Днес гъбите може да са на мода, но се смята,

Днес гъбите може да са на мода, само че се счита, че хората се друсат с риба още от римско време. По-конкретно, един тип морска ципура, наименуван салема (Salema porgy, тип бодлоперка), си е спечелил известност със своите вълнуващи странични резултати, а арабското й име се превежда като „ рибата, която основава фантазии “.

Тя се среща из цялото Средиземно море и по източното крайбрежие на Африка и постоянно се сервира в заведения за хранене по френския Лазурен бряг. Докато множеството й потребители не изпитват други с изключение на вкусовите й качества, някои клетници в последна сметка могат да попаднат под халюциногенното й влияние – и то за интервал до три дни.

Халюцинациите, породени от нея, се отбелязват с уместно умопомрачителния термин ихтиоалиеинотоксикоза (с две думи – натравяне, породено от потреблението на риба). Странно е обаче, че учените в действителност не знаят какво тъкмо в салемата провокира тези халюцинации. Освен това единствено някои елементи от нея наподобява имат силата да ги генерират, като главата е най-честият провинен.

В аналите на научната литература могат да се намерят единствено няколко случая на индуцирана от салема ихтиоалиеинотоксикоза – само че даже един бърз прочит е задоволителен да ни откаже от морските блага за цялостен живот. Например, най-ранният документиран случай в Марсилия се отнася до семейство, което яде рибата на барбекю през 1982 година, без първо да в профил органите й. Не след дълго хората стартират да имат видения на нападателни животни… само че се отървават леко, защото те утихват единствено след 10 часа.

След това идва втория случай – през 1994 година – при който екскурзиант от Френската Ривиера си поръчва рибата в ресторант. На идващия ден 40-годишният мъж стартира да изпитва замъглено зрение, гадене и мускулна слабост… тъй че взема решение, че най-разумното нещо е да се качи в колата си и да кара. За страдание, не стигна доста надалеч, тъй като транспортното му средство е „ нападнато от великански паяци “. В този миг мъжът, към този момент по-разумно, се записва в болница и в последна сметка след 36 часа изцяло се възвръща. Но няма спомен за нищо, което се е случило.

Последният случай включва 90-годишен мъж, който готви и яде рибата в дома си в Сен Тропе през 2002 година След няколко часа го атакуват някакви пищящи крилати животни и по-късно индивидът споделя, че това нахлуване е траяло три дни…

Докато главата на рибата се счита за най-халюциногенната част, едно изследване открива, че черният дроб и вътрешните органи са мощно токсични. Странното обаче е, че тези равнища на токсичност наподобява варират през годината, като максимален брой отравяния се случват през есента.

Друго изследване разкрива, че водораслите, с които се храни рибата, съдържат отрови, които се натрупват в черния дроб на животното, което е още една причина да се заобикаля яденето на този орган, и допуска, че източникът на халюцинациите може да се откри в диетата на съществото. Въпреки това откривателите към момента не са разпознали действителните съединения, виновни за ихтиоалиеинотоксикизма, и не могат да кажат дали триповете са породени от молекули, сходни на ДМТ или индоли, които отразяват резултатите на ЛСД.

Поради всички тези аргументи хората са посъветвани да постъпват с изключителна нерешителност, когато ядат Salema porgy, макар че някои исторически източници допускат, че римляните може да са търсили рибата с съответното желание да се надрусат. Но в този момент знаем по-добре от тях, нали… Нали?

Черна попадийка

Има много неща в природата, които изненадващо са халюциногенни.

Беладоната, мандрагората и черната попадийка идват от Средиземноморска Европа и Северна Африка. През Средновековието и трите растения са били употребявани в вълшебен отвари или лечебни мехлеми. През 11-ти век шотландците унищожават нахлуващата норвежка войска, като им изпращат храна и бира, приготвени с беладона. Коренът на мандрагора, който наподобява на човешка фигура, е изключително рисков поради неговите хипнотични и халюциногенни свойства, както и поради смъртоносността му като се одобри в по-високи дози.

Краставата жаба Bufo gargarizans също играе значима роля в обичайна ориенталска медицина – дестилат от токсините, отделяни от нея, от дълго време е рекламиран поради лечебните си свойства. В допълнение, изсушената кожа на животното се предписват като лек за воднянка (асцит) и други болести. Сравнително неотдавна западната медицина също прояви интерес към жабата и през 1998 година антимикробен пептид бе извлечен от нея и е патентован.