Македония застава пред исторически референдум сред множество подводни камъни
Днес (30 септември) в Република Македония ще се организира референдум, който би трябвало да отвори пътя към евроатлантическата интеграция на западната ни съседка. Гражданите ще би трябвало да отговорят на въпроса дали утвърждават започването на договаряния за участие в НАТО и Европейски Съюз посредством приемането на Договора с Гърция.
Допитването има съвещателен темперамент. Договорът от Преспа не планува наложително осъществяване на референдум . Валидността му зависи от това дали ще бъде доближат нужният брой на гласоподаватели - 50% плюс един от имащите право на глас. И тук се крие главният проблем , съобщи БГНЕС.
В изборния лист има 1 806 000 души. В същото време съгласно данни на Световната банка в Република Македония живеят към 1 450 000 души. Поне 350 000 души трайно са се изселили от страната и не вземат участие в никакви избори. Проблемът идва и от неналичието на броене, което някогашният режим на Никола Груевски на няколко пъти отсрочи . Последното броене е осъществено преди към две десетилетия.
Съставянето на държавното управление на Зоран Заев през юни 2017 година постави завършек на тежката политическа рецесия в страната, която продължи близо две години. Новото държавно управление предприе енергични дейности за излизането на Скопие от изолацията, в която я беше сложило ръководството на Никола Груевски.
Едно от първите неща, с които новата власт се захвана, беше нормализирането на връзките с България. Кулминацията бе подписването на Договора за добросъседство и другарство на 1 август 2017 година от министър председателите Зоран Заев и Бойко Борисов . Договорът откри вероятност за развиване на връзките сред двете страни във всички области – икономическа, културна, политическа и други Само за една година има растеж от 12 % в търговията сред двете страни.
След възстановяване на връзките със София, Заев стартира договаряния с Гърция за разрешаването на разногласието за името, който има 27-годишна история. Спорът пречеше на страната да се причисли към НАТО, макар че беше изпълнила всички условия за това. Ветото на Гърция на срещата на върха на алианса през 2008 година в Букурещ забави Македония с 10 години.
Преговорите за името стартираха в края на януари след срещата на министър председателите Зоран Заев и Алексис Ципрас по време на Световния стопански конгрес в Давос. Те се водеха главно от външните министри Никола Димитров и Никос Кодзиас с посредничеството на американския посланик Матю Нимиц.
Благоприятен декор за договарянията послужи почналото на 1 януари 2018 година българско председателство на Съвета на Европейския съюз. София наложи в дневния ред на Европа тематиката за интеграцията на страните от Западните Балкани, в това число и на Македония. Тя бе разисквана и на огромната среща в София през май с присъединяване на всички държавни и държавни глави на страните от съюза. В рамките на форума имаше и обособена среща сред министър председателите Заев и Ципрас, на която бяха разисквани последните елементи от идното съглашение.
На 12 юни двамата министър-председатели оповестиха, че са постигнали единодушие новото име на страната да се споделя - Република Северна Македония . Самият контракт беше подписан в Преспа на 17 юни в наличието на висшия представител на Европейски Съюз по въпросите на външната политика и сигурността Федерика Могерини, еврокомисаря по разширението Йоханес Хан и интернационалния медиатор Матю Нимиц.
„ Референдумът ще бъде същинското тестване за процъфтяващата известност на Зоран Заев като медиатор и необичаен оптимист в регион на замразени спорове. 43-годишният министър председател се трансформира в любим на Запада със стъпките към мъчителен компромис с Гърция през юни, с цел да промени името на страната си в " Северна Македония ", означи преди дни организация France Presse.
Заев прикани гласоподавателите да дадат зелена светлина на името, предупреждавайки, че в случай че няма болшинство, ще бъдат смазани фантазиите на Македония за евроатлантическо бъдеще . По време на последния протест в Тетово Заев още веднъж акцентира голямата роля на България през миналите две години.
Най-голямата опозиционна партия ВМРО-ДПМНЕ, която от 2006 година твърди, че всяко решение за разногласието за името би трябвало да мине през референдум този път отхвърли намерено да призове симпатизантите си да гласоподават. Новият ръководител на партията Християн Мицкоски прикани, “всеки самичък да реши по какъв начин ще постъпи в неделя” . По този метод той затвърди подозренията, че е напълно под контрола на някогашния водач Никола Груевски. В същото време заместникът на Мицкоски и групата на реформаторите в партията намерено приканиха за присъединяване в референдума.
Президентът Георге Иванов заяви, че няма да взе участие във вота, тъй като той е бил “самоубийствен” . Иванов бе в основата на няколко тежки рецесии през миналите три години. Първо той амнистира всички висши държавни ръководители от времето на Груевски и провокира всеобщи митинги в страната. По-късно отдръпна амнистията, само че единствено година по-късно отхвърли да връчи мандат на Зоран Заев за сформиране на държавно управление и по този метод хвърли Македония в нова рецесия, която кулминира с погрома на Народното събрание на 27 април 2017 година От началото на тази година Иванов на два пъти наруши конституцията като отхвърли да подпише указите за два закона, признати от Народното събрание. По време на речта му в Организация на обединените нации македонската делегация напусна залата на Общото заседание.
В Групата, която приканва за протест, има доста лица от така наречен “твърдолинейни”, които участваха в митингите преди погрома на Народното събрание по време на “Кървавия четвъртък” на 27 април.
В навечерието на вота Скопие се трансформира в международен политически център . В Македония дойдоха Ангела Меркел, Йенс Столтенберг, Себастиян Курц, Йоханес Хан, Джеймс Матис и доста други, а самият Заев бе признат в Белия дом от вицепрезидента Майкъл Пенс. Всички те намерено приканиха жителите да поддържат Договора от Преспа, а немският канцлер Ангела Меркел благодари за куража и визията на България в тези исторически събития.
За да влезе в действие Договорът от Преспа откакто бе утвърден от Народното събрание, ще би трябвало да бъдат направени промени в конституцията. След това Гърция ще би трябвало от своя страна да ратифицира Договора и да вдигне блокадата за участието на Македония, към този момент като Северна Македония, в НАТО и Европейски Съюз.
Рекорден брой локални и задгранични наблюдаващи ще участват в изборните секции през днешния ден . Официалната цифра на упълномощените локални наблюдаващи е 11 907, на задграничните наблюдаващи е 493, а интернационалните организации изпращат 194 преводачи. Най-много наблюдаващи е акредитирало Сдружението за цивилен политики и начинания – 5 574.
Освен от вътрешни, референдумът ще бъде наблюдаван и от задгранични публицисти. Референдумът в неделя ще следят 197 члена на задачата на ОССЕ / СДИЧП, а с тях ще участват и 129 преводачи.
Допитването има съвещателен темперамент. Договорът от Преспа не планува наложително осъществяване на референдум . Валидността му зависи от това дали ще бъде доближат нужният брой на гласоподаватели - 50% плюс един от имащите право на глас. И тук се крие главният проблем , съобщи БГНЕС.
В изборния лист има 1 806 000 души. В същото време съгласно данни на Световната банка в Република Македония живеят към 1 450 000 души. Поне 350 000 души трайно са се изселили от страната и не вземат участие в никакви избори. Проблемът идва и от неналичието на броене, което някогашният режим на Никола Груевски на няколко пъти отсрочи . Последното броене е осъществено преди към две десетилетия.
Съставянето на държавното управление на Зоран Заев през юни 2017 година постави завършек на тежката политическа рецесия в страната, която продължи близо две години. Новото държавно управление предприе енергични дейности за излизането на Скопие от изолацията, в която я беше сложило ръководството на Никола Груевски.
Едно от първите неща, с които новата власт се захвана, беше нормализирането на връзките с България. Кулминацията бе подписването на Договора за добросъседство и другарство на 1 август 2017 година от министър председателите Зоран Заев и Бойко Борисов . Договорът откри вероятност за развиване на връзките сред двете страни във всички области – икономическа, културна, политическа и други Само за една година има растеж от 12 % в търговията сред двете страни.
След възстановяване на връзките със София, Заев стартира договаряния с Гърция за разрешаването на разногласието за името, който има 27-годишна история. Спорът пречеше на страната да се причисли към НАТО, макар че беше изпълнила всички условия за това. Ветото на Гърция на срещата на върха на алианса през 2008 година в Букурещ забави Македония с 10 години.
Преговорите за името стартираха в края на януари след срещата на министър председателите Зоран Заев и Алексис Ципрас по време на Световния стопански конгрес в Давос. Те се водеха главно от външните министри Никола Димитров и Никос Кодзиас с посредничеството на американския посланик Матю Нимиц.
Благоприятен декор за договарянията послужи почналото на 1 януари 2018 година българско председателство на Съвета на Европейския съюз. София наложи в дневния ред на Европа тематиката за интеграцията на страните от Западните Балкани, в това число и на Македония. Тя бе разисквана и на огромната среща в София през май с присъединяване на всички държавни и държавни глави на страните от съюза. В рамките на форума имаше и обособена среща сред министър председателите Заев и Ципрас, на която бяха разисквани последните елементи от идното съглашение.
На 12 юни двамата министър-председатели оповестиха, че са постигнали единодушие новото име на страната да се споделя - Република Северна Македония . Самият контракт беше подписан в Преспа на 17 юни в наличието на висшия представител на Европейски Съюз по въпросите на външната политика и сигурността Федерика Могерини, еврокомисаря по разширението Йоханес Хан и интернационалния медиатор Матю Нимиц.
„ Референдумът ще бъде същинското тестване за процъфтяващата известност на Зоран Заев като медиатор и необичаен оптимист в регион на замразени спорове. 43-годишният министър председател се трансформира в любим на Запада със стъпките към мъчителен компромис с Гърция през юни, с цел да промени името на страната си в " Северна Македония ", означи преди дни организация France Presse.
Заев прикани гласоподавателите да дадат зелена светлина на името, предупреждавайки, че в случай че няма болшинство, ще бъдат смазани фантазиите на Македония за евроатлантическо бъдеще . По време на последния протест в Тетово Заев още веднъж акцентира голямата роля на България през миналите две години.
Най-голямата опозиционна партия ВМРО-ДПМНЕ, която от 2006 година твърди, че всяко решение за разногласието за името би трябвало да мине през референдум този път отхвърли намерено да призове симпатизантите си да гласоподават. Новият ръководител на партията Християн Мицкоски прикани, “всеки самичък да реши по какъв начин ще постъпи в неделя” . По този метод той затвърди подозренията, че е напълно под контрола на някогашния водач Никола Груевски. В същото време заместникът на Мицкоски и групата на реформаторите в партията намерено приканиха за присъединяване в референдума.
Президентът Георге Иванов заяви, че няма да взе участие във вота, тъй като той е бил “самоубийствен” . Иванов бе в основата на няколко тежки рецесии през миналите три години. Първо той амнистира всички висши държавни ръководители от времето на Груевски и провокира всеобщи митинги в страната. По-късно отдръпна амнистията, само че единствено година по-късно отхвърли да връчи мандат на Зоран Заев за сформиране на държавно управление и по този метод хвърли Македония в нова рецесия, която кулминира с погрома на Народното събрание на 27 април 2017 година От началото на тази година Иванов на два пъти наруши конституцията като отхвърли да подпише указите за два закона, признати от Народното събрание. По време на речта му в Организация на обединените нации македонската делегация напусна залата на Общото заседание.
В Групата, която приканва за протест, има доста лица от така наречен “твърдолинейни”, които участваха в митингите преди погрома на Народното събрание по време на “Кървавия четвъртък” на 27 април.
В навечерието на вота Скопие се трансформира в международен политически център . В Македония дойдоха Ангела Меркел, Йенс Столтенберг, Себастиян Курц, Йоханес Хан, Джеймс Матис и доста други, а самият Заев бе признат в Белия дом от вицепрезидента Майкъл Пенс. Всички те намерено приканиха жителите да поддържат Договора от Преспа, а немският канцлер Ангела Меркел благодари за куража и визията на България в тези исторически събития.
За да влезе в действие Договорът от Преспа откакто бе утвърден от Народното събрание, ще би трябвало да бъдат направени промени в конституцията. След това Гърция ще би трябвало от своя страна да ратифицира Договора и да вдигне блокадата за участието на Македония, към този момент като Северна Македония, в НАТО и Европейски Съюз.
Рекорден брой локални и задгранични наблюдаващи ще участват в изборните секции през днешния ден . Официалната цифра на упълномощените локални наблюдаващи е 11 907, на задграничните наблюдаващи е 493, а интернационалните организации изпращат 194 преводачи. Най-много наблюдаващи е акредитирало Сдружението за цивилен политики и начинания – 5 574.
Освен от вътрешни, референдумът ще бъде наблюдаван и от задгранични публицисти. Референдумът в неделя ще следят 197 члена на задачата на ОССЕ / СДИЧП, а с тях ще участват и 129 преводачи.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ