137 години от Съединението - най-българският порив за свобода и независимост
Днес България празнува 137 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия. След Берлинския конгрес от 1878 година България е разграничена на Княжество България и Източна Румелия (в рамките на Османската империя). Останалото под османска власт българско население се стреми към сливане с освободените българи. Така през 1880 година е основан Българският скришен централен революционен комитет (БТРЦК), чиято съществена задача е да реализира обединяването на Княжеството с Източна Румелия. През есента на 1885 година двете елементи на страната се сплотяват.
Съединението на Княжество България с Източна Румелия се прави след протести в разнообразни градове на Източна Румелия, последвани от боен прелом, който е подсилен от българския княз Александър I Батенберг. За да се координира работата с месното население, се учредяват и комитетите " Съединение ". През февруари 1885 година отпред на революционния комитет застава Захари Стоянов, който поддържа концепцията Съединението да стане под скиптъра на княз Александър Батенберг.
След разпокъсването на територията на страната от Берлинския контракт битката за цялостно национално избавление и обединяване е
главен блян на българския народ
Подготовката за обединяването на Княжество България и Източна Румелия стартира още от есента на 1885 година. Подкрепа и присъединяване към идеята взимат и висши военни.
На 6 септември бунтовници стигат в Пловдив и смъкват от власт назначения от султана генерал-губернатор Гаврил Кръстевич. Съставено е краткотрайно държавно управление, отпред с Георги Странски и е оповестено Съединението. То е посрещнато с наслада от българския народ. Международната общественост обаче не се съгласява с осъщественото обединяване. Съединението получава своето дипломатическо и интернационално самопризнание едвам когато е подписана българо-турска конвенция и Топханенският акт на Великите сили, а сливането на Княжество България и Източна Румелия е одобрено дефинитивно с признаването на българската самостоятелност през 1908 година.
Съединението на Княжество България с Източна Румелия се прави след протести в разнообразни градове на Източна Румелия, последвани от боен прелом, който е подсилен от българския княз Александър I Батенберг. За да се координира работата с месното население, се учредяват и комитетите " Съединение ". През февруари 1885 година отпред на революционния комитет застава Захари Стоянов, който поддържа концепцията Съединението да стане под скиптъра на княз Александър Батенберг.
След разпокъсването на територията на страната от Берлинския контракт битката за цялостно национално избавление и обединяване е
главен блян на българския народ
Подготовката за обединяването на Княжество България и Източна Румелия стартира още от есента на 1885 година. Подкрепа и присъединяване към идеята взимат и висши военни.
На 6 септември бунтовници стигат в Пловдив и смъкват от власт назначения от султана генерал-губернатор Гаврил Кръстевич. Съставено е краткотрайно държавно управление, отпред с Георги Странски и е оповестено Съединението. То е посрещнато с наслада от българския народ. Международната общественост обаче не се съгласява с осъщественото обединяване. Съединението получава своето дипломатическо и интернационално самопризнание едвам когато е подписана българо-турска конвенция и Топханенският акт на Великите сили, а сливането на Княжество България и Източна Румелия е одобрено дефинитивно с признаването на българската самостоятелност през 1908 година.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ