Виновникът за бързото топене на арктическите ледове е...
Докато световното стопляне и покачването на температурите в международен мащаб не престават да заплашват ледовете в Арктика, скорошно изследване разкри още един провинен, който би могъл да изиграе основна роля за бързото размразяване на ледената завивка.
Екип от откриватели от Колумбийския университет е открил, че вулканичните изригвания са способни да ускорят изтъняването на арктическата ледена завивка.
Откритието е направено, откакто учените сравнили данни за топенето на ледовете от наши дни с данни, събрани от сърцевината на ледниците.
Анализът на данните, събрани от сърцевината на леда, посочил, че антични вулканични изригвания са провокирали незабавно и доста размразяване на ледовете, покриващи огромна част от северната част на Европа в края на последната ледникова ера — почти от 12 000 до 13 000 година.
"Установихме, че за интервал от 1000 години вулканичните изригвания нормално са свързани с ускорено размразяване на ледници в една или друга година. В някои от случаите, вулканите са се намирали на хиляди километри от ледената завивка, само че големите облаци пепел, образували се при изригванията са стигнали високо в небето и са паднали върху ледените листове. По този метод те всмукват повече топлота от нормално и получават по-тъмен цвят. Това е самобитно увещание за непредвидения световен резултат от вулканичната интензивност ", изяснява Франческо Мускитиело, един от водещите създатели на това проучване, оповестено в сп. Nature.
"Знаем, че когато цветът на леда е по-тъмен, неговата дарба да отразява слънчевите лъчи понижава и затова той се топи по-бързо. Това е нещо, което се учи и в учебно заведение ", коментира Мускитиело и прибавя: "Но никой до момента не е съумял да потвърди, че съществува директна връзка сред вулканичната активност и топенето на ледовете, когато приказваме за древността. "
Тънки седиментни пластове, формирани в резултат на топенето на леда, помогнали на учените да проследят интервали, свързани с ускорено размразяване в края на последната ледникова ера.
Както пръстените в стволовете на дървета разкриват интервали, свързани с натоварен напредък, по-тънките седиментни пластове демонстрират интервали, свързани с ускорено размразяване. Учените сравнили данни за седиментни пластове с тези за сърцевини на ледници, които демонстрират атмосферните условия в древността.
Благодарение на тези данни учените съумели да основат компютърен модел, с цел да предскажат какво ще е топенето, провокирано от едно-единствено вулканично изригване. Въз основа симулациите учените стигнали до заключението, че резултатът, който вулканичните изригвания са оказвали върху топенето на леда, зависи от голям брой фактори.
Симулациите посочили, че количеството на размразяване е характерно за всяко настрана изригване и се въздейства от неща като количеството снеговалежи, дебелина на ледената завивка, метеорологичните условия и сезонът, в който са се случили.
"Ако се промени единствено един от тези фактори, топенето ще е друго ", означи гласиологът Джеймс Лий от университета в Ливърпул, който е теоретичен помощник в актуалното проучване.
Екип от откриватели от Колумбийския университет е открил, че вулканичните изригвания са способни да ускорят изтъняването на арктическата ледена завивка.
Откритието е направено, откакто учените сравнили данни за топенето на ледовете от наши дни с данни, събрани от сърцевината на ледниците.
Анализът на данните, събрани от сърцевината на леда, посочил, че антични вулканични изригвания са провокирали незабавно и доста размразяване на ледовете, покриващи огромна част от северната част на Европа в края на последната ледникова ера — почти от 12 000 до 13 000 година.
"Установихме, че за интервал от 1000 години вулканичните изригвания нормално са свързани с ускорено размразяване на ледници в една или друга година. В някои от случаите, вулканите са се намирали на хиляди километри от ледената завивка, само че големите облаци пепел, образували се при изригванията са стигнали високо в небето и са паднали върху ледените листове. По този метод те всмукват повече топлота от нормално и получават по-тъмен цвят. Това е самобитно увещание за непредвидения световен резултат от вулканичната интензивност ", изяснява Франческо Мускитиело, един от водещите създатели на това проучване, оповестено в сп. Nature. "Знаем, че когато цветът на леда е по-тъмен, неговата дарба да отразява слънчевите лъчи понижава и затова той се топи по-бързо. Това е нещо, което се учи и в учебно заведение ", коментира Мускитиело и прибавя: "Но никой до момента не е съумял да потвърди, че съществува директна връзка сред вулканичната активност и топенето на ледовете, когато приказваме за древността. "
Тънки седиментни пластове, формирани в резултат на топенето на леда, помогнали на учените да проследят интервали, свързани с ускорено размразяване в края на последната ледникова ера.
Както пръстените в стволовете на дървета разкриват интервали, свързани с натоварен напредък, по-тънките седиментни пластове демонстрират интервали, свързани с ускорено размразяване. Учените сравнили данни за седиментни пластове с тези за сърцевини на ледници, които демонстрират атмосферните условия в древността.
Благодарение на тези данни учените съумели да основат компютърен модел, с цел да предскажат какво ще е топенето, провокирано от едно-единствено вулканично изригване. Въз основа симулациите учените стигнали до заключението, че резултатът, който вулканичните изригвания са оказвали върху топенето на леда, зависи от голям брой фактори.
Симулациите посочили, че количеството на размразяване е характерно за всяко настрана изригване и се въздейства от неща като количеството снеговалежи, дебелина на ледената завивка, метеорологичните условия и сезонът, в който са се случили.
"Ако се промени единствено един от тези фактори, топенето ще е друго ", означи гласиологът Джеймс Лий от университета в Ливърпул, който е теоретичен помощник в актуалното проучване.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ