Днес е най-късият ден в годината!
Днес е най-късият ден в годината, траещ 9 часа, 2 минути и 41 секунди. Това сподели за " Фокус “ Пенчо Маркишки, физик в Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория, и катедра " Астрономия " при СУ " Св. Климент Охридски ".
" Астрономическата зима ще настъпи през днешния ден в 17:59 ч. българско време. Днес е най-късият ден в годината, траещ 9 часа, 2 минути и 41 секунди, изчислено за Астрономическата обсерватория на СУ в Борисовата градина. Съответно нощите в този момент са най-дългите – близо 14 часа и 58 мин за нашите географски ширини.
Днес Слънцето ще премине през точката на зимното слънцестоене в съзвездието Стрелец, а по обяд то ще кулминира най-ниско над южния небосвод – на височина едвам 23° 55′ за обсерваторията на СУ, в 12:24:46 ч. Обобщено казано, Слънцето в този момент не се издига високо над хоризонта, което в действителност е физическата причина в Северното полукълбо да настъпи зимата “, съобщи Маркишки.
" След 21 декември денят ще стартира да нараства, само че изначало незабележимо – едвам с по няколко секунди на всяка последваща дата. Например на 22 декември за Обсерваторията на СУ денят ще трае 9 часа, 2 минути и 43 секунди, а на 23 декември – 9 часа, 2 минути и 49 секунди. Продължителността на дните нараства най-бързо към датата на пролетното равноденствие 20 март – с съвсем 3 минути на всеки идващ ден. Такъв обаче е и темпът на скъсяването на дните към датата на есенното равноденствие 22 септември “, уточни той.
" Логично разликата в продължителността на дните е най-голяма на датите на зимното и лятното слънцестоене. На 21 юни тази година денят траеше 15 часа, 19 минути и 39 секунди за същата обсерватория, т.е. с близо 6 часа и 17 минути по-дълго от деня на 21 декември. Тази основна разлика в действителност е повода за въвеждането на лятното часово време – още през 1916 година в Европа. Целта тогава е била икономисване на първични материали и сила във военновременните условия посредством по-ефективно потребление на дългите летни дни. Вече повече от век разногласията " за “ и " срещу “ тази мярка не стихват, само че без значение дали тя в бъдеще ще се анулира или не, ние не можем да променим първопричината, довела до решението за нея – не можем да изравним продължителността на дните в годината “, добави Маркишки.
" Астрономическата зима ще настъпи през днешния ден в 17:59 ч. българско време. Днес е най-късият ден в годината, траещ 9 часа, 2 минути и 41 секунди, изчислено за Астрономическата обсерватория на СУ в Борисовата градина. Съответно нощите в този момент са най-дългите – близо 14 часа и 58 мин за нашите географски ширини.
Днес Слънцето ще премине през точката на зимното слънцестоене в съзвездието Стрелец, а по обяд то ще кулминира най-ниско над южния небосвод – на височина едвам 23° 55′ за обсерваторията на СУ, в 12:24:46 ч. Обобщено казано, Слънцето в този момент не се издига високо над хоризонта, което в действителност е физическата причина в Северното полукълбо да настъпи зимата “, съобщи Маркишки.
" След 21 декември денят ще стартира да нараства, само че изначало незабележимо – едвам с по няколко секунди на всяка последваща дата. Например на 22 декември за Обсерваторията на СУ денят ще трае 9 часа, 2 минути и 43 секунди, а на 23 декември – 9 часа, 2 минути и 49 секунди. Продължителността на дните нараства най-бързо към датата на пролетното равноденствие 20 март – с съвсем 3 минути на всеки идващ ден. Такъв обаче е и темпът на скъсяването на дните към датата на есенното равноденствие 22 септември “, уточни той.
" Логично разликата в продължителността на дните е най-голяма на датите на зимното и лятното слънцестоене. На 21 юни тази година денят траеше 15 часа, 19 минути и 39 секунди за същата обсерватория, т.е. с близо 6 часа и 17 минути по-дълго от деня на 21 декември. Тази основна разлика в действителност е повода за въвеждането на лятното часово време – още през 1916 година в Европа. Целта тогава е била икономисване на първични материали и сила във военновременните условия посредством по-ефективно потребление на дългите летни дни. Вече повече от век разногласията " за “ и " срещу “ тази мярка не стихват, само че без значение дали тя в бъдеще ще се анулира или не, ние не можем да променим първопричината, довела до решението за нея – не можем да изравним продължителността на дните в годината “, добави Маркишки.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ