Нямаш място в нашия град: Добре дошли в Перник през очите на ултраса
Добре пристигнали в Перник, където хората са груби, по улиците вилнеят вандали, а една от дребното гордости е футболният тим “Миньор ”. Поне тази е картината, която може да изплува в съзнанието на човек, който не е от града, не е стъпвал в никакъв случай там, само че пък е чувал митове, че е рисково - просто " нямаш място ".
Като съвсем всяка история, и тази на Перник напълно не е черно-бяла. Тя има доста нюанси, някои от които са жълто-черни - тъкмо като цветовете на локалния футболен тим. Тези нюанси са във фокуса на новия български документален филм “Нямаш място в нашия град ”. Той демонстрира всекидневието на няколко върли почитатели на " Миньор ".
Лентата е резултат от взаимната работа на режисьора Николай Стефанов, продуцента Ралица Големанова от Smarty Pants Shooter и HBO Max. Още преди премиерата си в България, филмът беше селектиран за някои от най-големите европейски документални фестивали. На 6 октомври той ще бъде наличен в стрийминг платформата HBO Max в над 20 страни в Европа.
“Много звук за Миньоро ”
Филмът води фена на трибуните на локалния стадион, с цел да му покаже от там света на своите герои. Те са шумни, от устите им звучат цветисти псувни, плюят и намерено заявят, че не са толерантни. Главният персонаж във кино лентата - Цецо - е уединен татко и ултрас на “Миньор ”. Той постоянно прекарва свободните си дни в " дома " на обичания футболен тим, не пропуща мач онлайн, а вълнението му постоянно се излива под формата на ненавист.
“Там си ти. Отиваш на стадиона, биеш се, мачкаш ” е една от паметните му реплики, снимани от камерата.
Филмът е същинска провокация за фена, който би трябвало някак да се пребори с шумния основен воин и неговите остри думи на експанзия. Постепенно обаче маската пада и персонажът откровено се разкрива.
Всяка една от сцените е снимана напълно " от ръка " - операторът не употребява статив. Това прави фрагментите живи и подхожда на динамичните обстановки от живота на героите. Зад камерата стои режисьорът Николай Стоянов, който не остава апатичен към житейските ориси, които документира. Неговото отечество също е Перник.
„ За мен най-важното нещо е, че аз съм жител на Перник. Голяма част от хората ги познавам още преди да стартира да върша този филм и някак си натурално имам връзката с персонажите. Аз ги разбирам доста добре, тъй като съм израснал в същата среда като тях ”, споделя Стоянов.
Наред с вътрешната житейска драма историята разбулва и външната - демонстрира по какъв начин враждебността и нетолерантността в света на героите са подбудени от заобикалящата ги беднотия и сурова действителност.
Във фокуса на лентата са няколко публични рецесии - водната рецесия в Перник през 2019 година, замърсяването на града, както и пандемията от COVID-19. Те се оказват предизвикателство за самите герои, само че и изобличават болната градска среда.
Но това са единствено част от тематиките, които изцяло естествено пораждат по време на фотосите - те лишават на основателите на плана близо три години.
“Идвайки първоначално в Перник, аз не желаех да имам съответни хрумвания, които да последвам по време на процеса на правене на този филм. Исках да следя и да се оставя самата история да ме води, а то се случи по този начин, че ние дружно с тези хора минахме през много неща през тези 3 години, като доста от тях са даже оттатък футбола ”, споделя режисьорът.
Той споделя, че концепциите му непрекъснато са се променяли в хода на работата. Но самичък е държал да бъде отворен, с цел да може да покаже същинските хора на Перник.
Перник - сърцето на България
В центъра на цялата тази завладяваща и на моменти смущаваща градска картина е Перник. Град, който години наред бива свързван с богатите на въглища мини и с неговите корави мъже, които изкарват прехраната си подземен. А това бързо го трансформира от село в истински промишлен център на България.
Като съвсем всяка история, и тази на Перник напълно не е черно-бяла. Тя има доста нюанси, някои от които са жълто-черни - тъкмо като цветовете на локалния футболен тим. Тези нюанси са във фокуса на новия български документален филм “Нямаш място в нашия град ”. Той демонстрира всекидневието на няколко върли почитатели на " Миньор ".
Лентата е резултат от взаимната работа на режисьора Николай Стефанов, продуцента Ралица Големанова от Smarty Pants Shooter и HBO Max. Още преди премиерата си в България, филмът беше селектиран за някои от най-големите европейски документални фестивали. На 6 октомври той ще бъде наличен в стрийминг платформата HBO Max в над 20 страни в Европа.
“Много звук за Миньоро ”
Филмът води фена на трибуните на локалния стадион, с цел да му покаже от там света на своите герои. Те са шумни, от устите им звучат цветисти псувни, плюят и намерено заявят, че не са толерантни. Главният персонаж във кино лентата - Цецо - е уединен татко и ултрас на “Миньор ”. Той постоянно прекарва свободните си дни в " дома " на обичания футболен тим, не пропуща мач онлайн, а вълнението му постоянно се излива под формата на ненавист.
“Там си ти. Отиваш на стадиона, биеш се, мачкаш ” е една от паметните му реплики, снимани от камерата.
Филмът е същинска провокация за фена, който би трябвало някак да се пребори с шумния основен воин и неговите остри думи на експанзия. Постепенно обаче маската пада и персонажът откровено се разкрива.
Всяка една от сцените е снимана напълно " от ръка " - операторът не употребява статив. Това прави фрагментите живи и подхожда на динамичните обстановки от живота на героите. Зад камерата стои режисьорът Николай Стоянов, който не остава апатичен към житейските ориси, които документира. Неговото отечество също е Перник.
„ За мен най-важното нещо е, че аз съм жител на Перник. Голяма част от хората ги познавам още преди да стартира да върша този филм и някак си натурално имам връзката с персонажите. Аз ги разбирам доста добре, тъй като съм израснал в същата среда като тях ”, споделя Стоянов.
Наред с вътрешната житейска драма историята разбулва и външната - демонстрира по какъв начин враждебността и нетолерантността в света на героите са подбудени от заобикалящата ги беднотия и сурова действителност.
Във фокуса на лентата са няколко публични рецесии - водната рецесия в Перник през 2019 година, замърсяването на града, както и пандемията от COVID-19. Те се оказват предизвикателство за самите герои, само че и изобличават болната градска среда.
Но това са единствено част от тематиките, които изцяло естествено пораждат по време на фотосите - те лишават на основателите на плана близо три години.
“Идвайки първоначално в Перник, аз не желаех да имам съответни хрумвания, които да последвам по време на процеса на правене на този филм. Исках да следя и да се оставя самата история да ме води, а то се случи по този начин, че ние дружно с тези хора минахме през много неща през тези 3 години, като доста от тях са даже оттатък футбола ”, споделя режисьорът.
Той споделя, че концепциите му непрекъснато са се променяли в хода на работата. Но самичък е държал да бъде отворен, с цел да може да покаже същинските хора на Перник.
Перник - сърцето на България
В центъра на цялата тази завладяваща и на моменти смущаваща градска картина е Перник. Град, който години наред бива свързван с богатите на въглища мини и с неговите корави мъже, които изкарват прехраната си подземен. А това бързо го трансформира от село в истински промишлен център на България.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ