Мозъците ни и защо не можем да разберем Вселената
Дори и най-странните творби на научната фантастика не могат да избягат от ограничаващата рамка на човешката вероятност и множеството истории са непосредствено или не свързани с човешкото. Историите и драмите неизбежно се свеждат до човешки или моделирани като човешки връзки, проблеми и провокации. Това е, на което ние като хора можем да реагираме с съответно схващане. Но същинската компликация е да се обвържат човешките страсти с човешките размери и мащаби на времето, до момента в който се изобрази действителният мащаб и благосъстояние на Вселената. А това не е лесна задача за човек, колкото и добър публицист да е.
Земята ни се коства огромна, само че в астрономическа вероятност това, меко казано, не е тъкмо по този начин. Диаметърът на нашето Слънце е към 100 пъти по-голям от диаметъра на планетата ни. А дистанцията от Земята до него е фундаменталната единица на астрономията, или тъй наречените астрономическа единица, която мери разстояние. Космическият транспортен съд Вояджър, който бе изстрелян през далечната 1977 година, и който се носи през космоса със скорост от 17 км в секунда, към този момент се намира на 137 астрономически единици разстояние от нас. Но звездите са умопомрачително по-далеч от това. Най-близката звезда до Слънчевата система, Проксима от съзвездието Кентавър, се намира на 270 000 астрономически единици разстояние, което е на към 4.25 светлинни години от нас.
Science Alert
