Гените нямат нищо общо: Децата приличат по-малко на родителите, отколкото ни се струва
Докторът на науките Рене Митус потвърждава, че не би трябвало да се опитваме да предскажем характера на детето по този на неговите родители
" Ябълката в никакъв случай не пада по-далеч от дървото ". Почти всеки е чувал тази остаряла сентенция. Но има ли истина в това изказване? Всъщност, става известно, че не толкоз доста.
Гените имат значение
От една страна, наподобява разумно - децата постоянно да наподобяват на родителите си, тъй като чертите на характера са отчасти наследени. В продължение на десетилетия психолозите са изучавали личностните черти на генетично сходни хора, и по този начин са достигнали до едно от най-значимите открития в логиката на психиката. Например, генно идентичните близнаци си наподобяват два пъти повече от генно неидентичните. И това е по този начин по всяка една от измерваните характерности, което значи, че гените са свързани и с личностните качества. Но от това не следва, че гените дефинират личността. Всъщност гените не значат доста за личността на всеки съответен човек. Това е по този начин, тъй като даже еднояйчните близнаци, които споделят 100% от своите гени, надалеч не са идентични и корелацията сред индикаторите за сходните черти на близнаците е към 0,40.
За да стане по-ясно това число да предположим, че двама генетично идентични близнаци са минали личностен тест и са получили противоположна връзка за такава линия като екстравертност, като са набрали невисок, междинен и висок бал, спрямо другите хора като цяло. Има единствено 45% късмет и двамата близнаци да получат идентичен резултат. А в случай че бяха двама непознати, те щяха да реализират същия резултат с възможност от 33%.
Но всеки родител и дете споделят единствено към 50% от гените, които вършат хората разнообразни, а не 100% като еднояйчните близнаци. Останалите 50% от гените се предават от другия родител. Доколкото гените са значими за характерността, би следвало родителите и децата да си наподобяват един на различен даже и по-малко. Както и става.
Повечето деца не наподобяват на родителите си
За множеството личностни черти корелацията сред приликите родител-дете е към 0,15. За да разберете това число, представете си изследване, в което родители и деца попълнят въпросник за личността и по-късно получават противоположна връзка за своите характерности. Всяко дете ще получи невисок, междинен или висок резултат, спрямо всяко друго дете от проучването, което се отнася и за всеки родител. Ако родителите и децата бяха сходни, съвсем постоянно щяха да получават идентични оценки. Но при корелация от 0,15 има към 38% късмет детето и родителят да получат идентични оценки. Това е единствено няколко процентни пункта повече от шанса за 33% при изцяло непознати хора.
Така общите гени на децата и родителите не ги вършат по-сходни от двама непознати. Не пиша това случайно, тъй като въздействието на гените върху личностните характерности на хората е едно от направленията на личните ми проучвания. Типично ниското подобие сред родители и деца също е в сходство с друго добре известно изобретение от изследването на близнаците. Като цяло, възпитанието не въздейства доста на приликата и разликата в характерите на хората. Ако казусът беше подобен, децата и родителите щяха да си наподобяват повече, в сравнение с са в реалност, изключително в случай че приемем, че родителите предават въздействието, което е оформило тях личностно и като образование.
Но хората имат доста черти на характера
Така вероятността родителите и децата да получат идентичен бал за случайна линия на характера, е към 38%, спрямо 33% подобие сред непознати. Но нормално хората се характеризират с повече от една линия на характера. В днешно време множеството учени мерят личностните черти на хората благодарение на въпросника за „ Голямата петорка “, като получават оценка по пет признака. Вероятността децата и родителите да получат идентични резултати за всеки от признаците на „ Голямата петорка “ е извънредно дребна - малко под 1%. Това се дължи на обстоятелството, че вероятностите за подобие за всяка обособена характерност би трябвало да бъдат умножени: 0,38 × 0,38 × 0,38 × 0,38 × 0,38 = 0,01, или 1%.
Не просто персона
Различията на доста деца от родителите им има отношение и към други черти на характера. Например, резултатите на родител и дете на тест за просветеност корелират с малко над 0,40. Но в случай че разделим хората на групи с ниско, приблизително и високо равнище, това ни дава към 45% късмет родител и дете да попаднат в една и съща категория.
Или да вземем растежа, който се счита за една от най-наследствените черти. Височината на родителите и децата корелира с към 0,50, което значи малко под 50% късмет ниските, междинните или високите родители да имат дете със същата височина. Така доста постоянно родителите и децата се разграничават даже по този индикатор. Какво можем да кажем за чертите на характера тогава.
Не съдете за човек по родителите му
Не се опитвайте да предскажете чертите на характера на даден човек като съдите по майка му и баща му. Почти неизбежно ще сбъркате по един или различен метод. Повечето родители, в това число и аз, биха се съгласили с това. За положително или неприятно, нормално не разпознаваме себе си в децата си. По някакъв метод те стават това, което желаят да бъдат самите, а не като нас или това, което бихме желали да бъдат. И да, има и друго следствие. Да приемем, че някой ви предлага брак, само че има линия на характера, която не ви харесва, и се притеснявате, че ще се прояви в бъдещите деца. Ако можете да живеете с обстоятелството, че вашият сътрудник има тази линия, тогава не би трябвало да отказвате предлагането единствено тъй като се притеснявате за децата. Възможно е да не го наследят. Но също по този начин няма смисъл да се чака, че идеалният сътрудник ще съобщи на децата по-желани черти от характера, защото децата по този начин или другояче постоянно се оказват изцяло разнообразни.
Източник:
" Ябълката в никакъв случай не пада по-далеч от дървото ". Почти всеки е чувал тази остаряла сентенция. Но има ли истина в това изказване? Всъщност, става известно, че не толкоз доста.
Гените имат значение
От една страна, наподобява разумно - децата постоянно да наподобяват на родителите си, тъй като чертите на характера са отчасти наследени. В продължение на десетилетия психолозите са изучавали личностните черти на генетично сходни хора, и по този начин са достигнали до едно от най-значимите открития в логиката на психиката. Например, генно идентичните близнаци си наподобяват два пъти повече от генно неидентичните. И това е по този начин по всяка една от измерваните характерности, което значи, че гените са свързани и с личностните качества. Но от това не следва, че гените дефинират личността. Всъщност гените не значат доста за личността на всеки съответен човек. Това е по този начин, тъй като даже еднояйчните близнаци, които споделят 100% от своите гени, надалеч не са идентични и корелацията сред индикаторите за сходните черти на близнаците е към 0,40.
За да стане по-ясно това число да предположим, че двама генетично идентични близнаци са минали личностен тест и са получили противоположна връзка за такава линия като екстравертност, като са набрали невисок, междинен и висок бал, спрямо другите хора като цяло. Има единствено 45% късмет и двамата близнаци да получат идентичен резултат. А в случай че бяха двама непознати, те щяха да реализират същия резултат с възможност от 33%.
Но всеки родител и дете споделят единствено към 50% от гените, които вършат хората разнообразни, а не 100% като еднояйчните близнаци. Останалите 50% от гените се предават от другия родител. Доколкото гените са значими за характерността, би следвало родителите и децата да си наподобяват един на различен даже и по-малко. Както и става.
Повечето деца не наподобяват на родителите си
За множеството личностни черти корелацията сред приликите родител-дете е към 0,15. За да разберете това число, представете си изследване, в което родители и деца попълнят въпросник за личността и по-късно получават противоположна връзка за своите характерности. Всяко дете ще получи невисок, междинен или висок резултат, спрямо всяко друго дете от проучването, което се отнася и за всеки родител. Ако родителите и децата бяха сходни, съвсем постоянно щяха да получават идентични оценки. Но при корелация от 0,15 има към 38% късмет детето и родителят да получат идентични оценки. Това е единствено няколко процентни пункта повече от шанса за 33% при изцяло непознати хора.
Така общите гени на децата и родителите не ги вършат по-сходни от двама непознати. Не пиша това случайно, тъй като въздействието на гените върху личностните характерности на хората е едно от направленията на личните ми проучвания. Типично ниското подобие сред родители и деца също е в сходство с друго добре известно изобретение от изследването на близнаците. Като цяло, възпитанието не въздейства доста на приликата и разликата в характерите на хората. Ако казусът беше подобен, децата и родителите щяха да си наподобяват повече, в сравнение с са в реалност, изключително в случай че приемем, че родителите предават въздействието, което е оформило тях личностно и като образование.
Но хората имат доста черти на характера
Така вероятността родителите и децата да получат идентичен бал за случайна линия на характера, е към 38%, спрямо 33% подобие сред непознати. Но нормално хората се характеризират с повече от една линия на характера. В днешно време множеството учени мерят личностните черти на хората благодарение на въпросника за „ Голямата петорка “, като получават оценка по пет признака. Вероятността децата и родителите да получат идентични резултати за всеки от признаците на „ Голямата петорка “ е извънредно дребна - малко под 1%. Това се дължи на обстоятелството, че вероятностите за подобие за всяка обособена характерност би трябвало да бъдат умножени: 0,38 × 0,38 × 0,38 × 0,38 × 0,38 = 0,01, или 1%.
Не просто персона
Различията на доста деца от родителите им има отношение и към други черти на характера. Например, резултатите на родител и дете на тест за просветеност корелират с малко над 0,40. Но в случай че разделим хората на групи с ниско, приблизително и високо равнище, това ни дава към 45% късмет родител и дете да попаднат в една и съща категория.
Или да вземем растежа, който се счита за една от най-наследствените черти. Височината на родителите и децата корелира с към 0,50, което значи малко под 50% късмет ниските, междинните или високите родители да имат дете със същата височина. Така доста постоянно родителите и децата се разграничават даже по този индикатор. Какво можем да кажем за чертите на характера тогава.
Не съдете за човек по родителите му
Не се опитвайте да предскажете чертите на характера на даден човек като съдите по майка му и баща му. Почти неизбежно ще сбъркате по един или различен метод. Повечето родители, в това число и аз, биха се съгласили с това. За положително или неприятно, нормално не разпознаваме себе си в децата си. По някакъв метод те стават това, което желаят да бъдат самите, а не като нас или това, което бихме желали да бъдат. И да, има и друго следствие. Да приемем, че някой ви предлага брак, само че има линия на характера, която не ви харесва, и се притеснявате, че ще се прояви в бъдещите деца. Ако можете да живеете с обстоятелството, че вашият сътрудник има тази линия, тогава не би трябвало да отказвате предлагането единствено тъй като се притеснявате за децата. Възможно е да не го наследят. Но също по този начин няма смисъл да се чака, че идеалният сътрудник ще съобщи на децата по-желани черти от характера, защото децата по този начин или другояче постоянно се оказват изцяло разнообразни.
Източник:
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ