Левски пред турския съд: Опасно е да се обърнем към чужди държави
Днес България уважава паметта на своя най-велик наследник - Васил Левски, обесен край София преди 145 години.
Обесването на Левски е съгласно присъдата на турския съд. От протоколите от разпитите на Апостола на свободата се вижда, че главната мисъл на Левски е била да резервира, доколкото е допустимо, основаната с толкоз старания вътрешна революционна организация. Сред отговорите на Левски обаче могат да се намерят и такива, които директно кореспондират с неговите политически хрумвания, споделени в документите, свързани с революционната му активност.
"Чак тогава, когато съберем и четирите краища на Българско в едно... "
Левски да вземем за пример споделя пред съда, че не утвърждава четите като средство за битка. И акцентира, че българите не би трябвало да търсят помощ от непознати страни. Той особено отбелязва, че неговата активност не е била ориентирана против мюсюлманите, като добавя, че те са щели да бъдат поканени да поддържат българите.
Ето някои извадки от казаното от Васил Левски пред турския съд:
- Как е името ти, по какъв начин е името на татко ти, от кое място си, какво е занятието ти, на какъв брой си години?
- Васил, на татко ми – Иван, от Карлово съм [и] съм на двадесет и шест-двадесет и седем години, занятието ми е да улеснявам ситуацията на българите и обикалях, с цел да им давам очакване.
- Кога излезе от родното си място Карлово и къде върви?
- Излязох преди седем години, отидох в Сърбия и обикалях из Влашко.
- С какво се занимаше в Сърбия и Влашко?
- В Сърбия вървях да се изучавам в учебно заведение, а от Сърбия ме извикаха в бунтовническия комитет, във Влашко.
- Викаха те в бунтовническия комитет за каква работа?
- Възложиха ми да обнадеждявам цяла България.
- В какво се състои това твое обнадеждяване и по какъв начин щеше да го извършваш?
- Данъци доста, а нямаш успокоение. [Ето], за това щях да ги обнадеждявам.
- Къде върви с тая цел и какво правеше из местата, където ходеше?
- Ходих в Свищов, Ловеч, Търново и Пловдив, тъй като Сърбия, Влашко, Черна Гора и Гърция са подготвени да заграбят България, по тази причина, с цел да не дадем земята си. Обикалях [и] в местата, дето ходех, оставях книжа; три пъти идвах [и] в София...
Още когато бях в учебното заведение, чух, че във Влашко се образувал комитет. Отидох в Букурещ, открих Хаджи Димитра, попитах за организацията им. Той ми сподели. Тяхната организация не ми хареса, тъй като бяха към стотина души, по тази причина се върнах назад. Постъпих във военното учебно заведение, след това Ценович ми изпрати едно писмо [и] ме извика. Съдържанието на писмото беше: "От всички страни се събраха българи, образува се комитет, да дойдеш час по-скоро! " Заминах за Букурещ, открих Ценовича, той ми сподели, че от всички краища на България имало доста хора; пристигналите тука [хора] ще избират комитетски членове; заради това, че те се намират в непрекъснати вземания и давания, в събранието ще влизат с маска. Тия маскирани хора ще гласоподават за избиране на шест члена. Тогава, с цел да ме опознаят, не [ми] сложиха маска. Тия маскирани ме видяха, с цел да ме познават в местата, които [ще] обикалям.
- Къде отиде при второто ти връщане в Букурещ, какво прави и по кое време мина отново оттук?
- При връщането ми в Букурещ, тоя път, по силата на нуждата, четири-пет месеца не минах оттук. Малко преди обира на хазната отпътувах през Цариград по суша за Пловдив. Когато дойдох там, от Букурещ пристигна едно писмо, в което беше казано: "Хазната, която отивала за София, била обрана; заради това арестуван бил някой си Димитър; в случай че по тоя случай се заловят и комитетските хора, ти дай знак за покачване на общо въстание, ние ще пишем на всички войводи [и] те ще ти се притекат на помощ ". След като прочетох това писмо, аз размислих: заради това, че обирът на тая хазна е злодейство, не намирах за уместно да се повдигне въстание. Затова писах на намиращите се в цяла България комитети, за идването от Букурещ на такава заповед, и че тъй като в тази ситуация се касае за злодейство, няма съображение за въстание. В същия смисъл отговорих и на Букурещкия комитет. След тоя отговор Букурещкият комитет искаше да ме в профил и освободи от работа. Сетне аз взех решение да отида в Цариград, да потърся огромни персони като вас и, признавайки закононарушението и грешката, да желая амнистия и да разправя от начало до край с всички детайлности ситуацията.
- Какво ти попречи да изпълниш това си желание?
- Възнамерявах, щях да отида в Русчук, а оттова щях да отида в Цариград, обаче сред това ме раниха и ме заловиха...
- Кажи какво беше наличието на раздадените от тебе наставления на Ловчанския, Видрарския, Тетевенския и други комитети?
- Колко оръжие, какъв брой мюсюлмани, какъв брой християни, какъв брой животни, какъв брой зърнени храни, какъв брой постъпили в комитета хора има в селските комитети, влизащи в находящия се на всяко място Централен комитет и дали е време [за въстание]. Статистическите сведения ще се прегледат и преценяват от Букурещкия комитет. [Щеше] да се предложи веднаж на мюсюлманите [да поддържат българите], одобряват ли, нищо не ще им се случи, не одобряват ли, ще се въстане и против тях. Щеше да се изготви различен устав, който да обезсили първия и да дефинира метода по какъв начин да стане, и ще се вдигне протестът. Докато не се даде някому специфична заповед да има право да кореспондира с други нации, това право остава на Централния комитет. Заповедта за започване на протеста щеше да се приведе в осъществяване, когато Централният комитет намереше времето за уместно. Ако един комитетски човек усети, че някой външен желае да постъпи в комитета, той [му] открива отдалече; откакто изследва желанията му, ще [трябва] да заяви на най-близкия по-малък комитет; ако казаният комитет не се усъмни [в неговото] предпочитание да постъпи, както и в неговите качества, той се съгласява на приемането му, само че да не се оповестява [за това] на дамите и децата. Това ми е останало в мозъка от наличието на устава. Може да има и други някои неща, само че не ги помня.
- През [време на] тая си обиколка по какъв начин откри настроението на народа и по какъв метод се приближи до всекиго?
- Начетените българи, които чакаха напредъка посредством просветата, намираха за рисково и несвоевременно настояването на права с оръжие. Те бяха на мнение, че вместо да се прави това, напредъкът и просветата, [както] и тия работи, да се уредят посредством страната, помощта на непознати нации да се избегне. По подобен метод те се държаха настрани от нашите комитетски работи. Обаче селяните, които са залагали тапиите си за 100 гроша, които след няколко години ставаха хиляда [бяха на друго мнение]. Десетте кола сено, посредством услугата на мухтарите са били записвани от юшюрджиите – петнадесет, 10 овце се записваха от бегликчиите – петнадесет. Тия селяни в такова тежко състояние, когато им се говореше за какъвто и да е протест, с вяра че ще се отърват от това зло, идваха на където ги теглехме. Това са моите усещания.
- Не утвърди ли ти тия техни отзиви? [т. е. мненията на начетените].
- Да, и аз разбрах, че вървим по неправилен път. По едно време бях даже намислил да намеря някакво средство да отида в Цариград и да вляза по отношение на властта, да опиша тежестта на народа, та нека се откри някой лек. Отдавна бях схванал, че мнението да се обърнем към непознати страни е прекомерно рисково за нашия народ...
Обесването на Левски е съгласно присъдата на турския съд. От протоколите от разпитите на Апостола на свободата се вижда, че главната мисъл на Левски е била да резервира, доколкото е допустимо, основаната с толкоз старания вътрешна революционна организация. Сред отговорите на Левски обаче могат да се намерят и такива, които директно кореспондират с неговите политически хрумвания, споделени в документите, свързани с революционната му активност.
"Чак тогава, когато съберем и четирите краища на Българско в едно... "
Левски да вземем за пример споделя пред съда, че не утвърждава четите като средство за битка. И акцентира, че българите не би трябвало да търсят помощ от непознати страни. Той особено отбелязва, че неговата активност не е била ориентирана против мюсюлманите, като добавя, че те са щели да бъдат поканени да поддържат българите.
Ето някои извадки от казаното от Васил Левски пред турския съд:
- Как е името ти, по какъв начин е името на татко ти, от кое място си, какво е занятието ти, на какъв брой си години?
- Васил, на татко ми – Иван, от Карлово съм [и] съм на двадесет и шест-двадесет и седем години, занятието ми е да улеснявам ситуацията на българите и обикалях, с цел да им давам очакване.
- Кога излезе от родното си място Карлово и къде върви?
- Излязох преди седем години, отидох в Сърбия и обикалях из Влашко.
- С какво се занимаше в Сърбия и Влашко?
- В Сърбия вървях да се изучавам в учебно заведение, а от Сърбия ме извикаха в бунтовническия комитет, във Влашко.
- Викаха те в бунтовническия комитет за каква работа?
- Възложиха ми да обнадеждявам цяла България.
- В какво се състои това твое обнадеждяване и по какъв начин щеше да го извършваш?
- Данъци доста, а нямаш успокоение. [Ето], за това щях да ги обнадеждявам.
- Къде върви с тая цел и какво правеше из местата, където ходеше?
- Ходих в Свищов, Ловеч, Търново и Пловдив, тъй като Сърбия, Влашко, Черна Гора и Гърция са подготвени да заграбят България, по тази причина, с цел да не дадем земята си. Обикалях [и] в местата, дето ходех, оставях книжа; три пъти идвах [и] в София...
Още когато бях в учебното заведение, чух, че във Влашко се образувал комитет. Отидох в Букурещ, открих Хаджи Димитра, попитах за организацията им. Той ми сподели. Тяхната организация не ми хареса, тъй като бяха към стотина души, по тази причина се върнах назад. Постъпих във военното учебно заведение, след това Ценович ми изпрати едно писмо [и] ме извика. Съдържанието на писмото беше: "От всички страни се събраха българи, образува се комитет, да дойдеш час по-скоро! " Заминах за Букурещ, открих Ценовича, той ми сподели, че от всички краища на България имало доста хора; пристигналите тука [хора] ще избират комитетски членове; заради това, че те се намират в непрекъснати вземания и давания, в събранието ще влизат с маска. Тия маскирани хора ще гласоподават за избиране на шест члена. Тогава, с цел да ме опознаят, не [ми] сложиха маска. Тия маскирани ме видяха, с цел да ме познават в местата, които [ще] обикалям.
- Къде отиде при второто ти връщане в Букурещ, какво прави и по кое време мина отново оттук?
- При връщането ми в Букурещ, тоя път, по силата на нуждата, четири-пет месеца не минах оттук. Малко преди обира на хазната отпътувах през Цариград по суша за Пловдив. Когато дойдох там, от Букурещ пристигна едно писмо, в което беше казано: "Хазната, която отивала за София, била обрана; заради това арестуван бил някой си Димитър; в случай че по тоя случай се заловят и комитетските хора, ти дай знак за покачване на общо въстание, ние ще пишем на всички войводи [и] те ще ти се притекат на помощ ". След като прочетох това писмо, аз размислих: заради това, че обирът на тая хазна е злодейство, не намирах за уместно да се повдигне въстание. Затова писах на намиращите се в цяла България комитети, за идването от Букурещ на такава заповед, и че тъй като в тази ситуация се касае за злодейство, няма съображение за въстание. В същия смисъл отговорих и на Букурещкия комитет. След тоя отговор Букурещкият комитет искаше да ме в профил и освободи от работа. Сетне аз взех решение да отида в Цариград, да потърся огромни персони като вас и, признавайки закононарушението и грешката, да желая амнистия и да разправя от начало до край с всички детайлности ситуацията.
- Какво ти попречи да изпълниш това си желание?
- Възнамерявах, щях да отида в Русчук, а оттова щях да отида в Цариград, обаче сред това ме раниха и ме заловиха...
- Кажи какво беше наличието на раздадените от тебе наставления на Ловчанския, Видрарския, Тетевенския и други комитети?
- Колко оръжие, какъв брой мюсюлмани, какъв брой християни, какъв брой животни, какъв брой зърнени храни, какъв брой постъпили в комитета хора има в селските комитети, влизащи в находящия се на всяко място Централен комитет и дали е време [за въстание]. Статистическите сведения ще се прегледат и преценяват от Букурещкия комитет. [Щеше] да се предложи веднаж на мюсюлманите [да поддържат българите], одобряват ли, нищо не ще им се случи, не одобряват ли, ще се въстане и против тях. Щеше да се изготви различен устав, който да обезсили първия и да дефинира метода по какъв начин да стане, и ще се вдигне протестът. Докато не се даде някому специфична заповед да има право да кореспондира с други нации, това право остава на Централния комитет. Заповедта за започване на протеста щеше да се приведе в осъществяване, когато Централният комитет намереше времето за уместно. Ако един комитетски човек усети, че някой външен желае да постъпи в комитета, той [му] открива отдалече; откакто изследва желанията му, ще [трябва] да заяви на най-близкия по-малък комитет; ако казаният комитет не се усъмни [в неговото] предпочитание да постъпи, както и в неговите качества, той се съгласява на приемането му, само че да не се оповестява [за това] на дамите и децата. Това ми е останало в мозъка от наличието на устава. Може да има и други някои неща, само че не ги помня.
- През [време на] тая си обиколка по какъв начин откри настроението на народа и по какъв метод се приближи до всекиго?
- Начетените българи, които чакаха напредъка посредством просветата, намираха за рисково и несвоевременно настояването на права с оръжие. Те бяха на мнение, че вместо да се прави това, напредъкът и просветата, [както] и тия работи, да се уредят посредством страната, помощта на непознати нации да се избегне. По подобен метод те се държаха настрани от нашите комитетски работи. Обаче селяните, които са залагали тапиите си за 100 гроша, които след няколко години ставаха хиляда [бяха на друго мнение]. Десетте кола сено, посредством услугата на мухтарите са били записвани от юшюрджиите – петнадесет, 10 овце се записваха от бегликчиите – петнадесет. Тия селяни в такова тежко състояние, когато им се говореше за какъвто и да е протест, с вяра че ще се отърват от това зло, идваха на където ги теглехме. Това са моите усещания.
- Не утвърди ли ти тия техни отзиви? [т. е. мненията на начетените].
- Да, и аз разбрах, че вървим по неправилен път. По едно време бях даже намислил да намеря някакво средство да отида в Цариград и да вляза по отношение на властта, да опиша тежестта на народа, та нека се откри някой лек. Отдавна бях схванал, че мнението да се обърнем към непознати страни е прекомерно рисково за нашия народ...
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ