Честит празник! Честваме 144 години от Освобождението на България
Днес се навършват 144 години от Освобождението на България. На днешна дата е подписан Санстефанския кротичък контракт. На днешния ден обаче е значимо да отдадем респект на всички тези велики българи от Паисий до Левски, съдействали за националното ни избавление. Както и да си спомним за поредицата от исторически събития, с които българският народ извоюва част по част своята териториална и национална самостоятелност.
Санстефански кротичък контракт
От рухването си под османска власт през 1396 година, българите извървяват дълъг път до момента в който стигнат още веднъж до своята национална еднаквост. Първите стъпки на етническо събуждане стартират от монаха Паисий Хилендарски, минават през извоюването на самостоятелна българска черква и доближават до проведената битка за самостоятелна страна.
През 1876 година избухва Априлското въстание. То е удавено в кръв, само че реализира своя политически резултат. С цената на 30 хиляди жертви българите концентрират вниманието на света върху казуса за тяхната самостоятелност. Най-великите мозъци по това време като Виктор Юго, Чарлз Дарвин, Оскар Уайлд, Лев Толстой, Достоевски и доста други издигат своя глас в отбрана на българската идея. Това дава мотив на Русия интензивно да се намеси в решаването на Източния въпрос. На 3 март 1878 година в градчето Сан Стефано, сегашен Йешилкьой, предградие на Истанбул, е подписан кротичък контракт сред Русия и Османската империя, който поставя завършек на Руско-турската освободителна война (1877 – 1878), която приключва с победа над турците.
Санстефанския контракт, обаче е предварителен - т. е. прелиминарен и предстои на утвърждението на останалите Велики сили. Според него освободена България е самостоятелно, трибутарно (плащащо данък), васално княжество със свое национално държавно управление и армия. Площта му е над 170 000 кв. км. Пълномощници от съветска страна са граф Н.П.Игнатиев и А.И.Нелидов, а от турска страна - Савфет паша и Садулах бей.
От точка 6 до точка 11 в този контракт се преглеждат решенията, свързани с българския въпрос. България би трябвало да бъде трибутарно княжество (което заплаща налог на султана). Тя би трябвало да има шеф християнин и локална армия. Границите й се покриват с границите на българската екзархия, и са одобрени със султанския ферман от 1870 година, когато получаваме църковната си самостоятелност. Тези граници включват Северна България (без Северна Добруджа, която се дава на Румъния), цяла Тракия (без региона на Гюмюржина и Одрин) и Македония (без Солун и Халкидическия полуостров). Чл. 7 от контракта урежда устройството и ръководството. Държавата се ръководи от княз, определен от популацията с утвърждението на Великите сили и Високата врата. Парламентът е трябвало да създаде Органически правилник (Конституция). Предвижда се и краткотрайно съветско ръководство за период от две години, което се реализира от специфичен императорски комисар. Чл. 8 планува да се заплаща специфичен налог на Високата врата.
Със Санстефанския кротичък контракт България възкръсва още веднъж на картата на Европа. Нейното население наброява 4 800 000 души.
Един от значимите резултати на този контракт е, че той основава един блян, който е в основата, както на огромните триумфи, по този начин и на националните произшествия за българската държавност след 1878 година
Берлински контракт
Англия и Австро-Унгария се афишират срещу Санстефанския контракт. По тяхна самодейност той е ревизиран и сменен с Берлинския контракт през юли 1878 година По силата на неговите клаузи Сан-Стефанска България е разграничена на пет елементи - Северна България и Софийския санджак образуват васалното Княжество България, което заплаща годишен налог на турския султан, има своя милиция и се управлява от княз, избиран от народа, само че със единодушието на Великите сили и султана; земите сред Стара планина и Родопите се обособяват в обособена самостоятелна област с име Източна Румелия, ръководена от генерал-губернатор, назначаван от Високата порта; Македония и Одринско остават в рамките на Османската империя под директната власт на султана; градовете Пирот и Враня се предават на Сърбия, а Румъния получава Северна Добруджа като отплата за Бесарабия, която по силата на Санстефанския контракт се дава на Русия.
Честване
И по този начин, въпреки и краткотраен, Санстефанският мир, който честваме, има своето значение.
Договорът е подписан на 19 февруари 1878 година, само че защото през 1916 година в страната офциално е въведен Григорианският календар, денят на честването на празника се трансформира на 3 март. За първи път се празнува на тази дата през 1917 година
За нас, българите, 3 март е олицетворение на едно начало. На този ден бе направена онази първа политическа крачка, поради която дадоха живота си хиляди правилни синове и дъщери на България. Този ден сподели на българите, че жертвите от Априлското въстание не бяха на вятъра, че 15 хиляди доброволци, които починаха, сражавайки се в руско-турската освободителна война, не дадоха живота си на вятъра. Сан Стефано срути дефинитивно почналата да се пропуква стена, която отделяше България от Европа. Той сложи началото на онази Трета България, на която историята бе отредила да се намира на кръстопътя сред Запада и Изтока, сред Европа и Азия, там, където по този начин комплицирано и съдбовно се преплитат ползите на великите сили. Българите постоянно са чествали този празник. За първи път Трети март се празнува през 1880 година – две години след Освобождението - като Ден на възшествието на престола на император Александър Втори.
От 1888 празникът стартира да се празнува като Ден на Освобождението на България от османско владичество. Еднократно като народен празник денят е маркиран през 1978 година във връзка на 100-годишнината от Освобождението. Десет години по-късно, през 1988, той става формален празник, а през 1990 година, когато в България започнаха измененията, с решение на Народното събрание датата бе оповестена за народен празник на страната.
Санстефански кротичък контракт
От рухването си под османска власт през 1396 година, българите извървяват дълъг път до момента в който стигнат още веднъж до своята национална еднаквост. Първите стъпки на етническо събуждане стартират от монаха Паисий Хилендарски, минават през извоюването на самостоятелна българска черква и доближават до проведената битка за самостоятелна страна.
През 1876 година избухва Априлското въстание. То е удавено в кръв, само че реализира своя политически резултат. С цената на 30 хиляди жертви българите концентрират вниманието на света върху казуса за тяхната самостоятелност. Най-великите мозъци по това време като Виктор Юго, Чарлз Дарвин, Оскар Уайлд, Лев Толстой, Достоевски и доста други издигат своя глас в отбрана на българската идея. Това дава мотив на Русия интензивно да се намеси в решаването на Източния въпрос. На 3 март 1878 година в градчето Сан Стефано, сегашен Йешилкьой, предградие на Истанбул, е подписан кротичък контракт сред Русия и Османската империя, който поставя завършек на Руско-турската освободителна война (1877 – 1878), която приключва с победа над турците.
Санстефанския контракт, обаче е предварителен - т. е. прелиминарен и предстои на утвърждението на останалите Велики сили. Според него освободена България е самостоятелно, трибутарно (плащащо данък), васално княжество със свое национално държавно управление и армия. Площта му е над 170 000 кв. км. Пълномощници от съветска страна са граф Н.П.Игнатиев и А.И.Нелидов, а от турска страна - Савфет паша и Садулах бей.
От точка 6 до точка 11 в този контракт се преглеждат решенията, свързани с българския въпрос. България би трябвало да бъде трибутарно княжество (което заплаща налог на султана). Тя би трябвало да има шеф християнин и локална армия. Границите й се покриват с границите на българската екзархия, и са одобрени със султанския ферман от 1870 година, когато получаваме църковната си самостоятелност. Тези граници включват Северна България (без Северна Добруджа, която се дава на Румъния), цяла Тракия (без региона на Гюмюржина и Одрин) и Македония (без Солун и Халкидическия полуостров). Чл. 7 от контракта урежда устройството и ръководството. Държавата се ръководи от княз, определен от популацията с утвърждението на Великите сили и Високата врата. Парламентът е трябвало да създаде Органически правилник (Конституция). Предвижда се и краткотрайно съветско ръководство за период от две години, което се реализира от специфичен императорски комисар. Чл. 8 планува да се заплаща специфичен налог на Високата врата.
Със Санстефанския кротичък контракт България възкръсва още веднъж на картата на Европа. Нейното население наброява 4 800 000 души.
Един от значимите резултати на този контракт е, че той основава един блян, който е в основата, както на огромните триумфи, по този начин и на националните произшествия за българската държавност след 1878 година
Берлински контракт
Англия и Австро-Унгария се афишират срещу Санстефанския контракт. По тяхна самодейност той е ревизиран и сменен с Берлинския контракт през юли 1878 година По силата на неговите клаузи Сан-Стефанска България е разграничена на пет елементи - Северна България и Софийския санджак образуват васалното Княжество България, което заплаща годишен налог на турския султан, има своя милиция и се управлява от княз, избиран от народа, само че със единодушието на Великите сили и султана; земите сред Стара планина и Родопите се обособяват в обособена самостоятелна област с име Източна Румелия, ръководена от генерал-губернатор, назначаван от Високата порта; Македония и Одринско остават в рамките на Османската империя под директната власт на султана; градовете Пирот и Враня се предават на Сърбия, а Румъния получава Северна Добруджа като отплата за Бесарабия, която по силата на Санстефанския контракт се дава на Русия.
Честване
И по този начин, въпреки и краткотраен, Санстефанският мир, който честваме, има своето значение.
Договорът е подписан на 19 февруари 1878 година, само че защото през 1916 година в страната офциално е въведен Григорианският календар, денят на честването на празника се трансформира на 3 март. За първи път се празнува на тази дата през 1917 година
За нас, българите, 3 март е олицетворение на едно начало. На този ден бе направена онази първа политическа крачка, поради която дадоха живота си хиляди правилни синове и дъщери на България. Този ден сподели на българите, че жертвите от Априлското въстание не бяха на вятъра, че 15 хиляди доброволци, които починаха, сражавайки се в руско-турската освободителна война, не дадоха живота си на вятъра. Сан Стефано срути дефинитивно почналата да се пропуква стена, която отделяше България от Европа. Той сложи началото на онази Трета България, на която историята бе отредила да се намира на кръстопътя сред Запада и Изтока, сред Европа и Азия, там, където по този начин комплицирано и съдбовно се преплитат ползите на великите сили. Българите постоянно са чествали този празник. За първи път Трети март се празнува през 1880 година – две години след Освобождението - като Ден на възшествието на престола на император Александър Втори.
От 1888 празникът стартира да се празнува като Ден на Освобождението на България от османско владичество. Еднократно като народен празник денят е маркиран през 1978 година във връзка на 100-годишнината от Освобождението. Десет години по-късно, през 1988, той става формален празник, а през 1990 година, когато в България започнаха измененията, с решение на Народното събрание датата бе оповестена за народен празник на страната.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ