Добро утро, хора! Искате ли да обичаме властта - безплатно… />Реклама / Ads
Добро утро, благи хора. Стараем се да сме вежливи с вас. Далеч не всички го вършат. От Щаба? Неее… Те ни се карат, хокат ни и ни поучават. Просто им идва от вътрешната страна. Или извън... Правителството? За него сме навалица досадници, които все питат: „ Къде са парите? “. Няма да ни кажат. Но парите ги няма – знаем го. И те го знаят, дори знаят къде са. Но не са тук.
Снощи министър председателят отново ни гълча. Не е ясно за какво. Такъв мирен народ няма да откри на никое място. Овцете са същински бунтари спрямо нас. Но на татко не можем да се сърдим. Той работи, храни ни, мери ни температурата. Затова има право да гълчи и дори пестник да удари. Родител е. На антична нация…
Днес ви предлагаме нещичко от Валентин Пламенов. Позабравили сте го? Ама то и Ботев не помните - не е ужасно. Само не излизайте.
Пламенов бе споделил преди да си тръгне от нас вечно:
„ През целия си живот мислех, че пребивавам в страната на Станислав Стратиев. Оказа се, че съм живял в страната на Кондьо.” И още: „ Какво можеш да направиш за някого, чиято визия за независимост е да има стопанин?”
Валентин Пламенов продължава да ни следи...
АЗ СЪМ БЪЛГАРЧЕ
Аз съм българче, признавам си! Обичам нашите планини зелени. И това признавам. Българин да се назовавам, първа наслада е за мене - от мен да мине.
Оказа се, че българин да се назовавам, носи и купища други наслади.
Например - сбирщина от олигофрени във всеки момент от моя живот да са подготвени да ме учат кое е положително и кое - зло, а аз да се върша, че им имам вяра.
Или - от мое име да се мазнят на всевъзможни задгранични тъпанари и отново от мое име да им дават обещание, че в случай че те влагат в родината, аз ще им работя, без да се пазарувам. За стотинки.
Всяка нова власт в моята Родина счита, че съм задължен да я обичам гратис. Тъй както се допуска, че обичам наште планини зелени, които тя се усеща в правото си да изкорени и продаде. Обадя ли се, че загивам от апетит, властта се наскърбява откровено.
Трябва също по този начин да се веселя, че не ме бият всеки ден, че понякога пропущат да оберат жилището ми, че от време на време имам пари за сандвич и дори да пия едно кафе.
При толкоз наслади дефинитивно изгубих критерия си от тъга.
Което не значи, че ми е леко на душата.
СРЕДНОЩЕН РАЗГОВОР
- Детето - споделяше татко ми - става младеж, когато се влюби за първи път.
- Юношата - споделяше татко ми - става мъж, когато любовта го съобщи.
- Мъжът - споделяше татко ми - става дъртак, когато съобщи идеала си.
- Старецът - споделяше татко ми - става дете, когато идеалът му го съобщи.
Моят татко беше последната ми вяра, че българинът не е това, което наподобява и за каквото го считат другите нации. А нещо напълно друго - мъжествено, свястно, надълбоко, откровено, благородно.
Той към този момент не е сред живите, моят баща…
ПИТО - ПЛАТЕНО
Погледнато от птичи взор, човек би трябвало да си заплаща, с цел да се роди българин.
Погледнато от птичи взор, България е земята с най-хубавия климат, най-красивите дами и най-фантастичната история.
Затова прелетните птици постоянно се завръщат в птичата България.
За разлика от българите, един път прелетели границата.
Погледнато от български взор, на човек би трябвало да му заплащат, с цел да се роди българин.
Погледнато от български взор, България е земята с най-кофти климат, най-проклетите дами и най-келешката история.
Погледнато от български взор, в България в никакъв случай не се знае кой пие и кой заплаща.
Затова България за птиците е татковина, а за българите - механа.
Погледнато от още по-общ взор - или птиците, или българите са прави.
Защото там, където всеки е прав, никой не е естествен.
Погледнато в галактически мащаб, и това няма значение.
Вселената е необятна. Дори цялото земно кълбо да бъде заселено с българи, отново ще ни изтърпи. Пак няма да ни забележи. Пак ще ни е чоглаво. Пак ще се мятаме от екстаз и ще кротваме в меланхолия.
Пак птиците ще настояват едно, българите - друго.
ПОСЛЕДНО ТАНГО В ПАРИЖ
- Триста франка, шери! - отсече проститутката.
“Щерито”, т.е. моя благосклонност, имаше в джоба си не повече от 10 франка, само че си лафехме. В Париж с българите приказват драговолно най-вече проститутките, и то на избрани цени.
- Прави ли ти наслаждение? - попитах.
Беше необикновено красива. Просто ми изглеждаше цялостна идиотщина тая жена, в краката на която би паднал всеки, да може да бъде купена за триста франка.
- Тук не съм за личното си наслаждение - рече проститутката. - Тук съм, с цел да снабдявам наслаждение на другите.
Тръгнах по “Шан-з-Елизе” като че ли в пътепис на някой нашенски натегач.
Минаха двайсет години.
От нито един наш политик, министър, народен представител, държавен глава и прочие не чух тогавашното верую на една продажница: ” Тук не съм за личното си наслаждение. Тук съм, с цел да снабдявам наслаждение на другите!”
Хем ни взеха и последните ризи от гърбовете, хем ни оставиха да се мятаме като риби на изсъхнало, хем не ни назовават “шери”, ами “електорат”, хем всичко вършат за тяхното си наслаждение.
И за проститутки не стават!
Худ. Стоян Венев
КЪСМЕТ
Птиченцето на шанса най-накрая кацна на рамото на незает мъж. Миг преди безработният да се зарадва, гръмнаха птиченцето. Убийците, чиито автомати още димяха, огледаха безработния и рекоха: “Брато, станала е неточност!”. Добавиха, че не са целели птиченцето, а него. Даже не него, а някой, който съвсем приличал на него. Обещаха, че до половин час ще оправят недоразумението. Качиха се в лимузините си и отпрашиха.
Безработният мъж подвигна мъртвото птиченце. Късмета си.
- Намерило си и ти къде да кацнеш! - прошепна.
Целият беше в кръв и перушина.
Прибра се у дома. Оскуба птиченцето. Ощави го. Сложи го в тенджерата. Свари чорба за челядта си. Хапнаха крепко. На стомах. После дълго се уригваха, мляскаха и хвалеха птиченцето, супата, а най-много убийците на птиченцето.
От толкоз време за пръв път се бяха почувствали като естествени хора. Сити.
Безработният си рече, че подобен му е бил шансът, и заспа.
Сънува, че стреля по безработни, а от тях лети перушина, омърляна в кръв…
Толкова за през днешния ден. Ще е слънчева природата.Дано е слънчево и в нас.
Вальо Пламенов го няма. Не е ясно дали и ние сме останали. Понякога изобщо не проличава – не ни виждат, не ни чуват…
Фрог нюз
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ
Снощи министър председателят отново ни гълча. Не е ясно за какво. Такъв мирен народ няма да откри на никое място. Овцете са същински бунтари спрямо нас. Но на татко не можем да се сърдим. Той работи, храни ни, мери ни температурата. Затова има право да гълчи и дори пестник да удари. Родител е. На антична нация…
Днес ви предлагаме нещичко от Валентин Пламенов. Позабравили сте го? Ама то и Ботев не помните - не е ужасно. Само не излизайте.
Пламенов бе споделил преди да си тръгне от нас вечно:
„ През целия си живот мислех, че пребивавам в страната на Станислав Стратиев. Оказа се, че съм живял в страната на Кондьо.” И още: „ Какво можеш да направиш за някого, чиято визия за независимост е да има стопанин?”
Валентин Пламенов продължава да ни следи...
АЗ СЪМ БЪЛГАРЧЕ
Аз съм българче, признавам си! Обичам нашите планини зелени. И това признавам. Българин да се назовавам, първа наслада е за мене - от мен да мине.
Оказа се, че българин да се назовавам, носи и купища други наслади.
Например - сбирщина от олигофрени във всеки момент от моя живот да са подготвени да ме учат кое е положително и кое - зло, а аз да се върша, че им имам вяра.
Или - от мое име да се мазнят на всевъзможни задгранични тъпанари и отново от мое име да им дават обещание, че в случай че те влагат в родината, аз ще им работя, без да се пазарувам. За стотинки.
Всяка нова власт в моята Родина счита, че съм задължен да я обичам гратис. Тъй както се допуска, че обичам наште планини зелени, които тя се усеща в правото си да изкорени и продаде. Обадя ли се, че загивам от апетит, властта се наскърбява откровено.
Трябва също по този начин да се веселя, че не ме бият всеки ден, че понякога пропущат да оберат жилището ми, че от време на време имам пари за сандвич и дори да пия едно кафе.
При толкоз наслади дефинитивно изгубих критерия си от тъга.
Което не значи, че ми е леко на душата.
СРЕДНОЩЕН РАЗГОВОР
- Детето - споделяше татко ми - става младеж, когато се влюби за първи път.
- Юношата - споделяше татко ми - става мъж, когато любовта го съобщи.
- Мъжът - споделяше татко ми - става дъртак, когато съобщи идеала си.
- Старецът - споделяше татко ми - става дете, когато идеалът му го съобщи.
Моят татко беше последната ми вяра, че българинът не е това, което наподобява и за каквото го считат другите нации. А нещо напълно друго - мъжествено, свястно, надълбоко, откровено, благородно.
Той към този момент не е сред живите, моят баща…
ПИТО - ПЛАТЕНО
Погледнато от птичи взор, човек би трябвало да си заплаща, с цел да се роди българин.
Погледнато от птичи взор, България е земята с най-хубавия климат, най-красивите дами и най-фантастичната история.
Затова прелетните птици постоянно се завръщат в птичата България.
За разлика от българите, един път прелетели границата.
Погледнато от български взор, на човек би трябвало да му заплащат, с цел да се роди българин.
Погледнато от български взор, България е земята с най-кофти климат, най-проклетите дами и най-келешката история.
Погледнато от български взор, в България в никакъв случай не се знае кой пие и кой заплаща.
Затова България за птиците е татковина, а за българите - механа.
Погледнато от още по-общ взор - или птиците, или българите са прави.
Защото там, където всеки е прав, никой не е естествен.
Погледнато в галактически мащаб, и това няма значение.
Вселената е необятна. Дори цялото земно кълбо да бъде заселено с българи, отново ще ни изтърпи. Пак няма да ни забележи. Пак ще ни е чоглаво. Пак ще се мятаме от екстаз и ще кротваме в меланхолия.
Пак птиците ще настояват едно, българите - друго.
ПОСЛЕДНО ТАНГО В ПАРИЖ
- Триста франка, шери! - отсече проститутката.
“Щерито”, т.е. моя благосклонност, имаше в джоба си не повече от 10 франка, само че си лафехме. В Париж с българите приказват драговолно най-вече проститутките, и то на избрани цени.
- Прави ли ти наслаждение? - попитах.
Беше необикновено красива. Просто ми изглеждаше цялостна идиотщина тая жена, в краката на която би паднал всеки, да може да бъде купена за триста франка.
- Тук не съм за личното си наслаждение - рече проститутката. - Тук съм, с цел да снабдявам наслаждение на другите.
Тръгнах по “Шан-з-Елизе” като че ли в пътепис на някой нашенски натегач.
Минаха двайсет години.
От нито един наш политик, министър, народен представител, държавен глава и прочие не чух тогавашното верую на една продажница: ” Тук не съм за личното си наслаждение. Тук съм, с цел да снабдявам наслаждение на другите!”
Хем ни взеха и последните ризи от гърбовете, хем ни оставиха да се мятаме като риби на изсъхнало, хем не ни назовават “шери”, ами “електорат”, хем всичко вършат за тяхното си наслаждение.
И за проститутки не стават!
Худ. Стоян Венев
КЪСМЕТ
Птиченцето на шанса най-накрая кацна на рамото на незает мъж. Миг преди безработният да се зарадва, гръмнаха птиченцето. Убийците, чиито автомати още димяха, огледаха безработния и рекоха: “Брато, станала е неточност!”. Добавиха, че не са целели птиченцето, а него. Даже не него, а някой, който съвсем приличал на него. Обещаха, че до половин час ще оправят недоразумението. Качиха се в лимузините си и отпрашиха.
Безработният мъж подвигна мъртвото птиченце. Късмета си.
- Намерило си и ти къде да кацнеш! - прошепна.
Целият беше в кръв и перушина.
Прибра се у дома. Оскуба птиченцето. Ощави го. Сложи го в тенджерата. Свари чорба за челядта си. Хапнаха крепко. На стомах. После дълго се уригваха, мляскаха и хвалеха птиченцето, супата, а най-много убийците на птиченцето.
От толкоз време за пръв път се бяха почувствали като естествени хора. Сити.
Безработният си рече, че подобен му е бил шансът, и заспа.
Сънува, че стреля по безработни, а от тях лети перушина, омърляна в кръв…
Толкова за през днешния ден. Ще е слънчева природата.Дано е слънчево и в нас.
Вальо Пламенов го няма. Не е ясно дали и ние сме останали. Понякога изобщо не проличава – не ни виждат, не ни чуват…
Фрог нюз