Денят на ангелите. Една дума не се споменава никога
Днес е огромен празник – Денят на ангелите. На 8 ноември църквата уважава безплътните небесни сили – Събор на св. Архангел Михаил. Денят е прочут още като Архангеловден.
Пред престола на Господ постоянно стоят седем ангели – назоваваме ги архангели. Първият е св. Архангел Михаил, изобразяван с копие в ръка, тъпчещ дявола с крайници - неслучайно за него споделят, че е най-силният ангел. Той показва Божието слово.
-->
Архангел Гавраил е носителят на Божиите секрети. От недъзи лекува архангел Рафаил, Уриил просвещава душите ни. Салатиил се застъпва за нас пред Бога, Уехудиил го популяризира, а Варахиил ни подарява с Божиите благословии.
Ангелите са пазителите на хората, при раждането си всеки от нас получава своя ангел страж. Хората имат вяра, че душата не може да напусне тялото в случай че Свети Рангел, както са преиначили името на Архангел Михаил, не пристигна да я прибере, предава БГНЕС.
Легендата споделя, че при подялбата на света на него се е паднало да съпровожда мъртвите. В осмия ден на ноември нашият народ чества денят на гибелта. Звучи страшничко, само че българите са мощен народ и в неговите празници се срещат болежка и наслада! Народът ни чества този ден, с цел да му е по-леко на човек, когато душата му отива при Господ!
На доста места в България се прави курбан за светеца. Пекат се и обредни хлябове, които доста наподобяват на тези, които се подготвят при помени и погребения. Най-често се подготвят по два хляба, назовават ги Рангелово ястие и боговица. Най-възрастният човек в дома го разчупва на кръст и изрича думите " Свети Архангеле, Свети Никола и вси светци, помагайте ни, почитаме ви и сечем колач да се роди мъж до тавана! ".
Сипва от горната страна вино от пръстена чиния, а домакинята събира с шепи виното и го разпръсква на всички места в къщата за благодат. Тя също изрича думите " Свети Архангеле, Свети Никола и вси светци, помагайте ни, почитаме ви и сечем колач да се роди жито до пояс! Сега с що можахме, а следващата година с що желаеме! Сега с чиния, следващата година с бакъра! ".
На някои места в България домакинята разчупва обредния самун и дава на всеки. Къшеят самун би трябвало да се поеме с две ръце и да се изрече благослов. Българите са вярвали, че в случай че умиращият се усмихва, значи Архангел Михаил му е подал златна ябълка.
Според националната традиция след Архангеловден (8 ноември) стартират Вълчите празници (Вучляци, Дзверини дни), които се означават за помиряване на вълците.
На другите места в странта те се честват по 3, 5, 7 или 9 дни.
Почитането на вълка има старинна митологична основа. Народната религия го свързва с антично провидение на гората и отвъдния свят. Вълк е бил тотемно животно за прабългарите (включително на ханския жанр Дуло) и за някои славянски племена.
Късни християнски митове го свързват с дявола, а кучето - с Бога. Най-ярък представител измежду вълчото царство е Куцалан, Кривият вълк, който води глутницата. Една легенда споделя, че Архангел Михаил навързал вълците и ги повел след себе си. Затова вълчите дни са прикрепени към неговия празник.
На края останал единствено Куцият вълк, който се уважава на осмия ден (16 ноември), прочут като Вълча Богородица. Нейната тържественост се дефинира от митологичния облик и действителната опасност от вълка за стопаните и: тяхната стока.
На този ден дамите строго съблюдават избрани забрани: думата вълк не се произнася; не работят с вълна, не кроят и шият облекла, тъй като имат вяра, че човек, облечен с дреха, направена през тези дни, ще бъде атакуван от вълци; не похващат остри предмети - игли, ножици, гребен, дарак, с цел да не ги стигнат зъбите на вълка; не перат, с цел да не се пенят на вълците устата
На този ден честват Ангел, Ангелина, Михаил, Михаела, Арангел, Райчо, Райна и Рангел.
Пред престола на Господ постоянно стоят седем ангели – назоваваме ги архангели. Първият е св. Архангел Михаил, изобразяван с копие в ръка, тъпчещ дявола с крайници - неслучайно за него споделят, че е най-силният ангел. Той показва Божието слово.
-->
Архангел Гавраил е носителят на Божиите секрети. От недъзи лекува архангел Рафаил, Уриил просвещава душите ни. Салатиил се застъпва за нас пред Бога, Уехудиил го популяризира, а Варахиил ни подарява с Божиите благословии.
Ангелите са пазителите на хората, при раждането си всеки от нас получава своя ангел страж. Хората имат вяра, че душата не може да напусне тялото в случай че Свети Рангел, както са преиначили името на Архангел Михаил, не пристигна да я прибере, предава БГНЕС.
Легендата споделя, че при подялбата на света на него се е паднало да съпровожда мъртвите. В осмия ден на ноември нашият народ чества денят на гибелта. Звучи страшничко, само че българите са мощен народ и в неговите празници се срещат болежка и наслада! Народът ни чества този ден, с цел да му е по-леко на човек, когато душата му отива при Господ!
На доста места в България се прави курбан за светеца. Пекат се и обредни хлябове, които доста наподобяват на тези, които се подготвят при помени и погребения. Най-често се подготвят по два хляба, назовават ги Рангелово ястие и боговица. Най-възрастният човек в дома го разчупва на кръст и изрича думите " Свети Архангеле, Свети Никола и вси светци, помагайте ни, почитаме ви и сечем колач да се роди мъж до тавана! ".
Сипва от горната страна вино от пръстена чиния, а домакинята събира с шепи виното и го разпръсква на всички места в къщата за благодат. Тя също изрича думите " Свети Архангеле, Свети Никола и вси светци, помагайте ни, почитаме ви и сечем колач да се роди жито до пояс! Сега с що можахме, а следващата година с що желаеме! Сега с чиния, следващата година с бакъра! ".
На някои места в България домакинята разчупва обредния самун и дава на всеки. Къшеят самун би трябвало да се поеме с две ръце и да се изрече благослов. Българите са вярвали, че в случай че умиращият се усмихва, значи Архангел Михаил му е подал златна ябълка.
Според националната традиция след Архангеловден (8 ноември) стартират Вълчите празници (Вучляци, Дзверини дни), които се означават за помиряване на вълците.
На другите места в странта те се честват по 3, 5, 7 или 9 дни.
Почитането на вълка има старинна митологична основа. Народната религия го свързва с антично провидение на гората и отвъдния свят. Вълк е бил тотемно животно за прабългарите (включително на ханския жанр Дуло) и за някои славянски племена.
Късни християнски митове го свързват с дявола, а кучето - с Бога. Най-ярък представител измежду вълчото царство е Куцалан, Кривият вълк, който води глутницата. Една легенда споделя, че Архангел Михаил навързал вълците и ги повел след себе си. Затова вълчите дни са прикрепени към неговия празник.
На края останал единствено Куцият вълк, който се уважава на осмия ден (16 ноември), прочут като Вълча Богородица. Нейната тържественост се дефинира от митологичния облик и действителната опасност от вълка за стопаните и: тяхната стока.
На този ден дамите строго съблюдават избрани забрани: думата вълк не се произнася; не работят с вълна, не кроят и шият облекла, тъй като имат вяра, че човек, облечен с дреха, направена през тези дни, ще бъде атакуван от вълци; не похващат остри предмети - игли, ножици, гребен, дарак, с цел да не ги стигнат зъбите на вълка; не перат, с цел да не се пенят на вълците устата
На този ден честват Ангел, Ангелина, Михаил, Михаела, Арангел, Райчо, Райна и Рангел.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ