46 години от най-разрушителното земетресение у нас
Днес се навършват 46 години от най-унищожителното земетресение в България – Вранчанското, при което Свищов даде 109 жертви, напомня БНР. Те ще бъдат почетени на общоградско възпоменание по обяд в крайдунавския град пред паметните плочи на " 33-ти Свищовски полк " и на площад " Велешана ".
Денят е 4 март 1977 година, 21 часа и 24 минути, когато стартира най-убийственото земетресение в историята на България. Сеизмичната вълна потегля двайсетина секунди по-рано от епицентъра в румънския окръг Вранча, а българският град Свищов претърпява своята най-голяма покруса.
Бедствието е от 7,6 степен по скалата на Рихтер, трае по-малко от минута, само че след него картината е апокалиптична и 46 години по-късно тежките мемоари у свищовлии към момента са живи.
Атанас Иванов и Йордан Николов и през днешния ден си спомнят с елементи за станалото.
" Много мощно разтресе. На улицата се оказахме под стълбовата мрежа, от която стартира да изкачат искри, бягахме на назад и не знаехме къде да отидем. Всички хора излязоха по улиците пред блоковете. Голяма част, които имаха коли, преспаха в колите си. На идващите дни към този момент се разбра огромната покруса, която беше станала “, споделя Атанас Иванов.
" Тогава работех в пожарната в химията (химическия комбинат " Свилоза " – б.а.), бях у дома, като се разклати къщата, детето беше малко, сграбчих го и бягаме на открито. Тук, на Велешана, падна един блок и долу до казармата още един блок. В " Свилоза " падна доста работа, имаше вреди, от теца беше паднала панела, в случай че някой е бил наоколо, е щяла да го смачка, да го убие “, спомня си Йордан Николов.
" Имах един комшия, синът му живееше в блока, който падна до казармата. Беше към 50-годишен, той изкара на високото над блоковете, може би, цяла седмица, без да се прибира, да чака да изровят фамилията на сина му. Голяма покруса беше. Много мъчно в града се преодоля това нещо, доста хора има още, които помнят детайлности ", добавя Атанас Иванов.
Сред хората, които помнят детайлности, е и Цветанка Кирова, директорката на най-голямото учебно заведение в Свищов. Преди 46 години била първи курс ученичка в тогавашния стопански колеж и в деня на земетресението била до късно на занятия:
" Прибирайки се у дома, с моята съквартирантка се стресирахме от протичащото се, тъй като денем имахме часове по начално военно образование и ни бяха развивали теориите за бомби, нуклеарни произшествия и ние бяхме доста впечатлени от това и не предполагахме, че е земетресение, чакахме, че е някаква бомба или нещо друго се случва. Шокът беше голям. Тогавашният ни хазаин беше хазаин на общината и той по най-бързия метод потегли да обикаля града. Като се прибра на сутринта беше доста, доста изплашен, уплашен от всичко, което се е случило. Ние също бяхме много уплашени, откакто разбрахме, че постройката на тогавашния стопански колеж, тъкмо стаята, в която ние учили, е съборена. Имахме, лека му пръст, преподавател по физическо, Аргир Василев, мисля, че беше, цялото им семейство беше починало ".
От 4 до 11 март жертвите от свищовското земетресение стават 109. Списъкът с имената им на листи от ученическа тетрадка преди 6 години беше дарен на Историческия музей във Велико Търново от криминалиста Тодор Георгиев, който 28 дни управлява избавителната интервенция в Свищов. Тогава покрусеният възрастен мъж описа:
" Плач, ридания, суматоха. Бягат нагоре, надолу, неориентирани хората. Земята се тресеше още. На всяко човешко тяло, което беше извадено от блоковете, изясняваха аргументите за гибелта. Близо 90 % от хората починаха от задушаване. Трудно беше да гледаш тези тела извадени. Страшна картина. Интелектът на този град си отиде. 27 деца починаха при този драматичен случай в Свищов ".
Кметът на Свищов Генчо Генчев направи докторска дисертация за земетресението от 1977 година и споделя за издирените от него отчети от тези инспекции с установените строителни нарушавания.
" В изкопите при фундирането на постройката се появява вода. Подобни оводнени диги се намират и в центъра на града при Висшия финансов и икономически институт, при техникума по химия и на други места със обилни опустошения на постройките там. Оводнените несвързани материали са съдействали за цялостното разрушение на постройката на " Рудметал " … Блокът е бил планиран на 5 етажа, в допълнение са надстроили още 3 етажа и за всички тези фактори – некачественото строителство, некачественото фундаментиране, има доста сериозен разбор, изработен тогава от Геоложкия институт на Българска академия на науките, човешките неточности при осъществяването са съдействали за жертвите, които Свищов даде. "
На 5 март, ден след земетресението, Министерският съвет под управлението на Станко Тодоров излиза с разпореждане, в което разпорежда цялостна готовност за възобновяване на вредите от земетресението в Свищов и за оказване на помощ на потърпевшите. Започва построяването на краткотрайни жилища, вади се храна от Държавния запас за хората и животните, разпоредено е на фамилиите на починалите да бъдат изплатени по 3000 лв., на тежко ранените по 1000 лв., за всяко разрушено жилище по 500 лв. и за мощно развалена мебелировка по 200 лв.. Разпоредена е инспекция на строителството на разрушените блокове.
Не е ясно има ли осъдени за това, което се е случи преди 46 години в Свищов с вредите. Оказва се, че техникът и проектантът на блока на Градския национален съвет в Свищов, който се срути при земетресението, са починали под руините на градежа, който са основали с нарушавания.
След свищовското земетресение държавното управление на Станко Тодоров разпорежда на Министерството на градежите и архитектурата, в съгласие с Българската академия на науките, да преразгледа сеизмичното райониране на страната и да направи промени в Правилника за строителството в земетръсните региони, четем още в Постановление № 14 на Министерския съвет от 5 март 1977 година.
Според кметът на Свищов Генчо Генчев новото строителство в града ще издържи при ново земетресение.
" Но остарялото строителство би трябвало доста съществено страната да обърне внимание към всички тези блокове, които са строени в 70-а, 80-а година, старите панелни блокове, тъй като се следят разнообразни промени в градивно отношение на панелните блокове – раздрани заварки по панелите, поддавания на блоковете, отвесната планировка е разцепена от самия блок. Санирането маскира проблемите, само че не ги взема решение. Замазването на тези проблеми след време може да бъдат огромен проблем ".
Опитваме се да сме готови, организираме учения с децата, споделя Цветанка Кирова, шеф на Средното учебно заведение " Димитър Благоев " в Свищов.
" На три месеца вършим такива учения, проиграваме ги. Децата знаят. Някой път се паникьосват. Последният свеж случай е със земетресението в Румъния оня ден. На четвъртия етаж децата го усетиха и по най-бързия метод с учителите излязоха на открито, поиграха, постояха на открито. Някои се тормозиха и не посмяха да се приберат назад в стаите. Усетиха го и се бяха уплашили много децата ".
Никой не може да предвижда по кое време ще е идващото земетресение и какъв брой тежко ще е, само че можем да свършим превантивната работа, с цел да не се повтаря нещастието от Свищовското земетресение от преди 46 години или ужасът и гибелта от последните дни на трусовете в Турция и Сирия.
Денят е 4 март 1977 година, 21 часа и 24 минути, когато стартира най-убийственото земетресение в историята на България. Сеизмичната вълна потегля двайсетина секунди по-рано от епицентъра в румънския окръг Вранча, а българският град Свищов претърпява своята най-голяма покруса.
Бедствието е от 7,6 степен по скалата на Рихтер, трае по-малко от минута, само че след него картината е апокалиптична и 46 години по-късно тежките мемоари у свищовлии към момента са живи.
Атанас Иванов и Йордан Николов и през днешния ден си спомнят с елементи за станалото.
" Много мощно разтресе. На улицата се оказахме под стълбовата мрежа, от която стартира да изкачат искри, бягахме на назад и не знаехме къде да отидем. Всички хора излязоха по улиците пред блоковете. Голяма част, които имаха коли, преспаха в колите си. На идващите дни към този момент се разбра огромната покруса, която беше станала “, споделя Атанас Иванов.
" Тогава работех в пожарната в химията (химическия комбинат " Свилоза " – б.а.), бях у дома, като се разклати къщата, детето беше малко, сграбчих го и бягаме на открито. Тук, на Велешана, падна един блок и долу до казармата още един блок. В " Свилоза " падна доста работа, имаше вреди, от теца беше паднала панела, в случай че някой е бил наоколо, е щяла да го смачка, да го убие “, спомня си Йордан Николов.
" Имах един комшия, синът му живееше в блока, който падна до казармата. Беше към 50-годишен, той изкара на високото над блоковете, може би, цяла седмица, без да се прибира, да чака да изровят фамилията на сина му. Голяма покруса беше. Много мъчно в града се преодоля това нещо, доста хора има още, които помнят детайлности ", добавя Атанас Иванов.
Сред хората, които помнят детайлности, е и Цветанка Кирова, директорката на най-голямото учебно заведение в Свищов. Преди 46 години била първи курс ученичка в тогавашния стопански колеж и в деня на земетресението била до късно на занятия:
" Прибирайки се у дома, с моята съквартирантка се стресирахме от протичащото се, тъй като денем имахме часове по начално военно образование и ни бяха развивали теориите за бомби, нуклеарни произшествия и ние бяхме доста впечатлени от това и не предполагахме, че е земетресение, чакахме, че е някаква бомба или нещо друго се случва. Шокът беше голям. Тогавашният ни хазаин беше хазаин на общината и той по най-бързия метод потегли да обикаля града. Като се прибра на сутринта беше доста, доста изплашен, уплашен от всичко, което се е случило. Ние също бяхме много уплашени, откакто разбрахме, че постройката на тогавашния стопански колеж, тъкмо стаята, в която ние учили, е съборена. Имахме, лека му пръст, преподавател по физическо, Аргир Василев, мисля, че беше, цялото им семейство беше починало ".
От 4 до 11 март жертвите от свищовското земетресение стават 109. Списъкът с имената им на листи от ученическа тетрадка преди 6 години беше дарен на Историческия музей във Велико Търново от криминалиста Тодор Георгиев, който 28 дни управлява избавителната интервенция в Свищов. Тогава покрусеният възрастен мъж описа:
" Плач, ридания, суматоха. Бягат нагоре, надолу, неориентирани хората. Земята се тресеше още. На всяко човешко тяло, което беше извадено от блоковете, изясняваха аргументите за гибелта. Близо 90 % от хората починаха от задушаване. Трудно беше да гледаш тези тела извадени. Страшна картина. Интелектът на този град си отиде. 27 деца починаха при този драматичен случай в Свищов ".
Кметът на Свищов Генчо Генчев направи докторска дисертация за земетресението от 1977 година и споделя за издирените от него отчети от тези инспекции с установените строителни нарушавания.
" В изкопите при фундирането на постройката се появява вода. Подобни оводнени диги се намират и в центъра на града при Висшия финансов и икономически институт, при техникума по химия и на други места със обилни опустошения на постройките там. Оводнените несвързани материали са съдействали за цялостното разрушение на постройката на " Рудметал " … Блокът е бил планиран на 5 етажа, в допълнение са надстроили още 3 етажа и за всички тези фактори – некачественото строителство, некачественото фундаментиране, има доста сериозен разбор, изработен тогава от Геоложкия институт на Българска академия на науките, човешките неточности при осъществяването са съдействали за жертвите, които Свищов даде. "
На 5 март, ден след земетресението, Министерският съвет под управлението на Станко Тодоров излиза с разпореждане, в което разпорежда цялостна готовност за възобновяване на вредите от земетресението в Свищов и за оказване на помощ на потърпевшите. Започва построяването на краткотрайни жилища, вади се храна от Държавния запас за хората и животните, разпоредено е на фамилиите на починалите да бъдат изплатени по 3000 лв., на тежко ранените по 1000 лв., за всяко разрушено жилище по 500 лв. и за мощно развалена мебелировка по 200 лв.. Разпоредена е инспекция на строителството на разрушените блокове.
Не е ясно има ли осъдени за това, което се е случи преди 46 години в Свищов с вредите. Оказва се, че техникът и проектантът на блока на Градския национален съвет в Свищов, който се срути при земетресението, са починали под руините на градежа, който са основали с нарушавания.
След свищовското земетресение държавното управление на Станко Тодоров разпорежда на Министерството на градежите и архитектурата, в съгласие с Българската академия на науките, да преразгледа сеизмичното райониране на страната и да направи промени в Правилника за строителството в земетръсните региони, четем още в Постановление № 14 на Министерския съвет от 5 март 1977 година.
Според кметът на Свищов Генчо Генчев новото строителство в града ще издържи при ново земетресение.
" Но остарялото строителство би трябвало доста съществено страната да обърне внимание към всички тези блокове, които са строени в 70-а, 80-а година, старите панелни блокове, тъй като се следят разнообразни промени в градивно отношение на панелните блокове – раздрани заварки по панелите, поддавания на блоковете, отвесната планировка е разцепена от самия блок. Санирането маскира проблемите, само че не ги взема решение. Замазването на тези проблеми след време може да бъдат огромен проблем ".
Опитваме се да сме готови, организираме учения с децата, споделя Цветанка Кирова, шеф на Средното учебно заведение " Димитър Благоев " в Свищов.
" На три месеца вършим такива учения, проиграваме ги. Децата знаят. Някой път се паникьосват. Последният свеж случай е със земетресението в Румъния оня ден. На четвъртия етаж децата го усетиха и по най-бързия метод с учителите излязоха на открито, поиграха, постояха на открито. Някои се тормозиха и не посмяха да се приберат назад в стаите. Усетиха го и се бяха уплашили много децата ".
Никой не може да предвижда по кое време ще е идващото земетресение и какъв брой тежко ще е, само че можем да свършим превантивната работа, с цел да не се повтаря нещастието от Свищовското земетресение от преди 46 години или ужасът и гибелта от последните дни на трусовете в Турция и Сирия.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ