25% от всички случаи на рак на белия дроб са при хора, които са били непушачи през целия си живот
Днес в Пловдив се организира конференция във връзка Световния месец за битка с рака на белия дроб - ноември, и зимното учебно заведение по здравна онкология на Клуб " Млад онколог ". Събитието се провежда от Национална пациентска организация и е в границите на дълготрайната самодейност на организацията за поддръжка на пациенти с рак на белите дробове. Ракът на белия дроб визира над 1,8 млн. души в международен мащаб и е водещата причина за гибел от онкологични болести. Един от всеки 5 смъртни случая на онкоболни пациенти се дължи на белодробен карцином, което го прави най-смъртоносния тип рак. Всяка година ракът на белия дроб води до повече от 1,6 млн. смъртни случаи - повече от рак на гърдата, на дебелото черво и на простатата взети дружно.
В България ракът на белия дроб е най-честото злокачествено заболяване при мъжете и петото по периодичност при дамите. През 2016 година с него са диагностицирани над 4000 българи. Основните рискови фактори за развиване на болестта са дейното или пасивното тютюнопушене, замърсяване на въздуха, някои химикали и типове радиация, персонална или фамилна анамнеза от белодробен рак.
Въпреки откритата и потвърдена причинно-следствена връзка сред рака на белия дроб и тютюнопушенето, е значимо да се означи, че белодробният рак се среща и при пациенти непушачи, като се подрежда на 7-мо място измежду най-често срещаните ракови болести в световен мащаб. Приблизително 25% от всички случаи на рак на белия дроб по света се откриват при хора, които са били непушачи през целия си живот. Относно диагностицираните с заболяването пушачи изследванията демонстрират, че прекъсването на тютюнопушенето доста усъвършенства преживяемостта на пациентите.
Един от главните проблеми в България, обвързван със болестта, е незадоволителната профилактика и късното му диагностициране, заради неналичието на признаци и недоволства в ранните му стадии. В 5% до 15% от случаите болестта се открива от направени рентгенови фотоси на белия дроб във връзка на други болести. При съществуване на признаци (загуба на тегло, изостряне на хронична кашлица, затруднено дишане, дишане с хрипове, обособяване на кървави храчки, болки в гърба) в преобладаващите случаи болестта към този момент е в напреднал етап. Над 70% от пациентите се диагностицират в трети и четвърти етап на болестта, като прогнозата за 5-годишна преживяемост при тях е под 5%. По-добра преживяемост се записва единствено при пациенти с диагностициран карцином в ранен етап, което дава опция за навреме оперативно и консервативно лекуване. Ето за какво експертите предлагат ранна профилактика и здравословен метод на живот, както и навременно лекуване на белодробните инфекции.
Д-р Росица Кръстева - експерт по здравна онкология и член на Клуб " Млад онколог ", разяснява, че с цел да бъде излекувано едно раково заболяване, е извънредно значимо то да бъде диагностицирано в начален етап, а в случай че е намерено в напреднал етап, то задачата е да се удължи животът на пациента. По думите й, непрестанно се създават нови лечения за лекуване на рака на белия дроб и по този начин онколозите имат нови оръжия, с цел да се борят с заболяването. Д-р Кръстева даде за образец имунотерапията, с която се задействат имунните кафези на организма, с цел да нападат раковите кафези. Тя регистрира преимуществата и на таргетната терапия, която е ефикасна при пациенти с сложена диагноза въз основата на характерни характерности на техния израстък.
" Персонализираният метод в лекуването се ползва при пациентите с онкологични болести у нас. В България имаме опция да прилагаме персонализираната медицина и всичко, което е потвърдено дейно за лекуването на пациентите. Изключително значимо е до каква степен е осведомен пациентът със болестта, дали е наясно със стадия и какви са опциите болестта да влезе в надзор. Част от пациентите демонстрират съпричастност, те желаят да бъдат излекувани и спомагат за това. Друга част от пациентите имат доста съпътстващи болести и макар желанието ни ние не можем да бъдем оптимални в метода си. Всеки един пациент с онкологично заболяване в България би трябвало да знае, че в неговото лекуване се ползва персонализиран метод, съгласуван с неговото положение, с неговите болести, с неговия етап на развиване на болестта ", сподели доктор Кръстева.
По думите й повишението на информираността за болестта е от решаващо значение. Пациентите би трябвало да бъдат осведомени за стратегии за отричане от тютюнопушене, клинични изследвания и нови разработки, които дават по-добри вероятности в лекуването на рака на белия дроб. Според доктор Кръстева е нужна и по-голяма поддръжка и финансиране от държавните институции, с цел да могат новите благоприятни условия да доближават до българските пациенти, което ще докара до понижаване на високата смъртност, обвързвана с рака на белия дроб.
Проф. Кристиян Манеголд - член на Борда на шефовете на Международната асоциация за проучване на рака на белия дроб и професор в Хайделбергския университет, също обърна внимание на таргетната терапия, която е използвана при част от пациентите с рак на белия дроб. За задачата е належащо да се правят генетични проби, които да потвърдят, че туморът показва фактори, които го вършат предразположен на лекуване. Тези фактори (биомаркери) могат да бъдат открити в кръвта, телесните течности или тъканите и да разрешат идентифицирането на характерни подтипове на болестта. След като генетичният профил на тумора бъде избран, се основава опция за назначението на по-ефективно и уместно за съответния пациент лекуване.
" Таргертната терапия е гражданска война при лекуването на всички тумори - освен при рака на белия дроб ", сподели проф. Манеголд и добави: " Нашата същинска цел през днешния ден е да превърнем едно остро заболяване в хронично, като удължим преживяемостта и подобрим и поддържаме положително качество на живот ".
Д-р Иван Вецев - специалист " Достъп до лекуване " на Национална пациентска организация (НПО), заяви, че в България Световният месец за битка с рака на белия дроб се отбелязва с осведомителни събития в София, Варна и Пловдив. Целта е да бъде нараснала публичната осведоменост по отношение на нуждата от предварителна защита, както и да се подчертава върху профилактиката, която би довела до ранно диагностициране и персонализиран метод в лекуването, които пък от своя страна да доведат до по-добър резултат за пациента. Д-р Вецев добави, че като се изключи че дава по-добри резултати, персонализираният метод води и до понижаване на разноските, свързани с лечебното лекуване, защото самостоятелната терапия, избрана от съответните потребности, на процедура заобикаля риска " проба-грешка ". Темата за рака на белия дроб ще бъде една от водещите в зимното учебно заведение по здравна онкология на Клуб " Млад онколог ", което се организира в интервала 9-11 ноември в Пловдив.
В България ракът на белия дроб е най-честото злокачествено заболяване при мъжете и петото по периодичност при дамите. През 2016 година с него са диагностицирани над 4000 българи. Основните рискови фактори за развиване на болестта са дейното или пасивното тютюнопушене, замърсяване на въздуха, някои химикали и типове радиация, персонална или фамилна анамнеза от белодробен рак.
Въпреки откритата и потвърдена причинно-следствена връзка сред рака на белия дроб и тютюнопушенето, е значимо да се означи, че белодробният рак се среща и при пациенти непушачи, като се подрежда на 7-мо място измежду най-често срещаните ракови болести в световен мащаб. Приблизително 25% от всички случаи на рак на белия дроб по света се откриват при хора, които са били непушачи през целия си живот. Относно диагностицираните с заболяването пушачи изследванията демонстрират, че прекъсването на тютюнопушенето доста усъвършенства преживяемостта на пациентите.
Един от главните проблеми в България, обвързван със болестта, е незадоволителната профилактика и късното му диагностициране, заради неналичието на признаци и недоволства в ранните му стадии. В 5% до 15% от случаите болестта се открива от направени рентгенови фотоси на белия дроб във връзка на други болести. При съществуване на признаци (загуба на тегло, изостряне на хронична кашлица, затруднено дишане, дишане с хрипове, обособяване на кървави храчки, болки в гърба) в преобладаващите случаи болестта към този момент е в напреднал етап. Над 70% от пациентите се диагностицират в трети и четвърти етап на болестта, като прогнозата за 5-годишна преживяемост при тях е под 5%. По-добра преживяемост се записва единствено при пациенти с диагностициран карцином в ранен етап, което дава опция за навреме оперативно и консервативно лекуване. Ето за какво експертите предлагат ранна профилактика и здравословен метод на живот, както и навременно лекуване на белодробните инфекции.
Д-р Росица Кръстева - експерт по здравна онкология и член на Клуб " Млад онколог ", разяснява, че с цел да бъде излекувано едно раково заболяване, е извънредно значимо то да бъде диагностицирано в начален етап, а в случай че е намерено в напреднал етап, то задачата е да се удължи животът на пациента. По думите й, непрестанно се създават нови лечения за лекуване на рака на белия дроб и по този начин онколозите имат нови оръжия, с цел да се борят с заболяването. Д-р Кръстева даде за образец имунотерапията, с която се задействат имунните кафези на организма, с цел да нападат раковите кафези. Тя регистрира преимуществата и на таргетната терапия, която е ефикасна при пациенти с сложена диагноза въз основата на характерни характерности на техния израстък.
" Персонализираният метод в лекуването се ползва при пациентите с онкологични болести у нас. В България имаме опция да прилагаме персонализираната медицина и всичко, което е потвърдено дейно за лекуването на пациентите. Изключително значимо е до каква степен е осведомен пациентът със болестта, дали е наясно със стадия и какви са опциите болестта да влезе в надзор. Част от пациентите демонстрират съпричастност, те желаят да бъдат излекувани и спомагат за това. Друга част от пациентите имат доста съпътстващи болести и макар желанието ни ние не можем да бъдем оптимални в метода си. Всеки един пациент с онкологично заболяване в България би трябвало да знае, че в неговото лекуване се ползва персонализиран метод, съгласуван с неговото положение, с неговите болести, с неговия етап на развиване на болестта ", сподели доктор Кръстева.
По думите й повишението на информираността за болестта е от решаващо значение. Пациентите би трябвало да бъдат осведомени за стратегии за отричане от тютюнопушене, клинични изследвания и нови разработки, които дават по-добри вероятности в лекуването на рака на белия дроб. Според доктор Кръстева е нужна и по-голяма поддръжка и финансиране от държавните институции, с цел да могат новите благоприятни условия да доближават до българските пациенти, което ще докара до понижаване на високата смъртност, обвързвана с рака на белия дроб.
Проф. Кристиян Манеголд - член на Борда на шефовете на Международната асоциация за проучване на рака на белия дроб и професор в Хайделбергския университет, също обърна внимание на таргетната терапия, която е използвана при част от пациентите с рак на белия дроб. За задачата е належащо да се правят генетични проби, които да потвърдят, че туморът показва фактори, които го вършат предразположен на лекуване. Тези фактори (биомаркери) могат да бъдат открити в кръвта, телесните течности или тъканите и да разрешат идентифицирането на характерни подтипове на болестта. След като генетичният профил на тумора бъде избран, се основава опция за назначението на по-ефективно и уместно за съответния пациент лекуване.
" Таргертната терапия е гражданска война при лекуването на всички тумори - освен при рака на белия дроб ", сподели проф. Манеголд и добави: " Нашата същинска цел през днешния ден е да превърнем едно остро заболяване в хронично, като удължим преживяемостта и подобрим и поддържаме положително качество на живот ".
Д-р Иван Вецев - специалист " Достъп до лекуване " на Национална пациентска организация (НПО), заяви, че в България Световният месец за битка с рака на белия дроб се отбелязва с осведомителни събития в София, Варна и Пловдив. Целта е да бъде нараснала публичната осведоменост по отношение на нуждата от предварителна защита, както и да се подчертава върху профилактиката, която би довела до ранно диагностициране и персонализиран метод в лекуването, които пък от своя страна да доведат до по-добър резултат за пациента. Д-р Вецев добави, че като се изключи че дава по-добри резултати, персонализираният метод води и до понижаване на разноските, свързани с лечебното лекуване, защото самостоятелната терапия, избрана от съответните потребности, на процедура заобикаля риска " проба-грешка ". Темата за рака на белия дроб ще бъде една от водещите в зимното учебно заведение по здравна онкология на Клуб " Млад онколог ", което се организира в интервала 9-11 ноември в Пловдив.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ