Днес отново е ден за творчество. Обявихме началото на коледния

Днес още веднъж е ден за творчество. Обявихме началото на коледния сезон с един чудноват. Време за плетене надали ще намеря, колкото и да ми се желае. Но най- към този момент, тъй като въобще не съумях да се науча...Защото съм леворъка ли, не знам. Това обаче не значи, че няма да помислим за околните с обич и ръчно творчество.

Довечера ще сготвя пипер с ориз и маслинки,. Пресен пипер нямам, само че имам недопечен, замразен и с него ще стане отново вкусно.



“Не ви ли става топло на душата като замирише на печен пипер? На мен – доста. Това е магически мирис на сладко, земя, есен. ”

Но пиперът – тази вечер. Есента мина, а идва Коледа, няма и две седмици до тогава. Сега похапвам, дадени ни от свекърва ми. Имам тази доста красива купичка и там си ми стоят. Сушените плодове са прелестен източник на каквото потребно се сетите. Да не приказваме за едно, на което не издържам в никакъв случай. Освен на пости.

Докато методично заличавам количества сладко- тръпчиви кайсийки, ябълки, сливи и стафиди, мислейки и премисляйки какво да се ръчно направи, си припомням нещо.

“Още не сме пращали картички! ”

Това е незаконна немарливост. И с цел да премахнем тази международна неправда, точно това би трябвало да е подаръкът, което да е ръчно юридически от нас.

По магазините има доста красиви картички. И винтидж, и съвременни, и лъскави, и смешни. Но друго си е, самичък да се изцапаш с лепило и брокат, да ти залепнат най-малко един път пръстите със секундно лепило, да разхвърляш из цялата къща дребни изрезчици. Какво наслаждение е да надписваш пликовете и да получиш възторжени възгласи в анулация. Страхотно е чувството да си създател на такова благополучие и доволство от това, че някой се е постарал за теб.

Естествено, без Дара нищо сходно не може да се случи и ще я очаквам. Ще издебнем когато Боби заспи и ще действаме.

“Ръчните коледни картички са едно необикновено фамилно занятие. ”

Всяко дете има отношение към ръчния труд и с готовност се впуска в цапане и рязане, оцветяване и лепене. Затова, споделете това наслаждение с него. Дори и да не може още да се включва и повече да прави бели, отново го учите на нещо.

“Стойностно е това, което е правено с обич и самообладание, с мисъл за индивида, за който е предопределено. ”

И не най- скъпият подарък е най- прекрасен. Миналата година подарихме тази рамка за коледни фотоси на Инна и Марти. Стана доста хубава, нали? За два- три часа интензивен труд, а картичката изисква още по- малко.



Отивам да взема нейните съкровища за ръчен труд, както и цветните картони на татко й ( той е художник по предопределение и гений ). Намирам очички, гофрирани картони, брокати...Толкова доста неща сме събирали по мотиви всевъзможни. Ще станат доста хубави картички, имам предчуствие. Сега към този момент има доста магазини за материали. Ръчно направените уникати не са никаква необичайност. В това можете да се убедите по многото странички в обществените мрежи. Да работиш с положителни материали, естествено, е елементарно. Те са професионални и всичко става доста красиво.

Трябва да признаем, че от време на време е малко придирчив крайният резултат. Да не приказваме, че костват и повече пари. Но в случай че приемем, че е инвестиция, изключително главните – лепила, брокати, перфоратори с форми, хубави четки, другите не са толкоз значими. Цветни хартии, хартии за декупаж – тях умерено можем да сменяем с гланцови блокчета, опаковъчна хартия и елементарни салфетки. И по този начин – всяка картичка, неповторима сама по себе си, е допустима даже и в ръце без доста опит или средства. А в случай че има и дете за асистент - може да не стане по този начин перфкетно, само че пък е надалеч по- занимателно.

Ако желаете да наблюдавате Коледните пости ден по ден,.