На този ден през 1915 година е осъществен полет на първия български аероплан в Божурище от изобретателя Асен Йорданов
Днешният ден може да се смята за началото на българското самолетостроене.
На този ден през 1915 година е сбъднат полет на първия български самолет в Божурище от изобретателя Асен Йорданов.
Асен Христов Йорданов (1896 – 1967) е български изобретател, инженер и авиатор. Йорданов е считан за създател на авиоинженерството в България и има принос в развиването на американската авиация. „ Йорданов залив “ на Земя Греъм в Антарктида е кръстен на негово име.
Асен Йорданов е роден в София на 2 септември 1896 година,син на Христо Йорданов, инженер и химик. От дребен обичаното му занятие е да прави хвърчила. През лятото на 1912 г., съпроводен от татко си, посещава механически изложения и музеи в Италия, Швейцария и Франция. После татко му го изпраща да учи в Гренобъл, само че той постъпва в учебното заведение за водачи на известния френски летец-конструктор Луи Блерио в парижкото предградие „ Етан “.
По време на Балканската война, едвам 16-годишен, Асен отпътува за фронта доброволец и постъпва като монтьор в аеропланното поделение край Свиленград. Там той продължава да работи върху конструирането на първия български аероплан „ Експрес “ („ Йорданов-1 “), който приключва през лятото на 1915 г.
Самолетът „ Йорданов-1 “
След неговото тестване специфична комисия от Министерството на войната заключава:
„ Апаратът е сигурен. Няма позволени неточности. Признава се за откритие, а Асен Йорданов – за откривател. Датата 10 август 1915 г. да се смята за начало на българското самолетостроене. “
В ежедневния вестник „ София “ от 21 август 1915 година четем:
„ От няколко дни в манежа на цар Фердинанд е изложен за гледане от публиката в естествената му големина, подготвен за хвърчене, един аероплан, смесен и изобретен от седмокласния гимназист Йорданов, наследник на Христо Йорданов, някогашен шеф на Централната земеделска банка.
Този български самолет е една сполучлива композиция от съществуващите типове самолети от вида „ биплан “.
Непълнолетният българин, който в гимназията е отличен математик, внесъл едно ново и значимо усъвършенстване, което липсваше при съществуващите самолети, а точно устройство, предпазващо апарата от рухване... В самолетостроенето е импортирано едно откритие от българин – нещо, което не може да не погъделичка националното ни възприятие и национална горделивост. “
Първата международна война
През Първата международна война Асен приключва гимназиалното си обучение във II мъжка гимназия и е признат в Школата за запасни офицери. Три месеца по-късно постъпва в Авиационното учебно заведение в Божурище, което приключва в къс период и с чин поручик заминава на фронта.
Във въздушното поделение в с. Удово му се поверява военен аероплан, с който взема присъединяване във въздушни боеве. За проявена изключителна смелост е награден с орден за смелост.
След войната Ньойският договор забранява България да има авиация, самолетите ѝ са унищожени, персоналният състав е уволнен. Това е мощно обезкуражаващо за летеца и конструктора Асен Йорданов.
В Америка
През 1921 г. Американският аероклуб афишира конкурс за обиколка на Земята със аероплан. За спечелилите е оповестена премия от един милион $.
Кандидати са и българските летци Асен Йорданов и Гаврил Стоянов. С парична помощ от българското държавно управление двамата българи идват в САЩ, само че състезанието не се организира, тъй като от други страни не се престрашават да вземат участие.
С позволение на държавното управление Асен Йорданов остава в Съединени американски щати.
Първоначално прави каквато и да е работа и усърдно учи британски.
След време постъпва чертожник в конструкторското бюро на заводите Curtiss, сетне става летец-изпитател. Продължава да учи и приключва аероинженерство, химия, физика и радиоинженерство. Работи за фирмите LWF (Lowe, Willard & Fowler Engineering Co.), Curtiss Aeroplane Company и Curtiss-Wright Corporation
През 1941 г. Асен Йорданов основава сдружение „ Jordanoff Aviation Company “, преименувано по-късно в „ Jordanoff Corporation “, съпроводено от „ Jordanoff Electronics “. Ателиетата му заемат четирите етажа на постройката на „ Медисън авеню “ в Ню Йорк. Дейността им е в тясна връзка с военната защита на Съединени американски щати и се намира в строга секретност.
Неговата известност нараства, когато открива авиационно учебно заведение.
Научни писания
Асен Йорданов е създател на многочислени писания с практическа стойност, отдадени на пилотирането и теоретичната подготовка на водачите, в това число за на ден и нощно пилотиране, наземна поддръжка, радиоекипировка, метеорологични станции, които стават настолни книги за летците и хората от самолетната индустрия.
В Съединени американски щати са продадени 750 000 екземпляра от книгите му. Те са преведени в доста страни, в това число и СССР. Текстът в тях е компактен, прецизен и е съпроводен от илюстрации. Това може да се дефинира като образно преподаване. Йорданов употребява нормално всекидневен жанр, като че ли се обръща към читателите като към свои възпитаници и другари. Той постоянно прибавя към своите механически илюстрации някои комикси, които трансформират сухата материя в приятна и лека за четене.
След войната стартира крах в кариерата на Йорданов. Той престава да работи в областта на авиацията и се насочва към нови области.
През 1950-те години Йорданов работи върху сигурността при автомобилите и е един от основателите на въздушната възглавница, а също и върху апарата Джордафон – предтеча на днешния телефонен секретар, който също така дава и опция няколко души по едно и също време да беседват между тях.
Умира на 19 октомври 1967 г. на 71-годишна възраст. Прахът от урната е разпилян със аероплан в небето над Америка.
Още приживе неговите заслуги са приети. Името му е вписано в „ Книгата за почетни жители на Ню Йорк “, портретът му е изложен в „ Залата на славните “ в нюйоркското летище „ Ла Гуардия “.
В „ National Air and Space Museum “ към Смитсоновия институт са изложени негови движимости и персонални архиви.[
На този ден през 1915 година е сбъднат полет на първия български самолет в Божурище от изобретателя Асен Йорданов.
Асен Христов Йорданов (1896 – 1967) е български изобретател, инженер и авиатор. Йорданов е считан за създател на авиоинженерството в България и има принос в развиването на американската авиация. „ Йорданов залив “ на Земя Греъм в Антарктида е кръстен на негово име.
Асен Йорданов е роден в София на 2 септември 1896 година,син на Христо Йорданов, инженер и химик. От дребен обичаното му занятие е да прави хвърчила. През лятото на 1912 г., съпроводен от татко си, посещава механически изложения и музеи в Италия, Швейцария и Франция. После татко му го изпраща да учи в Гренобъл, само че той постъпва в учебното заведение за водачи на известния френски летец-конструктор Луи Блерио в парижкото предградие „ Етан “.
По време на Балканската война, едвам 16-годишен, Асен отпътува за фронта доброволец и постъпва като монтьор в аеропланното поделение край Свиленград. Там той продължава да работи върху конструирането на първия български аероплан „ Експрес “ („ Йорданов-1 “), който приключва през лятото на 1915 г.
Самолетът „ Йорданов-1 “
След неговото тестване специфична комисия от Министерството на войната заключава:
„ Апаратът е сигурен. Няма позволени неточности. Признава се за откритие, а Асен Йорданов – за откривател. Датата 10 август 1915 г. да се смята за начало на българското самолетостроене. “
В ежедневния вестник „ София “ от 21 август 1915 година четем:
„ От няколко дни в манежа на цар Фердинанд е изложен за гледане от публиката в естествената му големина, подготвен за хвърчене, един аероплан, смесен и изобретен от седмокласния гимназист Йорданов, наследник на Христо Йорданов, някогашен шеф на Централната земеделска банка.
Този български самолет е една сполучлива композиция от съществуващите типове самолети от вида „ биплан “.
Непълнолетният българин, който в гимназията е отличен математик, внесъл едно ново и значимо усъвършенстване, което липсваше при съществуващите самолети, а точно устройство, предпазващо апарата от рухване... В самолетостроенето е импортирано едно откритие от българин – нещо, което не може да не погъделичка националното ни възприятие и национална горделивост. “
Първата международна война
През Първата международна война Асен приключва гимназиалното си обучение във II мъжка гимназия и е признат в Школата за запасни офицери. Три месеца по-късно постъпва в Авиационното учебно заведение в Божурище, което приключва в къс период и с чин поручик заминава на фронта.
Във въздушното поделение в с. Удово му се поверява военен аероплан, с който взема присъединяване във въздушни боеве. За проявена изключителна смелост е награден с орден за смелост.
След войната Ньойският договор забранява България да има авиация, самолетите ѝ са унищожени, персоналният състав е уволнен. Това е мощно обезкуражаващо за летеца и конструктора Асен Йорданов.
В Америка
През 1921 г. Американският аероклуб афишира конкурс за обиколка на Земята със аероплан. За спечелилите е оповестена премия от един милион $.
Кандидати са и българските летци Асен Йорданов и Гаврил Стоянов. С парична помощ от българското държавно управление двамата българи идват в САЩ, само че състезанието не се организира, тъй като от други страни не се престрашават да вземат участие.
С позволение на държавното управление Асен Йорданов остава в Съединени американски щати.
Първоначално прави каквато и да е работа и усърдно учи британски.
След време постъпва чертожник в конструкторското бюро на заводите Curtiss, сетне става летец-изпитател. Продължава да учи и приключва аероинженерство, химия, физика и радиоинженерство. Работи за фирмите LWF (Lowe, Willard & Fowler Engineering Co.), Curtiss Aeroplane Company и Curtiss-Wright Corporation
През 1941 г. Асен Йорданов основава сдружение „ Jordanoff Aviation Company “, преименувано по-късно в „ Jordanoff Corporation “, съпроводено от „ Jordanoff Electronics “. Ателиетата му заемат четирите етажа на постройката на „ Медисън авеню “ в Ню Йорк. Дейността им е в тясна връзка с военната защита на Съединени американски щати и се намира в строга секретност.
Неговата известност нараства, когато открива авиационно учебно заведение.
Научни писания
Асен Йорданов е създател на многочислени писания с практическа стойност, отдадени на пилотирането и теоретичната подготовка на водачите, в това число за на ден и нощно пилотиране, наземна поддръжка, радиоекипировка, метеорологични станции, които стават настолни книги за летците и хората от самолетната индустрия.
В Съединени американски щати са продадени 750 000 екземпляра от книгите му. Те са преведени в доста страни, в това число и СССР. Текстът в тях е компактен, прецизен и е съпроводен от илюстрации. Това може да се дефинира като образно преподаване. Йорданов употребява нормално всекидневен жанр, като че ли се обръща към читателите като към свои възпитаници и другари. Той постоянно прибавя към своите механически илюстрации някои комикси, които трансформират сухата материя в приятна и лека за четене.
След войната стартира крах в кариерата на Йорданов. Той престава да работи в областта на авиацията и се насочва към нови области.
През 1950-те години Йорданов работи върху сигурността при автомобилите и е един от основателите на въздушната възглавница, а също и върху апарата Джордафон – предтеча на днешния телефонен секретар, който също така дава и опция няколко души по едно и също време да беседват между тях.
Умира на 19 октомври 1967 г. на 71-годишна възраст. Прахът от урната е разпилян със аероплан в небето над Америка.
Още приживе неговите заслуги са приети. Името му е вписано в „ Книгата за почетни жители на Ню Йорк “, портретът му е изложен в „ Залата на славните “ в нюйоркското летище „ Ла Гуардия “.
В „ National Air and Space Museum “ към Смитсоновия институт са изложени негови движимости и персонални архиви.[
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ