Коледни пости - Ден 21: Преди Никулден за шараните, стръвта и настървяването.
Днес рано- рано, като заведох детето на учебно заведение се снабдих с дълго чакания шаран. След вчерашната обиколка на двата риболовен магазина, бях обезнадеждена. Така, на път към у дома, се озовах пред вратата на супермаркет със забележителна група хора, чакащи да отвори, с цел да си закупят шаран. Няма и 8 сутринта. Реших и аз да очаквам с тях, тъй като е 5- ти декември и няма време.
Охраната отвори и всички се втурнаха заедно към витрината, където, подредени, чакат шараните. И се стартира едно грабене, прекачване, боричкане, побутване. Ужасно грозно. Една жена стартира да рови и хвърля встрани вакуумираните пликове, все едно не риба купува, а богатство копае. Разбира се, и тук се откри нравоучител, който да изкоментира нетърпеливата госпожа. Тя даже не обърна внимание. А защитата се е подпрял на една витрина и с усмивка следи сценката. Подозирам, че от 2- ри, когато е почнала промоцията на шарани в този супермаркет, това е утринната му доза смях.
И по този начин, и аз съм там, когато госпожата, хвърляйки риба наляво и надясно, безусловно ми запрати един пакет в ръцете. Много порядъчен шаран, като за нашето семейство – нито доста огромен, нито доста дребен. Оттеглих се с почтена покупка, 1300 гр напряко превъзходен шаран, а дамата от витрината от дълго време е задминала и всички на касата и пред сънената касиерка струпва най-малко 10 разфасовки. Може би е имала поръчка от някое село, може би има ресторант или огромен жанр. Кой знае? Но в очите й се четеше такова озлобление, което напряко ме разтресе.
И различен път съм била очевидец на сходно изтребване по време на промоции, разпродажби и предпразнични понижения. Грозно е доста. Хората се изкривяват, стават едни такива хищни, без угризения и най-малко обикновена учтивост. Изкарват нескрито най- низките си черти и пристрастености. Не е единствено да се спестят пари, въпреки това да е мотивът. Става дума за едно надделяване, едно погазване на другия и илюзорното чувство за победа. Победа над какво? Над човещината и разбирателството, взаимопомощта и учтивостта.
“Винаги ми е било мъчно да приема консуматорството. ”
Това, което маркетингът и рекламата вършат и с най- кротките хора. Никога няма да им простя, че забъркват и децата. Но през днешния ден, таман когато по релфекс цялото ми създание стартира да недоволства и се бунтува против него, ме осенява едно успокоение.
“Остави го да мине през теб, то не те визира. ”
Малко ми е необичайно това чувство, тъй като позицията ми е доста дейна по този въпрос. Но в случай че оставиш чувството да те отпусне, получаваш като че ли по- огромна изясненост по него. Освободеният от страсти разум гледа по- съответно от обладаният от пристрастености и страсти. Не че не би трябвало да ги има и да им се отдаваме, това би означавало да бягаме от човешката си природа. Но би трябвало и с лекост да се освобождаваме от тях, с цел да ги приемем и да схванем цялата картинка, а освен прочувствените й оттенъци.
Защото примамка постоянно ще има. Винаги ще има дразнители, които да предизвикат в нас едно или друго възприятие и по този начин е обикновено да бъде. Човек би трябвало да има позиция, да има отношение. Но както мислите ни идват и си отиват, по този начин би трябвало и страстите да го вършат.
Стръв ще има, да, само че не би трябвало да си разрешаваме да се настървяваме. Особено един към различен. Настървението е политика, то е цел, чието осъществяване носи дивиденти – пари, въздействие, още пари. Ако й се поддадем, това значи, че тези огромните акули са изяли нас, дребни шаранчета. А това един свободен човек не трябва да разрешава.
“Именно свободна се усещам и аз през днешния ден, тъй като се освободих от още една пристрастеност. ”
Оставам с това възприятие през днешния ден – успокоение и лекост, физическа и душевна, и по този мотив ще си направя една доста скромна крем чорба със спанак, чиято рецепта ще видите на следващия ден.
Ако желаете да наблюдавате Коледните пости ден по ден,.
Охраната отвори и всички се втурнаха заедно към витрината, където, подредени, чакат шараните. И се стартира едно грабене, прекачване, боричкане, побутване. Ужасно грозно. Една жена стартира да рови и хвърля встрани вакуумираните пликове, все едно не риба купува, а богатство копае. Разбира се, и тук се откри нравоучител, който да изкоментира нетърпеливата госпожа. Тя даже не обърна внимание. А защитата се е подпрял на една витрина и с усмивка следи сценката. Подозирам, че от 2- ри, когато е почнала промоцията на шарани в този супермаркет, това е утринната му доза смях.
И по този начин, и аз съм там, когато госпожата, хвърляйки риба наляво и надясно, безусловно ми запрати един пакет в ръцете. Много порядъчен шаран, като за нашето семейство – нито доста огромен, нито доста дребен. Оттеглих се с почтена покупка, 1300 гр напряко превъзходен шаран, а дамата от витрината от дълго време е задминала и всички на касата и пред сънената касиерка струпва най-малко 10 разфасовки. Може би е имала поръчка от някое село, може би има ресторант или огромен жанр. Кой знае? Но в очите й се четеше такова озлобление, което напряко ме разтресе.
И различен път съм била очевидец на сходно изтребване по време на промоции, разпродажби и предпразнични понижения. Грозно е доста. Хората се изкривяват, стават едни такива хищни, без угризения и най-малко обикновена учтивост. Изкарват нескрито най- низките си черти и пристрастености. Не е единствено да се спестят пари, въпреки това да е мотивът. Става дума за едно надделяване, едно погазване на другия и илюзорното чувство за победа. Победа над какво? Над човещината и разбирателството, взаимопомощта и учтивостта.
“Винаги ми е било мъчно да приема консуматорството. ”
Това, което маркетингът и рекламата вършат и с най- кротките хора. Никога няма да им простя, че забъркват и децата. Но през днешния ден, таман когато по релфекс цялото ми създание стартира да недоволства и се бунтува против него, ме осенява едно успокоение.
“Остави го да мине през теб, то не те визира. ”
Малко ми е необичайно това чувство, тъй като позицията ми е доста дейна по този въпрос. Но в случай че оставиш чувството да те отпусне, получаваш като че ли по- огромна изясненост по него. Освободеният от страсти разум гледа по- съответно от обладаният от пристрастености и страсти. Не че не би трябвало да ги има и да им се отдаваме, това би означавало да бягаме от човешката си природа. Но би трябвало и с лекост да се освобождаваме от тях, с цел да ги приемем и да схванем цялата картинка, а освен прочувствените й оттенъци.
Защото примамка постоянно ще има. Винаги ще има дразнители, които да предизвикат в нас едно или друго възприятие и по този начин е обикновено да бъде. Човек би трябвало да има позиция, да има отношение. Но както мислите ни идват и си отиват, по този начин би трябвало и страстите да го вършат.
Стръв ще има, да, само че не би трябвало да си разрешаваме да се настървяваме. Особено един към различен. Настървението е политика, то е цел, чието осъществяване носи дивиденти – пари, въздействие, още пари. Ако й се поддадем, това значи, че тези огромните акули са изяли нас, дребни шаранчета. А това един свободен човек не трябва да разрешава.
“Именно свободна се усещам и аз през днешния ден, тъй като се освободих от още една пристрастеност. ”
Оставам с това възприятие през днешния ден – успокоение и лекост, физическа и душевна, и по този мотив ще си направя една доста скромна крем чорба със спанак, чиято рецепта ще видите на следващия ден.
Ако желаете да наблюдавате Коледните пости ден по ден,.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ