Добрин Иванов, АИКБ: Причините България да не бъде приета в Шенген са тривиални и чисто политически
Добрин Иванов - изпълнителен шеф на АИКБ, в изявление за утринния блок " Добро утро, България " на Радио " Фокус "
На директната ни телефонна линия е Добрин Иванов – изпълнителен шеф на Асоциацията на индустриалния капитал в България. Г-н Иванов, на вчерашното съвещание в Брюксел стана ясно, че България още веднъж остава отвън Шенген. Защо още веднъж отхвърлиха страната ни?
За страдание, да. След 11 години очакване за влизане в Шенгенското пространство, след вчерашното съвещание още веднъж сме в чакалнята и към момента продължаваме да чакаме. Причините са към този момент тривиални. Всички знаем, че две страни гласоподаваха " срещу “, като съгласно нас те са чисто политически. Още повече тези две страни посредством това гласоподаване се пробват да решат свои вътрешнополитически проблеми – и Австрия, и Нидерландия. И в двете страни предстоят през идната година избори напролет и посредством оставяне на България отвън Шенгенското пространство те на процедура адресират към своите гласоподаватели послания, че по този метод се борят с миграцията. Но в последна сметка решението е това. Ние още веднъж сме отвън Шенген и се надяваме, че българската страна и всички български институции, цялото българско общество, в това число и обществените сътрудници, работодатели и синдикати, в идващите няколко месеца ще работим в посока на превъзмогване на всички спънки и идната година да се надяваме, че ще се прегледа още веднъж въпроса и България и Румъния ще бъдат в Шенгенското пространство.
Понеже заговорихме за тези две страни – поради тях в действителност ние не влязохме в Шенген – действителни ли бяха съгласно вас причините им?
Абсолютно нереални и нелогични, дори и смешни на Нидерландия, имайки поради, че тяхното условие е да имаме позитивен отчет, в случай че от 2019 година подобен отчет Европейската комисия не изготвя, т.е. няма по какъв начин да имаме позитивен отчет по Механизма за съдействие, в случай че подобен отчет не се изготвя. Така че несъстоятелни причини. Или пък битка с корупцията и проведената престъпност. Нима в Нидерландия няма корупция? В Австрия имаше кавги единствено допреди няколко години, при които висши държавни чиновници, в това число и техният канцлер беше отхвърлен поради корупционни практики и така нататък Корупция има в цяла Европа, в целия свят. България не е измислила корупцията. Напротив, за мащабите на страната и на българската стопанска система корупцията в България е доста по-малка като безспорна стойност на фона на общоевропейската. Но в последна сметка това са решенията и още веднъж споделяме, че имаме и ние работа за извършване. Имайки поради и политическата рецесия, в която се намираме, надяваме се в къс период да бъдат взети верните решения, да бъде формирано държавно управление, което да води дейна дипломация и дейна политика за приемане на България в Шенгенското пространство и в еврозоната.
Точно това желаех да ви попитам. 11 години очакване – какъв брой още ще бъдем " на изчакване “? Според президента Румен Радев страната ни има действителни шансове следващата година да се причисли към Шенген. Какви са вашите наблюдения?
Аз считам, че в действителност възможностите са действителни. За огромно страдание, не се случи в този момент, в края на 2022 година след 11 години очакване, откакто имаме голям брой отчети, че механически сме 100% подготвени от 11 години за включване в Шенгенското пространство. Наистина считам, че идната година е допустимо, в случай че се насрочи дата за разискване на този въпрос, да имаме позитивно мнение и на 27-те страни членки, тъй че България да влезе в Шенгенското пространство. Всъщност и Европа би спечелила от това да няма вътрешни граници сред страните членки и Европа би спечелила от това страните членки да бъдат консолидирани и да пазят дружно и по-усърдно външните си граници, каквато е границата на България с Турция. Така че считам, че това решение беше неверно освен за България, само че и срещу общоевропейския интерес. И това го съзнаваха огромна част, всички в действителност 25 страни, които гласоподаваха " за “ приемането на България и Румъния в Шенгенското пространство. Именно поради това беше и отсрочено вземането на решението във вчерашния ден и имаше доста яростни диспути в Европейския съвет по този въпрос. За страдание, отново дублирам, вътрешнополитическите проблеми на Австрия и Нидерландия застанаха сред нас и Шенгенското пространство.
Снощи Вие в едно ваше изявление коментирахте, че бизнесът е смутен от създалата се обстановка. Как в действителност ще се отрази това на бизнеса у нас, какво го чака?
Всъщност не ни чака нищо по-различно от това, което се случва в последните 11 и 15 години от приемането ни в Европейския съюз. Да напомня единствено – след 2007 година, след приемането ни, имаше тригодишен период, в който беше отсрочено приемането в Шенгенското пространство, с цел да се подготвим механически. Стана ясно, че още през 2011 година сме подготвени механически, само че чакаме повече от 11 години, с цел да се вземе решението ни за приемането в Шенгенското пространство и то още веднъж е отсрочено. Какво губи бизнесът? Ами бизнесът губи време, само че за бизнеса времето е пари. Времето, което се губи, е главно във формалностите при превозването на артикули и материали. Българската стопанска система е дребна стопанска система, тя е отворена, интегрирана е с европейската. Над 65% от външната търговия внос-износ се реализира със страни от Европейския съюз, 100 страни от Стара Европа, и то със сухопътен превоз, което значи, че бизнесът губи време в прекосяване на граници, в очакване на опашки, което както споделих, се отразява, остойностява в пари, което пък оскъпява стоките и услугите, които произвеждаме и които използваме. Реалните загуби за стопанската система са в нараснали разноски за превоз, в нараснали разноски на стоките и услугите, които се транспортират към и от европейските страни.
И поради всички тези последици, които чакат както бизнеса, по този начин и цялата страна, които вие изброихте, по какъв начин би трябвало да реагираме по-късно решение, което бе взето през вчерашния ден? Какви дейности би трябвало да бъдат подхванати и очаквате ли в действителност някой да го направи?
Според нас, съгласно АИКБ, ние излязохме и с протестна декларация, нарочна декларация по този въпрос – би трябвало да има политическа реакция първоначално, защото решението за оставянето на България за следващ път отвън Шенгенското пространство, с изключение на всичко друго, е и доста унизително, защото още веднъж Европа сподели по какъв начин ни третира като втора употреба членка, т.е. ние нямаме пълноправно участие, тъй като не се възползваме изцяло от свободното придвижване на артикули, хора и капитали, точно поради оставянето ни отвън Шенгенското пространство, и то без всевъзможни рационални причини. Именно поради това реакцията би трябвало да е решителна, само че би трябвало да е премерена, не би трябвало да минаваме границите, тъй като не би трябвало да се държим като афектирания възпитаник, на който са написали двойката, а би трябвало в действителност да засилим връзката със страните, да засилим дипломацията. Естествено би трябвало съгласно нас да създадем и няколко решителни стъпки, с които да покажем на нашите европейски сътрудници, че не се помиряваме с тяхната оценка и не сме съгласни с тяхната оценка. Смятаме, че е рационално да се подхващат няколко дипломатически стъпки като приучване на нашия дипломат за съвещания в страната, също по този начин може да се привикат и посланиците на двете страни за диалози. И естествено, дейна дипломация с изпълнителната власт в двете страни. Но аз си мисля, че това надали би дало някакъв резултат, поради на аргументите за налагане на ветото – както споделих, те са вътрешнополитически. Може би след прекосяването на изборите, които предстоят в двете страни, би следвало да се успокоят политическите пристрастености и да се води по-разумен диалог с тях по отношение на бъдещото приемане на България и Румъния в Шенгенското пространство.
Т.е. има много външни фактори и не можем да кажем единствено от наша страна, че би трябвало да бъдат напъните. Трябва да забележим какво ще се случи и там.
Да, съгласно мен в действителност би трябвало да се работи рационално, би трябвало да се видят кои са виновните лица, какви диалози. Трябва да се концентрират напъните към увещание на тези лица и институции в тези страни, че оставянето на България отвън Шенгенското пространство първо е незаслужено, второ – има отрицателни последствия освен за България, само че и за Европа, и за европейската стопанска система, и за всички европейски жители.
Предстои да забележим какво ще се случи, защото единствено през вчерашния ден бе взето това решение, и чакаме да забележим и реакции, и дейности. И доста ви благодаря за отделеното време
И аз благодаря.
На директната ни телефонна линия е Добрин Иванов – изпълнителен шеф на Асоциацията на индустриалния капитал в България. Г-н Иванов, на вчерашното съвещание в Брюксел стана ясно, че България още веднъж остава отвън Шенген. Защо още веднъж отхвърлиха страната ни?
За страдание, да. След 11 години очакване за влизане в Шенгенското пространство, след вчерашното съвещание още веднъж сме в чакалнята и към момента продължаваме да чакаме. Причините са към този момент тривиални. Всички знаем, че две страни гласоподаваха " срещу “, като съгласно нас те са чисто политически. Още повече тези две страни посредством това гласоподаване се пробват да решат свои вътрешнополитически проблеми – и Австрия, и Нидерландия. И в двете страни предстоят през идната година избори напролет и посредством оставяне на България отвън Шенгенското пространство те на процедура адресират към своите гласоподаватели послания, че по този метод се борят с миграцията. Но в последна сметка решението е това. Ние още веднъж сме отвън Шенген и се надяваме, че българската страна и всички български институции, цялото българско общество, в това число и обществените сътрудници, работодатели и синдикати, в идващите няколко месеца ще работим в посока на превъзмогване на всички спънки и идната година да се надяваме, че ще се прегледа още веднъж въпроса и България и Румъния ще бъдат в Шенгенското пространство.
Понеже заговорихме за тези две страни – поради тях в действителност ние не влязохме в Шенген – действителни ли бяха съгласно вас причините им?
Абсолютно нереални и нелогични, дори и смешни на Нидерландия, имайки поради, че тяхното условие е да имаме позитивен отчет, в случай че от 2019 година подобен отчет Европейската комисия не изготвя, т.е. няма по какъв начин да имаме позитивен отчет по Механизма за съдействие, в случай че подобен отчет не се изготвя. Така че несъстоятелни причини. Или пък битка с корупцията и проведената престъпност. Нима в Нидерландия няма корупция? В Австрия имаше кавги единствено допреди няколко години, при които висши държавни чиновници, в това число и техният канцлер беше отхвърлен поради корупционни практики и така нататък Корупция има в цяла Европа, в целия свят. България не е измислила корупцията. Напротив, за мащабите на страната и на българската стопанска система корупцията в България е доста по-малка като безспорна стойност на фона на общоевропейската. Но в последна сметка това са решенията и още веднъж споделяме, че имаме и ние работа за извършване. Имайки поради и политическата рецесия, в която се намираме, надяваме се в къс период да бъдат взети верните решения, да бъде формирано държавно управление, което да води дейна дипломация и дейна политика за приемане на България в Шенгенското пространство и в еврозоната.
Точно това желаех да ви попитам. 11 години очакване – какъв брой още ще бъдем " на изчакване “? Според президента Румен Радев страната ни има действителни шансове следващата година да се причисли към Шенген. Какви са вашите наблюдения?
Аз считам, че в действителност възможностите са действителни. За огромно страдание, не се случи в този момент, в края на 2022 година след 11 години очакване, откакто имаме голям брой отчети, че механически сме 100% подготвени от 11 години за включване в Шенгенското пространство. Наистина считам, че идната година е допустимо, в случай че се насрочи дата за разискване на този въпрос, да имаме позитивно мнение и на 27-те страни членки, тъй че България да влезе в Шенгенското пространство. Всъщност и Европа би спечелила от това да няма вътрешни граници сред страните членки и Европа би спечелила от това страните членки да бъдат консолидирани и да пазят дружно и по-усърдно външните си граници, каквато е границата на България с Турция. Така че считам, че това решение беше неверно освен за България, само че и срещу общоевропейския интерес. И това го съзнаваха огромна част, всички в действителност 25 страни, които гласоподаваха " за “ приемането на България и Румъния в Шенгенското пространство. Именно поради това беше и отсрочено вземането на решението във вчерашния ден и имаше доста яростни диспути в Европейския съвет по този въпрос. За страдание, отново дублирам, вътрешнополитическите проблеми на Австрия и Нидерландия застанаха сред нас и Шенгенското пространство.
Снощи Вие в едно ваше изявление коментирахте, че бизнесът е смутен от създалата се обстановка. Как в действителност ще се отрази това на бизнеса у нас, какво го чака?
Всъщност не ни чака нищо по-различно от това, което се случва в последните 11 и 15 години от приемането ни в Европейския съюз. Да напомня единствено – след 2007 година, след приемането ни, имаше тригодишен период, в който беше отсрочено приемането в Шенгенското пространство, с цел да се подготвим механически. Стана ясно, че още през 2011 година сме подготвени механически, само че чакаме повече от 11 години, с цел да се вземе решението ни за приемането в Шенгенското пространство и то още веднъж е отсрочено. Какво губи бизнесът? Ами бизнесът губи време, само че за бизнеса времето е пари. Времето, което се губи, е главно във формалностите при превозването на артикули и материали. Българската стопанска система е дребна стопанска система, тя е отворена, интегрирана е с европейската. Над 65% от външната търговия внос-износ се реализира със страни от Европейския съюз, 100 страни от Стара Европа, и то със сухопътен превоз, което значи, че бизнесът губи време в прекосяване на граници, в очакване на опашки, което както споделих, се отразява, остойностява в пари, което пък оскъпява стоките и услугите, които произвеждаме и които използваме. Реалните загуби за стопанската система са в нараснали разноски за превоз, в нараснали разноски на стоките и услугите, които се транспортират към и от европейските страни.
И поради всички тези последици, които чакат както бизнеса, по този начин и цялата страна, които вие изброихте, по какъв начин би трябвало да реагираме по-късно решение, което бе взето през вчерашния ден? Какви дейности би трябвало да бъдат подхванати и очаквате ли в действителност някой да го направи?
Според нас, съгласно АИКБ, ние излязохме и с протестна декларация, нарочна декларация по този въпрос – би трябвало да има политическа реакция първоначално, защото решението за оставянето на България за следващ път отвън Шенгенското пространство, с изключение на всичко друго, е и доста унизително, защото още веднъж Европа сподели по какъв начин ни третира като втора употреба членка, т.е. ние нямаме пълноправно участие, тъй като не се възползваме изцяло от свободното придвижване на артикули, хора и капитали, точно поради оставянето ни отвън Шенгенското пространство, и то без всевъзможни рационални причини. Именно поради това реакцията би трябвало да е решителна, само че би трябвало да е премерена, не би трябвало да минаваме границите, тъй като не би трябвало да се държим като афектирания възпитаник, на който са написали двойката, а би трябвало в действителност да засилим връзката със страните, да засилим дипломацията. Естествено би трябвало съгласно нас да създадем и няколко решителни стъпки, с които да покажем на нашите европейски сътрудници, че не се помиряваме с тяхната оценка и не сме съгласни с тяхната оценка. Смятаме, че е рационално да се подхващат няколко дипломатически стъпки като приучване на нашия дипломат за съвещания в страната, също по този начин може да се привикат и посланиците на двете страни за диалози. И естествено, дейна дипломация с изпълнителната власт в двете страни. Но аз си мисля, че това надали би дало някакъв резултат, поради на аргументите за налагане на ветото – както споделих, те са вътрешнополитически. Може би след прекосяването на изборите, които предстоят в двете страни, би следвало да се успокоят политическите пристрастености и да се води по-разумен диалог с тях по отношение на бъдещото приемане на България и Румъния в Шенгенското пространство.
Т.е. има много външни фактори и не можем да кажем единствено от наша страна, че би трябвало да бъдат напъните. Трябва да забележим какво ще се случи и там.
Да, съгласно мен в действителност би трябвало да се работи рационално, би трябвало да се видят кои са виновните лица, какви диалози. Трябва да се концентрират напъните към увещание на тези лица и институции в тези страни, че оставянето на България отвън Шенгенското пространство първо е незаслужено, второ – има отрицателни последствия освен за България, само че и за Европа, и за европейската стопанска система, и за всички европейски жители.
Предстои да забележим какво ще се случи, защото единствено през вчерашния ден бе взето това решение, и чакаме да забележим и реакции, и дейности. И доста ви благодаря за отделеното време
И аз благодаря.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ