„Лошите момчета“ е една малка приятна кино-изненада
Днес имах опция да виждам „ Лошите момчета “, за който не бях и чувал преди седмица. Дори първоначално допуснах, че е някое продължение на кино лентата с Уил Смит и Мартин Лорънс, което ми е убягнало, а и бях подготвен да го бойкотирам след изцепката на Смит на „ Оскарите “. За благополучие се оказа, че е най-новата анимация на DreamWorks, която ми сервира една дребна приятна кино-изненада.
Рядко ми се случва, с цел да не кажа в никакъв случай, да попадам на анимационни филми, които са акомодация към модерна литературна творба. Случаят е тъкмо подобен. Лентата е основана на едноименния бестселър на The New York Times от Аарън Блабей. В него са взети събитията от първите две от общо 16 книги за тайфа злодеи, формирана от вълк, змия, акула, паяк и пираня. По традиция това са представители на природата, които постоянно биват асоциирани с нещо неприятно и неприятно. Напоследък даже е съвременно да ги назовават „ антагонисти “.
Филмът е поверен на неопитния Пиер Перифел, който в никакъв случай преди не бе режисирал пълнометражен филм. Оказва се, че той е същински прикрит гений, който през годините градеше кариера на аниматор за класики от ранга на „ Кунг-Фу Панда “, „ Чудовища против извънземни “ и „ Възхода на пазителите “. В „ Лошите момчета “ е очевидно, че той придава пресен метод върху режисурата, възползвайки се оптимално от опциите, които оферират анимираните филми. Определено ще проследявам и в бъдеще плановете му с вярата, че занапред ще развива капацитета си в тази тенденция.
Историята по някаква странна причина ми подсети доста на „ Шантавите рисунки “ с Бъгс Бъни и Дафи Дък. Енергията на героите е доста сходна и кара фена да се асоциира с всеки един от персонажите. В същото време е прибавен ексцентричен жанр в рисуването, който ни връща няколко десетилетия обратно, когато аниматорите рисуваха всяко едно деяние на ръка, вместо да зареждат просто един 3D облик в стратегия за анимиране. Липсата на елементи по основните герои придава някаква необяснима романтика. Сравнявам го с новия „ Цар Лъв “, който заложи оптимално на реализма и всяко едно косъмче по гривата на Симба, като по този начин ни лиши от прочувствената връзка с лъвчето. Тук процесът е извърнат, което е голям плюс.
Снимка: Forum Film
Ще отбележа единствено, че част от основните функции се озвучават от Сам Рокуел и Крейг Робинсън, само че без да встъпвам в детайлности, тъй като имиджът на актьорите има алегоричен темперамент в анимационните филми.
Що се отнася до посланието, което носи „ Лошите момчета “, ще кажа, че това е доста назидателен роман за това, че човек не трябва да се поддава на непознатата вероятност върху самия него, а би трябвало да следва вътрешните си пориви. Външният тип в никакъв случай не ни е определял за положителни или неприятни. За това са виновни само персоналните ни дейности.
Филмът безспорно ще се хареса на децата и има голям риск да допадне на старата публика. Хуморът е подобаващ за всички възрасти и то без да залага прекомерно доста на клишета. А и обратите не са чак толкоз предвидими, тъй че вниманието ви ще се задържи в хода на 100-те минути, в които се развива действието.
Оценката ми за „ Лошите момчета “ е 7/10, което го слага някъде в средата на персоналната ми ранглиста за положителни анимационни филми. Определено има огромен капацитет и много истински решения, само че въпреки всичко е надалеч от същинските класики в жанра, като „ В небето “, „ Уол-И “ и „ Шрек “.
Рядко ми се случва, с цел да не кажа в никакъв случай, да попадам на анимационни филми, които са акомодация към модерна литературна творба. Случаят е тъкмо подобен. Лентата е основана на едноименния бестселър на The New York Times от Аарън Блабей. В него са взети събитията от първите две от общо 16 книги за тайфа злодеи, формирана от вълк, змия, акула, паяк и пираня. По традиция това са представители на природата, които постоянно биват асоциирани с нещо неприятно и неприятно. Напоследък даже е съвременно да ги назовават „ антагонисти “.
Филмът е поверен на неопитния Пиер Перифел, който в никакъв случай преди не бе режисирал пълнометражен филм. Оказва се, че той е същински прикрит гений, който през годините градеше кариера на аниматор за класики от ранга на „ Кунг-Фу Панда “, „ Чудовища против извънземни “ и „ Възхода на пазителите “. В „ Лошите момчета “ е очевидно, че той придава пресен метод върху режисурата, възползвайки се оптимално от опциите, които оферират анимираните филми. Определено ще проследявам и в бъдеще плановете му с вярата, че занапред ще развива капацитета си в тази тенденция.
Историята по някаква странна причина ми подсети доста на „ Шантавите рисунки “ с Бъгс Бъни и Дафи Дък. Енергията на героите е доста сходна и кара фена да се асоциира с всеки един от персонажите. В същото време е прибавен ексцентричен жанр в рисуването, който ни връща няколко десетилетия обратно, когато аниматорите рисуваха всяко едно деяние на ръка, вместо да зареждат просто един 3D облик в стратегия за анимиране. Липсата на елементи по основните герои придава някаква необяснима романтика. Сравнявам го с новия „ Цар Лъв “, който заложи оптимално на реализма и всяко едно косъмче по гривата на Симба, като по този начин ни лиши от прочувствената връзка с лъвчето. Тук процесът е извърнат, което е голям плюс.
Снимка: Forum Film
Ще отбележа единствено, че част от основните функции се озвучават от Сам Рокуел и Крейг Робинсън, само че без да встъпвам в детайлности, тъй като имиджът на актьорите има алегоричен темперамент в анимационните филми.
Що се отнася до посланието, което носи „ Лошите момчета “, ще кажа, че това е доста назидателен роман за това, че човек не трябва да се поддава на непознатата вероятност върху самия него, а би трябвало да следва вътрешните си пориви. Външният тип в никакъв случай не ни е определял за положителни или неприятни. За това са виновни само персоналните ни дейности.
Филмът безспорно ще се хареса на децата и има голям риск да допадне на старата публика. Хуморът е подобаващ за всички възрасти и то без да залага прекомерно доста на клишета. А и обратите не са чак толкоз предвидими, тъй че вниманието ви ще се задържи в хода на 100-те минути, в които се развива действието.
Оценката ми за „ Лошите момчета “ е 7/10, което го слага някъде в средата на персоналната ми ранглиста за положителни анимационни филми. Определено има огромен капацитет и много истински решения, само че въпреки всичко е надалеч от същинските класики в жанра, като „ В небето “, „ Уол-И “ и „ Шрек “.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ