Днес отбелязваме 100 години от рождението на големия български актьор

Днес означаваме 100 години от рождението на огромния български артист Апостол Карамитев. Той е роден в Бургас на 17 октомври 1923 година Завършва актьорско майсторство във Висшето театрално учебно заведение (днес НАТФИЗ) през 1951 година при проф. Боян Дановски. Специализирал е постановка в Прага, Варшава, Москва и Ленинград (Санкт Петербург).

Българска телеграфна агенция разгласява обстоен роман за него, направен от отдел „ Справочна информация “.

Емблематични остават основаните от него театрални облици на сцената на Народния спектакъл – Орландо и Жак в „ Както ви се харесва “ на Уилям Шекспир, на Ромео в „ Ромео и Жулиета “ на Уилям Шекспир, на Гвидо Феранти в „ Херцогинята на Падуа “ от Оскар Уайлд, на Хенрих IV в едноименната пиеса на Луиджи Пирандело и доста други. Паметни функции великият артист прави и в киното – Радосвет и Радослав във кино лентата „ Любимец 13 “, Петър Александров в „ Бялата стая “, вуйчо Георги в „ Рицар без ризница “, Апостол в „ Специалист по всичко “ и други От 1969 година

„ Не бях най-способният, най-талантливият сред съучениците, които обичаха сцената. Биех ги с едно – играенето за мене беше живеене – мощно, кондензирано чувство за ново положение. Невероятен измамник. Измислях и играех, и отново измислях “. Думите са на родения през днешния ден артист Апостол Карамитев (1923-1973).

Безкрайно работлив, той самичък цензурирал своите функции. Бил върл съперник на бъбривостта на сцената, която за някои наподобява като театрално наличие. Най-често играел без грим. Противно му е да лепи по лицето си детайли, които ще му попречат изцяло и намерено да застане с лице към фена и да му даде опция да усети и най-тънките нюанси. Две са основните черти на характера на креативния му труд – пределна активност и централизация.

ОТ ПРИСТАНИЩЕТО В БУРГАС ДО НАМИРАНЕТО НА СОБСТВЕН ПРИСТАН

Апостол Карамитев е роден на 17 октомври 1923 година в Бургас. Син е на пристанищен служащ. Свидетел на труда на родителите си за изкарване на прехраната, той е заставен всяко лято да работи. Като възпитаник в италианската гимназия взел участие във всички учебни представления. След като приключва с отличие, татко му го праща да учи медицина в София.

Научил за съществуването на театрална школа от едно известие по радиото, взема решение да кандидатства. За изпитите се приготвя самичък. Приет е в класа на Стефан Сърчаджиев, само че на втората година се реалокира при Боян Дановски, при който прави и дипломния си театър. По свое гледище играе Орландо в „ Както ви се харесва " по Шекспир.

ТРУДНО НАЧАЛО В НАРОДНИЯ ТЕАТЪР

Началото в Народния спектакъл „ Иван Вазов “, където е назначен като стажант на 16 август 1948 година, е мъчно, тъй като взема решение никому и за нищо на света да не подражава. „ Бях напълно наясно, че в никакъв случай не бих могъл и не бих желал да играя като огромните майстори “, споделя той. През 1948 година се дами за Маргарита Дупаринова, която към този момент е звезда в театъра. „ Когато го видях за първи път, имах възприятието, че пред очите ми оживява самият Давид на Микеланджело ", признава след години Маргарита Дупаринова.

Апостол Карамитев е в непрестанно динамично развиване. Съвременността е неговата буря, даже когато се превъплъщава в облици от класическата драматургия. Незабравими са осъществяванията му в ролята като цар Симеон от „ Монахът и неговите синове “ на Виктор Франц, Хенрих IV от едноименната пиеса на Луиджи Пирандело, Ромео в „ Ромео и Жулиета ", граф Лестър в „ Мария Стюарт ", маркиз Поза в „ Дон Карлос ", Христофоров в „ В полите на Витоша ", Бойко в „ Тревога ", Инсаров във „ В навечерието ", Глумов в „ И най-мъдрият си е малко елементарен ", Хоров в „ Службогонци ", Джери Райън в „ Двама на люлката ", Николай Коперник в „ Краят на книга шеста ", Пьотър в „ Еснафи ".

Малко знае се, че точно Апостол Карамитев трансформира пространството на четвъртия етаж в Народния спектакъл на камерна театрална сцена. Първият театър, който се играе там, е „ Амазонката “ (1968), а артистът е в една от основните функции – на Иванов. Днес сцената носи името на Апостол Карамитев.

ВЕЧНИЯТ ЛЮБИМЕЦ 13

Британският артист Лорънс Оливие е идолът на Апостол Карамитев, с който го съпоставят. През 1957 година френският режисьор Луи Дакен го назовава „ Жерар Филип на националните демокрации “.

За дебют българското кино му предлага една второстепенна негативна роля – на Велизаров от „ Утро над родината “ (1951). След това изиграва още няколко функции в исторически продукции – Будинов в „ Песен за индивида “ (1954), дякон Викентий в „ Под игото “ (1952), опълченецът Петко в „ Героите на Шипка “ (1955), Давид Тодоров в „ Свобода или гибел “ (1969).

Ролята на неприятния получава единствено още два пъти, само че постоянно дружно с положителния, т.е., в случаите, когато е играл двойна роля – Радослав и Радосвет в комедията „ Любимец 13 “ (1958), Първан и Тодор Примови – в престъпната драма „ Нощта против 13-и “ (1961).

ОТ ЕДИН ОБРАЗ В ДРУГ

Филмът „ Любимец 13 “ е осмият в кариерата на Апостол Карамитев, само че първият, който му носи голяма известност. Комедията е режисьорски дебют на Владимир Янчев и е първият състезателен филм в българското игрално кино. Филмът излиза на екран на 15 декември 1958 година и провокира същински възторг. Той наблюдава борбата на три футболни тима - „ Витоша " (София), „ Воля " (Пловдив) и „ Агрегат " (Русе) – за варненския голмайстор от „ Черно море " – Гълъбов. Само че Гълъбови са двама и си наподобяват като две капки вода, тъй като са близнаци – Радослав и Радосвет. Футболист (и инженер) е Радослав, а Радосвет е комарджия.

Ролята на Елена във кино лентата, която се влюбва в позитивния Радослав, се извършва от актрисата Гинка Станчева. „ Апостол беше във вихъра си. Без никакви проблеми преминаваше от единия облик в другия. Сакаш близнаците се играеха от двама разнообразни, доста наподобяващи си артисти “, споделя тя.

ПЪТЯТ КЪМ АБСОЛЮТНИЯ ВРЪХ

Апостол Карамитев имал дарование и лъчение, които се оказали отвън рамките на стандартите и клишетата. Той се превъплътил в положителния, само че останал в амплоато на воин на съвремието си единствено за една роля – на капитан Велков от „ Наша земя “ (1953). Много повече му прилягали приказно-легендарните облици на Ферхад от „ Легенда на любовта “ (1957) и на Страхил челник от „ Хайдушка клетва “ (1958).

Искреността и непосредствеността на неговата игра оживява в персонажите му във филмите „ Това се случи на улицата “ (1956) в ролята на Мишо Кръстев, „ Пътят минава през Беловир “ (1960), „ Двама под небето “ (1962), „ Специалист по всичко “ (1962) – в ролята на Апостол Прашинков.

Актьорът доближава върха на креативната си кариера с ролята на вуйчо Стефан от „ Рицар без ризница “ (1966) и Петър Александров от „ Бялата стая “ (1968) на режисьора Методи Андонов. Съдбата на Петър Александров е орис нацяло едно потомство български интелектуалци и доста от тях се разпознават с облика, построен от Апостол Карамитев. За ролята си той получава премията за най-хубава мъжка роля на кинофестивала „ Златна роза " във Варна през 1968 година Преди това, през 1963 година, е почетен със званието „ Заслужил актьор “, а през 1969 година става национален актьор. През 1954 година, за заслуги в региона на културата и изкуството, е почетен с медал „ Кирил и Методий " (първа степен).

АПОСТОЛЪТ И УЧЕНИЦИТЕ...

От 1969 година Апостол Карамитев е учител по постановка във Висшия институт за театрално изкуство „ Кръстьо Сарафов ".

„ За учениците си мога да описвам с часове. Мисля, че просто съм роден за учител. Макар че, да си призная, в началото изпитах отчаяние. Тайно се надявах, че съприкосновението с младите ще ми даде нещо, което, с отминаването на годините, човек губи… И аз чаках, споделях си: Сега ще схвана какво мислят те, ще взема нещо от техните чувства. Излезе таман противоположното – те приличаха на херметически затворени хора. Просто имаха някакво благоговение към мен. И тогава… започнах да се разпределям. Раздавах им тайните, които години наред съм пазил, до които години наред съм се добирал. Никога не съм бил обхванат от съзнанието за личната си значителност, не съм се опитвал да бъда над тях. Така стартира да се построява мостът сред студентите и мене “, споделя Апостол Карамитев.

РАДИО, ТЕЛЕВИЗИЯ, ЦИРК...

През 1971 година Апостол Карамитев озвучава самичък всички функции в телевизионния сериал „ Форсайтови " на Доналд Уилсън. Експеримент, за какъвто не се осмелява нито един различен български артист. Той е взел участие в първото българско цирково шоу, обикалял страната с рецитали на национални песни и приказки от Ангел Каралийчев„ Участвал е в записите на радиопиеси и всяка заран будел децата по радиото със занимателни приказки в сериала „ Весел ранобудник “.

През 1972 година актрисата Невена Коканова съумява да го убеди да одобри ролята на цар Йоан Асен в суперпродукцията на режисьора Вили Цанков – „ Сватбите на Йоан Асен ". Актьорът към този момент е болен, само че никой в екипа не знаел, с изключение на режисьорът. Филмът се снима при сложни условия. Актьорите са с тежки костюми, при високи и ниски температури, само че Апостол Карамитев не се оплаква. На 9 ноември 1973 година Апостол Карамитев умира от рак като героя си Александров.

За да резервира фрагментите от последната му роля, режисьорът Вили Цанков доснима кино лентата, като артистът Коста Цонев поема и ролята на Йоан Асен.

ПАМЕТ

През 2006 година синът на Апостол Карамитев – Момчил, показва в София документалния си филм „ Ваш даскал Апостол ", отдаден на татко му. От 1973 година Общинският трагичен спектакъл в Димитровград носи името на Апостол Карамитев.

През 2006 година списание „ Паралели " разгласява резултатите от лична анкета за обичани български артисти, в която първото място е отредено на Апостол Карамитев.

Тази вечер „ Българска национална телевизия 1 “, в портретната документална поредност „ Българска национална телевизия показва “, демонстрира кино лентата „ Апостол – силата на духа “, основан по случай 100-годишнината. Сценарият и режисурата са на сина на Апостол Карамитев – Момчил Карамитев, и Олег Ковачев, който пази мемоари от срещата си с артиста на снимачната площадка на кино лентата от 1966 година – „ Рицар без ризница “.