Борба за правото да не убиваш - Анализи и Коментари
Днес Кремъл разгласи присъединението на окупираните в Украйна територии.
Според оценките на съветския политолог Александър Морозов: „ Така наречената „ специфична интервенция “ към този момент официално разголи своите цели – завоевателна война за присвояване на непознати територии. Агресията разумно приключи с анексия. Обявената на 21 септември от Путин „ частична готовност “ в действителност „ трансформира “ цялата социална сфера към положението „ война “. За украинците това не трансформира нищо, тъй като те водят война към този момент осем месеца. За популацията в Русия, което до момента живееше не в изискванията на военно състояние, това стартира едвам в този момент.
И първите последствия към този момент са налице: фрагментите в огромен проект по всички международни телевизионни канали на гранично-пропускателните пунктове на Русия с Грузия и с Казахстан. Те засягат единствено реакцията на мобилизационно задължената част от популацията. А напред е „ мобилизацията на цялото общество “, при което всеки ще попадне самостоятелно „ под уравниловката на войната “, отбелязва Морозов.
Динамиката на публичните настроения е на вниманието и на Валери Соловей, политолог, лекар на историческите науки, публичен активист, деен блогър, афиширащ достъп до върховете в Кремъл, включително до оценките на специфичните служби.
Валери Соловей акцентира: „ Напрежението в съветското общество сега се повишава до нива, спрямо които „ ковидната “ неуравновесеност наподобява „ вегетарианска “. Традиционните съветски начини за битка със напрежението: алкохолът, дребното безчинство, нецензурната тирада, кавгите и безпричинното принуждение не работят. След 21 септември (обявяването на „ частичната готовност “ – бел. ред.) породи екзистенциална алтернатива за мнозина: „ дали аз и моите близки ще оцелеем и по какъв начин “. Страхът от мобилизацията придобива всеобща и доминантна роля.
Според Соловей - настава всеобща „ психотизация “, в която обществото се изправя пред възходяща кардинална несигурност, което е предвестител на всеобщи разтърсвания. Когато самовъзприятията за обезсърчение, принуждение и неналичието на вяра, от самостоятелни се възпроизведат в всеобщи мащаби. За това способстват и настроенията на фронта. Част от воювалите се завръщат и техният брой ще нараства. Сред ветераните обществото „ очи в очи “ ще се сблъска с озлобени, с травмирани и осакатени, с лишени от бъдеще свои близки и познати “.
По думите на Соловей: „ Историческата социология демонстрира, че преди огромни разтърсвания и управляващите и масите напущат полето на рационалните решения и на здравия разсъдък и това е съпроводено с растеж на агресивността. При това с решенията и дейностите си управляващите освен предизвикат напрежение, само че и обръщат срещу себе си неадресирана до тогава злоба. И това е единствено началото. Към пролетта на идната година се допуска, че да бъдат мобилизирани към половин милион души, а към лятото - един милион. Ще бъдат наранени голям брой персони и техните близки и познати. Това към този момент не са „ военни фрагменти “ по малкия екран, не е компютърна игра. Най-лошото е напред, най-вероятно през късната есен или през зимата.
Соловей отбелязва: „ В тази конюнктура, в която Русия се оказа доста по-късно в сравнение с Украйна, настава преосмисляне на полезностите. На повърхността излиза това, което е непреходно. Не единствено съхраняването на личния живот и на житейската вероятност, само че и волята и способността за битка в името на живота. В тези, които бягат от мобилизацията има волеви подтик и отговорност пред самия себе си и пред своите близки. Това е конфликт на инстинкта за живот против инстинкта на гибелта. За тези, които се тълпят по граничните пунктове настава главозамайваща преоценка на досегашните преобладаващи въжделения и мотивация. Внезапно един обикновен велосипед или тротинетка, не наложително електрическа, в тази нова канара на полезности се оказват по-важни от Мерцедес-а или БеЕмВе-то, с които са се добрали до границата.
Много неща в личните усещания стартират да се трансформират. И тази наклонност е възходяща тъй като освен ситуацията на фронта въздейства. Вероятно е да зародят недостиг на хранителни артикули и на медикаменти. Или просто да се окаже, че предходният всекидневен стандарт е недосегаем по финансови съображения. Досега към момента превъзходство имат инерционните усещания. И хората не са в положение да премислят и възприемат ужаса на войната, който ги касае персонално “.
В умозаключение Соловей отбелязва: „ Все още е жива вярата, че „ ще се събудя и страшният призрачен сън ще свърши “. Вместо това страшният призрачен сън настава точно след „ събуждането “. Хората не могат да вдървен, че всичко това се случва точно с тях. И когато това настъпи, доста в досегашната система от полезности ще се разрушава.
Освен растежът на агресивността ще последва последователно и кристализирането на допустимо „ ново антропологическо качество “, доста значимо за Русия. Разбирането, че за личния живот и вероятност би трябвало персонално присъединяване и битка. За правото „ да не убиваш “ би трябвало да бъдеш свободен. Борба за правото да не убиваш “, е безапелационен Соловей.
Според оценките на съветския политолог Александър Морозов: „ Така наречената „ специфична интервенция “ към този момент официално разголи своите цели – завоевателна война за присвояване на непознати територии. Агресията разумно приключи с анексия. Обявената на 21 септември от Путин „ частична готовност “ в действителност „ трансформира “ цялата социална сфера към положението „ война “. За украинците това не трансформира нищо, тъй като те водят война към този момент осем месеца. За популацията в Русия, което до момента живееше не в изискванията на военно състояние, това стартира едвам в този момент.
И първите последствия към този момент са налице: фрагментите в огромен проект по всички международни телевизионни канали на гранично-пропускателните пунктове на Русия с Грузия и с Казахстан. Те засягат единствено реакцията на мобилизационно задължената част от популацията. А напред е „ мобилизацията на цялото общество “, при което всеки ще попадне самостоятелно „ под уравниловката на войната “, отбелязва Морозов.
Динамиката на публичните настроения е на вниманието и на Валери Соловей, политолог, лекар на историческите науки, публичен активист, деен блогър, афиширащ достъп до върховете в Кремъл, включително до оценките на специфичните служби.
Валери Соловей акцентира: „ Напрежението в съветското общество сега се повишава до нива, спрямо които „ ковидната “ неуравновесеност наподобява „ вегетарианска “. Традиционните съветски начини за битка със напрежението: алкохолът, дребното безчинство, нецензурната тирада, кавгите и безпричинното принуждение не работят. След 21 септември (обявяването на „ частичната готовност “ – бел. ред.) породи екзистенциална алтернатива за мнозина: „ дали аз и моите близки ще оцелеем и по какъв начин “. Страхът от мобилизацията придобива всеобща и доминантна роля.
Според Соловей - настава всеобща „ психотизация “, в която обществото се изправя пред възходяща кардинална несигурност, което е предвестител на всеобщи разтърсвания. Когато самовъзприятията за обезсърчение, принуждение и неналичието на вяра, от самостоятелни се възпроизведат в всеобщи мащаби. За това способстват и настроенията на фронта. Част от воювалите се завръщат и техният брой ще нараства. Сред ветераните обществото „ очи в очи “ ще се сблъска с озлобени, с травмирани и осакатени, с лишени от бъдеще свои близки и познати “.
По думите на Соловей: „ Историческата социология демонстрира, че преди огромни разтърсвания и управляващите и масите напущат полето на рационалните решения и на здравия разсъдък и това е съпроводено с растеж на агресивността. При това с решенията и дейностите си управляващите освен предизвикат напрежение, само че и обръщат срещу себе си неадресирана до тогава злоба. И това е единствено началото. Към пролетта на идната година се допуска, че да бъдат мобилизирани към половин милион души, а към лятото - един милион. Ще бъдат наранени голям брой персони и техните близки и познати. Това към този момент не са „ военни фрагменти “ по малкия екран, не е компютърна игра. Най-лошото е напред, най-вероятно през късната есен или през зимата.
Соловей отбелязва: „ В тази конюнктура, в която Русия се оказа доста по-късно в сравнение с Украйна, настава преосмисляне на полезностите. На повърхността излиза това, което е непреходно. Не единствено съхраняването на личния живот и на житейската вероятност, само че и волята и способността за битка в името на живота. В тези, които бягат от мобилизацията има волеви подтик и отговорност пред самия себе си и пред своите близки. Това е конфликт на инстинкта за живот против инстинкта на гибелта. За тези, които се тълпят по граничните пунктове настава главозамайваща преоценка на досегашните преобладаващи въжделения и мотивация. Внезапно един обикновен велосипед или тротинетка, не наложително електрическа, в тази нова канара на полезности се оказват по-важни от Мерцедес-а или БеЕмВе-то, с които са се добрали до границата.
Много неща в личните усещания стартират да се трансформират. И тази наклонност е възходяща тъй като освен ситуацията на фронта въздейства. Вероятно е да зародят недостиг на хранителни артикули и на медикаменти. Или просто да се окаже, че предходният всекидневен стандарт е недосегаем по финансови съображения. Досега към момента превъзходство имат инерционните усещания. И хората не са в положение да премислят и възприемат ужаса на войната, който ги касае персонално “.
В умозаключение Соловей отбелязва: „ Все още е жива вярата, че „ ще се събудя и страшният призрачен сън ще свърши “. Вместо това страшният призрачен сън настава точно след „ събуждането “. Хората не могат да вдървен, че всичко това се случва точно с тях. И когато това настъпи, доста в досегашната система от полезности ще се разрушава.
Освен растежът на агресивността ще последва последователно и кристализирането на допустимо „ ново антропологическо качество “, доста значимо за Русия. Разбирането, че за личния живот и вероятност би трябвало персонално присъединяване и битка. За правото „ да не убиваш “ би трябвало да бъдеш свободен. Борба за правото да не убиваш “, е безапелационен Соловей.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ