Днес Билянините извори са една от най-големите атракции в Охрид.

Днес Билянините извори са една от най-големите атракции в Охрид. Разположени са на 2 км. от центъра на града. Водата им има лечебна мощ. Според мълвата, който стъпи върху един от камъните и се завърти три пъти назад на часовниковата стрелка, ще се подмлади с 10 години, заяви Българска история.

И до ден сегашен екскурзоводите описват за любовта на цар Самуил и девойката Биляна. Те, съгласно легендата, са се срещнали точно край изворите.

А цар Самуил е същият оня наш цар, за който византийският историк от XI век Йоан Скилица написа, че бил враждебен, не можел да мирува, а византийският стихотворец от X век Йоан Геометър го съпоставя с комета и заплашителен ураган, който гори всичко пред себе си.

Това е същият Самуил, за който повече от хиляда години след оня 6 октомври, ние българите не можем да преглътнем буцата в гърлото поради царя, който, кален в кървави борби, не устоя гледката от върволиците ослепени български бойци и сърцето му стопира.

Девойката, Биляна, героиня на Димитър Талев от романа " Цар Самуил ", е дъщерята на богомила Дамян. Легендата споделя, че със Самуил се срещат и се влюбват един в различен. Той я води в новопостроения от него град Преспа. Там Биляна живее в къща на остров. Биляна забременява и ражда момченце Давид.

При все това обаче, по това време цар Самуил има към този момент законна брачна половинка на име Агата. Тя е гъркиня, щерка на Йоан Хрисилий, византийският протевон (кмет) на град Драч. Сключването на брака й със Самуил се отнася към 970 – 973 година. От това общуване се раждат Гаврил Радомир, Мирослава, Теодора-Косара и още две  дъщери с незнайни имена.

Но съгласно други извори от първия му брак с Косара Хриселийска са дъщерите му Мирослава, Теодора-Косара и Деница.

В романа си Димитър Талев споделя за тяхната обич. Самуил се увлича по Агата едвам откакто ги сгодяват. Баща й понижава ден след ден зестрата, която авансово заречен да даде на дъщеря си в пари, облекло и украси. Накрая я изпраща на жениха с обичаната й арфа и единствено с най-необходимите движимости. Агата е към 3 години по-голяма от него. Още при започване на брака си те спорели и се препирали за доста неща, значими и маловажни. " Младият челник се горещеше повече, а щерката на драчкия протевон му противопоставяше своята студена въздържаност, в която от време на време проличаваше презрителна пренебрежителност и даже скрита неприязън. "

Агата е гневна когато научава за изневярата на брачна половинка си. Тя праща братята си да убият Биляна. По-малкият брат на Агата прострелва Биляна с лък, само че тя не умира. Оставайки парализирана, взема решение да избяга от Самуил, с цел да не вгорчава повече живота му. Самуил дълго време я търси, когато най-накрая я намира, подвига я и я понася на ръце, само че тя умира в прегръдките му.

За написването на трилогията за Самуил Димитър Талев употребява редица исторически източници за да отбрани българския генезис на царя. По време на писането й той се съветва със експертите по средновековна история Димитър Ангелов и Бистра Цветкова. Талев споделя:

" Исках моят разказ да има познавателно значение, да бъде щит на историческата истина и съкрушително оръжие против някои лъжеисторици в Скопие, които се пробват да фалшифицират историята… "

Трилогията на Димитър Талев.

Трите книги са писани в интервала 1956 – 1960 година. Оригиналното заглавие на трилогията е " Цар Самуил Български ". Безмилостната цензура обаче, постанова книгите да излязат под името " Самуил ", тъй като в романа се приказва за обединени България и Македония.

Една от дъщерите на Самуил Теодора Косара взима образеца на татко си – да следва повика на сърцето си и се преборва за същинската си обич. Нейната любовна история звучи като приказка, почтена за филм. Съдбата я среща с един пандизчия – сръбският княз Йоан Владимир, който е хванат след борба с татко й в Преспа – цар Самуил.

Един ден, по време на буйната седмица, тя слязла в подземието на тъмницата. Била известна с милосърдието си, тъй като постоянно навестявала пленниците и пандизчиите, с цел да се погрижи за тях и да измие нозете им, подражавайки на Христовото примирение. Този бит бил взаимстван от Византия, където всяка година, точно на Великден императорът измивал краката на седем от най-бедните просяци.

Когато в тъмницата княгинята ненадейно се натъкнала на младия мъж, сърцето й трепнало. Поговорили. Тя изпитала жалост за похабената младост на мъжа. Направо от пандиза се втурнала към татко си и коленичила пред него с молба да я венчае за Йоан-Владимир. Умолявала го, даже заплашвала съгласно средновековните летописци.  Самуил склонил, тъй като Косара била неговата фаворитка и той нищо не можел да й откаже.

Заповядал да изведат пленника от тъмницата и откакто го нахранили и облекли в княжески облекла, той дал благословията си на двамата.

След като на 6 октомври 1014 година Самуил умира, на българския трон се възкачва синът му Гаврил Радомир. През идващото лято той е подло погубен по време на лов от братовчед си Иван Владислав. Като се качва на престола Иван Владислав стартира да разчиства всички към себе си – убива дамата на Гаврил Радомир и ослепява най-големия му наследник.

Страхувайки се от шурей си, Йоан Владимир взема решение да в профил и него. Поканил го на среща.

Теодора Косара предусетила, че не канят брачна половинка й за хубаво и решила първо да отиде сама. Иван Владислав посрещнал братовчедка си с почести, само че не я пуснал да си тръгне. Пак отправил покана към брачна половинка й. Той дошъл, само че първо се отбил в църквата. Бидейки припрян, Иван Владислав наредил да обкръжат храма. На излизане сръбският княз бил завчас посечен.

Според преданията, тогава станало знамение – мъртвецът се надигнал, взел в ръце отсечената си глава, влезнал в храма, лежащ пред олтара и там умрял. Косара го погребала с почести, трансформирала двореца в манастир, а самата тя станала монахиня.

Когато умира, дъщерята на цар Самуил е заровена до краката на обичания си.