Майка написала писмо до дъщеря си за остаряването. Думите й докосват всяко сърце
Доста трогателно…
„ Мило мое момиче, когато един ден забележиш, че одъртявам, апелирам те, имай самообладание и се пробвай да схванеш през какво преминавам. Когато дублирам едно и също нещо още веднъж и още веднъж в диалог, не ме прекъсвай, с цел да кажеш: „ Вече го загатна преди минута “. Просто ме изслушвай, апелирам.
Спомни си тези моменти, когато беше дребна и аз ти препрочитах една и съща приказка всяка вечер, до момента в който не заспиш.
Когато забележиш незнанието ми по отношение на новите технологии, дай ми време да ги проуча и не ме гледай така…
Спомни си, скъпа, по какъв начин търпеливо те научих на доста елементарни неща: по какъв начин да използваш принадлежности за хранене, да се обличаш, да сресваш косата си… Когато забележиш, че одъртявам, апелирам, бъди търпелива и се пробвай да схванеш през какво преминавам.
Ако изгубвам нишката на диалога понякога, дай ми време да си спомня, а в случай че не мога да го направя, не се изнервяй и не проявявай неспокойствие и надменност. Просто знай, че най-важното нещо за мен е да съм с теб.
И когато моите остарели, изтощени крайници не ми дават да ходя толкоз бързо, колкото преди, дай ми ръката си. Не забравяй, че аз също те подкрепях, когато правеше първите си стъпки. И когато пристигна този ден, не бъди тъжна… просто бъди с мен и се отнасяй с мен с схващане, до момента в който стигна до края на живота си.
Винаги ще оценявам времето и насладата, които споделихме дружно. Давах ти усмивки и обич всеки ден, а в този момент просто желая да ти кажа, че те обичам… благо мое момиче. “
