Пазарджик чества 141 години свобода! Вижте историята
Днес се навършват 141 години от освобождението на Пазарджик.
Петстотин години битка за национално Освобождение!
Априлското въстание от 1876 година траяло един месец. То е най-крупната въоръжена изява на българската национална гражданска война. Потушено с огромна свирепост, само че довело Османската империя до дълбока политическа рецесия. Георги Бенковски - апостолът на 4-ти революционен окръг, вижда с очите си нещастието на въстаналите селища, макар дълбоката си мъка оракулски възкликва:
" Моята цел е реализирана! В сърцето на тиранина аз отворих такава люта рана, която в никакъв случай няма да заздравей ".
Скоро по-късно измежду европейските нации поражда придвижване за взаимност с българите в битката им за национално избавление. Великият френски публицист Виктор Юго остро порицава осъществените жестокости от турската власт. В отбрана на българите застават англичаните Чарлз Дарвин и Оскар Уайлд. Много съветски писатели. От Италия революционера-демократ Дж. Гарибалди. Дописките на Макгахан, Пиърс, Скайлер, Шнайдер и други за въстанието доближават до международната общност. Трагичния му край намира мощен отзив в съветската интелигенция, която упорства пред царското държавно управление неотложно да разгласи война на Турция за освобождението на България.
На 1 септември с.г. Негово Величество император Александър афишира частична готовност в Русия.
На 1 ноември с.г. се основава действуваща войска по акцията за освобождението на българските земи. Заповедта се смята за първи акт на Освободителната война.
На 15 март съветската действуваща войска под командването на Великият Княз Николай Николаевич се разполага с бройка от 260 хиляди души в Бесарабска, Херсонска и Волска губернии. А на общата граница с Турция на Кавказ Русия има 106 хиляди бойци.
На 31 март в Плоещ стартира образуването на българско опълчение. Това е първата българска армия след петвековно иго. В нея се записват дванадесет хиляди и четиристотин хъшове, изселници от България в Румъния и Южна Бесарабия селяни, жители и интелигенция. Руският град Самара им подарява знаме.
На 11 април 1877 година в Кишинев цар Николай II се обръща към съветския народ с манифест, че изтегля сабята си да освободи угнетените християни от Турция. А Султанът дава отговор с депеша до всички дипломати в Цариград, да не позволен война с Турция. Министърът на вътрешните работи упреква Русия че " е толкоз противник на християните, колкото на мюсюлманите, тъй като им докара и в този момент готви повече зло, в сравнение с в миналото е могъл да им обещае изгода, когато ги е примамвал на революция ". Север паша насочва молба към великите сили да оказват помощ в разрешаване на разногласието. Но те си вършат оглушки. Руската войска потегля към два фронта: Кавказ и България. Султанът дава разгласа на войските си: " Руското държавно управление ни разгласи война. Неприятелят гони единствено една цел - напълно да ни унищожи правото и независимостта. Невъзможно беше да задоволим желанията му без да пожертвуваме всичко ”,.
На 12 април 1877 г.Русия афишира война на Турция.
Руското военно командване планува светкавична война. Не очаквало на българска земя с преобладаващо християнско население мощна турска опозиция. Не оценило турската войска на подстъпите, която била по-добре въоръжена. Освен това след Кримската война, според клаузите на мирния контракт Русия била лишена от флота. Имала против 46 броненосни кораби на Дунава единствено 6 парни лодки. Турският флот елементарно би могъл да ги потопи и да унищожи плавателния мост, да откъсне съветските войски от снабдяването с боеприпаси и храна, което би било гибелно. Единственото преимущество на Русия е живата мощ. Но тя е незадоволително мобилизирана. Срещу 450 хилядна турска войска разполага с 260 хиляди бойци.
На 14 април почнала борбата за р. Дунав. На другия ден шестте парни лодки на съветския дунавски флот одобряват дейности с минни заграждения да спрат турската флотилия. Лодките могат да нанасят удар примитивно, при изискване че са в непосреден досег с неприятелския транспортен съд, защото окачвали мините на пръти и ги доближавали до непознатия съд.
На 28 април при Браила заграждат руслото на р.Дунав с мини.
На 29 април снаряд на съветската брегова артилерия улучва турския корвет " Лютви Джеприл " и го потопява с 290 души на борда.
През нощта на 13 против 14 май при Браила съветските катери:Ксения ", " Царевич " и " Джигит " нападат три турски броненосеца.
Два катера потопяват турския броненосец " Селтик "
На 12 юни, уверените че основният удар ще е другаде те заемат укрепленията по линията Черна вода-Кюстенджа. Но къде ще настъпят основните съветски сили? Не знае даже съветският император. Дебаркирането се пази в цялостна загадка.
На 14 юни в два часа през нощта десантните лодки, салове. понтони, напущат румънския бряг. При Русе и Никопол съветската артилерия стартира интензивна пукотевица. А ударният десант е при Свищов. В този миг и господ идва на помощ на освободителите. Зад мрачен облак се скрива луната. Едва когато плувците стигат отсрещния бряг, турските стражеви постове виждат десантните лодки и салове. Завързват кървясъл пердах. Дивизията на военачалник Драгомиров и 4-та бригада сполучливо се трансферират на българска земя.
Към 15 часа съветският запас командуван от военачалник Радецки влиза в пердах. Отблъсква турската опозиция. Свищов е високомерен.
На 21 юни по плавателния мост минава българското опълчение. Стъпва на българския бряг. В края на този ден към този момент в Свищов има 90 хиляди съветски, български и румънски бойци. Те са разграничени в три отряда: Източен - 45 хиляди души под командуването на престолонаследника на Русия, Великия княз Николай Николаевич. Със задача да прикрива коридора от изток, при вероятно нахлуване на Мехмед Али паша, който разполага със 120 хиляди турски аскери в Лудогорието. Но 80 годишният Мехмед Али паша [помохамеданчен французин], овладян от боязън, не подхваща деяние да безпокои настъпващите и те умерено заемат позиции по течението на река Янтра.
По-трудна е задачата на западния прикриващ отряд, състоящ се от 30 хиляди бойци, командуван от военачалник лейтенант Криденер, против който е 60 хилядната войска на Осман паша.
На 22 юни предния отряд от 14 хиляди бойци и офицери, включително и българското опълчение, водени от военачалник Гурко имат сложена цел първи да стигнат Одрин.
На 25 юни след къса престрелка завладяват античната българска столица. В идващите дни пада Севлиево и Габрово. След леки сражения на хребетите на Балкана считани за непревзимаеми отрядът на военачалник Гурко съумява да избегне удара на петнадесет хилядният войник на Раул паша. Минава през неохраняемия Хаинбоазки проход на юг.
Без да срещнат опозиция през старопланинските проходи едната и другата формация могат да бъдат усилени.
На 3 юли ген. Криденер нападна остарялата българска цитадела Никопол. С цената на 1131 убити и ранени я завладява. Все още основните бойни дейности остават в Северна България. Руската армия има единствена връзка с имперска Русия единствено по моста на р.Дунав, от който Осман паша се намира на шейсет километра. Но вместо да настъпи се укрепва в Плевен.
На 4 юли от Черна гора на кораби с 40 хилядната войска за Дедеагач потегля Сюлейман паша [френски евреин, професор по литература в Сорбоната].
На 5 юли военачалник Гурко освобождава Казанлък. Сетне завладява Стара Загора. До Одрин е минал половината път при дадени 200 убити и ранени. Турците на всички места се отдръпват без да оказват сериозна опозиция.
На 7 юли Сюлейман паша идва в Одрин. При това състояние в равнината с малобройният си отряд военачалник Гурко не може да настава. Руското командване схваща че от решаващо значение е бързо да превземе Плевен.
На 8 юли стартира борбата. Генерал Шулбер Шулцнер щурмува града с девет батальона. Срещу него са двадесет и пет на Осман паша. Битката е неравна. Въпреки смелите офанзиви траяли през целия ден, при рухването на нощта русите са отбити. На бойното поле дават 2041 жертви. Причините военачалник Криденер вижда в неприятното разузнаване и подценяване на съперника. В идващите дни струпват 32 хиляди бойци, 176 оръдия, 29 ескадрона.
На 18 юли при разсъмване, възползувайки се от извънредно гъстата мъгла стартира втория взлом на Плевен. Бойците приближават турските редути. Хвърлят се в офанзива. Генерал Люшкарев завладява височините при Биковлек. И остава на место. При с. Радишево до 14 часа и половина частите не вземат присъединяване в багра. Само военачалник Скобелев с блестяща офанзива съумява да раздра турската позиция. С един батальон навлиза в града. Но не получава подкрепление и е заставен да се отдръпна.
По същото време елитните елементи на княз Шаховски се устремяват в директна офанзива. Вклиняват се в турските редути. И се оказват против целият запас на Осман паша. Лошата връзка сред командуващите частите за жалост нарушава ръководството на багра. И заради несъгласувани дейности атакуващите при с. Гривица съветски войски са отбити. При това военачалник Криденер прави невероятната неточност. Вместо да хвърли запаса в поддръжка на княза, нападна Видишката позиция. Така изолирани една от друга офанзивите се разрушават. В този кървясъл ден съветската войска дава 7039 убити, против 1200 мъртви турски аскери.
Неуспехът на втория взлом слага съветската войска в свръх сериозно състояние. Ще устои ли против превъзходството на съперника. Ще освободи ли България?!
Въпреки трикратното си предимство в бойна мощ Осман паша не подхваща самодейност да смути и разгроми тилът на съветската войска. Вместо това чака Сюлейман паша със своята четиридесет хилядна войска да го изведе от обграждане!
Руския император схваща грешките. Изпраща нови запаси. Елитни Донски казашки полкове. Въоръжени с най-модерно оръжие и артилерия за обсадни дейности. Но те са още надалеч от бойното поле. На голямо разстояние. Извън България. Някой би трябвало да спре до м. септември ордите на Сюлейман паша, до момента в който дойде новото попълнение на съветската войска. Задачата наподобява непостижима.
През юли при Стара Загора ген. Гурко стъпва в пердах със Сюлейман паша. Силите са неравни. За това взема решение с 6500-те български опълченци и дребната съветска част да заеме за защитата Старопланинските проходи Шипка и Хаинбоаз да ги задържи крепко и не разреши на Сюлейман паша да премине Балкана и окаже помощ на Осман паша. Ако не успее.ще настъпи злополука за съветската войска.
През м. август на Шипка се развихря най-ожесточеният пердах. Командуваните от военачалник Столетов пет български опълченски дружини и съветските войни с 27 оръдия трагично удържат позициите.
По същото време, основните съветски сили водят яростен пердах за завладяването на Плевен. Русите стягат компактно обръча на обсаденият град. Храбростта и героизма сътворяват величествена епопея. Ордата на Сюлейман паша освен изгубва сражението, само че дава доста убити и ранени. През декември Осман паша със своята войска е покорен. Това отваря пътя на съветската войска към Тракия.
По време на боевете при Шипка Сюлейман паша трансформира Пазарджик в болничен център на турската войска. В болница са превърнати български учебни заведения затворени още от Априлското въстание. Тук са докарвани ранените.
На 23 декември 1877 година военачалник Гурко освобождава София. Заповяда с бърз марш отрядът му да настъпи по четири маршрута към Пазарджик. Колоната на ген. Веляминов отпътува от София за Пусти Пасарел — Самоков — Костенец за Пазарджик; втората с военачалник Адютанта граф Шувалов – София — Ихтиман — Траянова врата — Ветрен— Пазарджик; третата с ген. Шулцнер — София — Комарци — Петрич — Поибрене- Пазарджик. И четвъртата колона с ген. Криденер от София през-Панагюрище за Пазарджик.
В освободените територии княз Черказки организира своята задача. Върху правилото на избираемостта и висшегласието локалното население стартира да се снабдява с определени от него хора за общинско ръководство. По пътя на напредването сменя имената на санджаците с губернии, на каазите с окръзи, а нахиите (околиите) изгубват своето значение. Цялостните управленчески промени планува да бъдат внедрени след окончателното довеждане докрай на войната.
Командуващият турската войска Сюмейман паша поверява отбраната на Т. Пазарджик на бригадния военачалник Фауд паша. Но нито той, нито командуващият армията вярвали във опцията да спрат пред града победоносното нахлуване на съветската армия.
Джелал бей, който минавал за умерено обективен каймакамин на града повикал първенците и им споделил: " Тука ще станат тежки боеве. Ако желаете да запазите дамите и децата си, напуснете го. Заминете към Одрин и Цариград. Съобщете на всички що съм ви споделил, до момента в който не е късно да знаят какво ги чака. "
Вестта обходила махалите. Джамиите и църквите се изпълнили бързо с народ. Страхът прераснал в суматоха. Жителите грабвали вързопи с храна и хуквали към полето и околните села.
Сюлейман паша инспектирал основните сили на армията край Панагюрище. Не по-малко били разтревожени турските аскери. Затуй пристигнал до убеждението, че не може да спре настъплението на съперника в равнината. И като се върнал на пловдивската гара, по морзовия уред на железницата изпратил депеша, посредством Началника на гара Пазарджик Ованес Съваджян, за дивизионния военачалник Дауд паша с която подрежда: " Ако не можете да задържите града, унищожете го! " Съваджян я прочита и се ужасява. Съобщава на жителите излезли в полето южно от гарата, да не отиват с турците към Пещера, тъй като е подредено от Сюлейман паша да бъдат избити. Сетне отнася морзовата лента на Фауд паша, Но нито той, нито щабните офицери знаят морзовата писменост.Затова Фауд споделя на Съваджян да я разшифрова. А той видимо спокоен глас произнася:
“Ако не можете да задържите града, напуснете го! "
Така с смяната единствено на една дума Ованес Съваджян резервира Т. Пазарджик от цялостно заличаване. {Този патриот арменец е роден в Одрин. Владеел шест езика. В знак на благодарност по-късно жителите на Пазарджик му издигат паметник}.
Дивизионният военачалник Фауд дава неотложно заповед за евакуиране.
На утрото офицерите от щаба го очаквали пред църквата Св. Богородица. Пристигнал той с каймакамина. Обърнали конете. Видели града за финален път и препуснали към Пещера. След тях, ариергард от черкези и башибозуци обрали от къщите всичко, което можело да се носи. Подпалили чаршията и публичните здания. Вдигнал се голям пламък. Сред него горял конакът, издигнат три месеца преди началото на войната, както и доста богати къщи от махала " Вароша ". Залели дървения мост на р.Марица с газ и с 16 фугаса го запалили.
На 1 януари 1878 година Колоните на военачалник Гурко достигнали селата: Лозен, Бошуля, Симитли, Гелеменово и Черногорово.
На 2 януари почнали преодоляването на Пазарджик. Колоната на ген. Веляминов достигнала моста, налегнат от пламъци. Невъзможно било да се мине реката в брод. Войниците слезли от конете и се заели да гасят. Отвързвали торбите от седлата на конете.Изтегляли вода от реката. На другия бряг се появили бойците на военачалник Брок. Започнали и те да гасят и поправят настилката на моста.
Тогава клисарят на църквата " Св.Богородица ”, който се криел в камбанарията, залюлял камбаните. Забили и другите църковни камбани. Оповестили най-празничния ден. Жителите почнали да се завръщат от полето. Децата първи срещнали освободителите. Хвърляли фесовете в огъня. Но Варошенци, които видели къщите си в пламъци, обзети от стихийна отплата, почнали да палят джамиите. Грабели изоставения от турците добитък и покъщнината от необитаемите къщи. Пламъците обзели и най-забележителното създание на града- " Куршум хан ". Горял този кортеж сарай! Сред него единствено кулата с часовника стояла. И отброила последния час на петвековното турско иго.
Автор - Стоян Караджов, http://pzhistory.info
Петстотин години битка за национално Освобождение!
Априлското въстание от 1876 година траяло един месец. То е най-крупната въоръжена изява на българската национална гражданска война. Потушено с огромна свирепост, само че довело Османската империя до дълбока политическа рецесия. Георги Бенковски - апостолът на 4-ти революционен окръг, вижда с очите си нещастието на въстаналите селища, макар дълбоката си мъка оракулски възкликва:
" Моята цел е реализирана! В сърцето на тиранина аз отворих такава люта рана, която в никакъв случай няма да заздравей ".
Скоро по-късно измежду европейските нации поражда придвижване за взаимност с българите в битката им за национално избавление. Великият френски публицист Виктор Юго остро порицава осъществените жестокости от турската власт. В отбрана на българите застават англичаните Чарлз Дарвин и Оскар Уайлд. Много съветски писатели. От Италия революционера-демократ Дж. Гарибалди. Дописките на Макгахан, Пиърс, Скайлер, Шнайдер и други за въстанието доближават до международната общност. Трагичния му край намира мощен отзив в съветската интелигенция, която упорства пред царското държавно управление неотложно да разгласи война на Турция за освобождението на България.
На 1 септември с.г. Негово Величество император Александър афишира частична готовност в Русия.
На 1 ноември с.г. се основава действуваща войска по акцията за освобождението на българските земи. Заповедта се смята за първи акт на Освободителната война.
На 15 март съветската действуваща войска под командването на Великият Княз Николай Николаевич се разполага с бройка от 260 хиляди души в Бесарабска, Херсонска и Волска губернии. А на общата граница с Турция на Кавказ Русия има 106 хиляди бойци.
На 31 март в Плоещ стартира образуването на българско опълчение. Това е първата българска армия след петвековно иго. В нея се записват дванадесет хиляди и четиристотин хъшове, изселници от България в Румъния и Южна Бесарабия селяни, жители и интелигенция. Руският град Самара им подарява знаме.
На 11 април 1877 година в Кишинев цар Николай II се обръща към съветския народ с манифест, че изтегля сабята си да освободи угнетените християни от Турция. А Султанът дава отговор с депеша до всички дипломати в Цариград, да не позволен война с Турция. Министърът на вътрешните работи упреква Русия че " е толкоз противник на християните, колкото на мюсюлманите, тъй като им докара и в този момент готви повече зло, в сравнение с в миналото е могъл да им обещае изгода, когато ги е примамвал на революция ". Север паша насочва молба към великите сили да оказват помощ в разрешаване на разногласието. Но те си вършат оглушки. Руската войска потегля към два фронта: Кавказ и България. Султанът дава разгласа на войските си: " Руското държавно управление ни разгласи война. Неприятелят гони единствено една цел - напълно да ни унищожи правото и независимостта. Невъзможно беше да задоволим желанията му без да пожертвуваме всичко ”,.
На 12 април 1877 г.Русия афишира война на Турция.
Руското военно командване планува светкавична война. Не очаквало на българска земя с преобладаващо християнско население мощна турска опозиция. Не оценило турската войска на подстъпите, която била по-добре въоръжена. Освен това след Кримската война, според клаузите на мирния контракт Русия била лишена от флота. Имала против 46 броненосни кораби на Дунава единствено 6 парни лодки. Турският флот елементарно би могъл да ги потопи и да унищожи плавателния мост, да откъсне съветските войски от снабдяването с боеприпаси и храна, което би било гибелно. Единственото преимущество на Русия е живата мощ. Но тя е незадоволително мобилизирана. Срещу 450 хилядна турска войска разполага с 260 хиляди бойци.
На 14 април почнала борбата за р. Дунав. На другия ден шестте парни лодки на съветския дунавски флот одобряват дейности с минни заграждения да спрат турската флотилия. Лодките могат да нанасят удар примитивно, при изискване че са в непосреден досег с неприятелския транспортен съд, защото окачвали мините на пръти и ги доближавали до непознатия съд.
На 28 април при Браила заграждат руслото на р.Дунав с мини.
На 29 април снаряд на съветската брегова артилерия улучва турския корвет " Лютви Джеприл " и го потопява с 290 души на борда.
През нощта на 13 против 14 май при Браила съветските катери:Ксения ", " Царевич " и " Джигит " нападат три турски броненосеца.
Два катера потопяват турския броненосец " Селтик "
На 12 юни, уверените че основният удар ще е другаде те заемат укрепленията по линията Черна вода-Кюстенджа. Но къде ще настъпят основните съветски сили? Не знае даже съветският император. Дебаркирането се пази в цялостна загадка.
На 14 юни в два часа през нощта десантните лодки, салове. понтони, напущат румънския бряг. При Русе и Никопол съветската артилерия стартира интензивна пукотевица. А ударният десант е при Свищов. В този миг и господ идва на помощ на освободителите. Зад мрачен облак се скрива луната. Едва когато плувците стигат отсрещния бряг, турските стражеви постове виждат десантните лодки и салове. Завързват кървясъл пердах. Дивизията на военачалник Драгомиров и 4-та бригада сполучливо се трансферират на българска земя.
Към 15 часа съветският запас командуван от военачалник Радецки влиза в пердах. Отблъсква турската опозиция. Свищов е високомерен.
На 21 юни по плавателния мост минава българското опълчение. Стъпва на българския бряг. В края на този ден към този момент в Свищов има 90 хиляди съветски, български и румънски бойци. Те са разграничени в три отряда: Източен - 45 хиляди души под командуването на престолонаследника на Русия, Великия княз Николай Николаевич. Със задача да прикрива коридора от изток, при вероятно нахлуване на Мехмед Али паша, който разполага със 120 хиляди турски аскери в Лудогорието. Но 80 годишният Мехмед Али паша [помохамеданчен французин], овладян от боязън, не подхваща деяние да безпокои настъпващите и те умерено заемат позиции по течението на река Янтра.
По-трудна е задачата на западния прикриващ отряд, състоящ се от 30 хиляди бойци, командуван от военачалник лейтенант Криденер, против който е 60 хилядната войска на Осман паша.
На 22 юни предния отряд от 14 хиляди бойци и офицери, включително и българското опълчение, водени от военачалник Гурко имат сложена цел първи да стигнат Одрин.
На 25 юни след къса престрелка завладяват античната българска столица. В идващите дни пада Севлиево и Габрово. След леки сражения на хребетите на Балкана считани за непревзимаеми отрядът на военачалник Гурко съумява да избегне удара на петнадесет хилядният войник на Раул паша. Минава през неохраняемия Хаинбоазки проход на юг.
Без да срещнат опозиция през старопланинските проходи едната и другата формация могат да бъдат усилени.
На 3 юли ген. Криденер нападна остарялата българска цитадела Никопол. С цената на 1131 убити и ранени я завладява. Все още основните бойни дейности остават в Северна България. Руската армия има единствена връзка с имперска Русия единствено по моста на р.Дунав, от който Осман паша се намира на шейсет километра. Но вместо да настъпи се укрепва в Плевен.
На 4 юли от Черна гора на кораби с 40 хилядната войска за Дедеагач потегля Сюлейман паша [френски евреин, професор по литература в Сорбоната].
На 5 юли военачалник Гурко освобождава Казанлък. Сетне завладява Стара Загора. До Одрин е минал половината път при дадени 200 убити и ранени. Турците на всички места се отдръпват без да оказват сериозна опозиция.
На 7 юли Сюлейман паша идва в Одрин. При това състояние в равнината с малобройният си отряд военачалник Гурко не може да настава. Руското командване схваща че от решаващо значение е бързо да превземе Плевен.
На 8 юли стартира борбата. Генерал Шулбер Шулцнер щурмува града с девет батальона. Срещу него са двадесет и пет на Осман паша. Битката е неравна. Въпреки смелите офанзиви траяли през целия ден, при рухването на нощта русите са отбити. На бойното поле дават 2041 жертви. Причините военачалник Криденер вижда в неприятното разузнаване и подценяване на съперника. В идващите дни струпват 32 хиляди бойци, 176 оръдия, 29 ескадрона.
На 18 юли при разсъмване, възползувайки се от извънредно гъстата мъгла стартира втория взлом на Плевен. Бойците приближават турските редути. Хвърлят се в офанзива. Генерал Люшкарев завладява височините при Биковлек. И остава на место. При с. Радишево до 14 часа и половина частите не вземат присъединяване в багра. Само военачалник Скобелев с блестяща офанзива съумява да раздра турската позиция. С един батальон навлиза в града. Но не получава подкрепление и е заставен да се отдръпна.
По същото време елитните елементи на княз Шаховски се устремяват в директна офанзива. Вклиняват се в турските редути. И се оказват против целият запас на Осман паша. Лошата връзка сред командуващите частите за жалост нарушава ръководството на багра. И заради несъгласувани дейности атакуващите при с. Гривица съветски войски са отбити. При това военачалник Криденер прави невероятната неточност. Вместо да хвърли запаса в поддръжка на княза, нападна Видишката позиция. Така изолирани една от друга офанзивите се разрушават. В този кървясъл ден съветската войска дава 7039 убити, против 1200 мъртви турски аскери.
Неуспехът на втория взлом слага съветската войска в свръх сериозно състояние. Ще устои ли против превъзходството на съперника. Ще освободи ли България?!
Въпреки трикратното си предимство в бойна мощ Осман паша не подхваща самодейност да смути и разгроми тилът на съветската войска. Вместо това чака Сюлейман паша със своята четиридесет хилядна войска да го изведе от обграждане!
Руския император схваща грешките. Изпраща нови запаси. Елитни Донски казашки полкове. Въоръжени с най-модерно оръжие и артилерия за обсадни дейности. Но те са още надалеч от бойното поле. На голямо разстояние. Извън България. Някой би трябвало да спре до м. септември ордите на Сюлейман паша, до момента в който дойде новото попълнение на съветската войска. Задачата наподобява непостижима.
През юли при Стара Загора ген. Гурко стъпва в пердах със Сюлейман паша. Силите са неравни. За това взема решение с 6500-те български опълченци и дребната съветска част да заеме за защитата Старопланинските проходи Шипка и Хаинбоаз да ги задържи крепко и не разреши на Сюлейман паша да премине Балкана и окаже помощ на Осман паша. Ако не успее.ще настъпи злополука за съветската войска.
През м. август на Шипка се развихря най-ожесточеният пердах. Командуваните от военачалник Столетов пет български опълченски дружини и съветските войни с 27 оръдия трагично удържат позициите.
По същото време, основните съветски сили водят яростен пердах за завладяването на Плевен. Русите стягат компактно обръча на обсаденият град. Храбростта и героизма сътворяват величествена епопея. Ордата на Сюлейман паша освен изгубва сражението, само че дава доста убити и ранени. През декември Осман паша със своята войска е покорен. Това отваря пътя на съветската войска към Тракия.
По време на боевете при Шипка Сюлейман паша трансформира Пазарджик в болничен център на турската войска. В болница са превърнати български учебни заведения затворени още от Априлското въстание. Тук са докарвани ранените.
На 23 декември 1877 година военачалник Гурко освобождава София. Заповяда с бърз марш отрядът му да настъпи по четири маршрута към Пазарджик. Колоната на ген. Веляминов отпътува от София за Пусти Пасарел — Самоков — Костенец за Пазарджик; втората с военачалник Адютанта граф Шувалов – София — Ихтиман — Траянова врата — Ветрен— Пазарджик; третата с ген. Шулцнер — София — Комарци — Петрич — Поибрене- Пазарджик. И четвъртата колона с ген. Криденер от София през-Панагюрище за Пазарджик.
В освободените територии княз Черказки организира своята задача. Върху правилото на избираемостта и висшегласието локалното население стартира да се снабдява с определени от него хора за общинско ръководство. По пътя на напредването сменя имената на санджаците с губернии, на каазите с окръзи, а нахиите (околиите) изгубват своето значение. Цялостните управленчески промени планува да бъдат внедрени след окончателното довеждане докрай на войната.
Командуващият турската войска Сюмейман паша поверява отбраната на Т. Пазарджик на бригадния военачалник Фауд паша. Но нито той, нито командуващият армията вярвали във опцията да спрат пред града победоносното нахлуване на съветската армия.
Джелал бей, който минавал за умерено обективен каймакамин на града повикал първенците и им споделил: " Тука ще станат тежки боеве. Ако желаете да запазите дамите и децата си, напуснете го. Заминете към Одрин и Цариград. Съобщете на всички що съм ви споделил, до момента в който не е късно да знаят какво ги чака. "
Вестта обходила махалите. Джамиите и църквите се изпълнили бързо с народ. Страхът прераснал в суматоха. Жителите грабвали вързопи с храна и хуквали към полето и околните села.
Сюлейман паша инспектирал основните сили на армията край Панагюрище. Не по-малко били разтревожени турските аскери. Затуй пристигнал до убеждението, че не може да спре настъплението на съперника в равнината. И като се върнал на пловдивската гара, по морзовия уред на железницата изпратил депеша, посредством Началника на гара Пазарджик Ованес Съваджян, за дивизионния военачалник Дауд паша с която подрежда: " Ако не можете да задържите града, унищожете го! " Съваджян я прочита и се ужасява. Съобщава на жителите излезли в полето южно от гарата, да не отиват с турците към Пещера, тъй като е подредено от Сюлейман паша да бъдат избити. Сетне отнася морзовата лента на Фауд паша, Но нито той, нито щабните офицери знаят морзовата писменост.Затова Фауд споделя на Съваджян да я разшифрова. А той видимо спокоен глас произнася:
“Ако не можете да задържите града, напуснете го! "
Така с смяната единствено на една дума Ованес Съваджян резервира Т. Пазарджик от цялостно заличаване. {Този патриот арменец е роден в Одрин. Владеел шест езика. В знак на благодарност по-късно жителите на Пазарджик му издигат паметник}.
Дивизионният военачалник Фауд дава неотложно заповед за евакуиране.
На утрото офицерите от щаба го очаквали пред църквата Св. Богородица. Пристигнал той с каймакамина. Обърнали конете. Видели града за финален път и препуснали към Пещера. След тях, ариергард от черкези и башибозуци обрали от къщите всичко, което можело да се носи. Подпалили чаршията и публичните здания. Вдигнал се голям пламък. Сред него горял конакът, издигнат три месеца преди началото на войната, както и доста богати къщи от махала " Вароша ". Залели дървения мост на р.Марица с газ и с 16 фугаса го запалили.
На 1 януари 1878 година Колоните на военачалник Гурко достигнали селата: Лозен, Бошуля, Симитли, Гелеменово и Черногорово.
На 2 януари почнали преодоляването на Пазарджик. Колоната на ген. Веляминов достигнала моста, налегнат от пламъци. Невъзможно било да се мине реката в брод. Войниците слезли от конете и се заели да гасят. Отвързвали торбите от седлата на конете.Изтегляли вода от реката. На другия бряг се появили бойците на военачалник Брок. Започнали и те да гасят и поправят настилката на моста.
Тогава клисарят на църквата " Св.Богородица ”, който се криел в камбанарията, залюлял камбаните. Забили и другите църковни камбани. Оповестили най-празничния ден. Жителите почнали да се завръщат от полето. Децата първи срещнали освободителите. Хвърляли фесовете в огъня. Но Варошенци, които видели къщите си в пламъци, обзети от стихийна отплата, почнали да палят джамиите. Грабели изоставения от турците добитък и покъщнината от необитаемите къщи. Пламъците обзели и най-забележителното създание на града- " Куршум хан ". Горял този кортеж сарай! Сред него единствено кулата с часовника стояла. И отброила последния час на петвековното турско иго.
Автор - Стоян Караджов, http://pzhistory.info
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ