НИМ представя изложбата „Златарството по българските земи XVI-XX век
Днес в 16,00 ч. в Националния исторически музей ще бъде открита изложбата „ Златарството по българските земи XVI-XX в. “. В експозиционното пространство по атрактивен метод са показани над 500 определени мостри от най-голямата и най-представителната частна етнографска сбирка, благосъстоятелност на Антонио Василев, която той събира с опитност и самообладание повече от 20 години, оповестиха от музея.
Чрез включените неповторими експонати може да се наблюдава развиването на златарското изкуство по българските земи в интервала XVI-XX в. Изящните артефакти демонстрират високите художествени достижения на българските майстори златари при обработката на благородни метали.
В извънредно богатата експозиция могат да се видят пафти с ловко гравирани християнски изображения върху седеф с необикновено майсторски изпълнена филигранна техника и клетъчен гланц, както и кована декорация.
Показани са още: Накити за глава, измежду които доста редките надушни декорации с формата на нокът, носени като талисман, предпазващ от неприятен взор и урочасване. Обици с висока художествена стойност - така наречен арпалии, чието име идва от турската дума „ арпа “ – ечемик, поради зърната, подредени към филигранно направения кръг в средата. Тепелъци, с изобразени апотропейни (предпазващи) знаци, които пазят дамата от отрицателна сила и заболявания. Пръстени, измежду които е показан и неповторим образец с формата на нокът - необичаен, декоративно направен вид на средновековните пръстени, предпазващи лявата ръка от излитащата стрела на лъка.
Впечатляващ е и броят на показаните амулети – магични предмети, предпазващи хората от зловредни сили. Сред тях са нагръдните кутийки с изображения на светци и рядко срещаният и присъщ за региона на Котленско накит куна.
Сред експонатите блестящо изпъкват настолните кръстове с филигранна декорация и дребна дърворезба, както и момински пафти и огърлица, направени от чисто злато.
Представената сбирка от мостри на златарското изкуство, е значима част от наследството на българското златарско изкуство, развивало се по българските земи през XVI-XX в. Прецизното създаване на сбирката дава визия за главните акценти в изкуството през интервала на Османско господство и Възраждането до съвременността. Забележителните експонати, директно свързани с женската хубост, отразяват също по този начин и обичайните вярвания и религиозните показа на българите.
Изложбата „ Златарството по българските земи XVI-XX в. “ може да бъде забелязана от посетителите на музея до 1 юни 2018 година /БГНЕС
Чрез включените неповторими експонати може да се наблюдава развиването на златарското изкуство по българските земи в интервала XVI-XX в. Изящните артефакти демонстрират високите художествени достижения на българските майстори златари при обработката на благородни метали.
В извънредно богатата експозиция могат да се видят пафти с ловко гравирани християнски изображения върху седеф с необикновено майсторски изпълнена филигранна техника и клетъчен гланц, както и кована декорация.
Показани са още: Накити за глава, измежду които доста редките надушни декорации с формата на нокът, носени като талисман, предпазващ от неприятен взор и урочасване. Обици с висока художествена стойност - така наречен арпалии, чието име идва от турската дума „ арпа “ – ечемик, поради зърната, подредени към филигранно направения кръг в средата. Тепелъци, с изобразени апотропейни (предпазващи) знаци, които пазят дамата от отрицателна сила и заболявания. Пръстени, измежду които е показан и неповторим образец с формата на нокът - необичаен, декоративно направен вид на средновековните пръстени, предпазващи лявата ръка от излитащата стрела на лъка.
Впечатляващ е и броят на показаните амулети – магични предмети, предпазващи хората от зловредни сили. Сред тях са нагръдните кутийки с изображения на светци и рядко срещаният и присъщ за региона на Котленско накит куна.
Сред експонатите блестящо изпъкват настолните кръстове с филигранна декорация и дребна дърворезба, както и момински пафти и огърлица, направени от чисто злато.
Представената сбирка от мостри на златарското изкуство, е значима част от наследството на българското златарско изкуство, развивало се по българските земи през XVI-XX в. Прецизното създаване на сбирката дава визия за главните акценти в изкуството през интервала на Османско господство и Възраждането до съвременността. Забележителните експонати, директно свързани с женската хубост, отразяват също по този начин и обичайните вярвания и религиозните показа на българите.
Изложбата „ Златарството по българските земи XVI-XX в. “ може да бъде забелязана от посетителите на музея до 1 юни 2018 година /БГНЕС
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ