Посрещаме един от най-светлите християнски празници
Днес се чества един от най-светлите християнски празници - Бъдни вечер. Той се празнува фамилно от всички християни. Семейството се събира в очакване на раждането на Божия наследник - Исус Христос.
Празникът Бъдни вечер е отдаден на дома, на огнището, само че и на умрелите предшественици - роднини, които също се считат за част от фамилията.
На Бъдни вечер е началото на празненството, възславящо Христовото рождение.
Негово Светейшество Неофит - Български патриарх и Софийски митрополит ще оглави празничното свещенодействие в навечерието на Рождество Христово. То ще бъде в патриаршеската катедрала " Свети Александър Невски " и ще стартира в 18 часа.
Християнският празник, който предшества раждането на Христос, българите назовават още " Малка Коледа ", " Суха Коледа ", " Детешка Коледа " или по-рядко - " Мали Божич " и " Крачун ".
Празничната софра включва ритуален самун, наименуван " Боговица ", " Богова пита ", " Божичник ", " вечерник ", " светец " или " харман ". Той е забъркан с " мълчана вода " от момата или от млада младоженка, като брашното е пресято през три сита. От тесто върху хляба се оформят изображения на равнищата и на домашните животни. Освен този самун, момата носи и " вит-превит кравай ", който е предопределен за коледарите. Върху трапезата се подреждат нечетен брой ястия - 7, 9 или 11. Сред тях са пълнени чушки с ориз, сарми, фасул, леща, варено жито, баница с тиква, ошав. Според традицията, колкото повече са ястията, толкоз по-богата ще е годината.
Вечерята стартира с прекадяването на трапезата, стаите, оборите и градината, с цел да се прогонят злите духове. След четене на молитвата, стопанинът разчупва питата с парата и първото парче от нея се оставя пред иконата за Бога, второто е за къщата, а останалите се разпределят на всеки член от фамилията. Вярва се, че на който се падне парата, той ще има максимален шанс през годината. Обичаят повелява по време на яденето да не се става. Трапезата не се прибира, тъй като се има вяра, че умрелите идват да вечерят и да се погрижат за благополучието на живите.
Празникът Бъдни вечер е отдаден на дома, на огнището, само че и на умрелите предшественици - роднини, които също се считат за част от фамилията.
На Бъдни вечер е началото на празненството, възславящо Христовото рождение.
Негово Светейшество Неофит - Български патриарх и Софийски митрополит ще оглави празничното свещенодействие в навечерието на Рождество Христово. То ще бъде в патриаршеската катедрала " Свети Александър Невски " и ще стартира в 18 часа.
Християнският празник, който предшества раждането на Христос, българите назовават още " Малка Коледа ", " Суха Коледа ", " Детешка Коледа " или по-рядко - " Мали Божич " и " Крачун ".
Празничната софра включва ритуален самун, наименуван " Боговица ", " Богова пита ", " Божичник ", " вечерник ", " светец " или " харман ". Той е забъркан с " мълчана вода " от момата или от млада младоженка, като брашното е пресято през три сита. От тесто върху хляба се оформят изображения на равнищата и на домашните животни. Освен този самун, момата носи и " вит-превит кравай ", който е предопределен за коледарите. Върху трапезата се подреждат нечетен брой ястия - 7, 9 или 11. Сред тях са пълнени чушки с ориз, сарми, фасул, леща, варено жито, баница с тиква, ошав. Според традицията, колкото повече са ястията, толкоз по-богата ще е годината.
Вечерята стартира с прекадяването на трапезата, стаите, оборите и градината, с цел да се прогонят злите духове. След четене на молитвата, стопанинът разчупва питата с парата и първото парче от нея се оставя пред иконата за Бога, второто е за къщата, а останалите се разпределят на всеки член от фамилията. Вярва се, че на който се падне парата, той ще има максимален шанс през годината. Обичаят повелява по време на яденето да не се става. Трапезата не се прибира, тъй като се има вяра, че умрелите идват да вечерят и да се погрижат за благополучието на живите.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ