Фрида Кало: Крака - за какво са ми те, когато имам криле?
Днес ще си спомним за една от най-интересните и разнообразни дами в историята на изкуството, а точно художничката Фрида Кало, родена на 6 юли.
Дамата, която светът помни и до през днешния ден с присъщата ѝ прическа на кок с вплетени в него цветя и със подписани вежди, излъчваща самонадеяност, нарисувала доста шедьоври и считана за талант, си отива на днешния ден през 1954 година
Фрида Кало е родена на днешната дата през 1907 година в Койоакан, Мексико. Тя открива пристрастеността си към изобразителното изкуство, откакто претърпява автобусна злополука, при която е тежко ранена. Бащата на Фрида, Вилхелм, е фотограф, родом от Германия, който емигрира в Мексико, където среща любовта на живота си, майката на Кало, Матилда. Фрида е трето дете от общо четири в фамилията. Двете ѝ по-големи сестри носят имената Матилда и Адриана, а по-малката ѝ сестра – Кристина.
Когато е на 6 година, Фрида е диагностицирана с полиомиелит, поради което тя би трябвало да прекара идващите 9 месеца от живота си на легло, а в резултат на болестта десният ѝ крайник остава деформиран. В развой на възобновяване татко ѝ я поддържа да спортува, да плува и да играе футбол, с цел да подкрепи излекуването ѝ.
През 1922 година тя е призната в Подготвителното учебно заведение, едно от елитните образователни заведения в Мексико. Там тя бързо става известна измежду връстниците си с добротата си и с любовта ѝ към цветните обичайни облекла и бижутата. Само няколко месеца, откакто стъпва за първи път на прага на учебното заведение, Фрида се среща с бъдещия си мъж, стенописеца Диего Ривера. Поводът той да посети Подготвителното учебно заведение е план, по който Диего работи. След като вижда стенописа, основан от надарения художник, Фрида е възхитена и споделя на своя другарка, че един ден желае да има дете от него.
В учебно заведение госпожица Кало се движи в кръг от интелектуалци, измежду които е и Алехандро Гомес Ариас, с който Фрида има къса сантиментална връзка. На 17-и септември 1925 година двамата пътуват в рейс и единствено за няколко секунди животът на бъдещата именита художничка се прекатурва за секунди. Автобусът се сблъсква с трамвай и в резултат на удара Фрида е тежко ранена. Дясното ѝ бедро е прободено от стомана, а тежкият конфликт ѝ нанася и няколко фрактури на гръбначния дирек и таза. Кало прекарва няколко седмици в болница, след което продължава лекуването си у дома. Прикована към леглото, едвам на 18 година, тя намира разтуха в рисуването. Всъщност новата ѝ пристрастеност се оказва призванието в живота ѝ. Година след пътния случай Фрида завършва първия си автопортрет, който подарява на тогавашната си възлюбена Алехандро.
През 1928 година младата художничка възвръща контакта си с Диего Ривера, който запознавайки се с творбите й, я поддържа да продължи и ѝ дава скъпи насоки, свързани с изобразителното изкуство. Не след дълго красивият романс сред двамата създатели е към този момент факт, а през 1929 година подписват и брак. Влюбените Фрида и Диего живеят в обич и съгласие, а през 1930 година въодушевената от щастливия фамилен живот художничка рисува портрета „ Фрида и Диего “, който в същата година показва на шестата галерия на „ Асоцията на дамите художници “ в Сан Франциско.
Въпреки че съюзът сред Кало и Ривера да наподобява безукорен и здрав, претърпява няколко падения, провокирани от множеството изневери на Диего. Фрида е унищожена, когато схваща, че брачният партньор ѝ е имал спекулация и с по-малката ѝ сестра, Кристина. В отговор на измяната от страна на любовта на живота ѝ, тя отрязва огромна част от дългата си черна коса. Семейство Ривера се събира и разделя неведнъж и безспорно съюзът им, както необикновен, по този начин и плевел, остава един от най-легендарните, които историята познава.
Портрет на Кристина, Фрида Кало
За късия си земен път Фрида съумява да провокира сензация в изобразителното изкуство и да остави трайна диря с картините си, в които употребява голям брой знаци, както и обичайните за Мексико ярки и пъстри цветове. Повлияна от развода си с Диего през 1939 година, Фрида основава една от най-силните си и известно произведения, „ Двете Фриди “. На картината е изобразена Фрида, облечена в бяло с капки кръв по облеклото и пробито сърце и Фрида в цветни облекла със крепко сърце. Творбата показва обичаната и отхвърлената жена, която страда за брачна половинка си. За благополучие двамата с Ривера се събират и подписват брак още веднъж през идната година. Фрида е радостна, само че не за дълго, защото губи татко си малко по-късно. Въпреки тежкия си живот, Кало остава легенда в мексиканската история и в международното изкуство.
Здравето ѝ е нежно, поради което тя не съумява да усети щастието да бъде майка. През 1950 година Фрида развива гангрена на десния си крайник и е приета в болница за девет месеца. Независимо от влошеното си положение тя не стопира да твори и през 1953 г, единствено една година преди гибелта си, тя прави първата си независима галерия. Няколко месеца по-късно кракът на художничката е ампутиран и през април 1954 година тя още веднъж е призната в болница, поради опит за самоубийство, а по-късно се разболява и от бронхопневмония. Фрида Кало умира единствено две седмици след рождения си ден на 47-годишна възраст. И до през днешния ден съществуват спекулации за повода за гибелта ѝ.
В памет на великата дама, белязала международната история на изкуството ще си напомним няколко нейни цитата:
„ Обичам да рисувам цветя, тъй като в картините те в никакъв случай не увяхват. “
„ Има две огромни произшествия в живота ми. Едната беше трамваят, другата е Диего. Диего е надалеч по-лошата. “
„ Трагедията е най-смехотворното нещо на света. “
„ Крака...за какво са ми те, когато имам криле? “
„ Аз не се опасявам от сънища и кошмари, рисувам моя лична реалнос. “
Дамата, която светът помни и до през днешния ден с присъщата ѝ прическа на кок с вплетени в него цветя и със подписани вежди, излъчваща самонадеяност, нарисувала доста шедьоври и считана за талант, си отива на днешния ден през 1954 година
Фрида Кало е родена на днешната дата през 1907 година в Койоакан, Мексико. Тя открива пристрастеността си към изобразителното изкуство, откакто претърпява автобусна злополука, при която е тежко ранена. Бащата на Фрида, Вилхелм, е фотограф, родом от Германия, който емигрира в Мексико, където среща любовта на живота си, майката на Кало, Матилда. Фрида е трето дете от общо четири в фамилията. Двете ѝ по-големи сестри носят имената Матилда и Адриана, а по-малката ѝ сестра – Кристина.
Когато е на 6 година, Фрида е диагностицирана с полиомиелит, поради което тя би трябвало да прекара идващите 9 месеца от живота си на легло, а в резултат на болестта десният ѝ крайник остава деформиран. В развой на възобновяване татко ѝ я поддържа да спортува, да плува и да играе футбол, с цел да подкрепи излекуването ѝ.
През 1922 година тя е призната в Подготвителното учебно заведение, едно от елитните образователни заведения в Мексико. Там тя бързо става известна измежду връстниците си с добротата си и с любовта ѝ към цветните обичайни облекла и бижутата. Само няколко месеца, откакто стъпва за първи път на прага на учебното заведение, Фрида се среща с бъдещия си мъж, стенописеца Диего Ривера. Поводът той да посети Подготвителното учебно заведение е план, по който Диего работи. След като вижда стенописа, основан от надарения художник, Фрида е възхитена и споделя на своя другарка, че един ден желае да има дете от него.
В учебно заведение госпожица Кало се движи в кръг от интелектуалци, измежду които е и Алехандро Гомес Ариас, с който Фрида има къса сантиментална връзка. На 17-и септември 1925 година двамата пътуват в рейс и единствено за няколко секунди животът на бъдещата именита художничка се прекатурва за секунди. Автобусът се сблъсква с трамвай и в резултат на удара Фрида е тежко ранена. Дясното ѝ бедро е прободено от стомана, а тежкият конфликт ѝ нанася и няколко фрактури на гръбначния дирек и таза. Кало прекарва няколко седмици в болница, след което продължава лекуването си у дома. Прикована към леглото, едвам на 18 година, тя намира разтуха в рисуването. Всъщност новата ѝ пристрастеност се оказва призванието в живота ѝ. Година след пътния случай Фрида завършва първия си автопортрет, който подарява на тогавашната си възлюбена Алехандро.
През 1928 година младата художничка възвръща контакта си с Диего Ривера, който запознавайки се с творбите й, я поддържа да продължи и ѝ дава скъпи насоки, свързани с изобразителното изкуство. Не след дълго красивият романс сред двамата създатели е към този момент факт, а през 1929 година подписват и брак. Влюбените Фрида и Диего живеят в обич и съгласие, а през 1930 година въодушевената от щастливия фамилен живот художничка рисува портрета „ Фрида и Диего “, който в същата година показва на шестата галерия на „ Асоцията на дамите художници “ в Сан Франциско.
Въпреки че съюзът сред Кало и Ривера да наподобява безукорен и здрав, претърпява няколко падения, провокирани от множеството изневери на Диего. Фрида е унищожена, когато схваща, че брачният партньор ѝ е имал спекулация и с по-малката ѝ сестра, Кристина. В отговор на измяната от страна на любовта на живота ѝ, тя отрязва огромна част от дългата си черна коса. Семейство Ривера се събира и разделя неведнъж и безспорно съюзът им, както необикновен, по този начин и плевел, остава един от най-легендарните, които историята познава.
Портрет на Кристина, Фрида Кало
За късия си земен път Фрида съумява да провокира сензация в изобразителното изкуство и да остави трайна диря с картините си, в които употребява голям брой знаци, както и обичайните за Мексико ярки и пъстри цветове. Повлияна от развода си с Диего през 1939 година, Фрида основава една от най-силните си и известно произведения, „ Двете Фриди “. На картината е изобразена Фрида, облечена в бяло с капки кръв по облеклото и пробито сърце и Фрида в цветни облекла със крепко сърце. Творбата показва обичаната и отхвърлената жена, която страда за брачна половинка си. За благополучие двамата с Ривера се събират и подписват брак още веднъж през идната година. Фрида е радостна, само че не за дълго, защото губи татко си малко по-късно. Въпреки тежкия си живот, Кало остава легенда в мексиканската история и в международното изкуство.
Здравето ѝ е нежно, поради което тя не съумява да усети щастието да бъде майка. През 1950 година Фрида развива гангрена на десния си крайник и е приета в болница за девет месеца. Независимо от влошеното си положение тя не стопира да твори и през 1953 г, единствено една година преди гибелта си, тя прави първата си независима галерия. Няколко месеца по-късно кракът на художничката е ампутиран и през април 1954 година тя още веднъж е призната в болница, поради опит за самоубийство, а по-късно се разболява и от бронхопневмония. Фрида Кало умира единствено две седмици след рождения си ден на 47-годишна възраст. И до през днешния ден съществуват спекулации за повода за гибелта ѝ.
В памет на великата дама, белязала международната история на изкуството ще си напомним няколко нейни цитата:
„ Обичам да рисувам цветя, тъй като в картините те в никакъв случай не увяхват. “
„ Има две огромни произшествия в живота ми. Едната беше трамваят, другата е Диего. Диего е надалеч по-лошата. “
„ Трагедията е най-смехотворното нещо на света. “
„ Крака...за какво са ми те, когато имам криле? “
„ Аз не се опасявам от сънища и кошмари, рисувам моя лична реалнос. “
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ