Достъпът до здравни грижи в България се е подобрил в

Достъпът до здравни грижи в България се е подобрил в интервала 2014-2019 година Има придвижване в вярната посока, само че има още потребност от инвестиция на време, внимание и надлежно – финанси от страна на страната. Това сподели здравният икономист Аркади Шарков при представянето на разбора „ Достъп до здравни грижи в България “, осъществен взаимно от Експертен клуб за стопанска система и политика (ЕКИП) и проучвателен център „ Тренд “. 

Проучването на „ Тренд “ е извършено в интервала 5-13 юли 2022 година и обгръща 1005 респонденти в страната на възраст над 18 години. 55% от респондентите споделят, че имат достъп до доктор експерт в границите на същия ден, а 53% от тези, които имат потребност от болнично лекуване, споделят, че приемът им е в границите на деня. 

От данните излиза наяве, че доплащането продължава да е сериозен проблем и през 2019 година е било 40% от общите разноски за опазване на здравето. Намалението обаче е с 4% спрямо 2015 година „ Средният % доплащане в Европейските страни е 15,5% и ние би трябвало да се стремим към този % “, сподели още Шарков. 27% пък декларират, че са желали да посетят доктор експерт, само че са нямали тази финансова опция, а 19% са спирали банкет на медикаменти заради дефицит на средства.

Доплащането за медикаменти е почти 78% от общото доплащане. „ Цените на медикаментите по НЗОК могат да бъдат повишавани един път годишно с % на инфлацията, само че откакто са съпоставени с цените в 10 референтни страни. Реално доста малко от тези лекарствени артикули могат да покачат цената си. Цената на медикаментите с рецепта, само че не по НЗОК, също е контролирана и може да бъде нараснала един път годишно. Лекарствата без лекарско наставление имат декларирана от производителя оптималната цена. Трябва да сме наясно, че това са строго контролирани артикули, а въпросът е с доплащането от пациентите и процентът, който отделя страната за реимбурсация “, сподели Шарков. Той акцентира, че проблем има и с питателните добавки, които са тип лекарства, само че тяхната цена не е контролирана и се записват към БАБХ, а не към ИАЛ. 

Близо 30% от респондентите съгласно проучването на „ Тренд “ споделят, че главното им незадоволство от системата е скъпото опазване на здравето, 14% - от високите цени на медикаментите, а 13% - от неприятното отношение към пациентите. 

„ България е преди всичко в Европейски Съюз по обезпеченост от лечебни заведения за болнична помощ на 1 млн. индивида население, като през 2020 година това са почти 53 лечебни заведения на 1 млн. души, до момента в който в Европейски Съюз те са почти 26 на 1 млн. души. 43% считат, че лечебните заведения са задоволително, а 46% от респондентите – че няма потребност от разкриване на нови “, сподели Аркади Шарков.

По думите му над пет пъти изостават цените в опазването на здравето от останалите цени в стопанската система. „ Повишаването на цените на клиничните пътеки и индексирането им с темпа на инфлация ще помогне на лечебните заведения, които действително лекуват пациенти, да покачат и заплатите на работещите в тях “, сподели още Шарков.

Той добави, че остойностяването на лекарския труд е незабавен приоритет с оглед прогнозирането и планирането на евентуалните бъдещи здравни разноски.

„ Нужна е официализация на доплащанията в системата за възстановяване на ценовата конкуренция в бранша и понижаване на общото ценово ниво, както и повишение на % реимбурсация за най-масовите лекарствени артикули, заплащани отчасти от страна на НЗОК за понижаване на доплащанията от страна на пациентите “, сподели още той.