Деца с писма до МОН: Докато тормозеха момчето, крещяха, че е бедняк
„ Докато тормозят момчето, крещяха, че е дрипльо. Понасяше тежки удари, видях, че му събуват обувките и започнаха да го целят с тях. Нямах покой и приказвах с агресорите. На идващия ден пристигна ухилен. Каза, че се извинили и заделили от джобните си, с цел да му купят обувки... Силата на думите е по-голяма от силата на юмруците. Хората са като огледало – усмихваш се, те също ти се усмихват. “
Това е част от история, която дойде в Министерството на образованието и науката в отговор на апела възпитаници да опишат от първо лице за свои срещи с насилието в учебно заведение. В самодейността на МОН „ Училище без експанзия “ се включиха 153 учебни заведения от разнообразни по мярка обитаеми места в цялата страна. Директори споделиха 164 положителни практики за предварителна защита и превъзмогване на рискови обстановки. Включиха се и 32 възпитаници, като описаха документално за действителни събития, в които са взели участие или на които са станали очевидци. Текстовете са анонимни.
Като част от положителния опит учебните заведения трябваше да опишат малко методите, средствата и сътрудниците при разрешаване на проблеми. Директорите трябваше да обяснят също къде срещат най-големи усложнения, по какъв начин възнамеряват и реализират превантивната активност, какви послания насочват към учениците и какъв е резултатът от тях.
В историите си учениците трябваше да опишат съответна преживелица през своите и през очите на други участници – на агресора, на потърпевшия, на снималия или разгласилия клипа с принуждение в интернет. В разказите си те трябваше да посочат дали са търсили и получили поддръжка, както и да насочат обръщение към съучениците си. Целта беше децата и младежите да проучват събитието от разнообразни гледни точки, с цел да подобрят уменията си за идентифициране на проблематични обстановки, да бъдат стимулирани да ги предотвратяват и да знаят по какъв начин да реагират, когато нещо сходно се случи още веднъж. Авторите на всички 32 училищен есета, изпратени в МОН, са се справили чудесно със задачата.
В самодейността се включиха деца и младежи от III до XI клас, които прочувствено описаха случаи на тормоз в учебно заведение. Най-много са участниците от регионалните градове – 47%. Активни бяха и учениците от по-малките градове – 38%, а 15% от есетата дойдоха от села.
От споделеното е ясно, че децата стават очевидци на експанзия още в главното учебно заведение. В към една трета от случаите в прогимназията тормозът в учебно заведение към този момент е продължителен проблем.
Училищата се борят с експанзията съгласно опциите си. Не липсват положителни практики, в това число в дребни обитаеми места. Прави усещане да вземем за пример опитът на СУ ”Христо Ботев” в благоевградското село Вълкосел, където при решаването на спорове дейна роля играе ученическият съвет. Членовете му са подготвени да реагират, намесват се и търсят помощ на момента от дежурен преподавател, педагогичен консултант, най-близкия възрастен. В учебното заведение има кутия, в която децата анонимно споделят своите страсти и проблеми, като показват единствено класа си. Така педагогическият консултант или класният началник могат да оказват помощ бързо и целеустремено.
МОН ще спомага споделените положителни практики да стигнат до повече учебни заведения. Обменът на хрумвания и опит ще помогне да бъдат предотвратени повече случаи на експанзия в учебно заведение, както и да се подхващат по-адекватни дейности за реакция при принуждение и тормоз.
Ето и цялото есе, разказало за тази потресаваща история, само че с добър край:
ДУМИТЕ СА ПО-СИЛНИ ОТ ЮМРУЦИТЕ В един безоблачен ден, разхождайки се в двора на учебното заведение, инцидентно видях четири момчета, бяха към 16-17 годишни. Тогава видях, че едно от момчетата беше унизено от останалите трима. Понасяше тежки удари, които му нанасяха безжалостно. Момчето беше на земята и молеше да спрат, само че те не спираха и продължаваха да го тормозят. Отидох по-наблизо, с цел да схвана какъв е казусът и чух, че до момента в който тормозят момчето, те крещяха, че е дрипльо. Видях, че му събуват обувките и започнаха да го целят в главата с тях. Когато видях всичко това, бях в действителност потресена.Исках да направя нещо, само че нямах физическата мощ, с цел да ги разделя и спася момчето, и тогава взех решение да извикам защитата на учебното заведение. Те бяха бързо разграничени и момчето беше натъжено, само че тогава удари звънецът за час и трябваше да влизам. Когато пристигна време за междучасието, не ми даваше покой това, което видях, тъй като знаех, че ще се повтори още веднъж.Реших да отида при унизеното момче и да схвана с акуратност какво се е случило. Отидох и го попитах каква е повода да го тормозят по този нечовечен метод, а той ми сподели, че от седмици го тормозят поради това, че бил по-беден от останалите. Разплака се, а на мен ми стана още по-тъжно. Исках да го успокоя, споделих му, че няма да е все по този начин и всичко ще се оправи, тъй като няма значение какъв брой си финансово богат, значимо е какъв брой е огромно сърцето ти, тъй като тези, които са го тормозили, са небогати откъм сърца, само че той не е. Успокоявайки го с тези думи, влязох в идващия час.В междучасието още веднъж нямах покой. Тогава взех решение да отида персонално при агресорите и да попитам за какво направиха всичко това, а те ми споделиха, че се нервират от неговото наличие, тъй като бил по-беден и носил дрипи. Казах им, че това, което са създали, не е хубаво и той не е с нищо по-различен от останалите. Те започнаха да спорят с мен. Когато изслушах техните нелепости, взех решение да ги съветвам да спрат експанзията, тъй като всичко на този свят се връща и е допустимо в утрешния ден те да бъдат това момче. Тогава те се спогледаха, тъй като това е самата истина, и когато ги сложих в обстановката на унизеното момче, се съгласиха с мен и схванаха, че в действителност са сбъркали, тъй като експанзията не води до нищо положително и това е надалеч от човечността и хуманността. Един от агресорите, до момента в който ме гледаше и слушайки ме, сподели безшумно: " скърбя ". Аз се стопирах и му споделих, че би трябвало да се извини персонално на потърпевшото момче и още веднъж удари звънецът за час.На идващия ден видях потърпевшото момче, пристигна при мен ухилен и ми сподели, че момчетата, които го тормозеха през вчерашния ден, през днешния ден са пристигнали да му се извинят и също така са събрали пари от джобните си и са му купили нови обувки. Бях доста щастлива, тъй като за мен това бе победа над експанзията. Силата на думите е по-голяма от силата на юмруците.Посланието от тази същинска история е, че първо би трябвало да мислим, а по-късно да действаме и в никакъв случай да не използваме езика на омразата и да действаме с експанзия, а да се сложим на мястото на отсрещната страна, тъй като на никой от нас не му е елементарно и вместо да използваме експанзията, би трябвало да култивираме човечността в нас, защото добротата е нещо по-велико от всичко останало и тя ще ни води до мястото, на което желаеме да бъдем. Защото хората реагират по метода, по който реагираш против тях, тъй като хората са като огледалото. Когато им се усмихнеш, те също ти се усмихват, а когато им се намръщиш, те също ти се намръщват.Гледайте на света по-усмихнато и се борете против експанзията посредством хуманността!*Ученическо есе от поредицата на МОН „ Училище без експанзия “, в която деца и младежи от цялата страна описват за действителни събития, в които са взели участие или на които са станали очевидци. Текстовете са анонимни.
Това е част от история, която дойде в Министерството на образованието и науката в отговор на апела възпитаници да опишат от първо лице за свои срещи с насилието в учебно заведение. В самодейността на МОН „ Училище без експанзия “ се включиха 153 учебни заведения от разнообразни по мярка обитаеми места в цялата страна. Директори споделиха 164 положителни практики за предварителна защита и превъзмогване на рискови обстановки. Включиха се и 32 възпитаници, като описаха документално за действителни събития, в които са взели участие или на които са станали очевидци. Текстовете са анонимни.
Като част от положителния опит учебните заведения трябваше да опишат малко методите, средствата и сътрудниците при разрешаване на проблеми. Директорите трябваше да обяснят също къде срещат най-големи усложнения, по какъв начин възнамеряват и реализират превантивната активност, какви послания насочват към учениците и какъв е резултатът от тях.
В историите си учениците трябваше да опишат съответна преживелица през своите и през очите на други участници – на агресора, на потърпевшия, на снималия или разгласилия клипа с принуждение в интернет. В разказите си те трябваше да посочат дали са търсили и получили поддръжка, както и да насочат обръщение към съучениците си. Целта беше децата и младежите да проучват събитието от разнообразни гледни точки, с цел да подобрят уменията си за идентифициране на проблематични обстановки, да бъдат стимулирани да ги предотвратяват и да знаят по какъв начин да реагират, когато нещо сходно се случи още веднъж. Авторите на всички 32 училищен есета, изпратени в МОН, са се справили чудесно със задачата.
В самодейността се включиха деца и младежи от III до XI клас, които прочувствено описаха случаи на тормоз в учебно заведение. Най-много са участниците от регионалните градове – 47%. Активни бяха и учениците от по-малките градове – 38%, а 15% от есетата дойдоха от села.
От споделеното е ясно, че децата стават очевидци на експанзия още в главното учебно заведение. В към една трета от случаите в прогимназията тормозът в учебно заведение към този момент е продължителен проблем.
Училищата се борят с експанзията съгласно опциите си. Не липсват положителни практики, в това число в дребни обитаеми места. Прави усещане да вземем за пример опитът на СУ ”Христо Ботев” в благоевградското село Вълкосел, където при решаването на спорове дейна роля играе ученическият съвет. Членовете му са подготвени да реагират, намесват се и търсят помощ на момента от дежурен преподавател, педагогичен консултант, най-близкия възрастен. В учебното заведение има кутия, в която децата анонимно споделят своите страсти и проблеми, като показват единствено класа си. Така педагогическият консултант или класният началник могат да оказват помощ бързо и целеустремено.
МОН ще спомага споделените положителни практики да стигнат до повече учебни заведения. Обменът на хрумвания и опит ще помогне да бъдат предотвратени повече случаи на експанзия в учебно заведение, както и да се подхващат по-адекватни дейности за реакция при принуждение и тормоз.
Ето и цялото есе, разказало за тази потресаваща история, само че с добър край:
ДУМИТЕ СА ПО-СИЛНИ ОТ ЮМРУЦИТЕ В един безоблачен ден, разхождайки се в двора на учебното заведение, инцидентно видях четири момчета, бяха към 16-17 годишни. Тогава видях, че едно от момчетата беше унизено от останалите трима. Понасяше тежки удари, които му нанасяха безжалостно. Момчето беше на земята и молеше да спрат, само че те не спираха и продължаваха да го тормозят. Отидох по-наблизо, с цел да схвана какъв е казусът и чух, че до момента в който тормозят момчето, те крещяха, че е дрипльо. Видях, че му събуват обувките и започнаха да го целят в главата с тях. Когато видях всичко това, бях в действителност потресена.Исках да направя нещо, само че нямах физическата мощ, с цел да ги разделя и спася момчето, и тогава взех решение да извикам защитата на учебното заведение. Те бяха бързо разграничени и момчето беше натъжено, само че тогава удари звънецът за час и трябваше да влизам. Когато пристигна време за междучасието, не ми даваше покой това, което видях, тъй като знаех, че ще се повтори още веднъж.Реших да отида при унизеното момче и да схвана с акуратност какво се е случило. Отидох и го попитах каква е повода да го тормозят по този нечовечен метод, а той ми сподели, че от седмици го тормозят поради това, че бил по-беден от останалите. Разплака се, а на мен ми стана още по-тъжно. Исках да го успокоя, споделих му, че няма да е все по този начин и всичко ще се оправи, тъй като няма значение какъв брой си финансово богат, значимо е какъв брой е огромно сърцето ти, тъй като тези, които са го тормозили, са небогати откъм сърца, само че той не е. Успокоявайки го с тези думи, влязох в идващия час.В междучасието още веднъж нямах покой. Тогава взех решение да отида персонално при агресорите и да попитам за какво направиха всичко това, а те ми споделиха, че се нервират от неговото наличие, тъй като бил по-беден и носил дрипи. Казах им, че това, което са създали, не е хубаво и той не е с нищо по-различен от останалите. Те започнаха да спорят с мен. Когато изслушах техните нелепости, взех решение да ги съветвам да спрат експанзията, тъй като всичко на този свят се връща и е допустимо в утрешния ден те да бъдат това момче. Тогава те се спогледаха, тъй като това е самата истина, и когато ги сложих в обстановката на унизеното момче, се съгласиха с мен и схванаха, че в действителност са сбъркали, тъй като експанзията не води до нищо положително и това е надалеч от човечността и хуманността. Един от агресорите, до момента в който ме гледаше и слушайки ме, сподели безшумно: " скърбя ". Аз се стопирах и му споделих, че би трябвало да се извини персонално на потърпевшото момче и още веднъж удари звънецът за час.На идващия ден видях потърпевшото момче, пристигна при мен ухилен и ми сподели, че момчетата, които го тормозеха през вчерашния ден, през днешния ден са пристигнали да му се извинят и също така са събрали пари от джобните си и са му купили нови обувки. Бях доста щастлива, тъй като за мен това бе победа над експанзията. Силата на думите е по-голяма от силата на юмруците.Посланието от тази същинска история е, че първо би трябвало да мислим, а по-късно да действаме и в никакъв случай да не използваме езика на омразата и да действаме с експанзия, а да се сложим на мястото на отсрещната страна, тъй като на никой от нас не му е елементарно и вместо да използваме експанзията, би трябвало да култивираме човечността в нас, защото добротата е нещо по-велико от всичко останало и тя ще ни води до мястото, на което желаеме да бъдем. Защото хората реагират по метода, по който реагираш против тях, тъй като хората са като огледалото. Когато им се усмихнеш, те също ти се усмихват, а когато им се намръщиш, те също ти се намръщват.Гледайте на света по-усмихнато и се борете против експанзията посредством хуманността!*Ученическо есе от поредицата на МОН „ Училище без експанзия “, в която деца и младежи от цялата страна описват за действителни събития, в които са взели участие или на които са станали очевидци. Текстовете са анонимни.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ