Андрей Паунов влиза в суматохата
Добре познатият с документалните си филми Андрей Паунов се впуска в нещо, което назовава " опит " и в което се усеща " цялостен аматьор " - първият му игрален филм, " Януари ", по едноименната пиеса на Йордан Радичков. След премиера в Люксембург и на, " Януари " ще бъде измежду акцентите на 26-ото издание на " София филм фест ".
В пиесата Радичков написа, че януари е " най-българският от всички месеци, когато прозорците на селцето са изрисувани със скреж, под всяка стряха виси разпъната свинска кожа, на всяка врата стърчи по една сврака, във всеки селски бунар живее по един воден дух, някъде и по два.. " Паунов е взел доста от тази атмосфера, само че свободно интерпретира обществените мнения и психологизма в сюжета: задоволително, че да остане място и за няколко препратки към Стенли Кубрик.
Разговаряме в един от най-студените януарски дни, до момента в който разнообразни елементи към нас ни припомнят за пиесата или " блъсканица " -та на Радичков: Паунов идва премръзнал, наоколо две възрастни дами си приказват за литература, а двойка се кара шумно.
Пиесата е основана през 1974 година, годината, в която Паунов се ражда. Мотивацията му да екранизира тъкмо този текст минава през историята на въздействията му през годините, наученото " сред соца и свинщината след него ": " Аз съм от едно потомство, което порасна с артхаус класиката. Всъщност тогава тя не беше " артхаус ", защото филмите на Тарковски и Кончаловски ги посочваха и по малкия екран. От другата страна ги имаше и жанровите филми на касета, така наречен B-movies, които бяха толкоз разнообразни от оня изчанчен и неправилен соц натурализъм от детството ми ", споделя той. " Януари " се получи като един интелектуален Б-филм. За мен този филм е комедия, макар че никой към мен не го възприема по този начин. Но комедията не е единствено по какъв начин един човек се хлъзга на бананова кора и пада. Комедията може да е послевкус. "
Андрей Паунов, режисьор Фотограф: Цветелина Белутова Реклама
Идеята му да екранизира текста се ражда още когато е студент, стартира да се оформя преди цели петнадесет години, само че едвам преди седем той получава правата да го направи. Докато фантазията узрява, Паунов прави забележителна кариера като документалист: отдаденият на живота на ексцентричния психиатър Георги Лулчев " Георги и пеперудите " (2004), направилият премиера в Кан " Проблемът с комарите и другите истории " (2007), Паунов също по този начин събра парадоксите към живота и политическото завръщане на Симеон II в " Момчето, което беше цар " (2011).
" Важно е да се чувстваш на мястото си. България е тресавище, само че се усещам комфортно в това тресавище, мога да приказвам за него. " Между 2012-2017 година споделя, че е минал през интервал, в който изобщо не е снимал, защото от ден на ден усеща заплахата от повторението, влизането в модели. " За това време несъмнено можех да направя още пет кино лентата, само че нямаше да е същата обич. Важно е да издърпваш килима под краката си, тъй като рутината и комфортът са пътищата към пъкъла. " Завръща се повече от сполучливо с " Да вървиш по вода ", филм за напрегнатото основаване на инсталацията " Плаващите кейове " на Кристо и Жан-Клод, който режисьорът сглобява от 700 часа недопечен видеоматериал.
Какъв щеше да е " Януари ", в случай че Паунов беше съумял да го снима тогава, когато за първи път е желал, преди 15 години? " Сигурно ужасяващ. Щеше да е по-наивен и малоумен. " Казва, че не би могъл да осъществя кино лентата, в случай че не беше направил други планове преди този момент, защото в този момент е по-внимателен към текстове, които са примамливи. " Хубавите, дашни текстове, наподобяват лесни. Смяташ, че незабавно можеш да скочиш вътре в тях а след това се оказва нещо друго. Има един философски миг: в киното желанието и опциите постоянно се разминават и когато въпреки всичко се срещнат, може би има причина за това. "
През тези години към концепцията го задържа опцията да се подходи нереално към историята, само че и променливите му връзки със самата творба. " Този текст се трансформира, както ти се променяш. Mожеш да порастваш с него. "
Реклама
Паунов стартира " Януари " без кастинг, напълно с актьорите, които си показва в функциите. " По някаква странна причина всички се съгласиха. " Във кино лентата личат имената на Самуел Финци, Йосиф Сърчаджиев (който на 76 години и макар прекарания инсулт има все по-засилено наличие в българското кино, след значима роля в " Жените в действителност плачат " ), Захари Бахаров, Леонид Йовчев, Малин Кръстев (играл и в театрална акомодация на " Януари " в Младежкия театър), рядка актьорска изява прави Борислав Чучков от продуценското дуо братя Чучкови.
Самуел Финци в кадър от " Януари " Фотограф: Боряна Пандова
Вижда героите като част от изчезващ свят. Хора, които се пробват да надникнат оттатък преспите и да схванат какво става в близост. " Сега е същото, само че всички сме едно огромно село и всички гледаме на открито ", споделя Паунов, който се разказва като " кратковременен черноглед, само че по принцип оптимист ". Интересно му е да съобщи екзистенциалните въпроси на текста, напрежението и магическия натурализъм при Радичков с атмосфера на облекла от свински кожи и постоянно намиращата се наоколо греяна ракия. " В последна сметка става въпрос за края на света, една доста българска тематика. Всяко общество би трябвало да мине през личните си страхове, демони, заблуди, илюзии, с цел да порасне. Не съм сигурен дали може да има съответно време, в което това може да се случи, по-скоро е до промяна на поколенията. "
" Януари " е и необичаен образец за българско-португалска копродукция. Оператор е Вашко Виана, който в множеството случаи няма концепция какво значат репликите - за Паунов това единствено дава повече опция за внимание върху атмосферата. Съсценарист е англичанинът Алекс Барет, което на собствен ред подсигурява постоянно пресен непряк взор.
Паунов споделя, че са му били нужни опитни артисти, с цел да може да има здрав тил в процеса на фотоси. А какъв опит от документалното кино е внесъл тук?
Захари Бахаров в " Януари " Фотограф: Боряна Пандова Четено Коментирано Препоръчвано 1 Политика 2 Градове 3 Компании 1 Политика 2 Компании 3 Свят 1 Политика 2 Компании 3 Ритейл Реклама
" Не става по-лесно, само че в нашата страна е толкоз комплицирано да направиш един филм, че когато го завършиш, забравяш какъв брой смачкан си бил в процеса и скачаш още веднъж. С " Януари " развих вкус към този тип кино, само че бих правил всичко: игрални и документални филми; филми, които не престават 30 секунди или 8 часа. "
Ако има насъбран опит, той е в построяването на храброст и да си отворен към риска. " Опитът се състои в възприятието да не те е боязън, а е доста значимо да нямаш боязън с подобен вид текст. В това, което върша, няма рутина, защото не се занимавам с това да дублирам модели, не фотографирам едно и също. Опитът ме е научил, че като скочиш с главата надолу, се научаваш да летиш. "
И в случай че поколението на Паунов е разкрачено сред политически и стопански промени, той вижда, че по-младите режисьори имат по-различен взор и в тях той вижда условия за по-устойчива смяна. " Все още очаквам да се появи едно кино, което е безусловно освободено от комплексите на Източна Европа: възприятието за непълноценност, че някъде " там " има нещо по-правилно, по-умно, по-голямо, нещо, на което би трябвало да се подражава, с цел да имаш културна тежест. Като в " Януари " - в случай че ти единствено гледаш през преспите какво става с този свят, ще свършат дървата, ще измръзнеш и ще изчезнеш. "
Паунов споделя, че какъв брой надалеч ще стигне един филм е малко или доста хазарт, а какъв брой комерсиално сполучлив е един план в никакъв случай не е било за него фактор за качество. Иска му се да види ново потомство ходещи на кино. " Млади хора, които не са обременени от клишето за тъпия българския филм , а с пресни очи могат да видят една провокация ", споделя Паунов. Надява се, който излезе от киното, да не е безучастен към видяното. " Няма толкоз значение дали някой ще желае да ми счупи главата, или ще ме похвали, откакто гледа кино лентата. "
Бюлетин Капитал: Light
Всяка събота заран: просвета, изкуство, свободно време.
Вашият email Записване
В пиесата Радичков написа, че януари е " най-българският от всички месеци, когато прозорците на селцето са изрисувани със скреж, под всяка стряха виси разпъната свинска кожа, на всяка врата стърчи по една сврака, във всеки селски бунар живее по един воден дух, някъде и по два.. " Паунов е взел доста от тази атмосфера, само че свободно интерпретира обществените мнения и психологизма в сюжета: задоволително, че да остане място и за няколко препратки към Стенли Кубрик.
Разговаряме в един от най-студените януарски дни, до момента в който разнообразни елементи към нас ни припомнят за пиесата или " блъсканица " -та на Радичков: Паунов идва премръзнал, наоколо две възрастни дами си приказват за литература, а двойка се кара шумно.
Пиесата е основана през 1974 година, годината, в която Паунов се ражда. Мотивацията му да екранизира тъкмо този текст минава през историята на въздействията му през годините, наученото " сред соца и свинщината след него ": " Аз съм от едно потомство, което порасна с артхаус класиката. Всъщност тогава тя не беше " артхаус ", защото филмите на Тарковски и Кончаловски ги посочваха и по малкия екран. От другата страна ги имаше и жанровите филми на касета, така наречен B-movies, които бяха толкоз разнообразни от оня изчанчен и неправилен соц натурализъм от детството ми ", споделя той. " Януари " се получи като един интелектуален Б-филм. За мен този филм е комедия, макар че никой към мен не го възприема по този начин. Но комедията не е единствено по какъв начин един човек се хлъзга на бананова кора и пада. Комедията може да е послевкус. "
Андрей Паунов, режисьор Фотограф: Цветелина Белутова Реклама
Идеята му да екранизира текста се ражда още когато е студент, стартира да се оформя преди цели петнадесет години, само че едвам преди седем той получава правата да го направи. Докато фантазията узрява, Паунов прави забележителна кариера като документалист: отдаденият на живота на ексцентричния психиатър Георги Лулчев " Георги и пеперудите " (2004), направилият премиера в Кан " Проблемът с комарите и другите истории " (2007), Паунов също по този начин събра парадоксите към живота и политическото завръщане на Симеон II в " Момчето, което беше цар " (2011).
" Важно е да се чувстваш на мястото си. България е тресавище, само че се усещам комфортно в това тресавище, мога да приказвам за него. " Между 2012-2017 година споделя, че е минал през интервал, в който изобщо не е снимал, защото от ден на ден усеща заплахата от повторението, влизането в модели. " За това време несъмнено можех да направя още пет кино лентата, само че нямаше да е същата обич. Важно е да издърпваш килима под краката си, тъй като рутината и комфортът са пътищата към пъкъла. " Завръща се повече от сполучливо с " Да вървиш по вода ", филм за напрегнатото основаване на инсталацията " Плаващите кейове " на Кристо и Жан-Клод, който режисьорът сглобява от 700 часа недопечен видеоматериал.
Какъв щеше да е " Януари ", в случай че Паунов беше съумял да го снима тогава, когато за първи път е желал, преди 15 години? " Сигурно ужасяващ. Щеше да е по-наивен и малоумен. " Казва, че не би могъл да осъществя кино лентата, в случай че не беше направил други планове преди този момент, защото в този момент е по-внимателен към текстове, които са примамливи. " Хубавите, дашни текстове, наподобяват лесни. Смяташ, че незабавно можеш да скочиш вътре в тях а след това се оказва нещо друго. Има един философски миг: в киното желанието и опциите постоянно се разминават и когато въпреки всичко се срещнат, може би има причина за това. "
През тези години към концепцията го задържа опцията да се подходи нереално към историята, само че и променливите му връзки със самата творба. " Този текст се трансформира, както ти се променяш. Mожеш да порастваш с него. "
Реклама
Паунов стартира " Януари " без кастинг, напълно с актьорите, които си показва в функциите. " По някаква странна причина всички се съгласиха. " Във кино лентата личат имената на Самуел Финци, Йосиф Сърчаджиев (който на 76 години и макар прекарания инсулт има все по-засилено наличие в българското кино, след значима роля в " Жените в действителност плачат " ), Захари Бахаров, Леонид Йовчев, Малин Кръстев (играл и в театрална акомодация на " Януари " в Младежкия театър), рядка актьорска изява прави Борислав Чучков от продуценското дуо братя Чучкови.
Самуел Финци в кадър от " Януари " Фотограф: Боряна Пандова
Вижда героите като част от изчезващ свят. Хора, които се пробват да надникнат оттатък преспите и да схванат какво става в близост. " Сега е същото, само че всички сме едно огромно село и всички гледаме на открито ", споделя Паунов, който се разказва като " кратковременен черноглед, само че по принцип оптимист ". Интересно му е да съобщи екзистенциалните въпроси на текста, напрежението и магическия натурализъм при Радичков с атмосфера на облекла от свински кожи и постоянно намиращата се наоколо греяна ракия. " В последна сметка става въпрос за края на света, една доста българска тематика. Всяко общество би трябвало да мине през личните си страхове, демони, заблуди, илюзии, с цел да порасне. Не съм сигурен дали може да има съответно време, в което това може да се случи, по-скоро е до промяна на поколенията. "
" Януари " е и необичаен образец за българско-португалска копродукция. Оператор е Вашко Виана, който в множеството случаи няма концепция какво значат репликите - за Паунов това единствено дава повече опция за внимание върху атмосферата. Съсценарист е англичанинът Алекс Барет, което на собствен ред подсигурява постоянно пресен непряк взор.
Паунов споделя, че са му били нужни опитни артисти, с цел да може да има здрав тил в процеса на фотоси. А какъв опит от документалното кино е внесъл тук?
Захари Бахаров в " Януари " Фотограф: Боряна Пандова Четено Коментирано Препоръчвано 1 Политика 2 Градове 3 Компании 1 Политика 2 Компании 3 Свят 1 Политика 2 Компании 3 Ритейл Реклама
" Не става по-лесно, само че в нашата страна е толкоз комплицирано да направиш един филм, че когато го завършиш, забравяш какъв брой смачкан си бил в процеса и скачаш още веднъж. С " Януари " развих вкус към този тип кино, само че бих правил всичко: игрални и документални филми; филми, които не престават 30 секунди или 8 часа. "
Ако има насъбран опит, той е в построяването на храброст и да си отворен към риска. " Опитът се състои в възприятието да не те е боязън, а е доста значимо да нямаш боязън с подобен вид текст. В това, което върша, няма рутина, защото не се занимавам с това да дублирам модели, не фотографирам едно и също. Опитът ме е научил, че като скочиш с главата надолу, се научаваш да летиш. "
И в случай че поколението на Паунов е разкрачено сред политически и стопански промени, той вижда, че по-младите режисьори имат по-различен взор и в тях той вижда условия за по-устойчива смяна. " Все още очаквам да се появи едно кино, което е безусловно освободено от комплексите на Източна Европа: възприятието за непълноценност, че някъде " там " има нещо по-правилно, по-умно, по-голямо, нещо, на което би трябвало да се подражава, с цел да имаш културна тежест. Като в " Януари " - в случай че ти единствено гледаш през преспите какво става с този свят, ще свършат дървата, ще измръзнеш и ще изчезнеш. "
Паунов споделя, че какъв брой надалеч ще стигне един филм е малко или доста хазарт, а какъв брой комерсиално сполучлив е един план в никакъв случай не е било за него фактор за качество. Иска му се да види ново потомство ходещи на кино. " Млади хора, които не са обременени от клишето за тъпия българския филм , а с пресни очи могат да видят една провокация ", споделя Паунов. Надява се, който излезе от киното, да не е безучастен към видяното. " Няма толкоз значение дали някой ще желае да ми счупи главата, или ще ме похвали, откакто гледа кино лентата. "
Бюлетин Капитал: Light
Всяка събота заран: просвета, изкуство, свободно време.
Вашият email Записване
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ