Иван Гарелов на 80: Журналистите трябва да водят битка за истината
Днес една легедна в публицистиката - Иван Гарелов, навърша 80 години. Той е постигнал всичко - от горещите репортажи по света до горещите диалози с политиците по време на целия преход.
Автор на десетки документални филми, дълготраен водещ на " Панорама ", преподавател и подстрекател нацяло потомство тв публицисти Иван Гарелов и през днешния ден продължава да е фактор в публичния живот със своите разбори и мнения, в които не стопира да подлага на критика и власт, и съпротива.
Гарелов ще събере своите другари, съидейници и възпитаници от " тима на фантазиите ", както назовава той младежите, които увлича към себе си, учи ги на публицистика и им демонстрира правилния път в специалността.
" Водещите хора, които са лица на публицистиката, би трябвало да водят борба за истината, да жертват себе си, своите си ползи, своите си дребни битови житейски улеснения в името на търсенето на истината. Това правят оценка хората “, сподели журналистът Иван Гарелов пред Българска телеграфна агенция, където работи от 1969 до 1972.
По думите му, пътят към спечелването на доверието е дълъг, а този към разочарованието е доста пай.
„ Ние дългия път го изминахме. Медиите се радваха на голямо въздействие и интерес от страна на българската аудитория, при цялото разнообразие и разноцветност. За страдание, публицистиката доста се комерсиализира. Стана доста подвластна от парите, казано най-директно, от други такива фактори, които те слагат според. И оттова тя загуби позиции. Освен че, несъмнено, станаха и по-трудни времената. Да кажем, издаването на вестници стана към този момент доста скъпо, всичко стана скъпо “, разяснява Гарелов.
Той добави, че публиката не се залъгва по жълтини, а ползата и доверието са доста разнообразни понятия.
По мотив своя 80-и рожден ден журналистът описа, че няма специфична настройка за празника.
„ Не измервам живота си на кг и да кажа: „ Ето, на този рафт поставям това, на другия рафт – другото “. Имам и неточности, имам и триумфи. Всичко това го показва, апропо, един клип, който е направил един мой другар – режисьорът Дамян Петров “, уточни Иван Гарелов.
Клипът ще бъде прожектиран, когато в резиденция „ Диневи “ ще бъде показана новата му книга „ Рокендрол, шпионаж и... финален валс “.
„ Аз съвсем всички такива кръгли годишнини, пък и освен кръгли, съм ги употребявал като мотив да върша огромни проекти, да групирам интелектуалците и по този начин нататък. И първото огромно празненство или ваучър, да го назовем, след 10-и ноември, беше мое. Събрах интелигенцията, която се беше поизплашила, беше се пръснала “, описа журналистът.
„ Рокендрол, шпионаж и... финален валс “ е втора книга на Иван Гарелов за последните 12 месеца. В нея той обобщава по какъв начин младите се изправят против системата на културно равнище и по какъв начин рокендролът навлиза в България.
Конкретният мотив за интереса му към тази история е вестникарски материал, съгласно чието заглавие продуцент на „ Щурците “ е бил разузнавач.
„ Това ми се стори необикновено, по този начин се и оказа “, уточни създателят.
Акцент в книгата му е ролята на рокендрола за доближаването на младите генерации от двете системи от двете страни на Желязната завеса.
" Стигнах до извода, че 60-те години, и по-точно 1968 година, със събитията в Чехословакия, в единия лагер и младежките протести във Франция, и в Германия по същото време - в другия лагер, дадоха началото на идейното сплотяване сред младите генерации ", описа Гарелов.
Според него, езикът на това сплотяване е рокендролът, който е бил повече от музика.
" Той беше философия за живота, отношение към статуквото, отношение към такива генерални въпроси на човешкото битие като обич и ненавист, мир или война и по този начин нататък ", показва журналистът.
„ Намерих след това облика на позитивния воин в създателя на най-хубавите рок песни в България, текстовете на Сашо Петров (Александър Петров - създател на текстовете на доста песни в българската поп и рок музика - бел. а.), който е мой персонален другар. Преплетох ги със ориста на шпионина, преплетох историята на рокендрола по света и в България съответно и се получи една комплицирана композиция – няколко сюжетни линии, които се събраха в 100 страници с доста фотоси “, разяснява Гарелов.
Той описа, че е заложил на документалния темперамент на историята за да бъде оптимално справедлив. Използва точни цитати, чиито източници показва, а навързването им в сюжетна линия съпоставя със основаването на телевизионна новинарска емисия.
" Там сглобяването отново става по някаква логичност, само че този, който сглобява, стои встрани ", споделя Гарелов.
„ Разбира се, аз понякога имам някои отклонения, давам няколко краски за нашето потомство, тъй като ние сме поколението, което 60-те години узряваше за истините на живота. И ние сме тези, които носим духа, който разказвам в книгата “, добавя той.
Автор на десетки документални филми, дълготраен водещ на " Панорама ", преподавател и подстрекател нацяло потомство тв публицисти Иван Гарелов и през днешния ден продължава да е фактор в публичния живот със своите разбори и мнения, в които не стопира да подлага на критика и власт, и съпротива.
Гарелов ще събере своите другари, съидейници и възпитаници от " тима на фантазиите ", както назовава той младежите, които увлича към себе си, учи ги на публицистика и им демонстрира правилния път в специалността.
" Водещите хора, които са лица на публицистиката, би трябвало да водят борба за истината, да жертват себе си, своите си ползи, своите си дребни битови житейски улеснения в името на търсенето на истината. Това правят оценка хората “, сподели журналистът Иван Гарелов пред Българска телеграфна агенция, където работи от 1969 до 1972.
По думите му, пътят към спечелването на доверието е дълъг, а този към разочарованието е доста пай.
„ Ние дългия път го изминахме. Медиите се радваха на голямо въздействие и интерес от страна на българската аудитория, при цялото разнообразие и разноцветност. За страдание, публицистиката доста се комерсиализира. Стана доста подвластна от парите, казано най-директно, от други такива фактори, които те слагат според. И оттова тя загуби позиции. Освен че, несъмнено, станаха и по-трудни времената. Да кажем, издаването на вестници стана към този момент доста скъпо, всичко стана скъпо “, разяснява Гарелов.
Той добави, че публиката не се залъгва по жълтини, а ползата и доверието са доста разнообразни понятия.
По мотив своя 80-и рожден ден журналистът описа, че няма специфична настройка за празника.
„ Не измервам живота си на кг и да кажа: „ Ето, на този рафт поставям това, на другия рафт – другото “. Имам и неточности, имам и триумфи. Всичко това го показва, апропо, един клип, който е направил един мой другар – режисьорът Дамян Петров “, уточни Иван Гарелов.
Клипът ще бъде прожектиран, когато в резиденция „ Диневи “ ще бъде показана новата му книга „ Рокендрол, шпионаж и... финален валс “.
„ Аз съвсем всички такива кръгли годишнини, пък и освен кръгли, съм ги употребявал като мотив да върша огромни проекти, да групирам интелектуалците и по този начин нататък. И първото огромно празненство или ваучър, да го назовем, след 10-и ноември, беше мое. Събрах интелигенцията, която се беше поизплашила, беше се пръснала “, описа журналистът.
„ Рокендрол, шпионаж и... финален валс “ е втора книга на Иван Гарелов за последните 12 месеца. В нея той обобщава по какъв начин младите се изправят против системата на културно равнище и по какъв начин рокендролът навлиза в България.
Конкретният мотив за интереса му към тази история е вестникарски материал, съгласно чието заглавие продуцент на „ Щурците “ е бил разузнавач.
„ Това ми се стори необикновено, по този начин се и оказа “, уточни създателят.
Акцент в книгата му е ролята на рокендрола за доближаването на младите генерации от двете системи от двете страни на Желязната завеса.
" Стигнах до извода, че 60-те години, и по-точно 1968 година, със събитията в Чехословакия, в единия лагер и младежките протести във Франция, и в Германия по същото време - в другия лагер, дадоха началото на идейното сплотяване сред младите генерации ", описа Гарелов.
Според него, езикът на това сплотяване е рокендролът, който е бил повече от музика.
" Той беше философия за живота, отношение към статуквото, отношение към такива генерални въпроси на човешкото битие като обич и ненавист, мир или война и по този начин нататък ", показва журналистът.
„ Намерих след това облика на позитивния воин в създателя на най-хубавите рок песни в България, текстовете на Сашо Петров (Александър Петров - създател на текстовете на доста песни в българската поп и рок музика - бел. а.), който е мой персонален другар. Преплетох ги със ориста на шпионина, преплетох историята на рокендрола по света и в България съответно и се получи една комплицирана композиция – няколко сюжетни линии, които се събраха в 100 страници с доста фотоси “, разяснява Гарелов.
Той описа, че е заложил на документалния темперамент на историята за да бъде оптимално справедлив. Използва точни цитати, чиито източници показва, а навързването им в сюжетна линия съпоставя със основаването на телевизионна новинарска емисия.
" Там сглобяването отново става по някаква логичност, само че този, който сглобява, стои встрани ", споделя Гарелов.
„ Разбира се, аз понякога имам някои отклонения, давам няколко краски за нашето потомство, тъй като ние сме поколението, което 60-те години узряваше за истините на живота. И ние сме тези, които носим духа, който разказвам в книгата “, добавя той.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ