Отбелязваме 144-годишнината от рождението на гения Пейо Крачолов Яворов
Днес означаваме 144 години от рождението на великия Пейо Крачолов Яворов. Геният е роден в гр. Чирпан през 1878 година. Истинското му име е Пейо Тотев Крачолов. Завършва V (IX) клас в Пловдив. От 1893 до 1901 година работи като телеграфо-пощенец, сменяйки разнообразни селища — Чирпан, Стара Загора, Сливен, Стралджа, Поморие, София.
Първоначално е редактор на разнообразни издания, свързани с македоно-одринското революционно придвижване — в. Дело, в. Свобода или гибел, в. Автономия, в. Илинден. А по-късно с разнообразни чети неведнъж минава границата и се бори за свободата на Македония, като става един от най-дейните сподвижници на Гоце Делчев и негов пръв биограф — " Гоце Делчев " (1904). Този интервал от неговия живот намира място в мемоарно-есеистичната му книга " Хайдушки копнения " (1909).
Озовал се в София със съдействието на доктор К. Кръстев и П. П. Славейков, Яворов става помощник и редактор на най-хубавото литературно списание от това време — сп. Мисъл. През 1901 година издава първата си стихосбирка " Стихотворения ", чието второ издание от 1904 година е предговорено от П. П. Славейков. В този интервал поетът работи като библиотекар, а по-късно и като драматург на Народния спектакъл. Плод на работата му в театъра са две пиеси — " В полите на Витоша " (1910) и " Когато гръм удари, по какъв начин ехото заглъхва " (1912). Командирован на няколко пъти в чужбина за " усъвършенствуване по литература " — в Нанси, Женева, Виена, Париж, Яворов интензивно чете съвременна френска лирика, а при едно от своите пътувания (1910) изпраща към последния й дом своята изгора — Мина Тодорова, сестра на П. Ю. Тодоров. През 1907 година излиза втората му стихосбирка " Безсъници ", която дефинитивно проправя пътя на модерната българска поезия.
Символистичната лирика на Яворов, метафизична, пропита с бездънен скепсис и " прозрения " за " безконечните въпроси що никой век не позволи ", трансформира коренно българското литературно мислене и постанова нов метод на писане. През 1910 година излиза от щемпел антологичната книга на поета " Подир сенките на облаците ", чието второ издание от 1914 година показва равносметка на поетически път, сравним единствено с този на Ботев.
Чувствителната душа на поета мъчно привиква със суетата и нищетата на литературните и светските нрави в столицата. Лора Каравелова, щерка на държавника Петко Каравелов, с която се венчава през 1912 година, малко преди да замине за фронта в Кюстендил, е дамата, чиято обич се оказва съдбовна за него. Запазената преписка сред тях, сама по себе си литература, свидетелствува за една пламенна и бурна обич, белязана с доста подозрения и доста пристрастености. Трагичният край идва на 29 ноември 1913 година, когато Лора се прострелва, а Яворов прави опит да се самоубие. Изстрелът единствено пронизва слепоочието и го ослепява. Съкрушен от правосъдния развой и от мълвата, която го упреква, че е палач, на 29 октомври 1914 година поетът взима огромна доза отрова и се прострелва.
Първоначално е редактор на разнообразни издания, свързани с македоно-одринското революционно придвижване — в. Дело, в. Свобода или гибел, в. Автономия, в. Илинден. А по-късно с разнообразни чети неведнъж минава границата и се бори за свободата на Македония, като става един от най-дейните сподвижници на Гоце Делчев и негов пръв биограф — " Гоце Делчев " (1904). Този интервал от неговия живот намира място в мемоарно-есеистичната му книга " Хайдушки копнения " (1909).
Озовал се в София със съдействието на доктор К. Кръстев и П. П. Славейков, Яворов става помощник и редактор на най-хубавото литературно списание от това време — сп. Мисъл. През 1901 година издава първата си стихосбирка " Стихотворения ", чието второ издание от 1904 година е предговорено от П. П. Славейков. В този интервал поетът работи като библиотекар, а по-късно и като драматург на Народния спектакъл. Плод на работата му в театъра са две пиеси — " В полите на Витоша " (1910) и " Когато гръм удари, по какъв начин ехото заглъхва " (1912). Командирован на няколко пъти в чужбина за " усъвършенствуване по литература " — в Нанси, Женева, Виена, Париж, Яворов интензивно чете съвременна френска лирика, а при едно от своите пътувания (1910) изпраща към последния й дом своята изгора — Мина Тодорова, сестра на П. Ю. Тодоров. През 1907 година излиза втората му стихосбирка " Безсъници ", която дефинитивно проправя пътя на модерната българска поезия.
Символистичната лирика на Яворов, метафизична, пропита с бездънен скепсис и " прозрения " за " безконечните въпроси що никой век не позволи ", трансформира коренно българското литературно мислене и постанова нов метод на писане. През 1910 година излиза от щемпел антологичната книга на поета " Подир сенките на облаците ", чието второ издание от 1914 година показва равносметка на поетически път, сравним единствено с този на Ботев.
Чувствителната душа на поета мъчно привиква със суетата и нищетата на литературните и светските нрави в столицата. Лора Каравелова, щерка на държавника Петко Каравелов, с която се венчава през 1912 година, малко преди да замине за фронта в Кюстендил, е дамата, чиято обич се оказва съдбовна за него. Запазената преписка сред тях, сама по себе си литература, свидетелствува за една пламенна и бурна обич, белязана с доста подозрения и доста пристрастености. Трагичният край идва на 29 ноември 1913 година, когато Лора се прострелва, а Яворов прави опит да се самоубие. Изстрелът единствено пронизва слепоочието и го ослепява. Съкрушен от правосъдния развой и от мълвата, която го упреква, че е палач, на 29 октомври 1914 година поетът взима огромна доза отрова и се прострелва.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ