До 2050 г. в моретата ще има повече пластмаса като

До 2050 година в моретата ще има повече пластмаса като тегло, в сравнение с риба
(снимка: CC0 Public Domain)

Често изхвърляни небрежно, само че оставащи в околната среда десетки и стотици години, пластмасовите боклуци замърсяват моретата по целия свят, като основават сериозна опасност за дивата природа и способстват за изменението на климата при разпадането си.

„ Тревожен е мащабът — това е световен проблем. На който и бряг да стъпите, неизбежно ще се натъкнете на части пластмаса ”, споделя Джеймс Комерфорд, старши откривател в отдела за материали и нанотехнологии на SINTEF, самостоятелна изследователска организация в Осло, Норвегия.

Смята се, че пластмасите съставляват . Всяка година в океаните навлизат , като се чака до 2040 г. размерът им да се утрои. Някои плануват, че по тегло.

В светлината на тези будещи паника вероятности, с цел да се оправим с казуса, са ни нужни новаторски подходи. Точно това е задачата на задачата на Европейски Съюз „ ”, с упоритостта да се съкратят пластмасовите боклуци в морските води с минимум 50 %, като се понижат с 30 % пластмасовите микрочастици, изпускани в околната среда, и на половина — загубата на хранителни субстанции в земеделието, както и потреблението на химически пестициди.

За понижаване на замърсяването Мисията започва „ фар ” в Средиземно море, който ще действа като център за създаване, демонстриране и внедряване на решения на всички места по света, като събира на едно място всички заинтригувани участници. Неговата роля е да свързва и структурира дейностите, да популяризира и уголемява мащаба на решенията, както и да активизира подобаващите участници.

Първоначалната му цел е замърсяването с пластмасови боклуци. Проекти като  и  изследват способи за понижаване на приноса на хората и обвързваните с морето промишлености за замърсяването с пластмасови боклуци, до момента в който проектът проучва къде се популяризират морските боклуци и по какъв начин най-добре да ги премахнем от морското дъно и водите. Той изследва също по този начин стопански рентабилни способи за възобновяване и преработване на морските пластмасови боклуци, включително „ кръговото ” планиране на артикули, да вземем за пример риболовни уреди.

Мащабният план In-No-Plastic, управителен от Комерфорд като координатор, разработва , чиято цел са освен забележимите огромни части пластмаса — или макропластмасата — само че и подлата опасност от дребните пластмасови микрочастици с размери под 5 милиметра, и даже от още по-малките наночастици.

„ Макропластмасата се нуждае от почистващи технологии, разнообразни от тези за пластмасовите микрочастици, тъй че ние преглеждаме целия набор ”, споделя Комерфорд.

Няколко обособени технологии, които са в развой на създаване, могат да се ползват дружно за разчистване на водите. Някои спомагат за отнасяне на пластмасовите микрочастици, като ги слепват в по-управляеми размери. В една от тях се употребяват биоразградими химични субстанции, наречени флокуланти, които провокират коагулиране на частиците, а в друга — известна като SepaRaptor — благодарение на ултразвукови талази частиците се събират в купове.

Тези технологии могат да се комбинират с друга, при която се употребява решето за обособяване на пластмасовите боклуци.

За казуса с макропластмасата се грижи SEEker — четириколесен робот за събиране на пластмасови боклуци, обучаван посредством изкуствен интелект да открива и събира боклуци по плажовете и да ги слага в панер, който носи на гърба си. Роботът ще има и товарен пункт покрай плажа, където ще може да изхвърля отпадъците и да се презарежда.

„ Ще работи изцяло самостоятелно ”, споделя Комерфорд. „ Тъй като има толкоз доста отпадък и той е на всички места, би трябвало ни нещо, което да се концентрира върху него от самото начало. Ако това се прави единствено от хора, в действителност би било времеемко ”.

Мобилно приложение

Друга технология, включваща функционалности, които могат да имат сериозен принос за решение на казуса със замърсяването с пластмаси в дълготраен проект, съставлява приложение за смарт телефони. То предизвиква доброволци да събират боклуци и да записват данните за активността си, като се употребяват „ обществени поощрения ”, набавяни от локалната стопанска система — да вземем за пример отстъпки при поръчка на пица или абонамент за фитнеса.

Приложението обаче в последна сметка ще оказва помощ и за следене на количеството пластмасови боклуци, които са събрани, рециклирани и употребявани в артикули, а това ще ни даде опция да добием по-добра визия за това до каква степен дейно действа кръговата стопанска система.

Въпреки че функционалността понастоящем е в развой на създаване, Комерфорд изясни, че тя в допълнение ще употребява фотоси и данни от GPS за събраните боклуци, както и технологията на блоковите вериги, която ще даде опция за по-доброто следене на наличието на стоките, като съхранява данни за придвижването на материалите през веригата на доставки.

„ Толкова доста хора декларират, че включват рециклирани материали в продуктите ”, споделя Комерфорд. „ Ако в действителност желаеме да реализираме смяна и да обърнем цялата наклонност, би трябвало да е допустимо това да се регистрира ”.

Но с изключение на чисто техническата част, решаващо е публичното утвърждение за решенията на казуса с пластмасовите боклуци. Партньорите в In-No-Plastic, като да вземем за пример неправителствената организация Venice Lagoon Plastic Free (VLPF), също организират начинания за разчистване, подпомагани от мобилното приложение, като преценят отношението на обществеността към замърсяването с пластмаси.

Давиде Полето, изпълнителен шеф на организацията, споделя, че Венеция е идеалното място за осъществяване на начинания против замърсяването с пластмаси, защото е място с оградена водна повърхнина и натоварен морски трафик, аквакултура, лов на риба и туризъм. „ Лагуната на Венеция е най-голямата влажна зона в средиземноморския басейн и е обект на международното културно и естествено завещание на ЮНЕСКО, както и изключителна лаборатория за работа, защото тук се срещат доста и разнообразни проблеми ”, споделя той.

Той показва също, че пандемията е предоставила „ неповторима опция ” да се проучва в каква степен несъразмерната туристическа активност способства за замърсяването, в това число породеното от пластмаси, и какъв е потенциалът за възобновяване на локалната екосистема. Полето цитира изследване, съгласно което  след локдауните при започване на 2020 г., до момента в който съществуването на доста други е доста понижено.

Повишаване на информираността

Наскоро извършени събития на In-No-Plastic са се оказали обещаващи за повишение на информираността измежду обществеността и на интереса към присъединяване. В една от акциите за разчистване, проведена във Венеция през 2021 г., , включително повече от 1500 кг пластмаси.

Полето цитира и числа от настоящо изследване на информираността, провеждано от екипа му измежду повече от 1500 души в Италия, Обединеното кралство и Хърватия, болшинството от които от браншове, свързани с работа навън. Над 85 % от участниците във всяка страна декларират, че присъединението към начинания за разчистване им е помогнало да схванат по-добре какъв брой съществено е замърсяването на моретата с пластмасови боклуци, до момента в който съвсем 95 % показват пластмасовите микрочастици като по-голям проблем от макропластмасата — което демонстрира, че разбирането на заплахите от невидимите фрагменти към този момент е необятно публикувано.

Полето показва като причина възходящото отразяване в новините и обществените медии, както и опита от първа ръка. „ Интересно е да се следи по какъв начин хората осъзнават всички тези неща ”, споделя той. „ При това без да са експерти ”.

Но с изключение на стимулирането на публичния интерес, съгласно него е належащо да се знае повече за източниците на замърсяване с пластмасови боклуци, с цел да поучават по-добре вземащите решения по какъв начин да се оправят с казуса. С помощта на друго приложение, което оказва помощ да се открива замърсяването на крайбрежия като част от плана Maelstrom, VLPF са открили, че до 40 % от пластмасовите боклуци в околните острови, като Пелестрина да вземем за пример, идват от риболовни уреди — основно мрежи за миди.

„ Важно е да се покаже да вземем за пример, че огромен дял от пластмасите в тези зони отива непосредствено в морето, а не идва от реките ”, споделя Полето. „ Също по този начин има доказателства, показани на обществената администрация, че би трябвало да вършим повече на избрани места ”.

Предизвикателството на аквакултурата

Съоръженията са огромен проблем и в бранша на аквакултурите, където също има незабавна потребност от справяне със замърсяването с пластмасови боклуци, като се има поради, че това е най-бързо развиващият се хранителен бранш в света. Според оценките на производството на аквакултури се дължи , което може да надвиши 60 % в идващото десетилетие.

Но Мариана Мата Лара, началник на план в екологичната софтуерна организация Geonardo, споделя, че са нужни доста повече познания, с цел да се реши казусът с пластмасовите боклуци от този бранш, които се състоят главно от продукти като кафези, въжета, мрежи и шамандури.

Тя прибавя, че би трябвало да отделим данните за замърсяването, породено от аквакултурата, или развъждането на водни артикули, от породеното от обичайния лов на риба, при който се лови свободно обитаваща риба. „ В реалност не знаем какво тъкмо е количеството пластмасови боклуци, които постъпват от този бранш ”, прибавя Лара.

С оглед на това план, управителен от нея и наименуван AQUA-LIT, е имал за цел да сътвори база от познания за пластмасовите и другите типове морски боклуци, преди казусът да стане прекомерно огромен с бурното развиване на бранша. „ Както с доста неща в живота, намираме решения, откакто разберем, че казусът съществува. Идеята на плана AQUA-LIT бе да се движим паралелно и да стартираме да решаваме проблемите по едно и също време с растежа, тъй че по-късно да не би трябвало да търсим решения за нещо, което сме правили в предишното ”, споделя Лара.

AQUA-LIT направи това с създаването на набор от ограничения за наблюдаване и попречване на замърсяването на морето в този бранш, както и за унищожаване и преработване на отпадъците.

Екипът събра информацията, като се обърна към научноизследователски институти, организации и хора, занимаващи се с аквакултура в Средиземно море, Северно море и Балтийско море. Дейностите включваха интерактивни семинари за разискване на проблемите със замърсяването на морето, продан на познания и генериране на хрумвания.

Повече от 400 хрумвания и решения

Резултатът е , който съдържа многообразие от ограничения, групирани по тематики, в това число разнообразни морски басейни, видове аквакултури и степен на разчистване и преработване, както и . „ В наръчника сме дали повече от 400 хрумвания и решения ”, споделя Лара.

Като част от дейностите, по плана AQUA-LIT е основан списък на 65 източника на боклуци от развъждането на аквакултури, база с данни за метода, по който европейските пристанища третират отпадъците, и районни карти с каузи на обвързваните с аквакултурата боклуци в целевите морски басейни.

Лара прибавя, че доста от тези хрумвания могат да се ползват или развиват на други места. „ Искахме тази информация да бъде от изгода освен за трите морски басейна, в които работихме, по тази причина създадохме проекти за деяние за прекачване на знанията към други райони ”, споделя тя.

Като образец Лара разказва по какъв начин са употребявани ресурсите от самодейността Global Ghost Gear, алианс, включващ риболовния бранш, частния бранш, компании, Неправителствени организации, университетски среди и държавни органи, който се концентрира върху решаването на казуса със изгубените или изоставените риболовни уреди.

„ За ръководство на оборудванията за аквакултура самодейността Global Ghost Gear разработи , за чието основаване използваха четири от отчетите ни, морския списък и наръчника ”, споделя Лара.

Тъй като наръчникът включва раздел за всички хора, които желаят да способстват с хрумвания, тя се надява, че той ще се разраства по-нататък и че базата от познания в последна сметка ще докара до повече на практика решения. „ Идеята е, че той е предопределен за всички и се попълня от всички ”, споделя тя.

Лара прибавя, че планът AQUA-LIT наподобява обещаващ, защото има предложения за представянето му на събития в места като Черноморието, както и пред латиноамериканска публика, което отразява забележителните потребности от този вид информация и смисъла ѝ като широкоразпространен проблем. „ Мисля, че полезността на AQUA-LIT се крие в това, че е направена първата крачка ”, споделя тя.

Като прибавим и плана In-No-Plastic, който също се стреми да обезпечи база за стимулиране на решения за морските боклуци, битката с пластмасовите боклуци и с други замърсители е на път да бъде подета от разнообразни ъгли.

„ За това ще са нужни и широкообхватни публични тактики, които да се оправят с отпадъците ”, споделя Комерфорд. „ Трябва ни повсеместен метод. На този стадий би трябвало да преглеждаме всяко едно нещо в околната среда, само че можем да бъдем и малко по-умни с продуктите, които произвеждаме, във връзка с екологосъобразността им и опциите след края на виталния им цикъл ”.

Изследванията в тази публикация са финансирани от Европейски Съюз. Тя е оповестена в началото в , списанието за научни проучвания и нововъведения на Европейски Съюз.