Академик Благовест Сендов – Влюбен в числата
Днес учен Благовест Сендов – математик, политик и посланик, става на 86 години. Блестящ академик с всички трофеи, които човек може да си показа, изобретател, Ректор на Алма Матер, ръководител на Българска академия на науките, на Народното събрание, дипломат на България в Япония. Рядко има хора с такава биография. Преди дни бе един от учените, написали отворено писмо до президента и премиера за недопускане на разделяне на нацията с ратификацията на така наречен Истанбулска спогодба.
Хората на точните науки постоянно са били малко странни. Какво може да се желае от този, който е познал към този момент мига на това свещенодействие, наречено откривателство. Да наподобява съвсем на останалите? Абсурд. В този смисъл такива хора все си остават по малко неразбрани, малко самотни и безпределно богати със своето претърпяно. 86-годишният учен Сендов (роден е през 1932 г.) е всичко друго, само че не и отегчителен. Животът му е низ от предначертани завършения, които белязват един извънредно забавен живот, цялостен с обрати. В който възходите са доста повече от паденията.
Запитан кое е най-лаконичното определение за него, той незабавно дава отговор: Математикът. Характеристиката, която би възприел като най-голяма засегнатост, е: Родоотстъпникът. А най-вече би го зарадвало, в случай че някой му каже: Много добре изглеждате. В биографията му е записано – изобретател, математик, политик и посланик. И за похлупак на всичко е огромен фен на поезията.
Академик Сендов не е трансформирал и на йота режима си, спазван от години. Става рано и всеки ден пътува за Института по осведомителни технологии и връзки към Българска академия на науките, където има кабинет. Него никой не може да го види без костюм и вратовръзка, възприятието му за комизъм е известно, а в случай че човек е в неговата компания, в никакъв случай няма да почувства досада.
Математикът е трябвало да бъде квалифициран за капиталист, който да ръководи с твърда ръка извоюваното от татко му за положителното на цялата фамилия. Но както знаем, животът постоянно носи изненади. Роден е в Асеновград в заможно многодетно семейство. Иначе корените му по бащина линия са от Родопите – смолянското село Петково, а по майчина от Пирин – Банско. Фамилното му име Сендов идва от прякора на неговия прапрадядо, живял през XVIII век. Викали му Сенда, тъй като обичал постоянно да споделя на турски “адам сенде ”, което на български звучи като “не ми пука ”. Дядо му Благо по майчина линия, на който математикът е кръстен, бил комита и помощник-знаменосец в четата на Яне Сандански.
Още четиригодишен дребният Благо схваща механизма на наименуване на числата – разхожда се с часове в двора на къщата и брои. На 5 години той към този момент е влюбен в числата, а около по-големия си брат, се научава да умножава. Мечтата му обаче е да стане авиоинженер и със собствен другар вършат първия у нас модел реактивен аероплан с твърдо гориво, за което получава орден и първо място.
След промяната на политическата система на 9 септември 1944 година животът му минава през десетки премеждия. Като наследник на бизнесмен, изнасял през войната пулпове за немската войска, пътят на Благовест към университета е затворен. Тогава той написа писмо персонално до Първия – Вълко Червенков, с молба да го назначи… метач в столичната “Чистота ”. Молбата му е задоволена. Така Сендов съобразително взема решение едно тройно житейско уравнение от онази ера – софийско жителство, следване и “почистване ” на буржоазната си биография. Талантът му си споделя своето. Бил е единствено на 27 години, когато акад. Любомир Илиев му разпорежда да води първия в България курс по числени способи за потребностите на автоматизираното броене и подготовка на програмисти и хора, които ще работят с първите компютри, въпреки още да ги няма. На 36 година Сендов е към този момент професор, а на 41 – ректор на СУ “Св. Климент Охридски ”.
Мнозина си спомнят за сериозния опит в трийсетина учебни заведения в България. Учениците, които учеха по него, ги назоваха “сендовчета ”, а планът, считан за подранилата лястовица на демократичните промени в образованието, просъществува 12 години. Проектът обаче е премахнат. Защото в България има аксиома – всичко, което е направено в различен интервал – е нездравословно.
Именно това го задържа в левицата след измененията през ноември 1989-а. Сендов обаче в никакъв случай не е членувал в никаква партия, даже в Българска комунистическа партия, както мнозина считат. На “Позитано ” 20 му простят прословутата фраза от времето на Кръглата маса през 1990-а, когато той е един от тримата безпартийни участници в нея. “Всички заедно съгрешихме и заедно непотребни станахме ”, споделя той и за похлупак прибавя, че партията би трябвало да се извини.
Известно е неговото другарство с Джон Атанасов, основателя на компютъра. На въпроса благополучен човек ли е, дава отговор с девиза на една група, която посещава в Япония като български дипломат там: “Когато стигнеш положението да се чувстваш благополучен, да се чувстваш, че си жив, това значи, че си стигнал върха. ” Признавам – Да, аз съм благополучен, тъй като разбрах същността на живота.
Два абсурда белязват кариерата му
По време на югославската рецесия от 1999 година той демонстративно посети Белград, където изрази страдание, че не е по-млад, с цел да се бие против янките. Особено запаметяващ се бе абсурдът през 2000-та година, поради който го смъкнаха от поста зам. -председател на Народното събрание. Причината – подписаното от него писмо до израелския президент Езер Вайцман за свалянето на плочата на цар Борис Трети в Израел. Споделя, че нито за момент не е съжалил за това.
ЗА НЕГО
Оптимист и постоянно жизнен
Той е на първо място извънреден човек. Голям академик и доста умен ментор на младите. Помня го още като млад декан, а след тока като ректор на Алма матер. Направи извънредно доста за университета във време, когато и университетското преподаване, и науката се оценяваха. Винаги съм се възхищавал на оптимизма му, толкоз е жизнеспособен и бодър… А това е доста значимо. Не съм го чул в никакъв случай да се оплаква от нещо. „ Да знаеш, Василе, че същинският живот стартира на 80 “ – тези думи в никакъв случай няма да не помни.
Акад. Васил Гюзелев, историк византолог
Обича историята и мавруда
Акад. Сендов е прочут математик, който обича историята. Често с него се майтапим, че историята не може без математика. Чакате някое юбилейно кръгло число и тогава издавате сборници. Ценя неговото възприятие за историзъм и най-много чувствато му за комизъм. Обикновенон математизиците са лишени от това възприятие и гледат строго, рационално и хладно и рядко се майтапят. С него имаме и нещо доста общо – обичаме мавруд от „ Шато Асеновград “.
Акад. Георги Марков, историк
Късмет е, че работих с него
Познаваме се от 30-40 години. Бил ми е началник в Комитета за просвета при Министерския съвет. Такъв оправен началник рядко се случва и е същински шанс, че работих с него. Има бърза реакция и отлично възприятие за комизъм, акуратен е във всяко едно отношение. С ръка на сърцето ще кажа – акад. Сендов е специфичен човек, на който можеш да имаш постоянно доверие. Човек, който в никакъв случай не би те предал, и можеда бъде горделивост за всяка една нация.
Акад. Константин Косев, историк
С възприятие за дълг пред Отечеството
Акад. Сендов е една от най-ярките и забавни фигури в публичния живот на България в последния половин век, че и повече даже. Човек с изключителна отговорност, висок цивилен морал и будно схващане. През последните години е създател на няколко публицистични книги. Интервютата му демонстрират необикновено комбиниране на воля, целенасоченост, възприятие за дълг и достолепие пред Отечеството. Той е един от ярките български интелектуалци.
Иван Гранитски,
публицист и издател
Хората на точните науки постоянно са били малко странни. Какво може да се желае от този, който е познал към този момент мига на това свещенодействие, наречено откривателство. Да наподобява съвсем на останалите? Абсурд. В този смисъл такива хора все си остават по малко неразбрани, малко самотни и безпределно богати със своето претърпяно. 86-годишният учен Сендов (роден е през 1932 г.) е всичко друго, само че не и отегчителен. Животът му е низ от предначертани завършения, които белязват един извънредно забавен живот, цялостен с обрати. В който възходите са доста повече от паденията.
Запитан кое е най-лаконичното определение за него, той незабавно дава отговор: Математикът. Характеристиката, която би възприел като най-голяма засегнатост, е: Родоотстъпникът. А най-вече би го зарадвало, в случай че някой му каже: Много добре изглеждате. В биографията му е записано – изобретател, математик, политик и посланик. И за похлупак на всичко е огромен фен на поезията.
Академик Сендов не е трансформирал и на йота режима си, спазван от години. Става рано и всеки ден пътува за Института по осведомителни технологии и връзки към Българска академия на науките, където има кабинет. Него никой не може да го види без костюм и вратовръзка, възприятието му за комизъм е известно, а в случай че човек е в неговата компания, в никакъв случай няма да почувства досада.
Математикът е трябвало да бъде квалифициран за капиталист, който да ръководи с твърда ръка извоюваното от татко му за положителното на цялата фамилия. Но както знаем, животът постоянно носи изненади. Роден е в Асеновград в заможно многодетно семейство. Иначе корените му по бащина линия са от Родопите – смолянското село Петково, а по майчина от Пирин – Банско. Фамилното му име Сендов идва от прякора на неговия прапрадядо, живял през XVIII век. Викали му Сенда, тъй като обичал постоянно да споделя на турски “адам сенде ”, което на български звучи като “не ми пука ”. Дядо му Благо по майчина линия, на който математикът е кръстен, бил комита и помощник-знаменосец в четата на Яне Сандански.
Още четиригодишен дребният Благо схваща механизма на наименуване на числата – разхожда се с часове в двора на къщата и брои. На 5 години той към този момент е влюбен в числата, а около по-големия си брат, се научава да умножава. Мечтата му обаче е да стане авиоинженер и със собствен другар вършат първия у нас модел реактивен аероплан с твърдо гориво, за което получава орден и първо място.
След промяната на политическата система на 9 септември 1944 година животът му минава през десетки премеждия. Като наследник на бизнесмен, изнасял през войната пулпове за немската войска, пътят на Благовест към университета е затворен. Тогава той написа писмо персонално до Първия – Вълко Червенков, с молба да го назначи… метач в столичната “Чистота ”. Молбата му е задоволена. Така Сендов съобразително взема решение едно тройно житейско уравнение от онази ера – софийско жителство, следване и “почистване ” на буржоазната си биография. Талантът му си споделя своето. Бил е единствено на 27 години, когато акад. Любомир Илиев му разпорежда да води първия в България курс по числени способи за потребностите на автоматизираното броене и подготовка на програмисти и хора, които ще работят с първите компютри, въпреки още да ги няма. На 36 година Сендов е към този момент професор, а на 41 – ректор на СУ “Св. Климент Охридски ”.
Мнозина си спомнят за сериозния опит в трийсетина учебни заведения в България. Учениците, които учеха по него, ги назоваха “сендовчета ”, а планът, считан за подранилата лястовица на демократичните промени в образованието, просъществува 12 години. Проектът обаче е премахнат. Защото в България има аксиома – всичко, което е направено в различен интервал – е нездравословно.
Именно това го задържа в левицата след измененията през ноември 1989-а. Сендов обаче в никакъв случай не е членувал в никаква партия, даже в Българска комунистическа партия, както мнозина считат. На “Позитано ” 20 му простят прословутата фраза от времето на Кръглата маса през 1990-а, когато той е един от тримата безпартийни участници в нея. “Всички заедно съгрешихме и заедно непотребни станахме ”, споделя той и за похлупак прибавя, че партията би трябвало да се извини.
Известно е неговото другарство с Джон Атанасов, основателя на компютъра. На въпроса благополучен човек ли е, дава отговор с девиза на една група, която посещава в Япония като български дипломат там: “Когато стигнеш положението да се чувстваш благополучен, да се чувстваш, че си жив, това значи, че си стигнал върха. ” Признавам – Да, аз съм благополучен, тъй като разбрах същността на живота.
Два абсурда белязват кариерата му
По време на югославската рецесия от 1999 година той демонстративно посети Белград, където изрази страдание, че не е по-млад, с цел да се бие против янките. Особено запаметяващ се бе абсурдът през 2000-та година, поради който го смъкнаха от поста зам. -председател на Народното събрание. Причината – подписаното от него писмо до израелския президент Езер Вайцман за свалянето на плочата на цар Борис Трети в Израел. Споделя, че нито за момент не е съжалил за това.
ЗА НЕГО
Оптимист и постоянно жизнен
Той е на първо място извънреден човек. Голям академик и доста умен ментор на младите. Помня го още като млад декан, а след тока като ректор на Алма матер. Направи извънредно доста за университета във време, когато и университетското преподаване, и науката се оценяваха. Винаги съм се възхищавал на оптимизма му, толкоз е жизнеспособен и бодър… А това е доста значимо. Не съм го чул в никакъв случай да се оплаква от нещо. „ Да знаеш, Василе, че същинският живот стартира на 80 “ – тези думи в никакъв случай няма да не помни.
Акад. Васил Гюзелев, историк византолог
Обича историята и мавруда
Акад. Сендов е прочут математик, който обича историята. Често с него се майтапим, че историята не може без математика. Чакате някое юбилейно кръгло число и тогава издавате сборници. Ценя неговото възприятие за историзъм и най-много чувствато му за комизъм. Обикновенон математизиците са лишени от това възприятие и гледат строго, рационално и хладно и рядко се майтапят. С него имаме и нещо доста общо – обичаме мавруд от „ Шато Асеновград “.
Акад. Георги Марков, историк
Късмет е, че работих с него
Познаваме се от 30-40 години. Бил ми е началник в Комитета за просвета при Министерския съвет. Такъв оправен началник рядко се случва и е същински шанс, че работих с него. Има бърза реакция и отлично възприятие за комизъм, акуратен е във всяко едно отношение. С ръка на сърцето ще кажа – акад. Сендов е специфичен човек, на който можеш да имаш постоянно доверие. Човек, който в никакъв случай не би те предал, и можеда бъде горделивост за всяка една нация.
Акад. Константин Косев, историк
С възприятие за дълг пред Отечеството
Акад. Сендов е една от най-ярките и забавни фигури в публичния живот на България в последния половин век, че и повече даже. Човек с изключителна отговорност, висок цивилен морал и будно схващане. През последните години е създател на няколко публицистични книги. Интервютата му демонстрират необикновено комбиниране на воля, целенасоченост, възприятие за дълг и достолепие пред Отечеството. Той е един от ярките български интелектуалци.
Иван Гранитски,
публицист и издател
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ