Преди една година Виртуалният астронавт започна своето пътешествие към космоса!
Днес, година по-късно, светът е друг. Предизвикателство е да летиш до друга страна със самолет, нещо, което бяхме възприели за даденост. Даже се оказа мъчно да излезем на разходка в парка или в планината. С разгара на пандемията от COVID-19 новинарските излъчвания бяха доминирани от репортажи за нови случаи, заболели, умряли. Преди една година никой даже не предполагаше, че може да доживеем до такива времена, за каквито множеството сме чели само в литературните творби. Смятахме, че карантините и изолацията са нещо особено за средновековието, а не за актуалния софтуерен свят.
И въпреки всичко на фона на този тъмен свят, космонавтиката продължи да се развива. Тя бе този ярък лъч, който не спираше да ни демонстрира, че може да има и положителни вести. А истината е, че ние имаме потребност от положителни вести. Светът наподобява да е на прага да преодолее рецесията (поне засега), животът постепенно и бавно се връща към естественото, само че е реалност, че целият този негативизъм ни травмира. Някак си остана на назад във времето, че през миналите седмици се случиха и велики неща. Продължи градежът на “Международната галактическа станция ” и бе добавена нова платформа “Бартоломео ”. Ракетите “Фолкън 9 ” на СпейсЕкс не стопираха да летят, а в този момент сме на прага и на пилотирана задача. Новият галактически транспортен съд “Старшип ” стартира своите статични огневи тествания, а до няколко дни също ще излети. Европейската галактическа задача “БепиКоломбо ”, която ще учи Венера и Меркурий, се сближи със Земята и Луната и направи неповторими проучвания на лунната повърхнина. Китай изстреля първообраз на нов пилотиран транспортен съд оттатък ниска околоземна орбита (изключително рядко за космонавтиката събитие), а задачата “Чанг’е 4 ” означи 500 дни на повърхността на Луната. На Марс не престават да пъпли марсоходът “Кюриосити ”, а “ИнСайт ”, след година проблеми, стартира да дълбае под марсианската почва.
Но това, което е най-важното: спътници, намиращи се в орбита Земята (напр. европейските “Сентинел ”), спомогнаха за разрешаването на рецесията, осигурявайки скъпи данни за измененията на естествено, публично и икономическо ниво.
Написах тази обява с желанието да ви припомня, че не всичко в този свят е черно и че вие към момента можете да извършите света по-добро място за живеене.
Междувременно моята, българската книга “Аз, виртуалният астронавт ”, продължава да обикаля над нас, в галактическото пространство. По последна информация ракетната степен, към която картата памет с книгата ми е прикачена, ще кръжи към Земята до февруари 2021-ва.
