„Монд“: Разширяването на Шенген с три нови държави разделя европейците
Докато проблемите с миграцията още веднъж излизат на напред във времето, някои страни към момента отхвърлят на България, Румъния и Хърватия да се причислят към европейската зона за свободно придвижване Шенген.
Румъния, България и Хърватия са подготвени да влязат в Шенгенското пространство. В сряда, 16 ноември, комисарят по вътрешните работи Илва Йохансон повтори настояването на Европейската комисия неотложно да даде на трите страни правото да се причислят към зоната за свободно придвижване, където няма проведен граничен надзор.
„ Чакането беше прекомерно дълго. Те са подготвени и Европейският съюз е подготвен да ги посрещне “, настоя шведският комисар.
Румъния и България чакат към този момент единадесет години, с цел да могат да влязат в зоната, сплотяваща двадесет и шест страни – двадесет и две държави-членки на Европейски Съюз, плюс Исландия, Лихтенщайн, Швейцария и Норвегия. Тя разрешава на повече от 420 милиона поданици свободно да пътуват и минават границите в по-голямата част от континента. Кандидатурата на Хърватия, която се причисли към Европейски Съюз през 2013 година, беше оценена позитивно от страните от Шенгенското пространство през декември 2021г.
Искането на Комисията идва три седмици преди идващия Съвет на министрите на вътрешните работи, който би трябвало да реши дали да разшири Шенгенското пространство през януари. Подобно на Европейския парламент, който неведнъж одобри резолюциите в поддръжка на това разширение, Комисията желае да приключи „ един от огромните триумфи на Съюза “, както напомни в края на август в Прага немският канцлер Олаф Шолц.
Остава обаче да бъдат уверени 26-те страни членки на Шенген, защото решението се взема с консенсус. Темата е политически деликатна, защото въпросът за миграцията се постанова в обществените диспути, а неналичието на граници също улеснява придвижването на мигрантите. След две години пандемия, когато броят претенденти за леговище понижа, тази година мигрантските потоци на континента се ускоряват, в това число по маршрута през Източните Балкани. Редица страни отпред с Австрия и Унгария към този момент възобновиха вътрешния надзор. Словенската дипломация предизвести в понеделник, че страната може също да ги последва, в случай че Хърватия влезе в Шенген.
„ Проблемът с маршрута през Източните Балкани бе мой приоритет през последните седмици. Заедно с сътрудниците си лансирахме интервенция против каналджиите, а също по този начин засилихме средствата, с които разполага „ Фортекс “ и започнахме уеднаквяване на визовата политика сред Европа и Сърбия “, която поради безвизов режим от доста месеци насам е вратата, през която в Европа влизат хора от Индия и Бангладеш, уточни Илва Йохансон.
Най-голяма спънка за разширението обаче, не са страните от Централна Европа, а Нидерландия. През 2011 година страната,една от основателките на Европейски Съюз, подкрепена от Германия и Франция, блокира влизането на румънците и българите в Шенгенското пространство. 11 години по-късно нидерландците към момента не са си трансформирали мнението.
На 19 октомври нидерландският парламент изиска „ по-задълбочено следствие на граничния надзор от страна на Румъния и България. На тази база Нидерландия ще изследва прецизно и заслужено действието на правовата страна и намаляването на корупцията и проведената престъпност в двете страни “.
Илва Йохансон обаче твърди, че двете страни „ дават отговор на всички критерии и са се включили към всички шенгенски достижения, по-конкретно в издаването на визи и съдействието със силите на реда “.
„ Изглежда обикновено Комисията, която изрично желае разширение на Шенгенското пространство, да разгласява отчети, съгласно които всичко е наред “, твърди европейски посланик. Но и това към момента не е задоволително.
„ Най-важното е, че всички страни поддържат България “, увери българският президент Румен Радев, който взе участие в съвещанието на Европейския съвет в Брюксел на 21 октомври.
„ Нидерландия към този момент е сама “, добави Радев, като даде за образец Германия и Франция.
Текстът е оповестен във в., преводът е на ДЕБАТИ.БГ.
Румъния, България и Хърватия са подготвени да влязат в Шенгенското пространство. В сряда, 16 ноември, комисарят по вътрешните работи Илва Йохансон повтори настояването на Европейската комисия неотложно да даде на трите страни правото да се причислят към зоната за свободно придвижване, където няма проведен граничен надзор.
„ Чакането беше прекомерно дълго. Те са подготвени и Европейският съюз е подготвен да ги посрещне “, настоя шведският комисар.
Румъния и България чакат към този момент единадесет години, с цел да могат да влязат в зоната, сплотяваща двадесет и шест страни – двадесет и две държави-членки на Европейски Съюз, плюс Исландия, Лихтенщайн, Швейцария и Норвегия. Тя разрешава на повече от 420 милиона поданици свободно да пътуват и минават границите в по-голямата част от континента. Кандидатурата на Хърватия, която се причисли към Европейски Съюз през 2013 година, беше оценена позитивно от страните от Шенгенското пространство през декември 2021г.
Искането на Комисията идва три седмици преди идващия Съвет на министрите на вътрешните работи, който би трябвало да реши дали да разшири Шенгенското пространство през януари. Подобно на Европейския парламент, който неведнъж одобри резолюциите в поддръжка на това разширение, Комисията желае да приключи „ един от огромните триумфи на Съюза “, както напомни в края на август в Прага немският канцлер Олаф Шолц.
Остава обаче да бъдат уверени 26-те страни членки на Шенген, защото решението се взема с консенсус. Темата е политически деликатна, защото въпросът за миграцията се постанова в обществените диспути, а неналичието на граници също улеснява придвижването на мигрантите. След две години пандемия, когато броят претенденти за леговище понижа, тази година мигрантските потоци на континента се ускоряват, в това число по маршрута през Източните Балкани. Редица страни отпред с Австрия и Унгария към този момент възобновиха вътрешния надзор. Словенската дипломация предизвести в понеделник, че страната може също да ги последва, в случай че Хърватия влезе в Шенген.
„ Проблемът с маршрута през Източните Балкани бе мой приоритет през последните седмици. Заедно с сътрудниците си лансирахме интервенция против каналджиите, а също по този начин засилихме средствата, с които разполага „ Фортекс “ и започнахме уеднаквяване на визовата политика сред Европа и Сърбия “, която поради безвизов режим от доста месеци насам е вратата, през която в Европа влизат хора от Индия и Бангладеш, уточни Илва Йохансон.
Най-голяма спънка за разширението обаче, не са страните от Централна Европа, а Нидерландия. През 2011 година страната,една от основателките на Европейски Съюз, подкрепена от Германия и Франция, блокира влизането на румънците и българите в Шенгенското пространство. 11 години по-късно нидерландците към момента не са си трансформирали мнението.
На 19 октомври нидерландският парламент изиска „ по-задълбочено следствие на граничния надзор от страна на Румъния и България. На тази база Нидерландия ще изследва прецизно и заслужено действието на правовата страна и намаляването на корупцията и проведената престъпност в двете страни “.
Илва Йохансон обаче твърди, че двете страни „ дават отговор на всички критерии и са се включили към всички шенгенски достижения, по-конкретно в издаването на визи и съдействието със силите на реда “.
„ Изглежда обикновено Комисията, която изрично желае разширение на Шенгенското пространство, да разгласява отчети, съгласно които всичко е наред “, твърди европейски посланик. Но и това към момента не е задоволително.
„ Най-важното е, че всички страни поддържат България “, увери българският президент Румен Радев, който взе участие в съвещанието на Европейския съвет в Брюксел на 21 октомври.
„ Нидерландия към този момент е сама “, добави Радев, като даде за образец Германия и Франция.
Текстът е оповестен във в., преводът е на ДЕБАТИ.БГ.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ