"Легенди и романтични очаквания": Изложба разказва за потопените села на България
Дневник Експрес Научавайте най-важното и забавното всеки ден в 17 часа.
" Жителите на село Живовци вярвали, че поради изрисувания на стената на църквата демон селото е било прокълнато и е подложено на изселване и изтриване. Всъщност този демон, както и още няколко изображения, са изрисувани след изселването, когато църквата е употребена за фон за сцена във кино лентата " Последно лято ".
Тази история ни споделя гл. ас. доктор Лина Гергова - началник на екип от учени, които изследват потопените села на България. В интервала от 50-те до края на 80-те години на предишния век в цялата страна има натоварен градеж на язовири, като при построяването на част от тях се наложило доста села да бъдат разрушени, а фамилиите - изселени. Екипът на плана " Потопеното завещание. Село на дъното на язовира: миграции, памет, културни практики " потегля по следите точно на тези заличени села. Учените изследват разнообразни архивни документи, приказват с потомци на изселените фамилии, набират снимков материал, събират останали от тогавашните села предмети. Изследването стартира през 2019 година и резултатите от него могат да се видят в границите на изложбата " Потопеното завещание ", която е налична в залите на Националния етнографски музей при Българската академия на науките.
Изложбата може да бъде прегледана до 30 септември. Тя е един самобитен фоторазказ за потопените села на Бълария при интензивното строене на язовири. В рамките на изложбата могат да се видят и предмети, непокътнати от заличените села Елешница и Жребчево. А до края на годината ще бъде квалифициран и албум, който ще се популяризира гратис.
© Лина Гергова
Дяволът на стената на живовската черква
За градежа на язовир " Студен бунар " са унищожени 11 села
В екипа на плана има експерти в разнообразни области - етнограф, фолклорист, изкуствовед, музиковед и музикулог, географ и съветник, който е инженер - хидролог и оказва помощ в разчитането на някои от документите. Първоначалната концепция на е била да се изследват 12-13 язовира, които в процеса на работа се усилват на 22. Лина Гергова споделя, че не може да подсигурява с безспорна сигурност, че това е точната численост на язовирите, при чийто градеж са заличени или преместени села, защото в България няма обществена информация за историята на язовирите, както и чия благосъстоятелност са.
" Нашето изследване като се изключи че целеше да откри кои са унищожените села, само че и да изследва историята на самите обитаеми места, тъй като за жалост на доста малко от тях са направени така наречен " избавителни изследвания ", т.е. етнографски и фолклористични проучвания преди тяхното заличаване. В доста случаи липсва исторически и снимков материал ", споделя Лина Гергова.
Най-ранният язовир, който екипът е прочувал, е язовир " Искър ". Цялостно проучване там е правено към 1953-1954 година под управлението на проф. Христо Вакарелски. При градежа на " Искър " са заличена селата Калково, Шишманово и Горни Пасарел. Проучванията там прави самият проф. Вакарелски, който събира подробни рисунки на етнографски предмети, обреди, както и изявленията. Именно на тези обширни описания се основават идващите изследвания.
Най-късният, който екипът е проучил и присъединил в изложбата, е язовир " Огоста " до Монтана. За неговото изграждане са заличени селата Живовци и Калиманица, откъдето е родом писателят Йордан Радичков. Съдбата на Калиманица е увековечена в спомените на писателя, а село Живовци е доста добре документирано, с помощта на един от потомците на локалните поданици. За него Лина Гергова споделя, че селото е " изгубеният Рай " и той постоянно е някъде в близост, с цел да споделя на заинтересуваните за ориста на Живовци.
Най-много села пък са унищожени при градежа на язовир " Студен бунар ". При неговото създаване са заличени 11 села, някои от тях с над 500 души население. Това е и един от най-проучваните язовири. Изследвания там е правила Мара Михайлова, която е локална краеведка. Лина Гергова отбелязва, че тя е говорила турски и това е доста значимо, тъй като там единствено едно село е било българско, а всички останали - турски.
© Архив на Института за проучване на изкуствата - Българска академия на науките
Село Петлите, останало под язовир " Студен бунар "
Архивите приказват
Важно е да се означи, че екипът е изследвал не толкоз самата технология на градежите, а се е опитал да показа събраната информация по-антроположки и да разкрие любопитни обстоятелства. Лина Гергова изяснява, че още при разискването на градежа на съответния язовир се е разбирало кои села ще бъдат изселени, което е зависило освен от желанието за размера на язовира, а от даденостите на природата и финансирането.
" Язовир " Ивайловград " е забавен образец в това отношение. Решава се, че стената ще стига до една избрана кота и всичко под нея би трябвало да се изсели. Село Малки Воден е било планувано за изцяло изселване. В един миг обаче парите не доближават, намаляват равнището на стената и вземат решение, че половината села няма потребност да бъде разрушавана. Оставят единствено половината от селото село и доста хора напущат сами, тъй като като е било отрязано на половина, самият организъм се е разрушил. В един миг към този момент не е имало потребност от черква, доктор и магазин, тъй като съвсем не е имало хора. В момента Малки Воден е доста прелестно курортно селце ", споделя Лина Гергова.
От другата страна на Малки Воден пък се е намирало друго забавно село, което прави подписка, с цел да бъде изселено, тъй като то не попада под котата. И до през днешния ден не е залято, само че всички обработваеми земи са залети и хората в действителност остават без прехранване. То се е намирало в региона на Маджарово, където с изключение на с миньорство, хората могат да се устоят единствено със селско стопанство. Жителите вършат подписка и ги изселват, а болшинството от тях са в квартал Болярово, Хасково.
Изучавайки историята на потопените села, екипът попада на архиви, които приказват доста за това по какъв начин са живели хората в предишното. Лина Гергова дава образец със село Горско Косово, което е било не изцяло разрушено, а преместено поради градежа на язовир " Александър Стамболийски ". Строежът на новото село стартира още през 1939 година преди Втората международна война с немски вложители и инженери. След 1944 година построяването му е довършено от български и руски служащи. Новото село е в жанр, напомнящ българска възрожденска архитектура, а къщите са били раздавани не съгласно това, което хората са имали преди този момент, а съгласно това от какво са имали потребност. В духа на социализма на по-малките фамилии са били давани по-малки къщи и съответни по-големи къщи на многочленните фамилии.
" Натъкнахме се и на друга доста забавна информация. През 50-те и 60-те години минават комисии, с цел да опишат имуществото на хората и се оказа, че това е първото такова изложение. До тогава хората не са си делели земите и имуществото, а съвсем никоя жена не е имала нищо. От етнографска позиция това е един доста забавен миг, тъй като посредством тази описи се разкриват процесите на унаследяване и фамилни връзки. На по-старите описи написа " къща на два етажа ", на други е категорично упоменато " клозет ". Това са 50-те години, а част от фамилиите нямат тоалетни. Ние имаме една сантиментална визия за това време, а в действителност по тези данни виждаме, че става въпрос за едни много изостанали в икономическо и инфрастуктурно отношение селища в границите на едно въпреки всичко значително обичайно общество. Разбира се, има доказателства, че хората преднамерено са държани неинформирани, тъй като е било ясно доста години преди този момент, че там ще се строи язовир и че те ще бъдат заличени. Т.е. никой не си е направил труда да прокара положителни пътища, да ги електрифицира, да прави тръбопровод, да уголемява учебните заведения ", споделя Лина Гергова.
От архивните документи се схваща, че има огромна разлика сред младите и по-възрастните във възприемането на изселването и градежа на язовирите. На по-младите изселването въздейства добре, защото преди този момент те работят най-вече на полето. След като ги изселват те попадат в по-големи селища и градове, където получават по-добри условия на труд. За по-възрастните обаче изселването е сериозна контузия. В разказите на потомци доста постоянно се появява информация, че когато някой по-възрастен човек попадал на ново място, бързо по-късно издъхвал.
© Лина Гергова
Язовир " Студен бунар " през днешния ден
Легендите за потопените села на България
Наред с тази информация, екипът на плана се натъква на доста поверия, тъй като историята на тези потопени села нормално е обгърната с разнообразни митове и сантиментални упования. Лина Гергова дава образец със село Бара, което е било напълно разрушено с багери поради градежа на язовир " Александър Стамболийски ". Селото е било смесено с българо-турско население, имало е и огромна ромска махала. Според една от легендите мрежите на риболовците " уловили " кръст от тогавашната черква, само че съгласно остарели фотоси и разкази на потомци оказва се, че в селото в действителност в никакъв случай не е имало черква, а джамия. Въпреки това доста хора по-късно са траяли да търсят " съкровища " във водите.
Може би най-известната потопена черква е от язовир " Жребчево ", която непрекъснато потъва и изплува и стана фон на разнообразни музикални клипове. Лина Гергова споделя, че въпросната черква в действителност не е на Жребчево, а на село Запалня. Село Жребчево, дало името на язовира, е останало надълбоко на дъното и до него не може да се стигне.
А за какво от тези села остават най-вече църквите? Отговорът на този въпрос в действителност се оказва доста елементарен. Лина Гергова споделя, че публични здания като църкви и учебни заведения постоянно са били оставяни, тъй като те не са принадлежали на съответен човек и по тази причина никой не ги разрушавал. За самата нея най-интересната история към самия план е също от язовир " Жребчево ".
" Петър Цонев в миналото е бил изселен от Жребчево и посвещава живота си на това да резервира загатна за селото - събира предмети, фотоси и фолклорни текстове. Негова последователка в това отношение е щерка му Мими Цонева. Когато Петър издъхва, брачната половинка му и дъщерите му разпръсват праха му в язовира. След като и брачната половинка му издъхва, също разпръсват праха и във водата, макар че тя няма нищо общо с тогавашното село. За мен тази история е доста забавна, тъй като е показателна за това по какъв начин персоналната фамилна история и общностната се преплитат и образуват едно цяло, по какъв начин тялото се свързва с водата ", споделя Лина Гергова.
Всички тези любопитни обстоятелства и сантиментални истории са събрани в изложбата " Потопеното завещание ". Можете да я разгледате Националния етнографски музей при Българската академия на науките до 30 септември.
" Жителите на село Живовци вярвали, че поради изрисувания на стената на църквата демон селото е било прокълнато и е подложено на изселване и изтриване. Всъщност този демон, както и още няколко изображения, са изрисувани след изселването, когато църквата е употребена за фон за сцена във кино лентата " Последно лято ".
Тази история ни споделя гл. ас. доктор Лина Гергова - началник на екип от учени, които изследват потопените села на България. В интервала от 50-те до края на 80-те години на предишния век в цялата страна има натоварен градеж на язовири, като при построяването на част от тях се наложило доста села да бъдат разрушени, а фамилиите - изселени. Екипът на плана " Потопеното завещание. Село на дъното на язовира: миграции, памет, културни практики " потегля по следите точно на тези заличени села. Учените изследват разнообразни архивни документи, приказват с потомци на изселените фамилии, набират снимков материал, събират останали от тогавашните села предмети. Изследването стартира през 2019 година и резултатите от него могат да се видят в границите на изложбата " Потопеното завещание ", която е налична в залите на Националния етнографски музей при Българската академия на науките.
Изложбата може да бъде прегледана до 30 септември. Тя е един самобитен фоторазказ за потопените села на Бълария при интензивното строене на язовири. В рамките на изложбата могат да се видят и предмети, непокътнати от заличените села Елешница и Жребчево. А до края на годината ще бъде квалифициран и албум, който ще се популяризира гратис.
© Лина Гергова
Дяволът на стената на живовската черква
За градежа на язовир " Студен бунар " са унищожени 11 села
В екипа на плана има експерти в разнообразни области - етнограф, фолклорист, изкуствовед, музиковед и музикулог, географ и съветник, който е инженер - хидролог и оказва помощ в разчитането на някои от документите. Първоначалната концепция на е била да се изследват 12-13 язовира, които в процеса на работа се усилват на 22. Лина Гергова споделя, че не може да подсигурява с безспорна сигурност, че това е точната численост на язовирите, при чийто градеж са заличени или преместени села, защото в България няма обществена информация за историята на язовирите, както и чия благосъстоятелност са.
" Нашето изследване като се изключи че целеше да откри кои са унищожените села, само че и да изследва историята на самите обитаеми места, тъй като за жалост на доста малко от тях са направени така наречен " избавителни изследвания ", т.е. етнографски и фолклористични проучвания преди тяхното заличаване. В доста случаи липсва исторически и снимков материал ", споделя Лина Гергова.
Най-ранният язовир, който екипът е прочувал, е язовир " Искър ". Цялостно проучване там е правено към 1953-1954 година под управлението на проф. Христо Вакарелски. При градежа на " Искър " са заличена селата Калково, Шишманово и Горни Пасарел. Проучванията там прави самият проф. Вакарелски, който събира подробни рисунки на етнографски предмети, обреди, както и изявленията. Именно на тези обширни описания се основават идващите изследвания.
Най-късният, който екипът е проучил и присъединил в изложбата, е язовир " Огоста " до Монтана. За неговото изграждане са заличени селата Живовци и Калиманица, откъдето е родом писателят Йордан Радичков. Съдбата на Калиманица е увековечена в спомените на писателя, а село Живовци е доста добре документирано, с помощта на един от потомците на локалните поданици. За него Лина Гергова споделя, че селото е " изгубеният Рай " и той постоянно е някъде в близост, с цел да споделя на заинтересуваните за ориста на Живовци.
Най-много села пък са унищожени при градежа на язовир " Студен бунар ". При неговото създаване са заличени 11 села, някои от тях с над 500 души население. Това е и един от най-проучваните язовири. Изследвания там е правила Мара Михайлова, която е локална краеведка. Лина Гергова отбелязва, че тя е говорила турски и това е доста значимо, тъй като там единствено едно село е било българско, а всички останали - турски.
© Архив на Института за проучване на изкуствата - Българска академия на науките
Село Петлите, останало под язовир " Студен бунар "
Архивите приказват
Важно е да се означи, че екипът е изследвал не толкоз самата технология на градежите, а се е опитал да показа събраната информация по-антроположки и да разкрие любопитни обстоятелства. Лина Гергова изяснява, че още при разискването на градежа на съответния язовир се е разбирало кои села ще бъдат изселени, което е зависило освен от желанието за размера на язовира, а от даденостите на природата и финансирането.
" Язовир " Ивайловград " е забавен образец в това отношение. Решава се, че стената ще стига до една избрана кота и всичко под нея би трябвало да се изсели. Село Малки Воден е било планувано за изцяло изселване. В един миг обаче парите не доближават, намаляват равнището на стената и вземат решение, че половината села няма потребност да бъде разрушавана. Оставят единствено половината от селото село и доста хора напущат сами, тъй като като е било отрязано на половина, самият организъм се е разрушил. В един миг към този момент не е имало потребност от черква, доктор и магазин, тъй като съвсем не е имало хора. В момента Малки Воден е доста прелестно курортно селце ", споделя Лина Гергова.
От другата страна на Малки Воден пък се е намирало друго забавно село, което прави подписка, с цел да бъде изселено, тъй като то не попада под котата. И до през днешния ден не е залято, само че всички обработваеми земи са залети и хората в действителност остават без прехранване. То се е намирало в региона на Маджарово, където с изключение на с миньорство, хората могат да се устоят единствено със селско стопанство. Жителите вършат подписка и ги изселват, а болшинството от тях са в квартал Болярово, Хасково.
Изучавайки историята на потопените села, екипът попада на архиви, които приказват доста за това по какъв начин са живели хората в предишното. Лина Гергова дава образец със село Горско Косово, което е било не изцяло разрушено, а преместено поради градежа на язовир " Александър Стамболийски ". Строежът на новото село стартира още през 1939 година преди Втората международна война с немски вложители и инженери. След 1944 година построяването му е довършено от български и руски служащи. Новото село е в жанр, напомнящ българска възрожденска архитектура, а къщите са били раздавани не съгласно това, което хората са имали преди този момент, а съгласно това от какво са имали потребност. В духа на социализма на по-малките фамилии са били давани по-малки къщи и съответни по-големи къщи на многочленните фамилии.
" Натъкнахме се и на друга доста забавна информация. През 50-те и 60-те години минават комисии, с цел да опишат имуществото на хората и се оказа, че това е първото такова изложение. До тогава хората не са си делели земите и имуществото, а съвсем никоя жена не е имала нищо. От етнографска позиция това е един доста забавен миг, тъй като посредством тази описи се разкриват процесите на унаследяване и фамилни връзки. На по-старите описи написа " къща на два етажа ", на други е категорично упоменато " клозет ". Това са 50-те години, а част от фамилиите нямат тоалетни. Ние имаме една сантиментална визия за това време, а в действителност по тези данни виждаме, че става въпрос за едни много изостанали в икономическо и инфрастуктурно отношение селища в границите на едно въпреки всичко значително обичайно общество. Разбира се, има доказателства, че хората преднамерено са държани неинформирани, тъй като е било ясно доста години преди този момент, че там ще се строи язовир и че те ще бъдат заличени. Т.е. никой не си е направил труда да прокара положителни пътища, да ги електрифицира, да прави тръбопровод, да уголемява учебните заведения ", споделя Лина Гергова.
От архивните документи се схваща, че има огромна разлика сред младите и по-възрастните във възприемането на изселването и градежа на язовирите. На по-младите изселването въздейства добре, защото преди този момент те работят най-вече на полето. След като ги изселват те попадат в по-големи селища и градове, където получават по-добри условия на труд. За по-възрастните обаче изселването е сериозна контузия. В разказите на потомци доста постоянно се появява информация, че когато някой по-възрастен човек попадал на ново място, бързо по-късно издъхвал.
© Лина Гергова
Язовир " Студен бунар " през днешния ден
Легендите за потопените села на България
Наред с тази информация, екипът на плана се натъква на доста поверия, тъй като историята на тези потопени села нормално е обгърната с разнообразни митове и сантиментални упования. Лина Гергова дава образец със село Бара, което е било напълно разрушено с багери поради градежа на язовир " Александър Стамболийски ". Селото е било смесено с българо-турско население, имало е и огромна ромска махала. Според една от легендите мрежите на риболовците " уловили " кръст от тогавашната черква, само че съгласно остарели фотоси и разкази на потомци оказва се, че в селото в действителност в никакъв случай не е имало черква, а джамия. Въпреки това доста хора по-късно са траяли да търсят " съкровища " във водите.
Може би най-известната потопена черква е от язовир " Жребчево ", която непрекъснато потъва и изплува и стана фон на разнообразни музикални клипове. Лина Гергова споделя, че въпросната черква в действителност не е на Жребчево, а на село Запалня. Село Жребчево, дало името на язовира, е останало надълбоко на дъното и до него не може да се стигне.
А за какво от тези села остават най-вече църквите? Отговорът на този въпрос в действителност се оказва доста елементарен. Лина Гергова споделя, че публични здания като църкви и учебни заведения постоянно са били оставяни, тъй като те не са принадлежали на съответен човек и по тази причина никой не ги разрушавал. За самата нея най-интересната история към самия план е също от язовир " Жребчево ".
" Петър Цонев в миналото е бил изселен от Жребчево и посвещава живота си на това да резервира загатна за селото - събира предмети, фотоси и фолклорни текстове. Негова последователка в това отношение е щерка му Мими Цонева. Когато Петър издъхва, брачната половинка му и дъщерите му разпръсват праха му в язовира. След като и брачната половинка му издъхва, също разпръсват праха и във водата, макар че тя няма нищо общо с тогавашното село. За мен тази история е доста забавна, тъй като е показателна за това по какъв начин персоналната фамилна история и общностната се преплитат и образуват едно цяло, по какъв начин тялото се свързва с водата ", споделя Лина Гергова.
Всички тези любопитни обстоятелства и сантиментални истории са събрани в изложбата " Потопеното завещание ". Можете да я разгледате Националния етнографски музей при Българската академия на науките до 30 септември.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ