До скоро в пакистанския град Гуадар с население от 50

До скоро в пакистанския град Гуадар с население от 50 000 души можеше се да видят единствено прашните къщи на риболовци. Заобиколен от скали, пустиня и Арабско море, той се намира на забравена сухопътната граница.

Но през днешния ден той към този момент е в центъра на китайския план "Един пояс, един път" и претърпява голяма промяна. Гуадар се радва на взрив на строителството: ново пристанище, нови хотели, както и към 3 000 километра автомагистрали и високоскоростни железопътни линии, които го свързват със западните провинции на Китай. Пекин и Исламабад може би желаят да трансфорат града във втори Дубай.

Китай бързо се трансформира в най-силната в света комерсиална империя. За съпоставяне, можем да кажем, че по Плана „ Маршал ” за Европа са планувани 800 милиарда $. В продължение на няколко десетилетия след войната, Съединени американски щати е най-голямата комерсиална мощ в света и главният заемодател в даването на заеми на други страни. Но в този момент е ред на азиатската страна. Мащабът и обсегът на самодейността "Един пояс, един път" е просто замайващ, като единствено за момента са вложени 300 милиарда $, а за идващите десетилетия са планувани още трилион $.

Според Централно разузнавателно управление на САЩ през 2015 година 92 страни са показали Китай като най-големия си сътрудник в региона на вноса или износа. Съединени американски щати са най-значим сътрудник за 57 страни. Но най-забележителна е скоростта, с която Пекин реализира всичко това. През 80-те и 90-те години тази страна беше най-големият адресат на заеми от Световната банка и Азиатската банка за развиване, само че през последните години дава повече заеми на разрастващите се страни даже от Световната банка.

За разлика от Съединени американски щати и Европа, Китай употребява помощта, търговията и директните задгранични вложения за стратегически цели, набира поддръжка в разнообразни страни по света и укрепва политическото си въздействие. „ Един пояс, веднъж “ е най-впечатляващият образец за тази тактика. Това е цялостна самодейност, която включва поредност от към този момент почнали и бъдещи инфраструктурни планове. През идващите десетилетия азиатската страна има намерение да сътвори необятна мрежа от сходни начинания в Азия и по целия свят.

P: 4975540

Финансирането на тази цел ще се реализира основно под формата на заеми, в които ще бъдат забъркани китайските държавни предприятия. Това значи, че в случай че, да вземем за пример, Пакистан не е в положение да изплати дълга, Китай може да стане притежател на огромна част от неговите въглищни мини, нефтопроводи и електроцентрали. Също по този начин Китай има право да се разпорежда с пристанището на Гуадар в продължение на 40 години.

"Един пояс, един път" през днешния ден е най-амбициозната самодейност за външната политика на Китай. Но това не е „ Маршал ”. Пекин не го прави от алтруизъм, не и от предпочитание да се стабилизират тези страни, на които дава заеми. Защо в този случай да се харчат големи суми за прилежащите страни? Първо, Китай е прекомерно подвластен от източното си крайбрежие и тесния Малакски проток покрай Сингапур, от които зависи външната търговия. В този смисъл построяването на търговски пътища през Пакистан и Централна Азия е напълно разумно. Това оказва помощ на Китай да влага своите валутни запаси и обезпечава дълготрайна претовареност в доста лични държавни предприятия, които са без работа или не работят с цялостен потенциал.

Инициативата също ще има и позитивен непряк резултат за Пекин. Някои представители на китайското държавно управление не отхвърлят обстоятелството, че този план е част от съперничеството с Вашингтон. Най-малкото, той кара доста дребни страни да се усещат стопански длъжни на Пекин.

Какво значи всичко това за "либералния международен ред", за който Съединени американски щати през последните 70 години поставиха толкоз доста старания? Последствията не са толкоз неприятни.

Ако концепцията е да се обезпечи мир и разцвет, помощта на Китай в прочут смисъл способства за това. Така се печели и въздействие измежду дребните подвластни страни, на които Съединени американски щати по-трудно ще наложат волята си по доста други въпроси, като се стартира с битката против тероризма и се стигне до въвеждането на наказания против страни, които са във война със Запада.

Що се отнася до просперитета, икономическото влияние на Китай върху страните, получаващи заеми, в най-хубавия случай е двусмислено. 20% от средствата, отпуснати като заем, идват под формата на обичайната помощ и тя в действителност поддържа стопанските системи на тези страни, само че огромна част от тези заеми не са толкоз потребни. Според отчет за китайските вложения в Африка през интервала 1991-2010 година, евтиният китайски импорт постоянно измества локалните африкански компании, като по този метод утежнява заетостта в дребните предприятия. При отпущането на заеми, Китай нормално изисква от страните получателки да привлекат китайски компании за построяването на пътища и пристанища. Например, в Пакистан хиляди китайци работят за построяването на стопански кулоар. Те взимат със себе си свои готвачи, имат обособени жилища и имат дребен контакт с локалното население. В същото време Пакистан обезпечи съвсем 15 000 бойци, които да се грижат за сигурността на китайците. Но военната работа не е специалността, от която Исламабад се нуждае най-вече.
Китайският президент Си Цзинпин акцентира, че страната му се нуждае от по-справедлива интернационална система / БГНЕС
Освен това, в случай че по-ранните китайски заеми са отпускани при доста невисок % (около 2.5%), по-късно той се усилва и последователно стига до 5% или повече. По този метод изплащането на тези заеми ще става все по-трудно. Получателите на китайски пари са щастливи, че могат да се оправят с дефицита на електрическа енергия и да ремонтират пътищата си. Те обаче градят бъдещето си под гаранция. Може би най-голямата опасност от страна на Китай, съгласно специалистите, е, че новата самодейност може да докара до неприятни способи за ръководство, да сътвори екологични проблеми и да наруши правата на индивида, макар че в това отношение страната направи няколко стъпки напред през последните години.

Пекин постоянно разрешава огромни вложения в страните, които са табу за външния свят, тъй като се управляват от диктаторите, които нямат почитание към човешките права и толерират корупцията. Става дума за страни като Зимбабве, Северна Корея, Нигерия, Ангола и Бирма. Президентът на Уганда Йовери Мусевени, който сигурно не може да се назова страж на правата на индивида, призна, че китайците "не задават прекомерно доста персонални въпроси и оферират доста пари ”.

Ако приказваме за сигурност и за запазване на природата, в това отношение осъществяването на китайските планове е неприятно. В някои региони царува същински безпорядък: миньорите не получават заплащането си, унищожени са гори, реките са нечисти. Китай обаче доста бързо се учи от грешките си. През 2017 година държавното управление разгласява нови и по-строги правила за вложителите, работещи в чужбина. Новата китайска Инфраструктурна капиталова банка има намерение да ползва международни стандарти в своята работа и доста компании, в това число националният колос CNOOC, бързо се поправят и усъвършенстват.

Ако Китай продължава своята геоикономическа агресия, ще има голямо въздействие върху целия свят. И последствията от това разширение не всеки път ще бъдат изцяло негативни. Тъй като на Запад още няма един трилион $, които да се харчат за развиване на инфраструктурата в непознати страни, в „ новата велика игра ” е най-добре да се свържете с китайски план. Ако самодейността "Един пояс, един път" бъде увенчана с триумф, асфалтът ще бъде по-гладък, логистиката ще работи по-добре и по-бързо и откъснатите от международните пазари страни ще търгуват повече. Ако горепосочените специалисти са прави, ще има по-малко войни в света, макар че доста дребни страни от ден на ден ще зависят от Китай. По време на визитите си в Съединени американски щати през 2015 година и 2017 година, както и по време на конгрес в Давос, китайският президент Си Цзинпин акцентира, че страната му се нуждае от по-справедлива интернационална система, както и че има способността да „ унищожи международния ред ”. Призован да увеличи стандартите за отбрана на труда, да зачита правата на индивида и да опазва околната среда при осъществяването на плановете, Пекин ще би трябвало да извърши обещанията си. /БГНЕС