Доц. Трънкова: Допускането на потенциален донор до кръводаряване е отговорност на лекаря
Доц. доктор Веселина Трънкова е приключила медицина във ВМИ „ Н. И. Пирогов “, Одеса, през 1976 година Пак там придобива клинична компетентност „ Офталмология “. През 1981 година придобива научна степен „ лекар по медицина “ в компетентност Хематология с дисертация на тематика: „ Разпределение на HLA антигените и някои имунологични индикатори при заболели с тумори и псевдотумори на орбитата и меланобластома “,. От 1982 до 2007 година работи в Отделение по кръвопреливане и имуногенетика в „ Н. И. Пирогов “, а от 2007 година - в Отделение по трансфузионна хематология и имунология.
Има присъединяване в 3 изследвания, финансирани от Националния фонд „ Научни изследвания “ към МОН, взаимно с клиника по ревматология, ВМИ – София и детска клиника по ревматични и колагенови болести ДУБ, София. Член на болничната комисия по кръвопреливане към УМБАЛСМ „ Н. И. Пирогов “ и член на изпитна комисия за осъществяване на конкурсен изпит за н.с. III – I ст. по хематология и преливане на кръв към отделението по кръвопреливане и имуногенетика. Пред Zdrave.net доцент Трънкова разяснява какви са митовете и рисковете от кръводаряването, както и какви са потребностите на УМБАЛСМ „ Пирогов “ от кръв и кръвни артикули.
Доц. Трънкова, какви са митовете към кръводаряването? Защо към момента има хора, които се опасяват да подаряват кръв?
Безвъзмездното кръводаряване е един от най-благородните способи да изразим своята съпричастност и да се превърнем в нечий воин. За огромно страдание, даже и през днешния ден, в 21 век, към момента има голям брой легенди, в които доста хора имат вяра.
Може би най-разпространеният измежду тях е, че можем да се заразим по време на кръводаряване. На процедура това е изключено, защото всички консумативи, които се употребяват, са самостоятелни, стерилни и за еднократна приложимост. Друг доста публикуван мит е, че кръводаряването отслабва имунната ни система. А в действителност е тъкмо противоположното. Кръводаряването е потребно, тъй като подтиква обновяването на кръвните кафези и по този метод усилва защитните сили на организма. Има и една група хора, които не подаряват кръв просто тъй като изпитват боязън. Истината е, че единственото нещо, което се усеща, това е убождането. Самата процедура не е мъчителна и трае към 10-15 мин.
Всички тези легенди и предубеждения могат да бъдат преодолени с построяването на здравна просвета още от най-ранна детска възраст, т.е. да се стартира още в учебно заведение. Разяснителните акции за изгодата и нуждата от кръводаряването ще разрешат същите тези деца, когато навършат 18 години, да станат безплатни кръводарители.
Какви са потребностите на болница „ Пирогов” от кръв и кръвни артикули на годишна база?
„ Пирогов” е най-голямата незабавна болница и като такава, напълно разумно употребява доста огромно количество кръв и кръвни съставки. Само за предходната 2021 година са прелети 1300 литра еритроцитен концентрат, 635 литра плазма и 300 сака тромбоцитен концентрат. Тук обаче желая да отбележа, че за миналата година поради пандемията от COVID-19 бяха спрени плановите интервенции, тъй че в обикновено, непандемично време, употребяваните количества биха изглеждали по-различно. Клиниките, които са най-големи потребители на кръв и кръвни съставки, са травматологичните, хирургичните и клиниката по изгаряне, а те за един много дълъг интервал действаха като Коронавирус клиники.
Кой може и кой не може да подарява кръв?
Кръводарител може да бъде всеки здрав човек на възраст от 18 година до 65 години, който тежи повече от 50 кг и не е приемал никакви лекарства през последните 48 часа. Преди кръводаряването се прави консултация и обзор от доктор, чиято задача е да реши, че кръводаряването не заплашва здравето на евентуалния донор, и че дарената от него кръв е безвредна за болните, които се нуждаят от нея.
Мъжете могат да подаряват кръв 5 пъти в границите на една календарна година, а дамите – 4 пъти, като интервалът сред две кръводарявания би трябвало да бъде най-малко 2 месеца.
Не се позволяват хора, които страдат от хронични и злокачествени болести, хора със СПИН, хепатит, сифилис, туберкулоза, токсоплазмоза, бруцелоза, отосклероза и Мениеров синдром, бронхит, алергии, продължителен остеомиелит и деформации на костите, ревматизъм, язва на стомаха или дванадесетопръстника, псориазис, екземи, глаукома, някои автоимунни болести и така нататък Противопоказани са всички остри заразни заболявания. Хората, които са имали контакт със заразно заболели – за интервал, еднакъв на инкубационния, също не могат да подаряват кръв. Проблем е съществуването на сърдечно-съдово заболяване, тропически инфекции, костно-мозъчни, бъбречни и чернодробни проблеми.
Хората, които желаят да дарят кръв, не би трябвало да са употребявали в деня на кръводаряването алкохол. Кръводаряване не се прави и в случаите, когато по преценка на лекаря то съставлява заплаха за здравето на донора.
Важно е да се знае, че количествено размерът на дарената кръв се възвръща в организма в границите на един ден, а качествено – за 3-4 седмици.
Кои автоимунни болести са противопоказани за кръводаряване и каква е повода за това?
Действително, има автоимунни болести като лупус, ревматоиден артрит, мултиплена склероза, диабет или тиреотоксикоза, за които съществуват противопоказания. Това е по този начин най-много поради медикаментозното лекуване, което организират тези пациенти. Имуносупресивната терапия, на която някои от тях са подложени, усилва риска от пораждане на инфекции.
Каква е повода имунизираните против COVID-19 лица да могат да подаряват кръв след избран период на изчакване според от имунизацията?
От януари тази година има смяна в условията. Експертният съвет по трансфузионна хематология актуализира периодите, като всеки с сложена иРНК ваксина може да кръводарява 48 часа след имунизацията, в случай че няма нежелани реакции. Разбира се, в случай че такива зародят, би трябвало да се изчака 7-дневен интервал. За векторните ваксини условието е за 28 дни след тяхното слагане, в случай че не се следят странични реакции. Сроковете се ползват в това число и за бустерната доза. Преболедувалите COVID-19 могат да подаряват кръв 40 дни след позитивния тест и при изискване, че са изцяло възобновени от болестта.
Забраната за кръводаряване за избран интервал важи ли и за имунизираните против грип?
Противогрипните ваксини от десетилетия се ползват всяка година на милиони хора по света и те не са измежду аргументите за възбрана или за отсрочване на кръводаряване, стига, несъмнено, човек да се усеща добре след слагането на имунизацията. Това е признато в международните стандарти и в нашите нормативни документи – Наредба № 9 от 25 април 2006 година
Решението за допускане на евентуалния донор до самия акт на кръводаряване обаче е отговорност на лекаря – началник на екипа, което постоянно и във всички случаи се взема на база лабораторно проучване и медицински обзор.
Има присъединяване в 3 изследвания, финансирани от Националния фонд „ Научни изследвания “ към МОН, взаимно с клиника по ревматология, ВМИ – София и детска клиника по ревматични и колагенови болести ДУБ, София. Член на болничната комисия по кръвопреливане към УМБАЛСМ „ Н. И. Пирогов “ и член на изпитна комисия за осъществяване на конкурсен изпит за н.с. III – I ст. по хематология и преливане на кръв към отделението по кръвопреливане и имуногенетика. Пред Zdrave.net доцент Трънкова разяснява какви са митовете и рисковете от кръводаряването, както и какви са потребностите на УМБАЛСМ „ Пирогов “ от кръв и кръвни артикули.
Доц. Трънкова, какви са митовете към кръводаряването? Защо към момента има хора, които се опасяват да подаряват кръв?
Безвъзмездното кръводаряване е един от най-благородните способи да изразим своята съпричастност и да се превърнем в нечий воин. За огромно страдание, даже и през днешния ден, в 21 век, към момента има голям брой легенди, в които доста хора имат вяра.
Може би най-разпространеният измежду тях е, че можем да се заразим по време на кръводаряване. На процедура това е изключено, защото всички консумативи, които се употребяват, са самостоятелни, стерилни и за еднократна приложимост. Друг доста публикуван мит е, че кръводаряването отслабва имунната ни система. А в действителност е тъкмо противоположното. Кръводаряването е потребно, тъй като подтиква обновяването на кръвните кафези и по този метод усилва защитните сили на организма. Има и една група хора, които не подаряват кръв просто тъй като изпитват боязън. Истината е, че единственото нещо, което се усеща, това е убождането. Самата процедура не е мъчителна и трае към 10-15 мин.
Всички тези легенди и предубеждения могат да бъдат преодолени с построяването на здравна просвета още от най-ранна детска възраст, т.е. да се стартира още в учебно заведение. Разяснителните акции за изгодата и нуждата от кръводаряването ще разрешат същите тези деца, когато навършат 18 години, да станат безплатни кръводарители.
Какви са потребностите на болница „ Пирогов” от кръв и кръвни артикули на годишна база?
„ Пирогов” е най-голямата незабавна болница и като такава, напълно разумно употребява доста огромно количество кръв и кръвни съставки. Само за предходната 2021 година са прелети 1300 литра еритроцитен концентрат, 635 литра плазма и 300 сака тромбоцитен концентрат. Тук обаче желая да отбележа, че за миналата година поради пандемията от COVID-19 бяха спрени плановите интервенции, тъй че в обикновено, непандемично време, употребяваните количества биха изглеждали по-различно. Клиниките, които са най-големи потребители на кръв и кръвни съставки, са травматологичните, хирургичните и клиниката по изгаряне, а те за един много дълъг интервал действаха като Коронавирус клиники.
Кой може и кой не може да подарява кръв?
Кръводарител може да бъде всеки здрав човек на възраст от 18 година до 65 години, който тежи повече от 50 кг и не е приемал никакви лекарства през последните 48 часа. Преди кръводаряването се прави консултация и обзор от доктор, чиято задача е да реши, че кръводаряването не заплашва здравето на евентуалния донор, и че дарената от него кръв е безвредна за болните, които се нуждаят от нея.
Мъжете могат да подаряват кръв 5 пъти в границите на една календарна година, а дамите – 4 пъти, като интервалът сред две кръводарявания би трябвало да бъде най-малко 2 месеца.
Не се позволяват хора, които страдат от хронични и злокачествени болести, хора със СПИН, хепатит, сифилис, туберкулоза, токсоплазмоза, бруцелоза, отосклероза и Мениеров синдром, бронхит, алергии, продължителен остеомиелит и деформации на костите, ревматизъм, язва на стомаха или дванадесетопръстника, псориазис, екземи, глаукома, някои автоимунни болести и така нататък Противопоказани са всички остри заразни заболявания. Хората, които са имали контакт със заразно заболели – за интервал, еднакъв на инкубационния, също не могат да подаряват кръв. Проблем е съществуването на сърдечно-съдово заболяване, тропически инфекции, костно-мозъчни, бъбречни и чернодробни проблеми.
Хората, които желаят да дарят кръв, не би трябвало да са употребявали в деня на кръводаряването алкохол. Кръводаряване не се прави и в случаите, когато по преценка на лекаря то съставлява заплаха за здравето на донора.
Важно е да се знае, че количествено размерът на дарената кръв се възвръща в организма в границите на един ден, а качествено – за 3-4 седмици.
Кои автоимунни болести са противопоказани за кръводаряване и каква е повода за това?
Действително, има автоимунни болести като лупус, ревматоиден артрит, мултиплена склероза, диабет или тиреотоксикоза, за които съществуват противопоказания. Това е по този начин най-много поради медикаментозното лекуване, което организират тези пациенти. Имуносупресивната терапия, на която някои от тях са подложени, усилва риска от пораждане на инфекции.
Каква е повода имунизираните против COVID-19 лица да могат да подаряват кръв след избран период на изчакване според от имунизацията?
От януари тази година има смяна в условията. Експертният съвет по трансфузионна хематология актуализира периодите, като всеки с сложена иРНК ваксина може да кръводарява 48 часа след имунизацията, в случай че няма нежелани реакции. Разбира се, в случай че такива зародят, би трябвало да се изчака 7-дневен интервал. За векторните ваксини условието е за 28 дни след тяхното слагане, в случай че не се следят странични реакции. Сроковете се ползват в това число и за бустерната доза. Преболедувалите COVID-19 могат да подаряват кръв 40 дни след позитивния тест и при изискване, че са изцяло възобновени от болестта.
Забраната за кръводаряване за избран интервал важи ли и за имунизираните против грип?
Противогрипните ваксини от десетилетия се ползват всяка година на милиони хора по света и те не са измежду аргументите за възбрана или за отсрочване на кръводаряване, стига, несъмнено, човек да се усеща добре след слагането на имунизацията. Това е признато в международните стандарти и в нашите нормативни документи – Наредба № 9 от 25 април 2006 година
Решението за допускане на евентуалния донор до самия акт на кръводаряване обаче е отговорност на лекаря – началник на екипа, което постоянно и във всички случаи се взема на база лабораторно проучване и медицински обзор.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ