ОТ ДРУГА ПЛАНЕТА: Дошли сме от Марс!
Дошли сме от Марс или от друга планета, само че не сме основани на Земята. Това настояват последователите на теорията за извънземни от Древността. Според нея точно извънземните са донесли хората (или гени, които са добавени към локален вид) на нашата Синя планета. Освен изчезналото или по-скоро изчезналите звена в еволюцията на индивида, които археолози и антрополози по този начин и не могат да намерят, откривателите привеждат и много други данни, които, въпреки и косвени, ни карат най-малко да се замислим.
Анатомия
Много от тези данни са свързани с анатомията на индивида и заболяванията, които го съпровождат. Естественият асортимент не може да изясни за какво при такова огромно количество хора има гръбначни проблеми. Дископатиите и дисковите хернии съвсем не са познати на животните, само че при индивида към половината население е наранено от тях.
Друг сходен аргумент е, че хората на процедура са непригодни да живеят дълго навън без защитни средства. Дори на най-калените слънчевите лъчи нанасят тежки вреди освен върху кожата. А индивидът никак не е нощно животно и за това приказва зрението му. За 12 000 години еволюция (когато стартират да се вършат първите човешки селища като Карахан тепе и Гьобекли тепе) нито едно от двете горни условия няма по какъв начин да се промени.
Друго любопитно проучване е за мазнините, които създава нашият организъм. Те са два типа – положителни и неприятни. Оказва се, че идеалната температура за производството на положителните е 19 градуса или под нея. И през днешния ден хората, живеещи на по-топло от 19-20 градуса в продължение на дълги интервали, имат проблеми точно с неприятните мазнини, даже и да употребяват храни, които не ги допускат. В същото време, колкото и необичайно да наподобява, на Марс температурата на екваториалните области е към 19 градуса. Предполага се, че във времената, когато Червената планета е имала своя атмосфера и климат, доста по-обширни области са поддържали тази температура.
Време
Но измежду най-любопитните изказвания е за биологичния часовник на индивида. Без изключение, когато космонавтите и астронавтите излязат в орбита към Земята, техните биологични часовници се трансформират и удължават времето си, като денонощието става от 24 часа, както са живели цялостен живот, на 24, 9 часа – колкото е денонощието на Марс. Но се оказва, че при животните, които употребяваме постоянно за лабораторни проучвания – кучета, плъхове, шимпанзета и т. н., няма такова нещо. Засега няма и разумно пояснение за какво се получава това, като се изключи че в Космоса човек си връща същинския биологичен часовник. А Земята в никакъв случай не е имала денонощие от 24, 9 часа, настояват последователите на теорията за античните извънземни. Затова пък в доста отдалечени столетия планетата ни е имала много по-кратко денонощие спрямо днешното, когато въртенето към оста й се е позабавило последователно.
Извънземни
Любопитно е, че за пръв път не астрономи, а историци заговарят по какъв начин сред Марс и Юпитер е била ситуирана още една планета – дали е въпросната Х, Нибиру или някоя друга, е въпрос на наименование. Изследователят Захари Сичин, който разчита антични шумерски текстове, през 70-те години открива, че на античните плочки написа за война на боговете и за планета сред Марс и Юпитер, която е унищожена от тази война. На тази планета съгласно прочита на Сичин на шумерските надписи е била ситуирана антична цивилизация. Тя е населявана от богове (или най-малко шумерите са ги считали за такива), които изгубват от други богове, обитаващи планетата Марс. А планетата Х или там, както се споделя, е унищожена и се трансформира на камъни – метеорити.
Обитаема
След подробни изследвания в днешно време астрономите настояват, че в действителност сред Юпитер и Марс е била ситуирана дребна планета, която изцяло допустимо да е била и годна за живот – най-малко е в така наречен обитаема зона към Слънцето. Има разнообразни разновидности за какво е починала планетата, само че резултатът е един – метеоритите, които постоянно падат и на нашата планета. А така наречен обитаема зона, в която е допустимо да съществува вода в течно положение и слънчевата светлина да е задоволителна за живот, се простира оттатък Марс до астероидния пояс (въпреки че на някои от спътниците на Юпитер също може да има течна вода, това е поради триенето на подземните им пластове, провокирано от гравитацията на най-голямата планета в системата). И в случай че имаше планета вместо астероидния пояс, то и тя щеше да е в нея.
Привържениците на античните извънземни споделят, че ние може да сме наследници и на двете враждуващи раси – едните да са пристигнали, откакто няма къде да се върнат на планетата си, а другите, откакто е изчезнала атмосферата на Марс. Колкото и странни да наподобяват тези теории, откривателите считат, че си заслужава да се замислим върху тях. Поне не претендират, че нещата тъкмо по този начин са станали, а единствено задават вероятни въпроси и от време на време отговори.
