Лена Кирилова, етнограф: В центъра на празничната трапеза е хлябът, който трябва да бъде в чест на Бога
Добрич. Празникът към Коледа стартира още в ранна заран, когато в деня на по този начин наречената Малка Коледа (24 декември) обикалят дребните коледарчета с пръчка в ръка, като те пожелават на всеки един дом да се радва на благополучие и наслада и назовават: „ Хоцам, боцам Коладе ле, дай бабо кравайче! “. Това описа етнографът и организатор на Етнографска къща в Добрич Лена Кирилова, съобщи сътрудник на Радио „ Фокус ” – Варна . Това са били едни от най-чаканите посетители.
В този ден стопанката в предпразничната суматоха подготвя всичко за трапезата. Особено значима е трапезата на Бъдни вечер и на самата Коледа. „ Това е знак на изобилие, на благодат. Тя е от една страна дарът на индивида към природата, към боговете, които са го дарили със своята берекет. И в същото време това е упованието за всичкото изобилие, за целия шанс, който ще се изсипе, който ще бъде част от вкъщи през идната година. Затова всеки един от детайлите, който участва на трапезата, има своята символика. Разбира се в центъра е хлябът, който би трябвало да бъде в чест на Бога, по този начин наречената Боговица, хлябовете за дома и стопанството. На трапезата наложително би трябвало да участва медът, който да обезпечи сладкия живот на хората. Чесънът със своята апотропейна (предпазна) мощ ще пази дома от всички несгоди, които могат да го сполетят. Бръшлянът ще го подари с дългоденствие “, уточни Кирилова.
„ Да напомним, че в митологията бръшлянът е знак и на величие. Дряновите пъпки, които също ще бъдат поставени на трапезата, те ще дарят младост, здраве, наслада и доста шанс на всички. На трапезата би трябвало да участва и бучка пръст, тъй като тя е знак на непорочност, на святост. Знаем, че българинът целува бучката пръст, тъй като той целува хляба, той целува земята и още веднъж тази връзка сред индивида и земята участва и на трапезата. На трапезата би трябвало да има седем или девет постни ястия като тази алегорична цифра още веднъж ни води към античната митология, тъй като 3+4, това е цялостното изложение на света. Четири са посоките, три са световете – небето, земния и подземния, тъй че това комбиниране от числа също е детайл от трапезата “, сподели Лена Кирилова.
Тя добави, че солта, виното и хлябът са в действителност земните превъплъщения на Светата Троица. Не единствено на коледната софра, само че изобщо и на доста празници те са наложителен детайл от избрани обреди. Етнографът напомни, че българската традиция повелява с самун и сол да бъдат посрещани най-скъпите посетители. „ На коледната софра стопанинът кани и светците и каква по-голяма чест за тези, които участват, на трапезата да участват освен най-близките, които да засвидетелстват своята любов, само че и светците, които да ги пазят и закрилят. На трапезата, когато към този момент наближи среднощ, всички са в очакване, тъй като тогава идват най-важните, най-чаканите и най-желани посетители. Това са коледарите, предвождани от станеника. Коледарските дружини са част от антични посветителски традиции на прекосяване, на инициация, т.е. с присъединяване си мъжете, ергените, те към този момент демонстрират, че стават равноправни членове на мъжкия колектив и подготвени да продължат рода “, съобщи Лена Кирилова.
Тя добави, че коледарските песни са извънредно богати като тема и са едни от най-интересните в българския фолклор. Основната тематика е благословът всеки един дом да се радва на стопанско благоденствие, на доста здраве, на шанс. И както назовават коледарите: „ Тебе пеем, Бога славим, стани, стани Нине, стани Господине! Да посрещнеш положителни посетители, положителни посетители коледари! “. Другата основа тематика в коледните песни са любовно-женитбените детайли, тъй като това е началото на новата слънчева година, а самото очакване е обвързвано с най-хубавото човешко възприятие – любовта, сподели Лена Кирилова. Тя добави, че нерядко в коледните песни се споделя за момково геройство и момина красота. Всички тематики в коледарските песни са благослов, който показва вяра и предпочитание за здраве, благодат и удача. Затова и всеки в тази свята нощ си пожелава своето знамение, своето предпочитание за обич, сбъднати фантазии и за положително.
Жулиета НИКОЛОВА
В този ден стопанката в предпразничната суматоха подготвя всичко за трапезата. Особено значима е трапезата на Бъдни вечер и на самата Коледа. „ Това е знак на изобилие, на благодат. Тя е от една страна дарът на индивида към природата, към боговете, които са го дарили със своята берекет. И в същото време това е упованието за всичкото изобилие, за целия шанс, който ще се изсипе, който ще бъде част от вкъщи през идната година. Затова всеки един от детайлите, който участва на трапезата, има своята символика. Разбира се в центъра е хлябът, който би трябвало да бъде в чест на Бога, по този начин наречената Боговица, хлябовете за дома и стопанството. На трапезата наложително би трябвало да участва медът, който да обезпечи сладкия живот на хората. Чесънът със своята апотропейна (предпазна) мощ ще пази дома от всички несгоди, които могат да го сполетят. Бръшлянът ще го подари с дългоденствие “, уточни Кирилова.
„ Да напомним, че в митологията бръшлянът е знак и на величие. Дряновите пъпки, които също ще бъдат поставени на трапезата, те ще дарят младост, здраве, наслада и доста шанс на всички. На трапезата би трябвало да участва и бучка пръст, тъй като тя е знак на непорочност, на святост. Знаем, че българинът целува бучката пръст, тъй като той целува хляба, той целува земята и още веднъж тази връзка сред индивида и земята участва и на трапезата. На трапезата би трябвало да има седем или девет постни ястия като тази алегорична цифра още веднъж ни води към античната митология, тъй като 3+4, това е цялостното изложение на света. Четири са посоките, три са световете – небето, земния и подземния, тъй че това комбиниране от числа също е детайл от трапезата “, сподели Лена Кирилова.
Тя добави, че солта, виното и хлябът са в действителност земните превъплъщения на Светата Троица. Не единствено на коледната софра, само че изобщо и на доста празници те са наложителен детайл от избрани обреди. Етнографът напомни, че българската традиция повелява с самун и сол да бъдат посрещани най-скъпите посетители. „ На коледната софра стопанинът кани и светците и каква по-голяма чест за тези, които участват, на трапезата да участват освен най-близките, които да засвидетелстват своята любов, само че и светците, които да ги пазят и закрилят. На трапезата, когато към този момент наближи среднощ, всички са в очакване, тъй като тогава идват най-важните, най-чаканите и най-желани посетители. Това са коледарите, предвождани от станеника. Коледарските дружини са част от антични посветителски традиции на прекосяване, на инициация, т.е. с присъединяване си мъжете, ергените, те към този момент демонстрират, че стават равноправни членове на мъжкия колектив и подготвени да продължат рода “, съобщи Лена Кирилова.
Тя добави, че коледарските песни са извънредно богати като тема и са едни от най-интересните в българския фолклор. Основната тематика е благословът всеки един дом да се радва на стопанско благоденствие, на доста здраве, на шанс. И както назовават коледарите: „ Тебе пеем, Бога славим, стани, стани Нине, стани Господине! Да посрещнеш положителни посетители, положителни посетители коледари! “. Другата основа тематика в коледните песни са любовно-женитбените детайли, тъй като това е началото на новата слънчева година, а самото очакване е обвързвано с най-хубавото човешко възприятие – любовта, сподели Лена Кирилова. Тя добави, че нерядко в коледните песни се споделя за момково геройство и момина красота. Всички тематики в коледарските песни са благослов, който показва вяра и предпочитание за здраве, благодат и удача. Затова и всеки в тази свята нощ си пожелава своето знамение, своето предпочитание за обич, сбъднати фантазии и за положително.
Жулиета НИКОЛОВА
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ