Днес православната църква почита Свети Атанас, наречен Безсмъртни. Той е

Днес православната черква уважава Свети Атанас, наименуван Безсмъртни. Той е стопанин на зимните студове, ледове и снегове, на зимните облаци и ветрове. През зимата ги владее той, а през лятото - Св. Илия. Те са колкото разнообразни (празнуват се в средата на двата най-различни сезона), толкоз и обвързани в един общ заповедник на естествените стихии. Затова денят на единия светец бележи средата на зимата, на другия - средата на лятото.
Според поверието на Атанасовден зимата потегля да си върви. Обръща я самичък Св. Атанас, възсяда коня си и по копринена риза изкачва върха на планината, откъдето вика гръмогласно: „ Иди си, зимо, да пристигна лятото.” Друго вярване е, че светецът забожда главата си в земята и по този начин я затопля. При всички случаи се счита, че на Атанасовден денят нараства.
Който не е съумял да заколи на Коледа прасе, може да го стори на 18 януари. Затова назовават празника Втора Коледа. Свети Атанас се приема като християнизирана версия на небесния зимен огън, на зимното слънце, свързва се с боговете на огъня. Затова в някои региони против Атанасовден навън, в параклис или на висок рид се чака изгревът със запалени огньове. Пак навън се редят трапези, пеят се песни, вият се хора, прескачат се огньове.
За омилостивяване на шарките се пекат питки, които се надупчват с вилица, с цел да не се "надупчат " децата от шарка. Жените съблюдават същите забрани, които характеризират Антоновден. На Атанасовден в Тракия се заколва черно пиле или кокошка, което се подготвя с ориз и се раздава на съседи и близки срещу заболявания. Перата се резервират, тъй като се има вяра, че имат лечебна мощ.
Повод да почерпят през днешния ден имат всички с имената Атанас, Атанаска, Таска, Тано, Ачо, Ата и Наса и производни от старогръцкото „ Атанасиос " със значение „ вечен ".