Съдебната власт е на входа и на изхода на всяко управление
" Дневник " разгласява публикацията на Биляна Гяурова - Вегертседер от уеб страницата на Български институт за правни начинания (БИПИ), който се занимава извънредно с наблюдаване на проблемите на правосъдната власт.
Много се изписа и сподели в миналата седмица за избора на ръководител на Върховния административен съд /ВАС/ - че е абсурден, че е аморален, че е сбъднат без никаква акция.
Изборът на Георги Чолаков не е абсурден. Не е абсурден, тъй като илюстрира доста добре заварката сред правосъдна власт – политика и пари, която ловко ръководи система на порочни зависимости. Не е абсурден и тъй като е резултат на дълго и добре подготвяна и оркестрирана процедура. Не инцидентно, по време на съвещанието на Висш съдебен съвет, сегашният ръководител на Върховен административен съд Георги Колев, сподели, че той е " нужният " претендент за ръководител на Върховен административен съд.
Необходим, тъй като би трябвало да стартира идващият 7-годишен цикъл, в който да се подсигурява уют и " правдивост " за властта (а на този стадий можем единствено да гадаем дали някаква равноправност е възможна).
Не е правилно и че нямаше акция. Имаше, само че тя беше под повърхността, в сянката на летния интервал и под чадъра на безкрайното съдийско безмълвие.
И всичко щеше да е прелестно, в случай че не се бяха появили няколко дефекта в матрицата
- Изслушването на номинираните за претенденти за членове на Висш съдебен съвет от парламентарната квота в Комисията по правни въпроси на Народното събрание. Сериозен автогол на ръководещото болшинство, тъй като даже и за незапознатите стана ясно какъв брой нагласено е всичко, какъв брой проформа е отношението и до каква степен е стигнала самозабравата.
- Бързото изваждане на отчета на Комисията по правни въпроси след " чуването " на номинираните. Още един автогол, тъй като до момента парламентарната процедура е посочила, че щом отчетът се оповести обществено, значи всичко е подредено и изборът следва да се организира в седмицата на излизането му.
- Реакцията на опозицията. Без категорично да се споделя, само че показано по безапелационен метод, Българска социалистическа партия отхвърли да изиграе до дъно представлението на избора на парламентарната квота на Висш съдебен съвет. Отново сериозен проблем за ръководещото болшинство, изключително като се имат поради резултатите от избора на професионалната квота във Висш съдебен съвет и по-точно тези на съдийската квота.
- Колебанието на президента да да подпише указа за назначението на новия ръководител на Върховен административен съд и изказването му, че новият Висш съдебен съвет би трябвало да избере ръководителя на Върховен административен съд.
Допълнителни утежняващи ситуацията фактори са, че европредседателството чука на вратата (а ние би трябвало да се представим добре пред чужденците; следващият отчет по Механизма за съдействие и оценка също (а по този начин ни се желае той да е последният); предходната седмица тук бяха на посещаване представители на Венецианската комисия (за следващ път), които най-вероятно са задавали въпроси; следва и посещаване на специалистите по Механизма (ще ги изтърпим и тях)...
И
колкото повече се бави изборът на Висш съдебен съвет, толкоз повече позициите на ръководещите отслабват
Защото излиза наяве, че като че ли ги е боязън, че, фокусирани напълно на открито, не са разчели задоволително добре или пък вярно вътрешнополитическата обстановка. И последните дейности на съпротива и президент ги сварват неподготвени.
Ако тази седмица няма избор на членове на Висш съдебен съвет от парламентарната квота това ще ускори чувството, от една страна, за нагласеност и неосъществени предварителни сделки, а от друга – за загуба на позиции. За ръководещото болшинство часовникът към този момент цъка наопаки.
Ако има избор, значи са били впрегнати всички вероятни способи и сили за увещание /меко казано/ и 11-те места във Висш съдебен съвет са преразпределени /мир да има/.
Ако има гласоподаване, само че не бъдат събрани нужните към този момент 160 гласа, значи би трябвало да чакаме някакво по-голямо политическо напрежение.
Независимо от всичко казано нагоре, последните събития са явен индикатор за нещо доста по-важно. И то е, че правосъдната власт е на входа и на изхода на всяко ръководство и всяка друга власт, и тъкмо това прави борбите за нея толкоз свирепи и яростни.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Промени в правосъдната власт (836)
Много се изписа и сподели в миналата седмица за избора на ръководител на Върховния административен съд /ВАС/ - че е абсурден, че е аморален, че е сбъднат без никаква акция.
Изборът на Георги Чолаков не е абсурден. Не е абсурден, тъй като илюстрира доста добре заварката сред правосъдна власт – политика и пари, която ловко ръководи система на порочни зависимости. Не е абсурден и тъй като е резултат на дълго и добре подготвяна и оркестрирана процедура. Не инцидентно, по време на съвещанието на Висш съдебен съвет, сегашният ръководител на Върховен административен съд Георги Колев, сподели, че той е " нужният " претендент за ръководител на Върховен административен съд.
Необходим, тъй като би трябвало да стартира идващият 7-годишен цикъл, в който да се подсигурява уют и " правдивост " за властта (а на този стадий можем единствено да гадаем дали някаква равноправност е възможна).
Не е правилно и че нямаше акция. Имаше, само че тя беше под повърхността, в сянката на летния интервал и под чадъра на безкрайното съдийско безмълвие.
И всичко щеше да е прелестно, в случай че не се бяха появили няколко дефекта в матрицата
- Изслушването на номинираните за претенденти за членове на Висш съдебен съвет от парламентарната квота в Комисията по правни въпроси на Народното събрание. Сериозен автогол на ръководещото болшинство, тъй като даже и за незапознатите стана ясно какъв брой нагласено е всичко, какъв брой проформа е отношението и до каква степен е стигнала самозабравата.
- Бързото изваждане на отчета на Комисията по правни въпроси след " чуването " на номинираните. Още един автогол, тъй като до момента парламентарната процедура е посочила, че щом отчетът се оповести обществено, значи всичко е подредено и изборът следва да се организира в седмицата на излизането му.
- Реакцията на опозицията. Без категорично да се споделя, само че показано по безапелационен метод, Българска социалистическа партия отхвърли да изиграе до дъно представлението на избора на парламентарната квота на Висш съдебен съвет. Отново сериозен проблем за ръководещото болшинство, изключително като се имат поради резултатите от избора на професионалната квота във Висш съдебен съвет и по-точно тези на съдийската квота.
- Колебанието на президента да да подпише указа за назначението на новия ръководител на Върховен административен съд и изказването му, че новият Висш съдебен съвет би трябвало да избере ръководителя на Върховен административен съд.
Допълнителни утежняващи ситуацията фактори са, че европредседателството чука на вратата (а ние би трябвало да се представим добре пред чужденците; следващият отчет по Механизма за съдействие и оценка също (а по този начин ни се желае той да е последният); предходната седмица тук бяха на посещаване представители на Венецианската комисия (за следващ път), които най-вероятно са задавали въпроси; следва и посещаване на специалистите по Механизма (ще ги изтърпим и тях)...
И
колкото повече се бави изборът на Висш съдебен съвет, толкоз повече позициите на ръководещите отслабват
Защото излиза наяве, че като че ли ги е боязън, че, фокусирани напълно на открито, не са разчели задоволително добре или пък вярно вътрешнополитическата обстановка. И последните дейности на съпротива и президент ги сварват неподготвени.
Ако тази седмица няма избор на членове на Висш съдебен съвет от парламентарната квота това ще ускори чувството, от една страна, за нагласеност и неосъществени предварителни сделки, а от друга – за загуба на позиции. За ръководещото болшинство часовникът към този момент цъка наопаки.
Ако има избор, значи са били впрегнати всички вероятни способи и сили за увещание /меко казано/ и 11-те места във Висш съдебен съвет са преразпределени /мир да има/.
Ако има гласоподаване, само че не бъдат събрани нужните към този момент 160 гласа, значи би трябвало да чакаме някакво по-голямо политическо напрежение.
Независимо от всичко казано нагоре, последните събития са явен индикатор за нещо доста по-важно. И то е, че правосъдната власт е на входа и на изхода на всяко ръководство и всяка друга власт, и тъкмо това прави борбите за нея толкоз свирепи и яростни.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Промени в правосъдната власт (836)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ