Панджандрум: Неуспешният британски експлозив с ракетно задвижване от ерата на Втората световна война
До 1943 година германците към този момент са укрепили мощно европейския бряг против навлизане на съдружниците. Тази отбранителна система, известна като Атлантическия вал, се простира по продължение на норвежкото крайбрежие и надолу по континентална Европа до испанската граница. Тя е направена от бетон с височина 3 метра и дебелина към 2 метра и е въоръжен с оръдия, минохвъргачки и акумулатори, наред с други укрепления.
Британската войска знае, че би трябвало да създаде оръжие, което може да пробие стената, и Дирекцията за развиване на разнообразни оръжия (Department of Miscellaneous Weapons Development, DMWD) е натоварена с създаването на такова.
Дирекцията показва Панджандрум като решение на проблемите, основани от Атлантическия вал. Машината е построена от две колела с височина 3 метра, които са от двете страни на цилиндър, цялостен с експлозиви. Оръжието би трябвало да бъде пуснато от десантен транспортен съд и да премине на личен ход през водата до плажа, където в идеалния случай би се взривило и би пробило дупка в бетона, която ще е задоволително огромна, с цел да мине танк. Така би трябвало да се предотврати всеобщата загубата на животи, която другояче би настъпила, в случай че войска се опита да стигне до плажа пред немските отбранителни линии.
За да стигне Панджандрум до задачата си, към вътрешността на колелата му са добавени кордитни ракети, които да ги задвижват. И, несъмнено, точно тук пораждат проблемите. Ракетите са извънредно неефективни и или не работят, или изцяло се откъсват от колелата.
През 1943 година е основан работещ първообраз на машината и е изпратен за тестване. Оръжието е проектирано скрито в Лейтънстоун и е превозено до мястото за теста с полицейска защита и под прикритието на нощта. Но то е тествано на известния ваканционен плаж Уествалд Хо, в Девън.
Когато пристигна време за тестванията, оръжието е претрупан на десантен транспортен съд и изстреляно, до момента в който всички почиващи и ваканцуващи следят отдалеко. Ракетите го изхвърлят от плавателния съд на плажа, само че някои от тях дават недостатък, което го накара да се отклони от курса.
В карйна сметка Панджандрумът освен не стига задоволително надалеч, с цел да имат късмет против Атлантическата стена, той се разпада на части.
Човек би си помислил, че проектантите ще го зарежат и ще се опитат да измислят нещо по-практично. Но вместо това те прибавят модификации, които се надяват да решат проблемите и да разрешат на оръжието да проникне през вала.
Модификациите включват прибавянето на трето колело, стоманени кормилни кабели и още повече ракети. Очевидно нито едно от тях обаче не направи задоволително, с цел да трансформира Панджандрум в сериозна алтернатива на бойното поле. По-специално кабелите на кормилното ръководство се късат, правейки оръжието необикновено рисково за всички в близост.
След като тества разнообразни модификации, Дирекцията организира един финален тест през януари 1944 година Неговите дизайнери би трябвало да са имали огромни очаквания, защото на място има учени, военноморски офицери и публични фотографи и видеооператори. За страдание всичко, на което тези хора стават очевидци, е още по-катастрофална обстановка и от първата.
Когато беше изстрелян от десантния транспортен съд, заветният уред още веднъж съумява да стигне до плажа, преди ракетите му да стартират да се освобождават и към този момент да не се движи по права линия. Този път той потегля към един от видеооператорите, който се постанова да бяга, с цел да се избави. Според Брайън Джонсън, един от мъжете, очевидци на теста, „ събраните адмирали и генерали се скриха зад каменистия било, с цел да се предпазят “, преди оръжието най-сетне да се разпадне.
Въпреки че няма потребност от пояснение за какво, машшината е бракувана от Дирекцията и в никакъв случай не е употребен по време на Втората международна война.
