Днес, 25 май 2022 г., от 16 ч. парламентарната Комисия

Днес, 25 май 2022 година, от 16 ч. парламентарната Комисия по вътрешна сигурност и публичен ред ще прегледа на второ четене поправката в закона за досиетата, с която се удостоверява правото на Комисията по досиетата да огласява пред обществото сътрудниците на тоталитарните комунистически служби с второ или следващи решения на съответните управителни постове, които те са заемали, заемат или изборни длъжности, за които аплайват след 10 ноември 1989 година

Поправката беше импортирана от група народни представители от Демократична България и бе гласувана от Народното събрание при започване на месец април тази година с поддръжката на депутатите от Демократична България, „ Продължаваме промяната “, ГЕРБ-СДС и Движение за права и свободи.

Против нея се оповестиха то Българска социалистическа партия, с чиито гласове през 2006 година бе признат закона за досиетата, а също по този начин и от пропутинската партия „ Възраждане “. Повечето от депутатите от партията на чалга шоумена Станислав Трифонов „ ИТН “ гласоподаваха „ въздържал се “ (само двама гласоподаваха „ за “, б.а.).

С поправката се преодолява опита да се наложи цензура върху общественото осветление на сътрудниците на Държавна сигурност и разследващите служби на Българска народна армия от страна на Върховния административен съд (ВАС), който през декември 2021 година одобри тълкувателно решение, че Комисията по досиетата не е способена да се произнася с второ или следващи решения за към този момент оголен помощник, в случай че не показа нови доказателства за неговата принадлежност.

Тълкувателното дело бе заведено от предходния основен прокурор Сотир Цацаров през 2019 година, като задачата бе Върховен административен съд да уеднакви спорната си правосъдна процедура, почнала през 2017 година – 10 години след приемането и безпроблемното използване на закона за досиетата – с анулацията на някои решения на Комисията по досиетата от сформира на Върховен административен съд, които се оказаха подвластни от тоталитарното комунистическо минало.

Вместо да утвърди първичната 10 годишна правосъдна процедура Върховен административен съд одобри, че еднократното разгласяване на сътрудниците на Държавна сигурност било задоволително осъществяване на закона, нещо което е изцяло назад на вложеното през 206 година от законодателят решение да се разкриват управителните позиции на всички лица в страната и публичния бранш, които са били сътрудници на комунистически секрети служби.

Интересното е, че през днешния ден в парламентарната Комисия по вътрешна сигурност и публичен ред ще участва персонално ръководителя на Върховен административен съд Георги Чолаков, евентуално да се опита да убеди народните представители в признатото от съда пояснение и оттова, че сходна корекция не е нужна да се приема, научи от осведомени източници.

Подобно държание обаче може да се пояснява като директна интервенция в работата на Народното събрание от страна на представител на правосъдната власт, което ще е невиждано и неприемливо.

Сайтът напомня, че през декември 2018 година по време на ръководството на ГЕРБ в Народното събрание бе импортирана сходна корекция в закона за досиетата още преди Върховен административен съд да се произнесе по тълкувателното дело.

Тогава един от зам.-председателите на Върховен административен съд участва на разглеждането на поправката и даде да се разбере, че съдът ще се съобрази със законодателя. Впоследствие законопроектът бе отдръпнат, а две години по-късно Върховен административен съд опъна чадър върху общественото осветление на сътрудниците на Държавна сигурност и разследващите служби на Българска народна армия в опит да блокира процеса на разкриването на тоталитарните зависимости.