия дали биха могли да бъдат натоварени да изиграят тази роля, въпреки че има и още един вид, примерно ГЕРБ да предложи държавно управление на малцинството.
За първия мандат.
Още в първия мандат опитите непрестанно нещо да се схваща с " Продължаваме промяната “. При последна неспособност да се разбере, можем да присъстваме и на подобен вид: ясно партийно държавно управление на ГЕРБ на малцинството, което се предлага. И оттова нататък към този момент кой ще го поддържа, без значение от приказките на съперниците, че това ще е хартиена, нехартиена или всякаква друга коалиция, това ще бъде поддръжка за национални ползи и политики, в това число и за гласоподаване на бюджета, тъй като държавното управление ще зависи от това дали ще се схванат да гласоподават бюджет, който да се внесе от внесе от служебно държавно управление или не.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ