Епигенетика - новата наука за това кой си
До преди няколко десетилетия хората смятаха, че генетичната информация, която получаваме от своите предшественици, е нещо статично. Оттам идват и устойчиви словосъчетания в езика като положителни гени, дефектни гени и други.
Една нова просвета потвърди, че нашето еволюционно развиване е надалеч по- комплицирано, тъй като едни или други гени, които имаме в завещание, може да се включват или изключват, да се забавят или забързват според от средата, страстите и стила на живот.
Това се отразява на здравето на тялото, мозъка и възприятията. Науката се назовава епигенетика и има извънредно значение за разбирането на генетичния фонд, с който разполагаме, и неговото ръководство.
Предмет на епигенетиката
Названието епигенетика е формирано от гръцката наставка епи, означаваща отвън, над, към, и генетика - науката, учеща гените. Това значи, че епигенетиката има за собствен предмет проучването на въпросите към промените на клетъчни или биологични белези, които се предизвикват от промени в секвенцията на ДНК. На процедура става въпрос за проучване на факторите от околната среда, включващи или изключващи избрани гени и по какъв начин клетките ги разчитат.
Всички промени, които можем да назовем епигенетични, въздействат освен на развиването на плода в утробата, само че и в растежа и развиването на организма по-късно, и този закон важи освен за хората, само че и за животните.
Това значи, че епигенетиката ни прави такива, каквито сме. Когато два организма, като тези на близнаците да вземем за пример, са изцяло идентични външно, това не значи цялостно подобие сред тях, те се разграничават по нещо. И тази разлика не идва от гените, а от механизмите, които дефинират работата на гените. С тези механизми се занимава епигенетиката.
Затова тя се явява науката за разликите, които се появяват сред индивидите, въпреки и да не са кодирани в ДНК. Причините за разлики при идентични гени не се крият в наследствената информация, а във факторите и аргументите, които управляват нейното действие.
Значение на епигенетичните фактори
Снимка: Dayli Mail Епигенетичната приемственост и нейните промени придават нови измерения на модерната просвета, сглобяваща пъзела на еволюцията. Геномът се трансформира постепенно при инцидентни разновидности и натурален асортимент. За да стане генетичната линия постоянно срещана в една популация от хора, то би трябвало да се изредят доста генерации.
От друга страна е епигеномът, изменящ се бързо поради въздействия от околната среда. Епигенетични промени може да се правят по едно и също време допълнително от един субект от дадена група. Чрез епигенетична приемственост родителите може да предадат част от прекарванията си на бъдещите генерации, само че епигеномът остава задоволително еластичен, с цел да реагира на изискванията на изменящата се околна среда. Така епигенетичната приемственост разрешава на всеки организъм, на всеки субект, непрекъснато да контролира активността на гените си, за де се хармонизира към измененията на околната среда, без да му се постанова да трансформира своя ДНК код.
Основни епигенетични фактори, които въздействат върху индивида
Храната - главен фактор за епигенетична приемственост
Добрата вест, идваща от епигенетиката е, че в среда, която може да се дефинира като токсична и нездравословна, консуматорите не са безсилни, тъй като храната има ненадейно значимо значение. Епигенетични опити демонстрират това. Бременни мишки са били изложени на въздействието на бисфинол А, който е отровен. Едната група от тези мишки е сложена на диета с елементарна храна, а на друга група са давани добавки от витамин В12, фолиева киселина, холин и бетаин от алено цвекло. Мишките, които взимат потребни добавки, раждат мешлета с естествени параметри и по-нисък риск от диабет и рак, до момента в който тези единствено на елементарна диета имат потомство с висок риск от болести. Това демонстрира, че всички ние сме изражение на диетите на своите предшественици. Здравословното хранене, интензивният метод на живот и хармоничните връзки с близките са гаранцията за положително здраве на поколенията напред.
Отделно самата одобрявана храна като същина има значение на главен фактор на околната среда. Много опити потвърждават, че храненето на майката по време на бременността въздейства върху регулаторни области от ДНК на плода още по време на вътреутробното развиване. Такъв образец е храненето на майките, живеещи в района на Западна Африка, където се сменят два сезона - изсъхнал и мокър, и това трансформира значително хранителната диета.
Изследването върху децата, които са заченати в двата разнообразни интервала, демонстрира разлики в метилирането на ДНК при техните наследници. Метилирането е характерна химическа смяна в молекулата на ДНК, която води до смяна в работата на гените и надлежно на живота на индивидите.
Като разследване на вида храна, одобряван от майката, се наследява метода, по който гените работят поради заместничество на равнището на метилирането на ДНК. Промяната в този профил може да стане причина за разнообразни метаболитни болести, включително диабет и сърдечно-съдови болести.
Изводът е комплициран - хранителната диета на дамите е значима за бъдещите им деца, само че освен това дефинира характерностите им. Много преди зачеването храненето на бъдещите родители дава отражение върху епигенетиката на клетките от половата система и оттова и върху бъдещия организъм.
Диетата и типът на храната въздействат освен върху метаболизма на хранещия се, само че и върху метода, по който работят гените му. Начинът, по който работят гените ни дефинира освен нас, само че и това, което предаваме на поколенията като предразположеност към болести и даже психически черти.
Епигенетични модулатори в храната
На първо място, това е фолиевата киселина. Тя взе участие в процесите на клетъчно разделяне, нужна е за формиране на плацентата и създаване на костния мозък на ембриона. Намалява риска от вродени увреждания. Зеленолистните зеленчуци, бобовите храни, черният дроб, пълнозърнестият самун, ядките не трябва да отсъстват от менюто. Следват всички други нужни съставки, които си набираме от храната. Това е логиката, по която би трябвало да се сформира менюто всеки ден.
Грижата и обичта - значим фактор в епигенетиката
Преживяванията в ранното детство имат дълбоки и дълготрайни резултати върху метода на живот и държанието на възрастния субект. Грижите, отговорността на родителите имат дългогодишен епигенетичен резултат върху поколението. Разбирането на тези механизми може би ще помогне в бъдеще за лекуването на напрежението, тревогата и безпокойството.
Какво ни дава като познание епигенетиката
Начинът, по който живеем, включва всички фактори от околната среда. Как си взаимодействаме с нея предопределя епигенетиката на бъдещите генерации. Това значи, че любовта и грижата могат да трансформират гените ни. Ще живеем по-дълго и по-добре, в случай че сме заобиколени от грижовни и любвеобилни хора, и това надали би изненадало някого.
Епигенетиката ни демонстрира, че не сме жертва на наследствеността, а основатели на личния си живот в компанията на средата, която обитаваме. Ключът, който управлява нашата биология, е усещането. Тялото ни разчита света и му отвръща с живот.
Епигенетаката дава вяра на всички, които желаят да ръководят сами живота си, защото потвърждава, че ориста на клетката не зависи от гените, а от средата, или по-точно - от метода, по който я възприемаме.
Гените и държанието ни в последна сметка се дефинират от нашите убеждения. Знанието е мощ и този, който я владее, знае, че не сме следени от гените, което значи и че не сме изгубени. Напротив, ние сме основателите на живота си и е добре да овладеем това изкуство.
Вижте още:
- Как силата на мисълта трансформира гените ни;
- Този коензим ппоправя гените.
